Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 29.03.2019г., град Дупница
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
19.03. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2144 2018
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
П.Г.Д. е предявила срещу А.Й.П. иск с правно основание чл. 51, ал. 4 от СК, за изменение на постановените с Решение от 19.09.2014г., постановено по гр.д.№ 1367/2014г. на РС-Дупница мерки относно режима на лични отношения между ответника и издръжката на малолетното дете на страните К.П., с ЕГН: **********, като съответно определения с решението режим на лични отношения бъде стеснен, а определения размер на издръжка бъде увеличен от 120.00 лв. на 150.00 лв.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил срещу ищцата насрещен иск със същото правно основание, като моли съда да му предостави упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака им малолетно дете, да определи местоживеенето му при него, да определи режим на лични отношения между майката и детето, както и да осъди ответницата по насрещния иск да заплаща в полза на малолетното си дете месечна издръжка в минимален размер.
Ищцата по първоначалния иск твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен по взаимно съгласие с решение от 19.09.2014г., постановено по гр. д. № 1367/2014г. по описа на РС-Дупница, с което е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, по силата на което родителските права по отношение на роденото от брака им дете К.П., ЕГН: **********, са предоставени за упражняване на майката, определено е местоживеенето му при нея, а на бащата е определен режим на лични отношения. Също така, бащата се е задължил да заплаща на малолетното си дете издръжка в размер на 120.00 лв. месечно.
Ищцата по първоначалния иск сочи, че по време на постановяване на цитираното решение детето било на седем месечна възраст и така определената издръжка някак си задоволявала нуждите му. С времето обаче, нуждите на детето нараснали и определеният размер на издръжка вече не ги покрива. Детето има непрекъсната нужда от дрехи, обувки, бельо, храна и др. Също така е записано на детска градина в ж.к. „Бистрица“, което поражда нови разходи.
Ищцата по първоначалния иск твърди, също така, че определеният с решението режим на лични контакти между бащата и детето е прекалено тежък към настоящия момент, както за детето, така и за нея. Счита, че непрекъснатото разкарване на детето между майката и бащата е проблем за детето. Освен това е имало случаи, в които ищцата по първоначалния иск е търсила съдействие от полицията, понеже бащата отказвал да върне детето.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно нарасналите нужди на детето от издръжка. Сочи, че съгласно определения с решението за развод режим на лични отношения, детето на практика следва да прекарва 1/3 от месеца при него, като през това време той поема всички негови нужди. Освен това, почти винаги е откликвал на молбите на майката да закупи за детето пелени, лекарства, бебешка козметика, бельо, дрехи и т.н. Именно поради обстоятелството, че детето расте, нараства и неговата нужда от преки, чести взаимоотношения с неговия баща.
Твърди, че неколкократно ищцата се е опитвала и дори е успявала да осуетява и ограничава за дълъг период контактите му с детето. Режимът на лични контакти никога не е бил спазван, именно по вина на ищцата, поради което ответникът се обърнал към РПУ-Дупница, РП - Дупница, ОЗД към ДСП - Дупница, както и към ЦОП - Дупница. Благодарение на професионалната намеса на служителите от гореспоменатите служби, на ищцата било разяснено, че двамата родители са с равни родителски права и всички важни въпроси подлежат на взаимно обсъждане и компромиси. Режимът на контакти се изпълнявал стриктно до началото на м. декември 2018г., с някои изключения. Понеже детето искало баща му да го води на детска градина, на два пъти задържал детето при себе си, за да задоволи нуждата му да покаже, че и то има баща. Естествено, това се случило след многократни опити да склони майката доброволно да остави детето при него. Тя обаче прибегнала до съдействие от полицията, независимо че детето лично я помолило да го остави да нощува при бащата. Също така, е задържал сина си неволно, за няколко часа на два пъти, когато били на семейна еднодневна екскурзия. За закъснението своевременно е информирал майката.
Ответникът по първоначалния иск твърди, че той взема и връща детето на ищцата, както и че то се чувства много щастливо с баща си и постоянно го умолява да остане за по-дълго, но съответно майка му не разрешава. Не им достига времето всяка събота и неделя да са заедно. Твърди, също така, че синът му е изключително привързан към него, към неговата по-малка сестра, родена от настоящия му брак, към майката на ответника - негова баба и членовете на настоящото му семейство, въпреки опитите на майка му да го отдалечи от тях. Още веднъж сочи, че намаляването на режима на лични контакти с бащата, ще бъде в ущърб на детето.
Между родителите е било налице разногласие относно пътуването на детето в чежбина. С решение № 336/04.07.2018г., постановено по гр.д. № 202/2018г. по описа на PC-Дупница, потвърдено с решение № 243/13.11.2018г., по въззивно гр. дело № 335/2018 г. на ОС-Кюстендил и влязло в сила, бил отхвърлен изцяло искът на ищцата с правно основание чл. 127а от СК, за заместване съгласието на бащата детето да пътува с майката в чужбина. Срещу ищцата е заведено ДП от РП - Дупница за неизпълнение на съдебно решение, относно режима на лични контакти между бащата и детето.
От своя страна ответникът е предявил
насрещен иск със същото правно основание-чл.59, ал. 9 от СК. Ищецът по
насрещния иск твърди, че у майката се проявява стремеж да ограничи контактите
му с детето. Формално тя спазва споразумението, но използва всяка възможност да
редуцира, затрудни или преустанови трайно срещите им, а на 07.12.2018г. извела
детето от Р. България в Р. Италия без негово знание и съгласие. Счита, че
всичко това се отразява негативно на детето и пречи за поддържането на стабилна
емоционална връзка между баща и син.
Ищецът по насрещния иск твърди, че ответницата показва нисък родителски капацитет, изразяващ се в нежелание за комуникация и съобразяване с бащата по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на детето, въвличайки го в родителския им конфликт, отказ от предоставяне на информация за здравословното му състояние, отказ за запознаване с лекуващия го лекар, непредоставяне информация за боледуванията на детето и съответните лечения, отказ от достъпа на бащата до детската градина, която посещава детето и задачите, които му се поставят от учителите, както и неговите лични постижения. Към момента няма абсолютно никаква връзка с К..
Счита, че с промяната във възрастта на детето, се изисква и промяна в полаганите грижи - от просто обгрижване към развитие на способностите му, умствени и физически. Т.е. възрастта на детето не представлява пречка бащата да полага пълноценни грижи във всяко едно отношение при отглеждането и възпитанието му, дори напротив, като момче, то има нужда от по-голямо бащино присъствие и модел на поведение. Убеден е, че в най-добър интерес на едно дете е то да има максимално дълго преки контакти с всеки един от двамата си родители и всичките си роднини. Готов е да сътрудничи активно за осъществяване на всяка една възможност на правото на преки контакти на детето с неговата майка. Счита, че самият интерес на детето налага да му бъдат предоставени за упражняване родителските права върху детето. Синът му е изключително привързан към него, към неговата по-малка сестра, родена от настоящия му брак, към майката на ищеца по насрещния иск - негова баба и членовете на настоящото му семейство. Детето се чувства много щастливо с баща си и постоянно го умолява да остане за по-дълго време, но майка му не разрешава.
Ищцата по
първоначалния иск и ответница по насрещния иск П.Д., е подала отговор на
насрещния иск в срока по чл.131 ГПК, с който изразява становище за
неоснователност на същия. Счита, че
не са настъпили законовите предпоставки за промяна упражняването на
родителските права.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено
следното от факчтическа страна:
Не е спорно между страните, а се установява и от решение от 19.09.2014г., постановено по гр.д.№ 1367/2014г. на РС-Дупница и приетото като доказателство по него удостоверение за раждане № **********, издадено от общ. Дупница, че страните в настоящото производство А.Й.П. и П.Г.Д. са сключили граждански брак на 16.08.2013г., който граждански брак е прекратен с развод по взаимно съгласие с посоченото решение, като от брака си имат родено едно дете: К.П., ЕГН: **********. С решението за прекратяване на брака между страните, съдът е одобрил постигнатото между тях споразумение по чл. 51 СК, съгласно което упражняването на родителските права и задължения по отношение детето на молителите са предоставени на майката, местоживеенето му е определено на нейния адрес, на бащата е определен режим на лични контакти и е осъден същият да заплаща издръжка в размер на 120.00 лв. месечно полза на детето.
Видно от представената от ищцата по първоначалния иск и приета като доказателство по делото служебна бележка с изх. № 392/25.10.2018г., издадено от Детска градина „Слънце“, гр. Дупница, детето К.П. е записано и посещава детската градина.
По делото са приети като доказателство седем броя констативни протоколи (КП изх. 348р-8630/13.07.2018 г. на РУП-Дупница; КП изх. 348000-6471/28.07.2018 г. на РУП-Дупница; КП от 16.08.2018 г, на РУП - Дупница; КП от 18.08.2018 г. на РУП - Дупница; КП изх. 348р-15245/08.12.2018 г. на РУП Дупница и КП изх. 348000-10905/15.12.2018 г. на РУП Дупница), видно от които А.Й.П. е търсил съдействие от служители на РУ на МВР-гр. Дупница за осъществяване на определения му с решение от 19.09.2014г., постановено по гр.д.№ 1367/2014г. на РС-Дупница режим на лични отношения с детето К.П., ЕГН: **********, поради отказ на майката да му съдейства за осъществяване на същия.
Видно от приетата като доказателство по делото справка от РУ на МВР-Дупница изх. № 348000-1362/18.02.2019г., домът на П.Г.Д. *** е посещаван от служители на РУ на следните дати: 14.07., 28.07., 16.08. и 18.08.2018г., все по повод подавани сигнали от А.П., ме майката възпрепятства определения му режим на лични отношения с детето.
Видно от приетите като доказателства по делото справка с изх. 3054/30.01.2019г. от Районна прокуратура-Дупница, Постановление от 21.08.2018г. и Постановление за спиране на досъдебно производство от 14.02.2019г. на РП-Дупница, е образувано Досъдебно производство вх. № 1895/2018г., ДП-807/2018г. по описа на РП-Дупница и ДП-632/2018г. по описа на РУ на МВР-Дупница, срещу П.Г.Д., за това, че за времето от 14.08.2018г. до 31.08.2018г. е осуетила изпълнението на съдебно решение по гр.д.№ 1367/2014г. на РС-Дупница относно лични контакти на бащата с детето К.П.-престъпление по чл. 182, ал. 2, пр. 2 от НК.
Видно от приложеното към насрещната искова молба Решение № 336 от 04.07.2018г., постановено по гр.д. № 202/2018г. на РС-Дупница, потвърдено с Решение № 243 от 13.11.2018г. по в.гр.д. № 335/2018г. на ОС-Кюстендил, с него е отхвърлен като неоснователен искът, предявен от П.Г.Д. срещу А.Й.П. за заместване съгласието на бащата малолетното дете на страните да пътува заедно с майка си извън Република България.
По делото са приети като доказателства Заявление с вх. № 2745/21.02.2019г. от А.Й.П. до Дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“ към Министерство на правосъдието, становище с изх. № 16-03-2/19 от 07.01.2019г. на директора на същата дирекция и Молба от А.Й.П. за връщане по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980г. относно детето К.П.. Видно от посочените документи, ищецът по насрещния иск А.Й.П. е потърсил съдействие от компетентните институции във връзка с обстоятелството, че на 08.02.2019г. П.Г.Д. е извела малолетния К.П. извън границите на Република България, без съгласието на бащата и въпреки постановеното с Решение № 336 от 04.07.2018г., по гр.д. № 202/2018г. на РС-Дупница, потвърдено с Решение № 243 от 13.11.2018г. по в.гр.д. № 335/2018г. на ОС-Кюстендил.
От депозирания от ДСП-Дупница социален доклад се установява следното: родителите на малолетното дете са съжителствали на семейни начала седем години, преди да сключат граждански брак. Развели са се една година след сключването на брак, през 2014г. Малолетното дете е отглеждано от двамата родители до навършване на седем месечна възраст. Тогава са прекратили брака си, но няколко месеца след това отново са се събрали, за да се опитат да възстановят отношенията си. Живели са заедно три месеца, след което отново са се разделили, този път окончателно. След като П. се е прибрал в България, контактите му с детето са били ограничени, защото то е останало с майката да живее в чужбина. От м.01.2018г. до м.07.2018г. бащата е виждал и взимал детето само два пъти, през м.01.2018г. След това майката е ограничавала контактите му с малолетния К.. След подаден сигнал от бащата в ОЗД към ДСП- Дуппица на 27.07.2018г., и проведени разговори с майката, двамата родители и детето са насочени към Център за обществена подкрепа, за ползване на социална услуга с цел преодоляване на нарушената комуникация помежду им. В ОЗД-Дупница бил отворен случай и е предприета мярка за закрила, спрямо малолетния К. - работа в семейна среда. На 01.08.2018г. майката е предала детето на бащата, съгласно режима за контакти, постановен с решение на Районен съд Дупница. Детето с прекарало тринадесет дни при баща си и новото му семейство. Постановеният със съдебното решение режим се спазвал и бащата вземал редовно малолетното дете до 07.12.2018г., когато то било изведено от страната от майката.
От раждането до м. 12.2017г. малолетното дете е отглеждано в Р. Италия, като няма данни за жилищните условия там. В гр. Дупница, майката и детето живеели в апартамент, находящ се в ж.к. "Бистрица“, бл. 45, собственост на родителите на майката, където хигиенно-битовите условия са добри. На 18.02.2019г. е направено домашно посещение в жилището на бащата, на адрес: гр. Дупница, ул. "Цар Освободител" № 25. Проведен е разговор със С. Петрова, съпруга на А.П.. Жилището е собственост на нейните родители, които живеят на друг адрес. Обитават го от м. 10.2017г. По нейни данни, в жилището на адрес: гр. Дупница, ул. "Неофит Бозвели" № 1 се извършва голям ремонт и са необходими доста довършителни дейности. Планират след ремонта да се преместят да живеят там, защото ще има повече стаи и удобства за семейството. Настоящото жилище се състои от спалня, детска стая, хол с обособен кухненски ъгъл, баня и тоалетна. Малолетната Яна, родена от брачното съжителство на С. Петрова и А.П., спи в спалнята при тях. В детската стая спят двете малолетни дъщери от предишен брак на С. Петрова - Михаела, на 11 год. и Надежда, на 9 год. В стаята има детско легло и за малолетния К.. Хигиенно-битовите условия в жилището са много добри. Жилището се отоплява с парно на газ. А.П. е управител на собствена фирма - "Сияндре" ООД, занимаваща се със строителни дейности. Няма информация дали майката работи към настоящия момент. Малолетният К. има две пълнолетни сестри от предишни бракове на родителите - Виолета и Андреа. От третия брак на бащата има малолетна сестра - Яна, на 2 години. Със сестра си Виолета, К. е живял в Р. Италия. С малолетната Яна се срещал, когато бащата го вземал в дните за лични контакти. От м.09.2018г. до 07.12.2018г., малолетният К. посещавал детска градина, находяща се в ж.к. "Бистрица", гр. Дупница. Малолетното дете с емоционално привързано към своята майка. След провежданите срещи с бащата, била възстановена нарушената емоционална връзка помежду им. Не е налице родителско сътрудничество. Комуникацията между двамата родители е нарушена, отношенията помежду им не са добри.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Васил Иванов Иванов, С.О.Ц.-Петрова-съпруга на ищеца по насрещния иск и Мирослава О. Крумова-сестра на съпругата на ищеца по насрещния иск.
Свидетелят Васил Иванов дава показания, че А.П. е много добър баща, привързан е към сина си и двамата имат прекрасни отношения между баща и син. Майката възпрепятствала контактите на детето с бащата и не му позволявала до го види, от което той много страдал. Режимът на лични контакти се спазвал в последно време, защото майката била принудена от властите. В момента детето се намира с майка си в Италия, без да има дадено съгласие за това от бащата. В жилището, в което живеят А.П. и съпругата му С. Петрова, има осигурени прекрасни условия за детето, апартаментът е чисто нов. Има обособена детска стая, в която К. си има свое собствено легло. К. е привързан към сестричката си Яна-родена от брака на бащата със С. Петрова и към двете дъщери на последната от предишен брак. Свидетелят сочи, че К. също е много привързан към баща си и не е имало случай да се отдръпва от него, а така също и че съпругата на бащата-С. Петрова се отнася към К. като към своите собствени деца и подкрепя съпруга си в желанието му да се грижи за него.
Свидетелката С. Петрова дава показания, че в момента малолетният К. е с майка си в Италия, която го е извела извън страната въпреки несъгласието на бащата. Докато майката и детето живеели ***, А.П. полагал грижи за детето и осигурявал всичко необходимо, когато то е било в семейството му. Свидетелката споделя, че са съпрузи с А.П. от 2016г., имат общо дете-Яна, която е на две години и половина, а освен това тя има и две дъщери от предходен брак-на 9 и на 11 години. Петимата живеят в жилище, собственост на родителите на свидетелката, където за децата е осигурено всичко необходимо, разполагат с обзаведена детска стая, където К. има свое собствено легло. Свидетелката заявява готовност да се грижи, заедно със съпруга си, за малолетния К., в случай, че съдът му предостави упражняването на родителските права. Споделя, че обича К. като свое дете и се грижи за него, както се грижи и за своите деца. Сочи, че откакто са съпрузи с А., майката на К. винаги е намирала поводи да не му дава да се види с детето. Когато К. идвал в семейството на баща си, много се радвал, приел новото му семейство много добре, играел си с другите деца. Свидетелката дава показания, че К. е много привързан към баща си и е много щастлив, когато двамата са заедно. Описва А. като много добър и грижовен баща, който иска да се грижи за детето си. Споделя за случаи, при които майката е възпрепятствала контактите на бащата с детето.
Свидетелката Мирослава Крумова дава показания, че в момента малолетният К. е с майка си в Италия, която го е извела извън страната въпреки несъгласието на бащата. Споделя, че е присъствала на срещи между К. и А., и счита, че бащата е много отговорен и грижовен, стреми се детето да се храни здравословно и да бъде добре облечено. Съпругата на А.-С. приема К. като свое дете, обича го, прегръща го и го целува. В жилището им има обособена детска стая, в която К. има свое собствено легло. К. е много привързан към баща си, постоянно го пита и се интересува, иска А. да го научи на нещо. Свидетелката споделя, че многократно се е случвало бащата да търси детето, но майката да отказва да му го даде, под различни предлози. Разказва, че А. страда, откакто К. е извън България и е споделял, че ще се бори да си върне детето, защото не може без него.
Съдът е задължил двамата родители да се явят лично в съдебно заседание, за да бъдат изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК. Лично се е явил само бащата, а майката категорично заявява, чрез упълномощения си адв. Н.Н., че няма да се яви.
Ищецът по насрещния иск А.Й.П. заявява, че иска да му се предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетния К., а на майката да бъде определен режим на лични отношения. Счита себе си за пригоден родител, който ще се справи с отглеждането и възпитанието на детето. Може да разчита на помощ и подкрепа от съпругата си С. Петрова, както и на своята майка, която живее близо до тях в къща с голям двор, където децата обичат да си играят. Споделя, че страда от това, че майката възпрепятства контактите му с детето. Когато детето е било при него, то е било много щастливо и отказвало да се върне при майка си, дори не искал да й се обажда по телефона, но той го убедил, че това е необходимо. Майката заминала с детето за Италия на 07.12.20178г. без негово съгласие и без дори да го уведоми. Подал молба до Министерство на правосъдието, за връщане на детето в България по реда на Хагската конвенция. К. е регистриран по постоянен и настоящ адрес в гр. Дупница, посещавал детска градина в града. През месец февруари 2019г. пътувал до Италия, за да се срещне със сина си, понеже майката не му разрешавала да чуе детето дори по телефона. Успял да види детето само за 15 мин. в коридора на жилището на майката, която не му позволила дори да го изведе да обядват заедно.
Към насрещната искова молба е приложено като доказателство психологично становище от психолог Весела Мелниклийска, но същото не следва да бъде обсъждано, тъй като не представлява допустимо и относимо доказателствено средство.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са първоначален и насрещен иск с правно основание чл. 51, ал. 4 СК. За да бъде уважен искът по чл. 51, ал. 4 от СК, следва да бъде установено възникването след влизане в сила на съдебния акт, с който са постановени мерки относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, на нови обстоятелства, които са от съществено значение и водят до извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени в случай, че родителските права се предоставят на другия родител. Съгласно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона с т. V, във вр. с т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974г., под „изменение на обстоятелствата” се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето; посочено е и че съзнателното задържане на детето след влизане в сила на решението, с което е предоставено упражняването на родителските права и е определен режима относно упражняването им и на лични контакти и издръжката, както и създаването на пречки за изпълнението на това решение, не съставляват основание за нови мерки в полза на виновния родител.
Настоящият съдебен състав намира, че тези разрешения са актуални и при действието на СК от 2009г. В допълнение следва да се посочи, че по своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. – новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма. Те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Като изменени обстоятелства са посочени и тези, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителя по повод задължителното спазване на определените мерки - отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания, както и установеното по делото тяхно поведение се обсъждат на общо основание и се вземат предвид и се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. В тази връзка следва да се има предвид, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата (виж в този смисъл Решение № 331 от 01.11.2013г. по гр. дело № 2181/2013г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 555 от 27.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 893/2012 г., IV г. о.).
Като съобрази така изяснените критерии, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и най-вече ръководейки се от интересите на малолетното дете К.П., съдът намира, че са налице нови обстоятелства, които са от съществено значение и водят до извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени в случай, че родителските права се предоставят на бащата. Установи се по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че майката всячески се стреми да възпрепятства определения с решение от 19.09.2014г., постановено по гр.д.№ 1367/2014г. на РС-Дупница режим на лични отношения между бащата и детето, като това й поведение е породено единствено от желание за личен реваншизъм срещу бившия й съпруг. Това й недопустимо поведение е принудило А.П. да търси съдействие от полицията и ДСП-Дупница, за да може да вижда сина си. Понастоящем дори има образувано досъдебно производство срещу майката за неизпълнение на съдебното решение в частта относно режима на лични контакти между бащата и детето. Нещо повече, установи се по безспорен начин, че на 08.02.2019г. П.Г.Д. е извела малолетния К.П. извън границите на Република България, без знанието и без съгласието на бащата и въпреки постановеното Решение № 336 от 04.07.2018г., по гр.д. № 202/2018г. на РС-Дупница, потвърдено с Решение № 243 от 13.11.2018г. по в.гр.д. № 335/2018г. на ОС-Кюстендил, с които е отхвърлен искът й за заместване съгласието на бащата детето да пътува в чужбина, придружавано единствено от майка си. По повод извеждането на детето в чужбина без неговото знание и съгласие, бащата е сезирал Дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“ към Министерство на правосъдието, с молба за връщане на малолетния К. по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980г. Според настоящия състав, извеждането на малолетното дете извън пределите на страната въпреки несъгласието на другия родител и въпреки че с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен иска на упражняващия родителски права родител за заместване на това съгласие, представлява изключително укоримо поведение и представлява само по себе си „изменение на обстоятелствата“, по смисъла на чл. 51 , ал. 4 от СК, което би могло да се отрази изключително негативно на положението на детето. По делото не се направиха каквито и да било твърдения от ищцата по първоначалния иск П.Д. и съответно не се представиха от нея каквито и да било доказателства при какви условия ще живее с детето в Република Италия, дали има постоянна работа и доходи, дали има подкрепяща среда, дали там детето ще посещава детска градина, кой ще се грижи за детето докато майката евентуално работи. Нещо повече-в исковата си молба ищцата по първоначалния иск твърди, че живее с детето в гр. Дупница и че то посещава детска градина в същия град. Извеждането на детето в Италия без съгласието на бащата поставя същия в невъзможност да осъществява правото си на лични отношения с детето, а същевременно накърнява правото на детето да има контакт със своя баща, към който, видно от събраните по делото гласни доказателства и социален доклад, същото е много привързано.
Същевременно, от събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено, че ищецът по насрещния иск А.Й.П. е отговорен и загрижен за малолетния си син родител. Същият е създал семейство със съпругата си С. Петрова и може да разчита на нейната помощ и подкрепа при отглеждането на детето. Двамата имат и свое общо дете-малолетната Яна, към която К. е привързан. Осигурили са в жилището си оптимални условия за отглеждането и възпитанието на децата си. Двамата работят и имат постоянни доходи, могат да разчитат на помощ и подкрепа от своите близки. В състояние са да осигурят сигурност и стабилна семейна среда за малолетния К.. Несъстоятелни са възраженията на ответницата по насрещния иск в тази насока, че понеже А.П. и съпругата му се грижат за още три деца (едно общо и две на съпругата от предишен брак), не биха могли да се грижат качествено и за малолетния К.. Броят на децата в семейството не се отразява на качеството на тяхното отглеждане. За това са от значение най-вече обичта, възпитателските качества, отговорността и желанието на родителите да се грижат за децата си и да им осигурят сигурна и стабилна семейна среда.
По изложените съображения предявения по делото насрещен иск по чл. 51, ал. 4 от СК, предявен от А.Й.П., следва да се уважи и споразумението между страните, утвърдено с бракоразводното решение, следва да се измени, като упражняването на родителските права по отношение малолетното дете К.П. следва да се предостави на бащата, респективно местоживеенето на детето следва да бъде определено при него. Същевременно, също предвид установените по делото отношения и разпоредбите на СК и възрастта на детето (почти 5-годишно) и неговата потребност да има пълноценни отношения и с двамата си родители, следва да бъде определен един сравнително по-широк режим на лични контакти на детето с майката, който да бъде съобразен и с посещението на детето в детската градина, а в бъдеще и с учебния му процес, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. в събота до 19:00 ч. в неделя, с преспиване, за един месец през лятната ваканция, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, през нечетна година-по пет дни за великденската ваканция, а през четна година-по пет дни за коледно-новогодишната ваканция. Освен така определения режим на лични отношения, майката ще може да вижда детето допълнително по всяко време със съгласието на бащата. Същевременно, следва да се посочи и че от изключителен интерес на детето е родителите да преодолеят противоречията помежду си относно неговото отглеждане и възпитание.
С оглед резултата по спора за упражняване на родителските права, съдът следва да се произнесе и за дължимата от родителите издръжка на детето. Нуждите и благополучието на детето изискват определяне на обща месечна издръжка, дължима от бащата и от майката, в общ размер от 250.00 лв. С оглед установените по делото доходи на страните, майката следва да бъде осъдена да заплаща такава в минималния установен за страната размер от 140.00 лв., а останалата част - в размер 110.00 лв., ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, следва да се поеме от бащата. Издръжката се дължи от претендирания момент - датата на подаването на насрещната искова молба в съда 20.12.2018г., до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. При определяне на частта от издръжката, която всеки от двамата родители дължи на ненавършилото пълнолетие дете следва да се има предвид и получаване на месечните помощи за отглеждане на дете, които се получават от родителя, който упражнява родителските права и задължения по отношение на детето.
И двете страни са направили искания за присъждане на
сторените разноски, но с оглед
особения характер на спорна съдебна администрация на настоящото производство, в
което всеки от родителите е длъжен да поиска разрешаване по съдебен ред на
въпросите, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на
детето, режима на лични отношения и издръжката му, в случай на невъзможност за
постигане на споразумение, съдебно-деловодните разноски за същото не подлежат
на репариране и остават за страните така, както са направени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 51, ал. 4 от СК, утвърденото с решение № 489 от 19.09.2014г., постановено по гр. д. № 1367/2014г. по описа на РС-Дупница, споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на малолетното дете К.П., ЕГН: **********, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете К.П., ЕГН: **********, на
бащата А.Й.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, като ОПРЕДЕЛЯ и местоживеене на детето при бащата.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между майката П.Г.Д., ЕГН: ********** и малолетното дете на страните К.П., ЕГН: **********: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. в събота до 19:00 ч. в неделя, с преспиване, за един месец през лятната ваканция, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, през нечетна година-по пет дни за великденската ваканция, а през четна година-по пет дни за коледно-новогодишната ваканция. Освен така определения режим на лични отношения, майката ще може да вижда детето допълнително по всяко време със съгласието на бащата.
ОСЪЖДА П.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплаща на малолетното си дете К.П., ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител А.Й.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, месечна издръжка в размер 140.00 (сто и четиридесет) лева, считано от датата на предявяване на иска-20.12.2018г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА П.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд - Дупница сумата от 201.60 лв., представляваща държавна върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му с препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: