Р Е Ш Е Н И Е № 13
гр. Сливен, 05.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието
на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа
докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 204 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 44 от 25.10.2019 г., постановено по АНД № 121/2019 г., Районен съд Котел е отменил Наказателно постановление № **********/16.05.2019 г. на Директора на РДГ Сливен, с което на Р.К.Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер 1000 (Хиляда) лева на основание чл. 268, ал.1, т.1 Закон за горите (ЗГ), за нарушение на чл. 209 от ЗГ.
Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател РДГ – Сливен, който го обжалва в срок. В жалбата се развиват съображения, че решението на РС е неправилно и следва да бъде отменено.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена при доводи развити в нея.
Ответникът по касацията се явява лично в с.з. и с адв. Р., който оспорва жалбата. Моли решението на РС Котел да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и обосновано.
Настоящият състав на Административен съд Сливен, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Районен съд – Котел е направил правилна преценка на доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която е приел за установена, се базира на тях.
Видно от установената по делото фактическа обстановка е, че на 01.11.2018г. Р.Н. маркирал дърва за огрев в землището на село Кипилово, община Котел, отсечени от гора, собственост на Н. Н., след което издавал превозни билети. Единият от камионите, превозващи дървата, се управлявал от И. П.. След като натоварили дърва на този камион от сечището, жалбоподателят ги маркирал и се качил в камиона. Потеглили към една поляна, където трябвало да се изчакат с другите камиони. На неустановено място в гората жалбоподателят слязъл от камиона и тръгнал да търси място с достъп до интернет, за да издаде превозен билет. Оставил на седалката на камиона жилетката си и КГМ серия А № 3415. Камионът продължил по пътя и бил спрян от горски инспектори в РДГ Сливен, които заедно с други свои колеги извършвали проверка. Спрели товарния автомобил и като отворили вратата, видели КГМ на седалката. Установили, че превозваните дърва са били маркирани със същата марка. Единият от проверяващите се обадил на телефон 112 и съобщил за намерената КГМ. Присъстващият по време на проверката св. Н. казал, че марката е „на горския“. Не след дълго Р.Н. пристигнал на мястото на проверката с личния си автомобил, като казал на проверяващия, че бил отишъл да вземе личния си автомобил. Потвърдил, че КГМ е негова. На мястото пристигнал и полицейски екип. Марката била иззета и предадена за съхранение в полицията. Резултатите от извършената проверка били обективирани в констативен протокол № 001708, в който е описано, че в товарния автомобил е открита КГМ А 3415. На 09.01.2019 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който на 16.05.2019 г. е издадено процесното НП.
За да отмени наказателно постановление, Районния съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява Р.К.Н. да е извършил административното нарушение, за което е бил санкциониран, тъй като от семантичният анализ на думата „преотстъпва“ се налага извод за наличие на някаква уговорка между притежателя на марката и лицето, на което е била отстъпена, последното да заяви съгласие да установи фактическа власт върху марката, без да е необходимо да я ползва, доколкото ползването не е въведено като част от фактическия състав.
Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя доводите на районния съд, че в случая не е налице безспорно установяване на фактическата обстановка, което е довело до налагане на административно наказание, без безспорно да е установена вината на посоченото за нарушител лице.
Същественото обстоятелство в случая е било да се установи, че административнонаказаното лице в качеството си на лице упражняващо частна лесовъдна практика е преотстъпило собствената си КГМ на друго лице. В случая липсват годни доказателства, въз основа на които да се приеме за безспорно установено извършването на нарушение на разпоредбата на чл. 209 ЗГ. Преотстъпването на производствената марка, както правилно е приел РС предполага постигане на съгласие с определено лице, на което притежателят на КГМ да предаде фактическата власт, а третото лице да направи волеизявление с изрични или конклудентни действия, че е съгласно да получи владението и да установи фактическата власт върху вещта. От показанията на свидетелите не се установява шофьорът И. П. да се е споразумял с наказаното лице да му бъде преотстъпена марката. Самото оставяне на марката в камиона, заедно с други лични вещи е било приравнено на преотстъпване по смисъла на чл. 209 от ЗГ. За да е налице преотстъпване следва да се установи волеизявление на най-малко две лица, насочено да породи правни последици, изразяващи с установяване на фактическа власт от трето лице, различно от посоченото в удостоверението за изработка и регистрация на КГМ.
С оглед горните съображения оплакванията в жалбата се явяват неоснователни, поради което и решението на РС Котел следва да бъде оставено в сила.
Основателно и своевременно се явява искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция в общ размер на 100 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 44/25.10.2019 г. на
РС Котел, постановено
по АНД № 121/2019 г. по
описа на съда.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция по горите гр. Сливен, да заплати на Р.К.Н.,
ЕГН ********** разноски в размер на 100 /Сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: