Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. А. 01.08.2014 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд
Асеновград, трети съдебен състав, в публично заседание на трети юли през две
хиляди и четиринадесета година в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря Д.М.
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 543 по описа на съда за 2014 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл.
32, ал. 2 от ЗС.
Ищците
твърдят, че Д.А.Д. е собственик, а останалите са запазили правото си на
ползване на на ½ идеална част от приземния
етаж (изба по архитектурен проект) на триетажна жилищна сграда с идентификатор *****,
построена в поземлен имот с идентификатор *****, по КККР на гр. А. с адрес на
поземления имот гр. А., ул. „П.” № *. Твърдят, че са съсобственици на имота с ответниците М.Г.П. и Н.Г.П., които са собственици на по
¼ идеални части, а ответникът М.Н.П. е запазила правото си на ползване
върху прехвърлената от нея част от описания имот. Поради това е налице
съсобственост върху така описаната част от сградата, която страните са ползвали
по определен начин повече от 20 години, но след влизане в сила на съдебно
решение по чл. 109 от ЗС, с което ищцата Д. е осъдена да осигури свободен
достъп и право на ползване по отношение на вестибюла в приземния етаж на
сградата, е възникнал спор за ползването на имота, който страните не могат да
разрешат, като моли съда да разпредели ползването на имота, съобразно правата
им и посочения начин на ползване, подробно описан в исковата молба.
Ответниците не оспорват съсобствеността върху описания имот, нито правата на
страните и основанията за възникването им. Твърдят, че с влязлото в сила решение
(посочено и в исковата молба) е осъдена ищцата Д. да осигури свободен достъп и
право на ползване по отношение на вестибюла в приземния етаж на сградата, за
което има образувано изпълнително производство, като считат, че разпределянето
на правото на ползване следва да бъде съобразено с това решение, както и със
здравословното състояние на ответника Н.П., като считат, че следва да бъде
предоставен за общо ползване вестибюла в приземния етаж.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и
разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
От
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 374, том 2, дело 669/1992 г. на Районен съдия при Асеновградския
районен съд и приложената към делото актуална скица на поземлен имот с
идентификатор *****, по КККР на гр. Асеновград се установява, че ответниците Н. и М. П. са собственици на по ¼
идеална част от поземлен имот с идентификатор *****, по КККР на гр. А. ведно с
¼ идеална част от приземието в югозападната част на построената в имота
триетажна жилищна сграда с идентификатор *****. Идентичността на описания в
нотариалния акт имот с този, предмет на делото се установява от приложената
скица на имота. Прехвърлителите – ответници
по настоящото дело Г. и М. П., със същият акт, са запазили правото си на
владение и ползване на прехвърления имот до края на живота си.
От Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 116, том 2, дело 291/2003 г. на Нотариус Бистра
Тонева, рег. № 233 на НК, с район на действие Районен съд Асеновград се
установява, че ищецът Д.Д. е собственик на ½ идеална
част от поземлен имот с идентификатор *****, по КККР на гр. А. ведно с ½
идеална част от приземния етаж в североизточната част на построената в имота
триетажна жилищна сграда с идентификатор *****, като идентичността на описания
в акта имот и този, описан в исковата молба се установява от приложената
актуална скица на имота. Дарителите А. и К. П. са запазили изцяло правото си на
ползване на приземния етаж от жилищната сграда.
От
представените копия на съдебни актове е видно, че с Решение № 37/15.02.2013 г.
по гр. дело № 1768/2012 г. по описа на РС Асеновград, потвърдено изцяло от ПОС
при въззивен контрол и недопуснато до касационен от
ВКС, е осъдена Д.А.Д. да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост на М.Г. и Н.Г.П. върху
ПИ ***** по КК на гр. А. с адрес гр. А. ул.
“П.” № * както и върху призема на жилищната сграда
построена в имота, заснета с идентификатор
ПИ *****, като осигури свободен
достъп до дворното място на ищците през източния вход на имота, както и
свободно преминаване около цялата сграда и до вътрешния двор и до западния вход
на сградата, като бъдат премахнати напълно останалите още стени от греди и
метални конструкция и други части от
навес на мястото, осигури свободен достъп и право на ползване на ищците на
общото антре – вестибюл в приземния етаж на процесната
сграда премахне преградата, с която е преградена вратата между изба № 3 и
вестибюла, като е отхвърлен искът в останалата част – за осъждане ответницата
да преустанови шума от товарни транспортни колички за превозване на зеленчуци
през този източен вход на дворното място и през цялата ивица до дъното на двора
и намиращите се в него стопански постройки, да премести натрупаните амбалажи от
зеленчуци и строителни материали под собствената на Н.П. южна тераса на първия
етаж и пред прозорците и стената на собственото на М.П. и Н.П. партерно
помещение, като пространството под терасата непрекъснато се поддържа чисто и
свободно, бъде осигурена и една сервитутна ивица около
сградата за нормалната й поддръжка. Именно диспозитива
на така постановеното решение е задължителен за настоящия състав и формира
силата на пресъдено нещо по делото, с която следва да
бъде съобразено и настоящото решение. А частта от така посочения диспозитив, която касае и настоящия спор, е че ищцата Д. е
осъдена да осигури свободен достъп и право на ползване на ответниците
Н. и М. П. на общото антре – вестибюл в приземния етаж на процесната
сграда премахне преградата, с която е преградена вратата между изба № 3 и
вестибюла. Това, че антрето е обща на страните собственост не препятства
правото им да искат да бъде разпределено ползването на приземния етаж, част от
който е и това антре, напротив, това е предпоставка за да бъде направено и
разгледано такова искане. Именно спорът за ползване на тези общи части на
сградата, породен от липсата на разпределение на ползването на приземния етаж
по съгласие на страните, породен от уважения иск за собственост, поражда
необходимостта съдът да се произнесе по отношение на разпределяне на ползването
му между страните.
По
делото се установи от разпитаните свидетели, чиито показания не бяха
противоречиви и съдът прие всички за истинни, като отчете и родствената връзка
на свидетелите и възможната тяхна заинтересованост, че приземният етаж се
ползва от страните като жилищен, въпреки, че по приложения към делото проект
помещенията са отбелязани като избени. Там се установява от всички свидетелски
показания, че родственицата на страните З. П., майка на Г. и А. П., е ползвала
част от югозападната и част от североизточната част от помещенията, като е
имала достъп както до помещенията на ищците, така и до помещенията на ответниците, съответно посочени като югозападната и
североизточната част от приземния етаж, тъй като е бил осигурен достъп, чрез
избиване на врата. Както ицщите, така и ответниците са се грижили за З. П. и са отивали при нея от
входа от североизточната страна. След смъртта на З. П. през декември 2002 г.,
видно от представеното удостоверение за наследници, този достъп бил затворен. От
тогава североизточната част, както е посочено в акта за собственост, се ползва
от ищците, а югозападната – от ответниците. Това не е
основание за придобиване на някакви права, нито това се иска от ищците, но
установява трайното ползване на общите помещения. С това именно ползване не са
съгласни ответниците, които желаят да имат достъп до
част от североизточните помещения, а именно така наречения антре – вестибюл в
приземния етаж на процесната сграда, посочен като
изба в архитектурния проект. Обосновават искането си с необходимост на един от ответниците – Н.Г.П., с оглед здравословното му състояние,
да го ползва, за да може да се придвижва. От представеното експертно решение на
ТЕЛК, неоспорено от ищците, се установява, че ответникът Н.П. е с признат
процент на инвалидност 100 % и необходимост от чужда помощ, като страда от
множествена склероза. Не се установи с разпитаните и доведени от ответниците свидетели Х.П. и Ч. как предоставяне на
помещението за общо ползване ще е в полза на ответника. Според свидетелските
показания на свидетеля на ищците Д., ответникът Н.П. изобщо не може да ползва
това помещение, тъй като не може да се придвижва сам. Или не се доказа
необходимост, твърдяна в отговора на исковата молба, за предоставяне на общо
помещение на страните, с оглед здравословното състояние на ответника. От
разпита на свидетелите, доведени от ищците, се установи също, че към момента североизточната
част се ползва от ищците А. и К. П., които използват помещенията за жилище,
като същите не са в добро здравословно състояние.
Искът по
чл. 32, ал.2 от ГПК е правно средство за осъществяване на съдебна администрация
на граждански отношения, със цел да се създаде правна промяна в използването на
общата вещ. Ищците притежават 1/2 идеална част от имота, ответниците
притежават също 1/2 идеални части от процесния имот и
желаят притежаваните от тях идеални части да им бъдат определени за реално
ползване в дял. По делото са приети две заключения на вещото лице В.К., която
предлага четири варианта за разпределение на ползването на имота, като в два от
тях се предоставя за общо ползване част от приземния етаж, а в останалите два
се разпределя ползването на общите помещения без да има дял за общо ползване.
Съдът счита, че от една страна няма установена по делото причина да бъде
обособяван дял за общо ползване на всички страни. От друга страна е видно от
становищата на страните, а и от приложените към делото писмени доказателства,
че страните са в изключително влошени отношения и с множество съдебни
производства между тях, като предоставяне на общ за ползване дял съдът счита
неуместно, при възможност да бъде направено разпределение и без определяне на
помещение за общо ползване. Действително е налице разлика в квадратурата на
двата дяла и по двата варианта – първи и трети, дадени от вещото лице, но това
е неизбежно при който и да е от възможните начини на разпределение на обособени
вече помещения. Поради изложеното и след като прие за по-обосновано и
съобразено с всички приложени към делото писмени доказателства допълнителното
заключение на вещото лице, което съдът изцяло възприе като компетентно
изготвено, то счита, че следва да извърши разпределението на ползването на
приземния етаж по вариант трети от така посоченото заключение. Следва да се
съобрази и с начина на ползване на помещенията от страните, като в дял на ищците се постави дял първи от
така посоченото заключение, а именно включващ помещения с № 2,5,9,7 и 8, колорирани в червено на скицата на вещото лице, с площ
39,58 кв. м и с вход към помещенията от източната страна на приземния етаж, а
на ответниците – дял втори, включващ помещения №
1,3,4 и 6, колорирани в жълто на скицата, приложена
към заключението, със съществуващ вход от западната част.
Ищците, чрез
пълномощника си адв. Г., са претендирали за заплащане
на направените по делото разноски, но с оглед характера на производството и
необходимостта решението да охрани правата и на двете страни, съдът счита, че
направените от страните разноски следва да останат в тяхна тежест така, както
са сторени.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И
РАЗПРЕДЕЛЯ РЕАЛНОТО ПОЛЗВАНЕ по предявения от Д.А.Д., ЕГН: **********, А.М.П., с ЕГН:
**********, К.К.П., ЕГН: **********, всички от гр. А.
ул. “П.” № *, срещу М.Г.П., ЕГН: **********, Н.Г.П., ЕГН: **********, Г.М.П.,
ЕГН: ********** и М.Н.П., ЕГН: **********, всички от гр. А. ул. “П.” № *, на
помещенията, находящи се в приземен етаж от триетажна
жилищна сграда с идентификатор *****, построена в поземлен имот с идентификатор
*****, по КККР на гр. А. с адрес на поземления имот гр. А., ул. „П.” № *, на осн. чл. 32, ал. 2 от ЗС, като
- в дял на Д.А.Д.,
ЕГН: **********, А.М.П., с ЕГН: ********** и К.К.П.,
ЕГН: **********, предоставя за реално ползване помещения с номера 2,5,9,7 и 8
по Скица – проект вариант трети към заключението на вещото лице К. от м. юли
2014 г., колорирани в червено, с площ 39,58 кв. м, с
достъп през съществуващ вход от източната част на приземния етаж,
- в дял на М.Г.П.,
ЕГН: **********, Н.Г.П., ЕГН: **********, Г.М.П., ЕГН: ********** и М.Н.П.,
ЕГН: **********, предоставя за реално ползване помещения с номера 1,3,4 и 6 по
Скица – проект вариант трети към заключението на вещото лице К. от м. юли 2014
г., колорирани в жълто, с площ 35,75 кв. м, с достъп
през съществуващ вход от западната част на приземния етаж.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване от страните пред Окръжен
съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: