РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 21.09.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на
петнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 12410 по описа
за 2016 год. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
кумулативено съединени искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 274 КЗ /отм./.
Ищецът П.Б.Г.
твърди, че на 11.02.2016 г., около 06.45 ч. в гр. Стара Загора, на кръстовището
на ул. Славянска и ул. К.Г., на пешеходната пътека срещу магазин „Практис“, при
управление на МПС лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******НН, водачът А.Р.
й е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясно бедро,
счупване на дясна подбедрица, открито счупване на дясна мишнична кост, както и
контузия на дясното коляно. От получените травматични увреждания ищцата търпяла
болки, страдания и всекидневни неудобства. Сочи, че гражданската отговорност на водача на
превозното средство към датата на произшествието е била обект на
застрахователно покритие по сключен застрахователен договор с ответника.
Предвид
горното, моли съда да осъди ответника да му заплати сума размер на 75 000 лв.,
представляващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди от процесното
ПТП, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.
Ответникът
ЗАД „Д.Б.: Ж.И.З.“ АД оспорва иска. Оспорва противоправното поведение на водача
на МПС, вината му. Позовава се на съпричиняване от страна на ищеца на
вредоностния резултат. Поддържа прекомерност на размера на обезщетението. Претендира
разноски.
Ответникът е
предявил спрямо конституираното в хода на процеса трето лице – помагач А.Р.Д.
обратен иск за осъждане на последния да заплати сумата от 26 000 лв.,
която ответникът бъде осъден да заплати като обезщетение за неимуществените
вреди. Поддържа, че има право на регресно вземане, тъй като ответникът по
обратния иск не е останал на мястото на пътно – транспортното произшествие и не
е изчакал пристигането на компетентните органи.
Ответникът
по обратния иск А.Р.Д. счита, че застрахователят – ответник по главния дължи
изплащане на обезщетение. Не взема становище по обратния иск.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Софийски
градски съд е сезиран с иск с обективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ и чл. 275 КЗ /отм./. Същите са квалифицирани по реда на отменения Кодекс
за застраховане, предвид разпоредбата на § 22 от Преходните и заключителните
разпоредби на действащия КЗ, предвиждащ, че за застрахователните договори,
сключени преди влизане в сила този кодекс се прилага Част IV от КЗ от 2006 г.,
отм. В последната е уредена отговорността на застрахователя, поради което и
доколкото, макар и ПТП да е реализирано след 01.01.2016 г., но при действие на
застрахователен договор, сключен преди тази дата, приложимо право е отменения
КЗ – в този смисъл Решение № 227/09.02.2017 г. по т.д. № 53676/2015 г. по описа
на ВКС, Първо ТО.
За
основателността на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ в тежест на ищеца е
да докаже, че в причинна връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди, както и какъв е техният размер.
С влязла в
сила присъда от 21.06.2016 г. по НОХД № 177/2016 г. по описа на Окръжен съд –
Стара Загора обвиняемият А.Р.Д. е признат за виновен в ова, че на 11.02.2016 г.
в гр. Стара Загора, при управлението на МПС – л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******НН,
в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 ЗДвП; чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като не пропуснал пострадалите пешеходки,
които били вече стъпили на пешеходната пътека и дори били преминали средата, и
вследствие на което причинил средна телесна повреда на П.Б.Г. – изразяваща се в
трайно затруднение на движението на десен горен крайник, представляващо открито
счупване на мишничната кост и в трайно затруднение на движението на десния
долен крайник, представляващо счупване на дясно бедро и счупване на дясна
подбедрица, което деяние представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 2,
3 и последно, бук. „б“, предл. 2, вр. ал. 1, бук. „б“, предл. 2 и бук. „в“,
предл. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Присъдата на основание чл. 300 ГПК
се ползва със сила на присъдено нещо относно извършеното деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца. С оглед на това, съдът достигна до
правния извод, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.номер ******НН
– А.Д. е извършил противоправно деяние, което е в разрез с посочените
нормативни разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП.
Безспорно е
между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на горния
автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилисти“, страна по който е ответното дружество, в
качеството му на застраховател.
В тежест на
ищеца е да докаже неимуществените вреди, свързани с болки и страдания, а в
тежест на ответника е да докаже съпричиняване на вредоностния резултат, на
което се позовава, доколкото установяването на последното е основание за
намаляването на отговорността на ответника, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От приетото
заключение на съдебно – медицинската експертиза се установява, че вследствие на
пътно – транспортното произшествие от 11.02.2016 г. П.Г. е получила следните
травматични увреждания – диафизарно счупване на дясната бедрена кост, счупване
на костите на дясната подбедрица и горната им част; открито счупване на дясната
раменна кост. Контузия на дясното коляно. След постъпване в болнично заведение
непосредствено след злополуката, ищцата е била оперирана, като под анестезия е
извършено открито наместване на счупена дясна бедрена кост и на костите на
дясната подбредрица, и стабилизиране с интрамедуларни пирони. В периода 22.09.
– 29.02.2016 г. на ищцата е проведено стационарно лечение, при постъпване е
била с ограничени движения на дясната тазобедрена и дясната колянна става,
както и дясна раменна става. В периода 15.03. – 25.03.2016 г. настъпило съдово
заболява – флеботромбозата, за която било проведено лечение. Според вещото лице
общо лечебният и възстановителен период е приключил за срок от 8 месеца, като
след навършени 180 дни лечение. През тези 8 месеца ищцата е търпяла болки и
страдания, като през първите два месеца след злополуката и последващите два
месеца на рехабилитацията болките са били по – интензивни. След втория месец
болките са станали периодично явяващи се с продължителна умора на увредените
крайници или при промяна на времето. След 8 – мия месец болките са станали по –
рядко явяващи се и постепенно са отзвучали с времето. Наред с това, в продължение
на 5 месеца ищцата не е можела да се предвижва поради фрактурата на левия горен
крайник. Поради това е провеждан предимно постелен режим, което налагало през
първите месеци да ползва чужда помощ при извършване на много от дейностите. В
началото на 4 – 1 месец ищцата е започнала да движи дясната си ръка, а
впоследствие вече е можела да се предвижва с помощни средства и постепенно да
натоварва десния крак. Към настоящия момент няма данни за трайни и необратими
последици за здравето на ищцата във връзка с травмите от произшествието. Предстои
извършване на последваща операция във връзка с изваждането на метални
остеосинтези, от което ще последват болки и страдания.
От
показанията на свидетелката Г. се установява, че непосредствено след
злополуката, още докато е била в болнично заведение ищцата е изпитвала силни
болки и страдания, като непрекъснато е ползвала болкоуспокояващи. Свидетелката
посочва, че около 2 – 3 месеца ищцата е била на постелен режим, не е можела да
става, като едва след 5 - 6 месец
болките са започнали да отслабват. Раздвижването започнало едва през м.11. на
същата година, с правенето на леки крачи. Към настоящия момент ищцата излиза
сама и свободно, но ходенето пеша предизвиква бърза умора, като при
извървяването на 200 – 300 м. има нужда от почивка. Продължават оплаквания от
болки в крака, а в ръката – по – леки и епизодични. От показанията се
установява, че вследствие на злополуката ищцата психически не се е чувствала
добре, страдала от тревожност, паника и безсъние, изпитва страх при предвижване
навън сама.
Въз основа
на гореизложеното безспорно се установяват претърпените от ищеца вреди в
резултат на настъпилото пътно – транспортно произшествие.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този
размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. При определяне на размера съдът
съобрази: възрастта на пострадалия към момента на произшествието; вида на
травматичните увреждания – едновременно счупване на долен и горен крайник;
дългата продължителност на възстановителния период от около 8 месеца; търпените
битови неудобства от невъзможността за продължителен период от време да се
обслужва сама; извършените две оперативни намеси и предстояща трета;
обстоятелството, че не е налице трайна и невъзвратима загуба във функцията на
увредените крайници, но и фактът, че ищцата продължава да изпитва болки при
предвижване и промяна на времето.
Предвид това, съдът намира, че адекватният размер на
обезщетението, при отчитане на всички обстоятелства е 50 000 лв.
Ответникът навежда доводи за съпричиняване от страна на ищеца на вредоностния
резултат, като сочи, че същият заедно с придружителя си е пресичал на
необезопасено място и е предприел внезапно такова пресичане. Съпричиняване е
налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалия като участник в
движението по пътищата и в нарушение на
правилата за движение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът
за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. С
влязла в сила присъда увреждащото лице е признато за виновно в извършване на
нарушения и на правилото, че водачът на МПС е длъжен да пропусне стъпилите или
преминаващите по пешеходна пътека пешеходци, като намали скоростта или спре,
като същият не е пропуснал ищцата, която като пешеходец вече е била стъпила на
пътеката. Както беше посочена по – горе, влязлата в сила присъда е задължителна
за граждански съд относно противоправността на деянието, което включва и
установената в диспозитива на присъдата противоправност, изразяваща се в
нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП. С оглед на това, от самият
факт, че наказателният съд е приел, че противоправността на поведението се
изразява и в причиняване на телесна повреда на пешеходец, по време на
преминаване от него на пешеходната пътека, следва изводът за неоснователност на
възражението на ответника за съпричиняване, поради пресичане на ищцата на
необезопасена място. Предвид това, не е налице основание за намаляване по чл.
52 ЗЗД на обезщетението на ответника, което съдът намира да възлиза на
50 000 лв. От същото, единствено, следва да бъда приспадната сумата от
5 000 лв., която е платена извън съдебно от ответника. С оглед на горното,
искът следва да бъде уважен за сумата от 45 000 лв.
Независимо от изхода на делото, обратният иск не
следва да бъде уважен до предявения размер от 26 000 лв. Това е така, тъй
като, както беше посочено по – горе, предвид разпоредбата на § 22 от Преходните
и заключително разпоредби на КЗ материалните правоотношения, предмет на главния
и обратния иск се регулират от разпоредбите на отменения КЗ. Разпоредбата на
последния предвижваше регресна отговорност на застрахованото лице в изрично
предвидените в чл. 274 КЗ /отм./, сред които не попада хипотезата на напускане
на местопроизшествието. Регресната отговорност на застрахованото лице в този
случай е уредена едва със сега действащия КЗ – чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, който
не е приложим към процесното ПТП. Само на това основание искът по чл. 274 КЗ
/отм./ следва да бъде отхвърлен.
По отношение на
разноските.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно
на уважената част от исковете, в размер на 1 805,04 лв. В полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 200 лв., съразмерно
на отхвърлената част от исковете, за адвокатско възнаграждение. В полза на
бюджета на съда следва да бъдат присъдени разноски в размер на 180 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете, както и държавна такса в размер на
1 800 лв. върху уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.А.Д.„Д.Б.:
Ж.И.З.“ АД, ЕИК*********да заплати на П.Б.Г., ЕГН **********,
следните суми:
- на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата
45 000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от травматични увреждания,
настъпили от пътно – транспортно произшествие, реализирано на 11.02.2016 г. по
вина на А.Р.Д., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди,
причинени при управлението на лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№ ******НН към
посочената дата е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва,
считано 11.02.2016 г. до окончателното изплащане;
- на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
1 805,04 лв. – разноски по делото, съразмерно на уважената част от
иска,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер от 75 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.А.Д.„Д.Б.: Ж.И.З.“ АД, ЕИК*********против
А.Р.Д., ЕГН ********** обратен иск
по чл. 274 КЗ /отм./ за сумата 26 000 лв. – регресно вземане за застрахователно
обезщетение, което ищецът по обратния иск е осъден да заплати по настоящия
главен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
ОСЪЖДА П.Б.Г., ЕГН **********
да заплати на З.А.Д.„Д.Б.:
Ж.И.З.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 200 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА З.А.Д.„Д.Б.:
Ж.И.З.“ АД, ЕИК*********да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата 1 800 лв. – държавна
такса, както и сумата 180 лв. – възнаграждение
за вещо лице, платено от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от иска.
Решението е постановено при участието на А.Р.Д., ЕГН **********
като трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: