Решение по дело №359/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Р    Е     Ш     Е     Н     И    Е

№ 245

гр. Кюстендил, 26.09.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебно заседание на  осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ:              ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

СИМОНА НАВУЩАНОВА

 

при участието на секретаря: В.Б., разгледа докладваното от мл. съдия Симона Навущанова в.гр.д. № 359/ 2019 г. по описа на Окръжен съд- Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 548 от 14.06.2019 г., постановено по гр.дело № 2211/2018 г., Кюстендилският районен съд е предоставил на И.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, упражняването на родителските права на малолетния М. М.С., ЕГН ********** и е постановил съвместно живеене на детето с майката до настъпването на пълнолетие, или на обстоятелства обусляващи изменението или прекратяването на това право. Определил е на бащата М.Н.С., ЕГН **********, режим на личен контакт с детето, както следва: до навършване на 3-три годишна възраст, всяка трета събота от месеца за времето от 09.00 часа до 18.00 часа,без преспиване, в дома на майката и в нейно присъствие,или в детски площадки,паркове и други допустими за посещаване от деца  места и заведения в гр. Кюстендил, но само в присъствието на майката или изрично определен неин представител, а след навършване на посочената възраст може да взима самостоятелно със себе си детето освен на горният ден и за срок от 20-двадесет календарни дни ежегодно, за времето от първи юни до петнадесети септември,когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по време на традиционните за страната великденски празници през четните години  и по време на новогодишни празници през нечетните години, като вземането и предаването на детето ще се извършват от и в домът на майката, независимо от това къде се намира, в нейно присъствие или на определено от нея лице. Осъдил е М.Н.С. да заплаща на малолетния М. М. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.К.М., месечна издръжка в размер на 180.00 лева (сто и осемдесет лева), считано от 05.11.2018 год. до настъпването на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й, платими до всяко 10-десето число на месеца за текущия, ведно със законната лихва за всяка закъсняла и просрочена вноска до окончателното й изплащане. Осъдил е М.Н.С. да заплати по сметка на КнРС държавна такса от 259.20 (двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки) лв., представляваща държавна такса върху присъдената издръжка и да заплати на И.К.М., сумата от 1050 /хиляда и петдесет лева/лв.,представляваща сторените по делото разноски.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалбa от М.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, депозирана чрез особения представител адв. С.М.,***, против решение № 548 от 14.06.2019 г., постановено по гр.дело № 2211 по описа на Кюстендилския районен съд за 2018 г., в частта, с която е уважен искът за претендирана издръжка в размер на 180 лева, за разликата от 140 лв. до 180.00 лв., считано от 05.11.2018 год. до настъпването на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й, платими до всяко  10-десето число на месеца за текущият, ведно със законната лихва за всяка закъсняла и просрочена вноска до окончателното й изплащане. Иска се отмяна на решението в посочената част, както и изменение на решението досежно присъдените държавна такса и разноски.

Във въззивната жалба се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение в обжалваната част и наличие на допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в постановяването му при неизяснена фактическа обстановка. Конкретните доводи са свързани с това, че изводите на първоинстанционния съд не кореспондират  със събрания по делото доказателствен материал, като  се акцентира в тази връзка, че КнРС не е съобразил факта, че по делото е установено, че ответника не реализира никакви доходи в страната. По този начин, съдът е нарушил разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, защото не е установил какви са реалните му възможности за престиране на това задължение. На тази база се иска отмяна на постановеното решение в обжалваната част в минимален размер от 140 лева. Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна И.К.М., ЕГН **********, действащата в качеството си на майка и законен представител на малолетния М. М. С., ЕГН ********** е подала писмен отговор, чрез адв. Д.З. ***. С него се оспорва като неоснователна изцяло подадената въззивна жалба и се иска същата да бъде оставена без уважение. Излагат се подробни съображения за правилност на първоинстанционния съдебен акт, като се твърди че размера на определената издръжка е съобразен със интересите на малолетното дете, възрастта му и възможностите на въззивника да я заплаща. Моли се за потвърждаване изцяло на решението на Кюстендилския районен съд в обжалваните части.

В съдебно заседание въззивникът  М.Н.С., редовно призован  не се явява лично, представлява се от адв. С.М., в качеството й на особен представител, която поддържа изцяло подадената жалба по съображенията подробно изложени в нея. Иска се отмяна на постановения съдебен акт.

В съдебно заседание въззиваемата страна И.К.М., редовно призован не се явява лично, представлява се от адв. З., която поддържа подадения отговор и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Не претендира разноски.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищцата. Същото е постановено от съдия от Кюстендилски районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че решението се явява допустимо. Кюстендилският районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Настоящият съдебен състав на КнОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Пред настоящата съдебна инстанция не са събирани гласни и писмени доказателства, които да бъдат заложени като допълнение на изградената  от първоинстанционния  съд фактическа обстановка. Споделя й правни изводи на решаващия състав на РС Кюстендил, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основава исковата претенция, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право, правна квалификация на исковите претенции.

Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са направени възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.       

В подадената въззивна жалба жалбоподателят е изложил един основен довод, който според него е довел до неправилност на решението на КнРС, а именно допуснато от съда нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК. В тази връзка се твърди, че първоинстанционният съд не е изследвал какви са възможностите на ответника за престиране на издръжка. Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за неправилност на постановения от първата инстанция съдебен акт са неоснователни. От анализа на събраните по делото доказателства не би могло да се обоснове извод за основателността им.

Конкретният размер на дължимата издръжка се определя с оглед критериите, визирани с разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и, ал. 2 от СК

, а именно: да е съобразен с нуждите на малолетното дете, както и съобразен с възможностите на двамата родители, при съобразяване и с минималния размер на издръжката, който се определя по начин, визиран с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК -  от минималната работна заплата, определена за страната. Нуждите на малолетния М. съдът прецени имайки предвид изложените по-горе обстоятелства.

За преценка възможностите на родителите по принцип имат значение следните обстоятелства: доходите на двамата родители; здравословното състояние на родителите, отразявали се върху възможността за получаване на доходи, и какви средства са необходими за лечение; имат ли родителите задължение за издръжка към други лица; живеят ли под наем или живеят в собствено жилище; притежават ли имущество, от което реализират доходи или имат обективната възможност да ги реализират. Друг вид разходи, които всяко едно домакинство по необходимост прави ежемесечно не следва се обсъждат като критерий, тъй като те по хипотеза се приема, че са еднакви за всички. При определяне на възможностите за заплащане на издръжка не следва да се имат предвид други парични задължения на родителите, извън задълженията за издръжка към други лица, чийто кръг е определен с разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от СК и чл. 141 от СК.

В настоящия казус е безпорно установено, че майката И.М. не работи, а е в отпуск за отглеждане на дете до навършване на двегодишна възраст. Месечните й доходи се формират от парично обезщетение за майчинство в размер на 380 лева, средства получавани по реда на чл. 70 от ЗХУ в размер на 52.20 лева, средства по чл. 7 от ЗСПД за отглеждане на двете й деца – М. и А.в размер на 90 лева, както и пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 217,98 лева. Това обстоятелство се установява чрез съдържанието на приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства. Пред ДнРС е установен и фактът, че ищцата има още едно непълнолетно дете – А. А. Е.на 8 г., което се отглежда от баща си. Ищцата е с 85 ℅ трайно намелена работоспособност, факт който се установява от приетото от ДнРС Експертно решение № 1558/03.07.2018 г. Няма данни майката да разполога с движимо или недвижимо имущество. От изготвения социален доклад се установява, че тя и малолетният М. живеят в къща, в гр. Кюстендил, собственост на приятели на майката.

От страна на въззивникът М. Н.С. не са представени доказателства дали работи, какви месечни доходи реализира. Относно задълженията за издръжка към други лица – от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да има задължение за издръжка към друго дете. Няма данни за наличие на здравословновно състояние, което да възпрепятства възможността му да работи. Същият е в трудоспособна възраст, което предполага реализиране на доходи, а оттам и възможността му да заделя средства за заплащане на значителна част от издръжката, необходима за сина му. Съдът не приема, че ответникът се е поставил в невъзможност да заплаща издръжка като не реализира доходи от трудова дейност. Няма причина, поради която да се приеме, че бащата не е в състояние да работи и да реализира доходи. Макар и такива доходи от трудова дейност да не се установи той да реализира в Република България, обстоятелството, че той пребивава понастоящем в чужбина (по данни на майката), мотивира съда да приеме, че бащата реализира месечен доход над средната работна заплата за страната. Така поради липса на точни данни относно размера на дохода на ответника, изхождайки от факта, че същият си осигурява работа в чужбина, макар и да не е доказано, че е постоянна, то при определяне на издръжката, съдът приема за база стойност средната работна заплата за страната. Ответникът е длъжен да полага труд, а липсата на ангажирани по делото доказателства за точния размер на неговите доходи не може да го ползва при определянето на реалния размер на издръжката, от която детето се нуждае за посрещане на своите нужди и които нужди безспорно ще продължат да нарастват до навършване на пълнолетието му, защото издръжката, която ответникът дължи, той може да я осигури като реализира такива доходи, които са присъщи за лице в трудоспособна възраст и при липса на данни за наличие на обективни пречки за полагане на труд.

Основен принцип при определяне на необходимата издръжка и конкретния размер на издръжката, която всеки родител дължи, е какви средства биха отделяли родителите за издръжка на непълнолетното дете, ако живееха заедно с него. Извод какви средства биха отделяли родителите за издръжка на малолетното дете, ако живееха заедно с него, следва да бъде направен след преценка на доказаните нужди на детето и доказаните възможности на двамата родителите, определени по-посочения по-горе начин; при съпоставка на възможностите на двамата родители, съобразявайки се с обсъдените по-горе обстоятелства; следва да се има предвид и факта, че майката полага и ще полага лични грижи за отглеждане и възпитанието на  детето и че същата е с трайно намелена работоспособност. Следва също така да бъде взет предвид и минималния размер на издръжката, определен на основание чл. 142, ал. 2 от СК, който от 01.01.2019 година е по 127,50 лв. за всеки родител, при МРЗ за страната в размер на 560 лева. Съдът следва да прецени и да съобрази с изложените по-горе обстоятелства и да определи дължимата от родителите конкретна издръжка, спазвайки посочените по-горе принципи.

Преценявайки и съобразявайки се с изложените по-горе обстоятелства и принципи, отчитайки непредставянето на доказателства от страна на бащата, че същият е безработен, установения факт, че последният живее в чужбина, както и обстоятелството, че няма задължения за издръжка към други деца, че е в трудоспособна възраст и че няма данни за влошено здравословно състояние, и вземайки предвид възрастта на детето, необходимостта от храна, дрехи, памперси, обувки, както и факта, че грижите за отглеждането му се осъществяват от майката, настоящия състав достигна до извода, че необходимата издръжка, която родителите биха отделяли за малолетното дете, ако живееха заедно, е в размер на 260 лв. месечно, какавто размер е определил и първоинстанционния съд. По тези съображения съдът намира, че ответникът-въззивник следва да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лева на детето М., като останалата част от същата ще се поеме от неговата майка, която компенсира по-ниския й размер с полагане на лични грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

Обстоятелствата, на които акцентира въззивника, сочейки, че не са събрани по делото доказателства, от който да е видно, че реализира доход, настоящата инстанция намира за неоснователни. Не е спорно по делото, че към настоящият момент въззивникът живее в чужбина. Не са ангажирани по делото доказателства например за регистрацията му в страната или в чужбина, където се твърди че живее, като безработен. Житейски нелогичиен би бил изводът, че последния не полага труд там и съответно не реализира доход. Доказателства в защита на тезата му за липса на доход не са предствени нито пред ДнРС, нито пред настоящата инстанция. Ответникът не е доказал да е в обективна невъзможност да полага труд и съответно дава издръжка за детето. В тази връзка, следва да се подчерае, че минималният размер на РЗ е предвиден като критерии за определяне на дължимата издръжка не за да ограничи материалната отговорност на родителя, неупражняващ родителски права, а за да защити интереса на малолетните и непълнолетните деца, които не могат да се издържат сами и чието право на издръжка е абсолютно и безусловно. Едва когато, в хода на процеса е безспорно доказано, че родителят не разполога с възможността да се грижи за себе си и ненавършилото пълнолетие дете, съдът определя размерът на издръжката в неговия законов минимумум.

Следва да се подчертае също, че издръжката се дължи, за да има детето постоянен сигурен доход, достатъчен за неговото отглеждане и възпитание. Независимо от това, че родителските права са предоставени със съдебното решение на майката, бащата не е лишен от родителски права. Той разполага с правото да участва в живота на детето си, като поддържа лични отношения с него, полага съответните непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание, заедно с майката, или еднолично, в случаите, когато осъществява контакти с детето.

Изложеното обосновава извод за неоснователност на въззивната жалба и релевираното в нея искане за редукция, в посока надолу, на определения от КнРС размер на дължимата от бащата издръжка.

 

С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд е валидно и в обжалваната част допустимо и правилно.

Въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода по спора, право на разноски пред настоящата съдебна инстанция има въззиваемата страна. Искане за присъждане и доказателства за направата на такива не са релевирани, поради което не се дължи произнасяне по тях.

Жалбоподателят М.Н.С. следва да понесе разноски за назначения му особен представител на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК, подлежащи на изплащане от бюджета на съда, в размер на 200 лв., както и държавна такса за обжалване в размер на 129,60 лева, които следва да заплати по сметка на КнОС.

 

На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

 

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Кюстендилският окръжен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 548 от 14.06.2019 г., постановено по гр.дело № 2211 по описа на Кюстендилския районен съд за 2018 г., В ЧАСТИТЕ, с които е осъден М.Н.С., ЕГН **********, да заплаща на малолетния М. М. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.К.М., месечна издръжка в размер на 180.00 лева (сто и осемдесет лева), считано от 05.11.2018 год. до настъпването на обстоятелства ,обуславящи изменението или прекратяването й, платими до всяко  10-десето число на месеца за текущия, ведно със законната лихва за всяка закъсняла и просрочена вноска до окончателното й изплащане и е осъден да заплати по сметка на КнРС държавна такса от 259.20 (двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки) лв., представляваща държавна такса върху присъдената издръжка и да заплати на И.К.М., сумата от 1050 /хиляда и петдесет лева/лв., представляваща сторените по делото разноски.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК М.Н.С., ЕГН ********** да заплати държавна такса в размер на 129,60 лева /сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен  съд - гр. Кюстендил на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и сумата от 200 лева / двеста лева/, представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение за особения представител.

 

В необжалваните части решението е влязло в сила.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:                1.                                       2.