Решение по дело №236/2019 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 278
гр. Велико Търново, 28.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на дванадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                        Административен съдия: Евтим Банев                                                                                                         

при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 236 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

 

Образувано е по жалба, подадена от ***Х.А. ***, като пълномощник на Я.Д.С. в качеството му на едноличен търговец с фирма „Импулс - С - Я.С.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10401/21.03.2019 г., издадена от Ж.И.А.– началник на Отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП – гр. София. В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена при неспазване на изискванията за форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на закона и несъобразяване с неговата цел. Изтъква се, че в заповедта фактически липсват мотиви, като не е посочена конкретна хипотеза на чл. 60, ал. 1 от АПК, нито са изложени мотиви относно това какви вредни последици се предотвратяват. Развиват се съображения за необоснованост на определения срок за запечатване на обекта, както и цялостен бланкетен характер на мотивите в оспорената заповед, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Същевременно оспорващият търговец счита, че административният акт е издаден в нарушение на принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК, доколкото засяга негови права и законни интереси в степен, по-голяма от необходимото за преследваната от закона цел. С тези мотиви, подробно изложени в подадената жалба, от съда се иска да отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си по делото, поддържа оспорването с направените искания, като изтъква, че процесните нарушения са санкционирани с наказателни постановления, които едноличният търговец не възнамерява да обжалва, при което санкцията като цяло е прекалено тежка за неиздаването на касов бон, наличието на което нарушение не се оспорва.

Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП – гр. София, чрез ***В., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Акцентира, че в случая се касае за извършване на две нарушения – неиздаване на касова бележка и несъответствие на касовата и фактическата наличност, което несъмнено води до ощетяване на фиска. По повод оплакванията на жалбоподателя възразява, че съставянето на наказателно постановление и налагането на ПАМ са две независими производства и нормата на чл. 186 от ЗДДС е императивна за наказващия орган. Моли за присъждане на разноски в размер на 200 лева съгласно приложен по делото списък.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдържащи се в представената от ответника административна преписка, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

На 21.03.2019 г., в 13:30 часа, от органи по приходите в ГД „Финансов контрол“ на НАП е извършена проверка на място в търговски обект – ресторант „Импулс“, находящ се в гр. Павликени, ул. „Атанас Хаджиславчев“ № 1, собственост на Я.Д.С.. При проверката, преди легитимация на проверяващите, е извършена контролна покупка и консумация на ястия и безалкохолни напитки на обща стойност 12,77 лева. Сумата е заплатена в брой на сервитьорка в обекта, която приела плащането, но не издала фискална касова бележка от наличното в обекта и работещо към момента на проверката фискално устройство модел „Eltrade A300S“ с ИН № ED229799 и номер на ФП 44264667, регистрирано в НАП. За продажбата не е издадена и касова бележка от кочан, какъвто също бил наличен в обекта. При проверката е установено още, че общата фактическа наличност е в размер на 196,85 лева, при отчетена от фискалното устройство касова наличност от 67,62 лева, т.е. разликата възлиза на 129,23 лева. От контролните органи е съставен Протокол за извършена проверка № 0360903/ 21.03.2019 г., към който са приложени Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката серия АА № 0360903/ 21.03.2019 г., две декларации от лица, работещи по трудово правоотношение от 21.03.2019 г. – Й.М.Р.– сервитьор, и И.П.М.– готвач, както и дневни финансови отчети от регистрираното ФУ в обекта за 19.03.2019 г. и за 20.03.2019 година, издадени на 21.03.2019 година. Установено е, че ресторантът разполага със 100 места на закрито и 30 – на открито. Категоризиран е с една звезда и в него работят четири лица по трудово правоотношение и едно самоосигуряващо се, при работно време от понеделник до петък от 10:30 часа до 14:30 часа и в събота от 17:30 час до 24:00 часа. Констатираното неиздаване на фискален касов бон е преценено като основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, за издаване на оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на обект“ за срок от 14 дни от влизане в сила на заповедта. Със същата заповед на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена и принудителна административна мярка „Забрана достъпа до обекта“, като е указано наличните стоки да бъдат отстранени до определената дата на запечатването му. Заповедта е връчена лично на Я.С. на 28.03.2019 г. Жалбата срещу нея е подадена по пощата чрез ТД на НАП – гр. Велико Търново на 10.04.2019 година.

 

Въз основа на така установеното от фактическа страна и като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът прави следните изводи:

 

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт, собственик на търговския обект, за който е разпоредено запечатване. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Предвид горното и липсата на някоя от останалите предпоставки по чл. 159 от АПК, същата се явява процесуално допустима за разглеждане по същество в настоящото производство.

 

След извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът установи, че Заповед № 10401/ 21.03.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП – гр. София е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с  чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална агенция по приходите и т. 1 от Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата съдържа подробно описание на фактическите и правни основания за издаване на акта, включително пресъздава и съдържанието на Протокола за извършена проверка сер. АА № 0360903/21.03.2019 годна. Противно на наведените от жалбоподателя възражения, отделни мотиви са изложени за налагането на ПАМ и продължителността на срока на запечатване на търговския обект, и забраната за достъп до него. Заповедта съдържа подробно словесно описание на приетите за установени от административния орган факти и посочване на правните основания, като кореспонденцията между тях е въпрос по съществото на спора.

             В хода на административното производство органите по приходите са изпълнили задълженията си по чл. 26 и сл. от АПК, като са извършили проверката в присъствието на едноличния търговец и са довели до знанието му установените факти и предприетите въз основа на тях последващи действия. Осигурено е участието му в производството и не е възпрепятствано правото му на защита. Съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, са изяснени значимите факти и обстоятелства при констатиране на нарушението. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на заповедта.

            Не се откриват пороци, засягащи материалната законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на  чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от негов пълномощник. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/ 2006 г. от МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането, а според чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 2006 г. извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – запечатване на обект и забрана за достъп до него. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз „до 30 дни“.

В настоящия случай нарушението е установено по безспорен начин от контролните органи. За осъществената проверка е съставен протокол, който обективира резултатите от нея и който се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Освен това съставът на нарушението – неиздаване на касов бон, не се оспорва от жалбоподателя. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ и последният не разполага с други юридически равностойни варианти, поради което преценката относно обществената значимост на административното нарушение е направена от законодателя, а не е предоставена на органа по приходите. При описаните по-горе факти, са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС. След като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект, органът по приходите по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност за преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не, поради което неоснователни са възраженията за липса на мотиви за необходимостта от налагане на ПАМ и за нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК при налагането на ПАМ.

Съгласно нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната мярка се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. В този смисъл е и трайно възприетото в съдебната практика становище, че образуваното във връзка с извършено нарушение административнонаказателно производство, е ирелевантно за издаването на заповед като процесната. Както правилно сочи ответникът, касае се за две различни производства, които се развиват независимо едно от друго и които се провеждат по различен процесуален ред – АПК и ЗАНН, и носят различни последици предвид заложените им цели. Имуществената санкция, наложена с наказателно постановление има санкционен характер и по аргумент от чл. 12 от ЗАНН цели да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Същевременно, според чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. По тези съображения съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че общата санкция от НП и ПАМ е несъразмерно тежка за задълженото лице. Дори да не беше така, твърденията на оспорващия, че има издадени НП за процесното нарушение и че същите не са обжалвани остават неподкрепени с доказателства.

Единствената преценка, която следва да извърши административният орган при налагането на ПАМ от вида на процесните, е тази по отношение на срока на принудителната административна мярка и такава е била направена от органа с оглед вида на извършеното нарушение. Видно от самата заповед, за мотивиране на четиринадесетдневния срок са съобразени вида и обема на упражняваната в обекта търговска дейност, както и важния държавен интерес, който се охранява. Анализирани са капацитетът, посещаемостта, асортиментът, който предлага заведението, местоположението и вида на търговския обект, работното време. Направено е заключение, че е налице възможност за реализиране на значителни обороти, а оттам и приходи за задълженото лице. Неотразяването на продажби/плащания и неиздаването на фискален касов бон накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика, като причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проследени извършените в обекта продажби, което води до неправилно определяне на реализираната печалба. Налице е висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето. Конкретните нарушения касаят отчетността, което води до укриване на приходи. Спазването на стриктна финансова и бюджетна дисциплина е важно условие за защита на обществения интерес и правилното функциониране на държавата, а в случая се касае за две нарушения от сходен характер. Изложеното опровергава оплакването за липса на мотиви като в случая са съобразени конкретните специфики на обекта и въобще търговският му потенциал. С неиздаването на изискуемата по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС фискална касова бележка за извършена в търговския обект продажба, при всички положения е нарушена фискалната политика на държавата. Не следва да се подценява обстоятелството, че констатираните нарушения са две, като принципно неиздаването на касови бележки води до укриване на приходи и съответно разлика в отчетената и фактическата наличност. Същевременно, размерът на фактическата наличност е почти три пъти /2,91/ по-голям от отчетените парични постъпления, което говори за системност и постоянство в неспазването на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. Очевидно налице е повторяемост на поведението на лицата, извършващи продажби и това предполага, че едноличният търговец е създал организация на работата, която позволява част от оборота системно да не се отчита през фискално устройство или по друг уреден от закона начин. Мотивиран и фактически обоснован от конкретните обективни данни е изводът, че е извършено нарушение и нарушителят може да извърши друго такова. Изложеното е показател за трайно отклонение от спазване на данъчното законодателство и обосновава нуждата от прилагането на ПАМ като при отчитане на индивидуалните специфики на търговския обект и населеното място, определеният срок от 14 дни при допустими до 30 дни се явява съразмерен. Продължителността се обосновава още и от значимостта на охраняваното обществено отношение. Съдът приема, че определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок по чл. 187, ал. 1 от ЗДД отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен с целите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е законосъобразен и съобразен с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и целта на закона. Негативните последици от налагането на ПАМ върху жалбоподателя са резултат от собственото му поведение, изразяващо се в неиздаването на фискален бон за извършена продажба, като установеното несъответствие между фактическата и отчетената парична наличност, индикира за системност на това поведение.

Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. Видно от изложените в нея мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване на дейността в търговския обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният – недопускане на вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на обект“ е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й търговецът не е преустановил дейността си в търговския обект, т.е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за прието плащане. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет, правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.

Във връзка с твърдението в жалбата, че не е посочена конкретна хипотеза на чл. 60, ал. 1 от АПК и мотиви относно вредните последици, които се предотвратяват, следва да се посочи, че всъщност заповедта не съдържа разпореждане за предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК. В диспозитива на заповедта е посочено, че  запечатването на обекта ще се извърши в срок до 14 дни от влизане в сила на същата и съответно не е посочена конкретна дата. В съдържанието на разписката за връчване на заповедта обаче е отбелязано, че запечатването ще бъде извършено на 12.04.2019 г. в 15:30 часа. Предвид датата на връчване – 28.03.2019 г., тази дата за запечатване би била относима единствено в случай, че заповедта влезе в сила без да бъде обжалвана, което в случая не е така и няма как да бъде известно към момента на връчване. Това волеизявление всъщност не изхожда от автора на акта, а от лицето, извършило връчването, поради което няма никаква правна стойност.

            По изложените съображения законосъобразни са изводите на административния орган, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, б. „а“ от ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

            С оглед изхода на делото и като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., както и разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящият съдебен състав намира претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение за основателна. Предвид липсата на фактическа и правна сложност обаче, юрисконсултското възнаграждение следва да се присъди не в претендирания размер от 200 лева, а в минималния предвиден в посочената по-горе разпоредба - 100 лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС съдът,

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

Отхвърля жалбата на Я.Д.С. в качеството му на едноличен търговец с фирма „Импулс - С - Я.С.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10401/21.03.2019 г., издадена от Ж.И.А.– началник на Отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП – гр. София.

 

Осъжда Я.Д.С. в качеството му на едноличен търговец с фирма „Импулс-С-Я.С.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. *** да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София, разноски по делото в размер на 100,00 /сто/ лева. 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

Административен съдия :