№ 1301
гр. Перник, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231720101820 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Р. Н., с ЕГН: **********, чрез адв.
М. М., против С. Д. Д., с ЕГН: ********** и С. Р. Д., с ЕГН: **********, с
която се иска съдът да разпредели ползването на недвижим имот: урегулиран
поземлен имот с идентификатор № 55871.509.1412 по КККР на гр. Перник,
общ. Перник, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, който имот е с адрес: гр. ****, целият с
площ от 409 кв.м. /като 400 кв.м. площ по нотариален акт/, за който имот е
отреден парцел VIII-2919, в кв. 78 по плана на гр. *****, при съседи на имота
имоти с идентификатори: 55871.509.1776; 55871.509.1413, 55871.509.929 и
55871.509.1411 – като от така описания имот ищецът притежава ½ идеална
част, а ответницата останалата ½ идеална част. Претендират се и направените
по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че с постановление за възлагане на
недвижим имот от 24.01.2017 г. на ЧСИ С.Б. ищецът придобил ½ идеална част
от правото на собственост върху следния недвижим имот: урегулиран
поземлен имот с идентификатор № 55871.509.1412 по КККР на гр. Перник,
общ. Перник, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, който имот е с адрес: гр. ****, целият с
площ от 409 кв.м. /като 400 кв.м. площ по нотариален акт/, за който имот е
отреден парцел VIII-2919, в кв. 78 по плана на гр. *****, ведно с втория етаж
от масивна двуетажна жилищна сграда, който етаж бил с площ от 108 кв.м.,
заедно с две зимнични помещения и половината от подпокривното
1
пространство, както и съответните идеални части от общите части на
сградата.
Ответниците от своя страна били собственици на останалата ½ идеална
част от терена ведно с първия етаж от постройката.
На следващо място се твърди, че между ищеца от една страна и
ответниците от друга страна обаче имало поС.ни спорове относно ползването
на поземления имот. В тази връзка ищецът отправял поС.ни искания към тях
за доброволно разрешаване на конфликта – като дори им изпратил нотариална
покана със скица предложение за разпределяне на ползването, но опитите му
останали без резултат. Предвид необходимостта от уреждане на спора във
връзка с ползването на терена ищецът счита, че има интерес от настоящия
иск. Иска същият да бъде уважен като бъде разпределено ползването на имота
съгласно приложено мотивирано предложение за това.
С исковата молба са представени: скица на поземлен имот от 13.04.2023
г., постановление за възлагане на недвижим имот, мотивирано предложение
за обособяване на дялове на ползване в границите на недвижим имот,
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците,
чрез упълномощения им процесуален представител – адв. К. Б., е постъпил
писмен отговор, с който искът се оспорва като неоснователен.
В тази връзка се твърди, че по отношение на процесния поземлен имот
вече било извършено разпределение на ползването със съдебно решение, а
именно Решение № 846/23.11.1976 г. по гр.д. № 1340/1976 г. по описа на РС
Перник – с приложена към него окомерна скица приподписана от съда.
Излагат се подробни разяснения, че процесният недвижим имот
първоначално бил придобит от двама братя – Р. С.ов Д. и Д. С.ов Д..
Впоследствие между двамата била сключена съдебна спогодба за делба на
имота – като Д. С.ов Д. получил в дял втория етаж от построената на терена
сграда заедно с две зимнични помещения и половината подпокривно
пространство, а Р. С.ов Д. – получил съответно първия етаж, също две
зимнични помещения и половината от подпокривното пространство. Още
тогава обаче съсобствениците не могли да поделят ползването на терена,
поради което и било образувано гр.д. № 1340/1976 г. по описа на РС Перник,
приключило с посоченото решение. Към последното имало скица – във
връзка, с която на Д. С.ов Д. било предоставено ползването на терена между
буквите ЛМНО и ГДЕЖЗИК, а на Р. С.ов Д. – ползването на терена между
буквите АБВГКИМЛОП. Останала и част за общо ползване – между буквите
АБВГДЕ.
Прави се уточнение, че ответниците били правоприемници на лицето Р.
С.ов Д., а ищецът на лицето Д. С.ов Д.. Прави се уточнение и че имотът,
който е собственост на ищеца, сменил многократно собствениците си през
годините, но всички се съобразявали с вече постановеното решение.
Единствено ищецът не бил доволен от него, поради което и предложил друг
начин на ползване, който обаче ответниците не одобрявали.
На последно място се излагат подробни доводи, че от постановяване на
първоначалното съдебно решение повече никакви промени не били настъпили
2
в имота, поради което и липсвало основание да се променят рамките на вече
извършеното разпределение. С тези аргументи се иска претенцията да бъде
отхвърлена.
С отговора са представени: нотариален акт, протокол по дело, Решение
№ 846/23.11.1976 г. по гр.д. № 1340/1976 г. по описа на РС Перник – с
приложена към него окомерна скица приподписана от съда.
В хода на производството по делото са разпитани свидетели: Р. Н. С.
/баща на ищеца/ и Р. С.ов Д. /син на ответниците/.
Изготвени са и две съдебно технически експертизи: с вх. №
20602/06.10.2023 г. от в.л. Р. Н. и с вх. № 23735/14.11.2023 г. от в.л. А. Ц..
Представени са и документи от Апелативна прокуратура София.
В съдебно заседание, проведено на 20.11.2023 г., процесуалният
представител на ищеца адв. М. изразява становище за уважаване на иска –
като бъде приет един от вариантите са разпределяне на ползването на
процесното дворно място, предложени от в.л. Р. Н.. Поддържа, че това били
варианти без обща част за съвместно ползване, поради което били по-
целесъобразни с оглед създадените конфликтни отношения между страните.
Претендират се разноски за експертиза.
Ответниците се представляват от адв. Б., която изразява становище за
отхвърляне на иска предвид липсата на промяна в обстоятелствата спрямо
момента на постановяване на Решение № 846/23.11.1976 г. по гр.д. №
1340/1976 г. по описа на РС Перник. Дори да се приемело, че такава промяна
е налице обаче то ползването на терена следвало да се разпредели по
варианта, предложен от в.л. Ал. Ц., доколкото именно конфликтните
отношения между страните налагали всеки от собствениците да има достъп
до постройката от всички страни – при необходимост от обслужване на
сградата, ремонт, преустройства и др. Претендират се разноски за експертиза.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представено по делото копие от постановление за възлагане на
недвижим имот се установява, че на 27.02.2017 г. ищецът е придобил
собствеността върху ½ идеална част от урегулиран поземлен имот с
идентификатор № 55871.509.1412 по КККР на гр. Перник, който имот е с
адрес: гр. ****, целият с площ от 409 кв.м. /като 400 кв.м. площ по
нотариален акт/, за който имот е отреден парцел VIII-2919, в кв. 78 по плана
на гр. *****, ведно с втория етаж от масивна двуетажна жилищна сграда с
площ от 108 кв.м. изградена в имота, както и две зимнични помещения и
половината подпокривно пространство на сградата и съответните идеални
части от общите части на сградата.
От своя страна видно от протокол по гр.д. № 537/1972 г. с одобрена
спогодба по делба и нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот
№ 32, том І, рег. № 283, нот. дело 42/1999 г. ответниците са собственици
върху ½ идеална част от урегулиран поземлен имот с адрес: гр. ****, целият с
площ от 400 кв.м., за който имот е отреден парцел VIII-2919, в кв. 78 по плана
3
на гр. *****, ведно с първия етаж от изградена в имота масивна двуетажна
жилищна сграда с площ от 108 кв.м., както и две зимнични помещения и
половината подпокривно пространство на сградата и съответните идеални
части от общите части на сградата.
Между страните липсва спор относно правата им на собственост върху
постройката и дворното място вкл. досежно квотите. Липсва спор и че всички
съсобственици на имота са страни по делото.
Съгласно скица на поземлен имот № 15-408093 от 13.04.2023 г.
процесният имот е с площ от 409 кв.м. и се намира на адрес: гр. **** като е с
идентификатор № 55871.509.1412. В имота има и три постройки – жилищна
сграда с идентификатор № 55871.509.1412.1 – на два етажа със застроена
площ от 109 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор №
55871.509.1412.2 и площ от 18 кв.м. и селскостопанска сграда с
идентификатор № 55871.509.1412.3 и площ от 16 кв.м.
Видно от Решение № 846/23.11.1976 г. по гр.д. № 1340/1976 г. по описа
на РС Перник – с приложена към него окомерна скица, приподписана от съда,
между първоначалните съсобственици на сградата и дворното място е бил
налице и предходен спор с правно основание по чл. 32, ал. 2 от ЗС. Видно от
приложената окомерна скица в имота към момента на извършване на
първоначалното разпределение е бил налице само един гараж, както и още
една помощна сграда, която към момента не съществува в имота. Около
жилищната сграда обаче е обособена зона за общо ползване между
съсобствениците.
От показанията на свидетеля Р. Н. С. /баща на ищеца/ се установява, че
ищецът и ответниците са съсобственици на имот – с адрес гр. Перник, ул.
**** като имотът представлявал къща на два етажа с мазета и с двор. В
къщата собственост на ответниците бил първият етаж, а на ищеца – вторият
етаж като собствеността върху терена била при равни дялове. Свидетелят
уточнява, че синът му придобил собствеността върху имота през 2017 г.
Разяснява, че още тогава къщата имала два отделни входа като два отделни
входа имало и самото дворно място. Имало и общи части – коридор със
стълби към тавана и мазетата, като и самите тавански помещения и мазета.
Свидетелят твърди, че след като синът му придобил имота с ответниците
имало разговор кой каква част от двора ползва и именно ответниците
показали средата на терена. Тогава ищецът искал да сложи ограда, но
ответниците не изявили желание, поради което и свидетелят посадил туи
/понастоящем високи около 1м./, които да обозначават това разделение и
срещу които ответниците не възразили.
Ответниците не възразили и когато ищецът направил малък навес на
площадката над своя вход към къщата, за да влиза спокойно и да не се мокри,
докато отключва вратата.
На следващо място свидетелят разказва, че отношенията между страните
се влошили през м. септември 2022 г. по повод кучето на внуците на
свидетеля, което живеело на двора и влизало и в частта на ответниците.
Тогава свидетелят казал, че когато се прибере от почивка ще постави ограда,
4
за да се реши проблема. Именно след този случай ответниците започнали да
търсят конфликт и да пускат жалби срещу ищеца. Ответниците започнали и
да правят забележки на ищеца по всякакъв повод и да вдигат скандали – като
дори спрели подаването на ел. енергия от таблото на улицата.
След като конфликтът се задълбочил преди около година според
свидетеля ищецът се изнесъл от къщата и само свидетелят останал да я
посещава редовно, за да поддържа имота. Свидетелят поставил и ограда след
случая с кучето, срещу което ответниците пуснали жалби до прокуратурата,
но последните били оставени последствия, защото нямало самоуправство.
Така комуникацията между страните в крайна сметка била прекъсната, а
свидетелят ограничил достъпа на ответниците до частта от двора, ползвана от
ищеца вкл. през стълбищното пространство под входовете към къщата.
На последно място свидетелят разказва, че когато синът му придобил
собствеността върху имота не бил уведомен за съществуващо разпределение
на ползването на дворното място като нямало съответен документ за това към
продажната документация. Едва след като между страните възникнал
конфликт ответникът показал стара скица на свидетеля, но отказал да му я
даде.
В показанията си свидетелят Р. С.ов Д. /син на ответниците/ твърди, че
ответниците имат имот: къща с двор съсобствени с ищеца на адрес гр.
Перник, ул. ****. Къщата била на два етажа като родителите на ответника
били собственици на първия етаж, а ищецът на втория. В двора имало и два
гаража – по един на всяка от страните и беседка в частта, ползвана от
ответниците.
Според свидетеля обаче в имота живеел преимуществено бащата на
ищеца /другият свидетел по делото/, който именно бил в конфликт с
родителите му. Свидетелят разказва, че ищецът закупил имота преди около
шест години, като преди около три години баща му св. Р. С. направил навес и
стена към неговия вход за къщата. Така св. С. преустановил достъпа на
ответниците до пространство под стълбите, където същите съхранявали
градински принадлежности и което пространство според свидетеля било
общо. Именно след този случай ответниците почнали да пускат жалби до
прокуратурата. Свидетелят разказва и че ответниците се опитвали да покажат
на св. С. скицата със старото разпределение на ползването по съдебно
решение, но последният отказвал да я види и да се съобрази с нея. Уточнява,
че в годините имотът на ищеца поне три пъти сменил собствениците си, но
предишните собственици се съобразявали с одобреното вече от съд
разпределение и между тях и ответниците нямало конфликти, като
предишните съседи се разпореждали с имота по финансови съображения.
Ответниците също не закупили другата половина от имота поради финансова
невъзможност.
Свидетелят разказва и че също не живее в имота, но го посещава
ежеседмично, поради което знае за скандала по повод кучето на ищеца, което
влизало в частта на ответниците и от което започнал основно конфликтът
между страните. Уточнява, че конфликтът бил не толкова заради
5
пребиваването на кучето на двора, колкото поради това, че същото често било
оставяно на терасата на втория етаж, от където цапало терасата на
ответниците на първия етаж.
На последно място свидетелят твърди, че преди около година св. Р. С.
избил бетонен фундамент и поставил метална ограда, за да раздели двете
части на парцела, като според свидетеля оградата била съобразена със старото
разпределение на ползването. Още преди това отново св. С. поставил
бордюри и насадил туи като своебразна преграда.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски
показания – като съобразява същите по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото и
двамата свидетели са изключително близки роднини на страните и за тях
безспорно е налице заинтересованост от изхода на делото. Независимо от
това същите кореспондират с останалия доказателствен материал и помежду
си, като единственото разминаване е относно причината и вината за
възникналия между страните конфликт, което не е съществен въпрос по
делото.
От изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза вх. №
20602/06.10.2023 г. от в.л. Р. Н. се установява, че дворното място по
нотариален акт е с площ от 400 кв.м., а по скица от 409 кв.м. Теренът е
ограден и застроен с двуетажна масивна жилищна сграда на регулационната
линия към ул. Стара планина – като първият етаж е собственост на
ответниците, а вторият на ищеца. В терена са налице още гараж на
регулационната линия на ул. Стара планина на ответниците и гараж на
регулационната линия на ул. Буная – на ищеца. Входът към етажа на ищеца е
от североизточната страна на сградата, а към етажа на ответниците откъм
северозападната страна. Двата входа са с площадки пред тях и стълби към
площадките като от двете страни на сградата има входове към улицата на
имота.
Предвид тази конфигурация вещото лице предлага два варианта на
разпределение на ползването на терена – вариант І и вариант ІІ като и при
двата варианта няма зона за общо ползване около жилищната сграда.
На последно място вещото лице разяснява, че предложеният от ищеца
вариант на разпределение на ползването е по КККР на гр. Перник и отчита
настоящото съС.ие на имота. От своя страна скицата към Решение №
846/23.11.1976 г. по гр.д. № 1340/1976 г. по описа на РС Перник е направена
по регулационния план на гр. Перник, не отчита настоящото съС.ие на имота
– площадките със стълби към тях за двата входа, които препятстват
използването на така зададената обща част, на нея не е нанесен гаража на
ответниците, а пък е и отбелязана селскостопанска сграда, която към момента
не съществува. Освен това според вещото лице скицата не е ориентирана
правилно.
От изготвената от в.л. А. Ц. съдебно техническа експертиза с вх. №
23735/14.11.2023 г. се установява, че в.л. Ц. също е посетило имота на място
като установява разликата в квадратурата на терена по нотариален акт и по
скица от 9 кв.м., като по цифров модел теренът е с площ от 412 кв.м. Така
6
вещото лице е изработило вариант ІІІ на разпределение на ползването с обща
част около жилищната сграда. Според вещото лице къщата е със застроена
площ от 108 кв. м., поради което на всяка от страните се полагат 54 кв.м.,
Обособена е обща част за обслужване на постройката с площ на общата част
от 62 кв.м. – което да обезпечава достъп до фасадата за ремонтни дейности,
съответно където са разположени водопровод и канализация.
Така се предлага вариант, при който ищецът ползва 121 кв.м. от терена –
където влизат гаража му и останалата разполагаема площ, а ответниците
също 121 кв.м, където влизат гаража им и останалата разполагаема площ.
Всеки от дяловете има вход откъм улица – както за къщата, така и за гаража.
Скицата е с дадени размери и на основните линии на разпределението.
Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирани, доколкото
експертните изследвания са подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на
производството. В тази връзка двете експертизи предлагат общо три варианта
на разпределение на ползването съобразени с актуалното съС.ие на имота
като и трите варианта съобразяват и участието на страните в съсобствеността
като преценка на съда е кой вариант е най-удачен.
В съдебно заседание в.л. Ц. обръща внимание, че предложеният от него
вариант на ползването е с обща част, което е по-удачно за поддръжка на
сградата, но е неудачно предвид крайното конфликтните отношения между
страните. От своя страна вариантите на в.л. Н. не предлагат обща част, поради
което се възможност за ограничаване в общуването на страните и избягване
на конфликт.
На последно място от представено по делото постановление от
Апелативна прокуратура София се установява, че страните са в крайно
влошени отношения като ответниците са пускали жалби срещу ищеца. Не са
установени обаче престъпни деяния от страна на ищеца, поради което и е
отказано образуването на досъдебно производство.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
По иска с правно основание по чл. 32, ал. 2 от ЗС.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че има право да
ползва част от поземления имот вкл. в твърдените от него рамки предвид и
участието в съсобствеността, както и настъпване на промяна в
обстоятелствата /напр. нови постройки, разрушаване на стари такива,
промяна в конструкцията на сградата или на обществената инфраструктура
наоколо, друго/ след постановяване на първоначалното Решение №
846/23.11.1976 г. по гр.д. № 1340/1976 г. по описа на РС Перник, които
обстоятелства да налагат изменение в ползването на терена.
Ответниците следва да докажат, че имат право да ползват част от
поземления имот вкл. в твърдените от тях рамки предвид и участието в
съсобствеността
Предмет на иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС е осъществяване на съдебна
7
администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по
повод ползването на общата вещ – когато съсобствениците не могат да вземат
решение или същото е вредно за вещта.
По допустимостта:
В производството по чл. 32 от ЗС като задължителни необходими
другари следва да бъдат конституирани всички лица, които притежават право
на собственост и право на ползване върху процесния поземлен имот /така
Решение № 421/19.05.2010 г. по гр. д. № 581/2009 г., ВКС,I г.о./. В настоящия
случай по делото са конституирани всички съсобственици на терена, които са
съсобственици и на построената в него жилищна сграда при равни квоти като
са представени доказателства, обуславящи извод, че посочените страни са
надлежно легитимирани в настоящото производство, в която връзка следва
извод, че искът е допустим. Следва да се отбележи и че допустимостта на
иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС е свързана с несъгласие на единия от
съсобствениците с установения до момента начин на ползване на общия имот,
което обуславя необходимост от намеса на съда за разрешаване на
възникналия правен спор. Въпросът дали е настъпила промяна на
обстоятелствата, при които е било извършено първоначалното разпределение
на реалното ползване, е по съществото на материалноправния спор, а не по
допустимостта на иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС.
По основателността:
С оглед разрешенията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение №
13/2012 г. на ОСГК на ВКС, в производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът е
длъжен да изследва принадлежността на правата на съсобствениците, като в
частност разгледа и всички направени възражения, освен тези, с които се
упражняват потестативни права.
Предвид заявените твърдения и оспорвания по делото са налице два
основни спорни въпроса – относно основателността на иска предвид
възражението на ответниците, че не са настъпили промени в обстоятелствата
спрямо Решение № 846/23.11.1976 г. по гр.д. № 1340/1976 г. по описа на РС
Перник и относно това да бъде извършено разпределение на ползването на
терена по варианта с част за общо ползване около жилищната сграда или по
вариант без такава обща част предвид силно конфликтните отношения между
страните.
По първия въпрос следва се вземе предвид, че действително в случая
между праводателите на настоящите съсобственици на имота е било налице
съдебно решение – Решение № 846/23.11.1976 г. по гр.д. № 1340/1976 г. по
описа на РС Перник, с което е разпределено реалното ползване на общия
имот. Това решение обвързва страните по настоящото дело, докато трае
съсобствеността, но може да бъде изменено от тях във всеки момент по
взаимно съгласие. Ако такова съгласие не може да се постигне,
съсобствениците могат да искат от съда да преуреди по реда на чл. 32, ал. 2
от ЗС постановеното разпределение, ако са се променили съществените
обстоятелства, с оглед на които е било постановеното вече решение,
доколкото същото не се ползва със сила на пресъдено нещо. Съществени са
8
обстоятелствата, свързани с предназначението и съС.ието на съсобствената
вещ /ново строителство или премахване на съществуваща постройка,
намаляване или увеличаване на площта на съсобствения имот в резултат на
регулационни изменения /или с обема на правата на всички съсобственици/
придобиване на право на собственост по давност върху идеална част от трето
лице, възстановяване на запазена част от трето лице по реда на чл. 30 ЗН,
разпоредителни сделки между съсобствениците, вследствие на които се
намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг и др./. Изброените
примерно промени в обстоятелствата правят извършеното в предходен
момент реално разпределение несъответстващо на новото фактическо
положение.
В настоящия случай от заключението на в.л. Н., а представената по
делото скица от СГКК се установява, че към настоящия момент в имота е
построен още един гараж, който не е съществувал при първоначалното
разпределение на ползването като същевременно е премахната тогава
съществувала селско стопанска постройка. Даденият с предходното съдебно
решение вариант с обща част около сградата освен това води до
невъзможност за ползването на тази обща част при установените параметри,
доколкото тя не е съобразена с площадките със стълби пред двата входа на
сградата. Освен това и самата скица по представеното съдебно решение не е
ориентирана правилно. Поради това и искът следва да се приеме за
основателен, доколкото са настъпили промени в обстоятелствата спрямо
предходното разпределение на ползването. В тази връзка и възраженията за
неоснователност на иска, заявени от ответниците, няма как да бъдат
споделени.
По втория въпрос съдът съобразява принципното правило, че
собственикът на построена в имота сграда има право на основание чл. 64 от
ЗС да се ползва от земята само, доколкото това е необходимо за използването
на постройката според нейното предназначение. Освен това съгласно чл. 38
от ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни
собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена
сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени
между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите,
плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между
таванските и избените помещения на отделните собственици, комините,
външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени
помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им
уредби, водосточните тръби и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползване.
В тази връзка и предвид установената фактическа обстановка по делото
дворното място подлежи на разпределение, но при това следва да се съобрази
квадратурата на общия имот и квотите на съсобствениците, като се държи
сметка и за ползите от определените дялове. (Решение № 243/07.02.77 г., по
гр. д. № 2591/76 г. на ВС, I г.о.).
Следва да се съобразят и индивидуалните собственически права върху
намиращите се в мястото постройки, които се изключват от разпределението,
9
като за сметка на това на останалите съсобственици се предоставя по - голям
дял от незастроената част (Решение № 95/30.01.74 г., по гр.д. № 2322/73 г. на
ВС, I г. о.). Аналогично, когато всеки съсобственик притежава различна
застроена площ спрямо притежавания от него дял в мястото, разпределянето
за ползване на незастроената част от терена се извършва по правилото, че
съсобственикът с по-голяма застроена площ получава за ползване по - малка
свободна площ и обратно - притежаващият по - малка застроена площ
получава в дял по - голяма свободна площ (Решение № 1603/11.10.99 г., по гр.
д. № 395/99 г. на ВКС, IV г.о.).
Когато в общото дворно място всеки от съсобствениците притежава в
индивидуална собственост отделен жилищен обект, разпределението на
ползването на терена следва да отговаря на следните изисквания: осигуряване
на всеки съсобственик на достъп до жилището му и до складовите помещения
към него; дял от мястото, съответстващ на притежаваните идеални части;
излаз на улицата за всеки дял (Решение № 1798/29.11.99 г. по гр.д. № 584/99
г. на ВКС, IV г.о.).
В настоящия случай от представените по делото доказателства
категорично се установи, че всяка от страните е собственик на по един етаж
от жилищната сграда – или е налице т.нар. хоризонтален близнак. Поради
това и всяка от страните е налице непосредствен интерес да има свободен
достъп до цялата фасада на къщата и до покрива с оглед осъществяване на
ремонтни дейности и други преустройства. Такъв вариант е удачен и предвид
създадената конфликтна обстановка между страните, а и честата смяна на
собствениците на частта на ищеца. В тази връзка и съдът намира, че
действително най-удачен е вариант ІІІ на разпределение на ползването на
терена, предложен от в.л. Ц. – който вариант съдът част за общо ползване
около жилищната сграда. Посоченият вариант е и най-детайлно изготвен като
държи сметка за площадките пред входовете на сградата и за общите
водопроводни и канализационни инсталации, а освен това съдържа и
оразмеряване на частите. От гл.т. на квадратура предложеният вариант е
съобразен с участието в съсобствеността на всяка от страните и с реалното
ползване към момента, поради което не накърнява правата на никоя от
страните. В допълнение следва да се отбележи и че в редица решения на ВКС
също е застъпено становището, че при т.нар. хоризонтален близнак следва
всеки собственик на отделен етаж да има зона на свободен достъп около
цялата сграда с оглед поддръжка на фасадата /напр. Решение № 79/12.05.2015
г. по гр.д. № 322/2015 г. 1-во г.о., Решение № 195/06.10.2014 г. по гр.д. №
2141/2014 г. 1-во г.о. и др./.
По исканията за разноски на страните:
Предвид изхода на делото разноските следва да останат за страните,
така както са направени като разноските за адвокатско възнаграждение
поначало не подлежат на възстановяване, доколкото производството е такова
по спорна съдебна администрация. В случая всяка от страните е направила и
разноски от по 300 лева за експертиза, като предвид равното участие в
съсобствеността и доколкото съдът извършва преценка кой от предложените
10
от вещите лица варианти за разпределение на ползването е най-удачен, то
тези разноски също следва да останат в тежест на страната, която ги е
направила.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на недвижим имот: урегулиран
поземлен имот с идентификатор № 55871.509.1412 по КККР на гр. Перник,
общ. Перник, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, който имот е с адрес: гр. ****, целият с
площ от 409 кв.м. /като 400 кв.м. площ по нотариален акт/, за който имот е
отреден парцел VIII-2919, в кв. 78 по плана на гр. *****, при съседи на имота
имоти с идентификатори: 55871.509.1776; 55871.509.1413, 55871.509.929 и
55871.509.1411 между Н. Р. Н., с ЕГН: ********** и адрес: гр. *****, ул. ****
от една страна, и С. Д. Д., с ЕГН: ********** и С. Р. Д., с ЕГН: **********
също с адрес: гр. *****, ул. **** от друга страна, в границите, отразени в
проект-скица за разпределение на реално ползване във Вариант № ІІІ,
изготвен по вещото лице А. П. Ц.. по назначената и приета по делото съдебно
техническа експертиза с вх. № 23735/14.11.2023 г. (на л. 71 от делото
неразделна част от решението – цветен вариант), както следва:
На ищеца Н. Р. Н., с ЕГН: ********** се предоставя ползването на част
от поземления имот, с площ на частта от 121 кв.м. вкл. гараж с
идентификатор 55871.509.1412.2 с граници на тази площ по т.
ДМНОИЗЖЕД и с подход към гаража с идентификатор
55871.509.1412.2 по т. ПРСУФП, съгласно скицата – като частта има
вход от улица, както за къщата, така и за гаража;
На ответниците С. Д. Д., с ЕГН: ********** и С. Р. Д., с ЕГН:
********** се предоставя ползването на част от поземления имот, с
площ на частта от 121 кв.м. вкл. гараж с идентификатор
55871.509.1412.3 с граници на тази площ по т. ЛКЙИОПРСУХЛ,
съгласно скицата – като частта има вход от улица, както за къщата, така
и за гаража.
На ищеца Н. Р. Н., с ЕГН: ********** И на ответниците С. Д. Д., с ЕГН:
********** и С. Р. Д., с ЕГН: ********** се предоставя за общо и
съвместно ползване част от поземления имот – пътеки около
жилищната сграда с идентификатор 55871.509.1412.1, с обща площ на
частта от 62 кв.м. с граници на тази площ по т. АБВГДЕЖЗИЙКЛА,
съгласно скицата.
ОБЯВЯВА скица във Вариант № ІІІ към заключението на вещото лице
А. П. Ц., депозирано в Пернишкия РС с вх. № 23735/14.11.2023 г. - на л. 71 от
делото, за неразделна част от решението по гр.д. № 1820/2023 г. на
Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12