О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номeр 1896
Година 2017, 26 октомври
гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, пети
въззивен граждански състав, на двадесет и шести октомври две хиляди и
седемнадесета година в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. мл. с. СИЯНА ДИМИТРОВА
разгледа
докладваното от съдия Евтимова гражданско дело № 699/2017г. по описа на Окръжен
съд – Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435,ал.4 от ГПК.
Образувано е
по жалба на „А енд М” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр.Айтос, ул.”Цар Освободител” № 10,
представлявано от управителя Димитриос Марантидис чрез адвокат Н. от БАК против
действията на ЧСИ Станимира Николова с рег.№ 805 в КЧСИ по изпълнително дело №
20168050400776, насочени към принудително изпълнение върху движими вещи,
предмет на особен залог, учреден от залогодателя „Франко” ЕООД в полза на
заложния кредитор „Банка Пиреос България” АД. Дружеството – жалбоподател „А енд
М” ЕООД твърди, че е собственик на движимите вещи, предмет на особения залог.
Правото си на собственост удостоверява с договор за покупко-продажба от 15.06.2016г.
и инвойс фактура № Г141/27.07.2016г. Заявява, че притежава качеството на трето
лице по смисъла на чл.435, ал.4 от ГПК и настоява за отмяна на изпълнителните
действия.
Препис от жалбата е изпратен на „Банка Пиреос
България” АД, която изразява писмено становище за недопустимост на оспорването.
Оспорва активната процесуална легитимация на „А енд М” ЕООД и твърди, че
дружеството не е легитиирано да проведе оспорване по реда на чл.435, ал.4 от ГПК. Заявява, че извършеното на 05.04.2017г.
изпълнително действие не представлява опис на движими вещи, а оглед на същите,
който не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Развива доводи
за недопустимост на оспорването поради наличието на влязло в сила съдебно
решение № 1149/24.11.2016г. по гр. д. № 1650/2016г., с което Окръжен съд – Бургас се е произнесъл по
въпроса за правото на собственост върху процесните вещи. В съдебно заседание,
проведено на 26.10.2017г. процесуалният представител на взискателя релевира
възражение за просрочие на жалбата и за недопустимост на оспорването по този
процесуален ред.
При условията на евентуалност „Банка
Пиреос България” АД излага съображения за
неоснователност на жалбата. Навежда твърдение за идентичност между движимите
вещи, предмет на заложното право и вещите, описани от съдебния изпълнител в
собствения на длъжника недвижим имот. Оспорва достоверността на датата,
посочена в договора за покупка-продажба от 15.06.2016г. и в договора за наем от
11.04.2016г. и съдържанието на представената по делото инвойс – фактура № Г141/27.07.2016г.
Подчертава, че в същата не е посочена стойността на сделката.
По делото са представени мотиви от ЧСИ
Станимира Николова с рег.№ 805 в КЧСИ, в които се сочи, че изпълнителното дело
е образувано въз основа на вписано пристъпване към изпълнение по реда на Закона
за особените залози и производството се движи по този ред. В мотивите съдебният
изпълнител описва извършените изпълнителни действия, индивидуализира движимите
вещи, предмет на заложното право и посочва, че същите се владеят, стопанисват и
експлоатират от „Авичерис“ ЕООД. Изразява становище за недопустимост на
жалбата, а при условията на евентуалност, за неоснователност на същата.
Препис от жалбата е изпратен на ответните
страни – „Франко“ ЕООД и „Авичерис“ ЕООД, които не изразяват становище по
оспорването.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
На 18.04.2008г. е сключен договор № * за особен залог към договор за банков
кредит № *между „Банка Пиреос България“ АД в качеството й на заложен кредитор и
„Франко“ ЕООД в качеството му на залогодател. Предмет на договора са машини и
съоръжения на обща стойност 740 262 евро, които са собственост на „Франко”
ЕООД и се намират в гр.Айтос, 2-ри километър Айтос – Малка Поляна. Вещите са
описани подробно в приложение № 1, представляващо неразделна част към договора.
На 20.03.2012г. е сключен анекс, с който страните променят стойността на
заложените вещи в размер на 706 529 евро. Договорът и анекса са вписани в
Централния регистър на особените залози на 22.05.2008г.
На 18.12.2015г. е вписано пристъпване към
изпълнение. На 26.01.2016г. „Банка Пиреос България“ АД изпраща до длъжника
„Франко“ ЕООД съобщение за пристъпване към изпълнение по Закона за особените залози
и покана за доброволно предаване на заложеното имущество.
На 29.06.2016г. Банка Пиреос България“ АД
възлага на ЧСИ Станимира Николова да извърши от името и за сметка на заложния
кредитор продажба на заложеното имущество и всички свързани с нея необходими
действия по предаване, пазене, разпределение на сумите и др. по реда на Закона
за особените залози без задължение да спазва специалното производство и реда за
продажба на движими вещи по чл.465 – чл.482 от ГПК. Възлагането е извършено с
договор на основание чл.280 – чл.292 от ЗЗД, вр. чл.18, ал.4 от ЗЧСИ, вр. чл.38
и сл. от ЗОЗ.
На 28.07.2016г. е извършен оглед и опис на
движимите вещи, предмет на залога. Действията на ЧСИ Станимира Николова по
подготовка на възложената продажба са оспорени от „Авичерис“ ООД, което твърди,
че правото на собственост върху заложеното имущество принадлежи на „А енд М“
ЕООД. В подкрепа на твърдението си представя доказателства. В резултат на това,
ЧСИ преустановява действията по възложеното изпълнение. Отказът на съдебния
изпълнител е обжалван от заложния кредитор и отменен с решение №
1149/24.11.2016г. на Окръжен съд - Бургас, постановено по гр.д. № 1650/2016г.
На 05.04.2017г. е извършен повторен оглед
на движимите вещи и съоръжения, предмет на договора за особен залог и е
назначен пазач. Огледът е възразен от представител на „А енд М“ ЕООД, който
заявява, че е собственик на заложното имущество.
На 10.04.2017г. „А енд М“ ЕООД оспорва
насочването на изпълнение върху процесните вещи пред съда.
Въз основа на изложените фактически данни,
които се подкрепят от представените по делото доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.436, ал.1 от ГПК жалбата се подава чрез съдебния
изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от
извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или
ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението. За
третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. В конкретния
случай жалбоподателят „А енд М“ ЕООД е уведомен за извършеното действие на
06.04.2017г. (протокол № 06986/05.04.2017г.). Жалбата е подадена на
10.04.2017г.– в срока по чл.436, ал.1 от ГПК и се явява своевременно предявена.
Поради това, възражението на заложния кредитор за просрочие на същата е неоснователно.
Основателно е възражението на „Банка
Пиреос България“ АД за недопустимост на оспорването по реда на чл.435, ал.4 от ГПК. Според правилото на цитираната правна норма трето лице може да обжалва
действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху
вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за
движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако
се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или
възбраната. В конкретния случай „А енд М“ ЕООД не е страна по договора за
особен залог и действително се явява трето лице по отношение на започнатото
изпълнение. Последното обаче се развива по реда на чл.37 и сл. от Закона за
особените залози в редакцията, обн. в ДВ, бр.59/2007г. и в ДВ, бр.105/2016г.,
вр. с чл.18, ал.4 от Закона за частните съдебни изпълнители, поради което
защитата на третото лице по чл.435, ал.4 от ГПК срещу незаконосъобразността на
извършените процесуални действия е изключена и неприложима.
Разпоредбата на чл.37, ал.1 от Закона за
особените залози в редакцията, обн. в ДВ, бр.59/2007г. и ДВ, бр.105/2016г.
овластява вписалият пристъпване към изпълнение заложен кредитор да продаде заложеното
имущество на залогодателя от свое име и за своя сметка след изтичането на две
седмици от вписването, че е пристъпил към изпълнение. В нормата на чл.18, ал.4
от Закона за частните съдебни изпълнители е предвидена възможност за
пристъпилия към изпълнение обезпечен кредитор да възложи на частния съдебен
изпълнител предаването на заложеното имущество по реда на чл.521 от Гражданския
процесуален кодекс, както и да продаде заложеното имущество по реда на Закона
за особените залози или по реда на ГПК. В този текст изрично е предвидено, че
когато извършва продажба по реда на ЗОЗ, частният съдебен изпълнител има
правата и задълженията на депозитар, като разпределението се предявява и
подлежи на обжалване по реда на чл.462 и чл.463 от ГПК. Анализът на цитираните
правни норми обосновава извод, че продажбата на заложеното имущество по реда на
чл.37 и сл. от ЗОЗ е специално производство, което се развива и движи по
различен процесуален ред от реда, разписан в глава ХХХVІІІ от ГПК. Поради това,
при изпълнение върху заложеното имущество по ЗОЗ приложение намират само тези
процесуални норми от ГПК, към които законът изрично препраща, а именно – чл.521
от ГПК, респ. чл.462 и чл.463 от ГПК. Правоотношението, което възниква между
заложния кредитор и съдебния изпълнител в хипотезата на чл.37 от ЗОЗ, вр. с
чл.18, ал.4 от ЗЧСИ е мандатно и се регулира от договора за поръчка, сключен
между тях. В това правоотношение частният съдебен изпълнител има правата и задълженията
на депозитар по чл.38 от ЗОЗ, а не на лице по чл.2 от ЗЧСИ, на което държавата
е възложила принудителното изпълнение на частното притезание. Поради това
действията, които частният съдебен изпълнител извършва в това си качество не са
действия на изпълнителен орган по същинското изпълнение и не подлежат на
обжалване по реда на чл.435 от ГПК, включително и от трети лица, които заявяват
владение и права върху вещите, предмет на заложното право.
В конкретния случай с
овластяването на съдебния изпълнител да извърши продажба по реда на глава IX от ЗОЗ,
заложният кредитор е упражнил правото си по чл.37 от ЗОЗ като е предпочел
втората алтернативна форма на изпълнение пред възможността сам да продаде вещта
на свободния пазар. Упражняването на това право обаче, не е основание за
образуване на същинско изпълнително производство по смисъла на чл.426, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения възражението на
„Банка Пиреос България“ АД за недопустимост на оспорването е основателно и
трябва да се уважи със следващото от това прекратяване на производството.
Мотивиран от това, Окръжен
съд – Бургас, V въззивен състав,
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „А енд М” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр.Айтос, ул.”Цар Освободител” № 10, представлявано от управителя
Димитриос Марантидис чрез адвокат Найденова от БАК против действията на ЧСИ
Станимира Николова с рег.№ 805 в КЧСИ по изпълнително дело № 20168050400776,
насочени към принудително изпълнение върху движими вещи, предмет на особен
залог, учреден от залогодателя „Франко” ЕООД в полза на заложния кредитор
„Банка Пиреос България” АД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
699/2017г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Определението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на
ЧСИ Станимира Николова с рег. № 805 в КЧСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.