№ 13238
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110176236 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на К. А. Б. срещу „***********“ АД, с
която е предявен осъдителен иск за сумата от 3 297.68 лв. – получена без основание сума по
изп. д. № 2010*********402630 по описа на ЧСИ *************, с рег. № *********, с
район на действие СГС, ведно със законната лихва от 20.12.2024 г. до окончателното
плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че срещу него в качеството му на поръчител по Договор за
потребителски кредит № НО-173/2008 г., сключен между *********** и
„****************“ ЕАД, е издаден по ч. гр. д. № 48818/2009 г. по описа на СРС, 70 състав,
изпълнителен лист от 12.05.2010 г. за следните суми: 19 665.02 лв. – главница по договора за
кредит, ведно със законната лихва от 29.10.2009 г. до изплащане на вземането; 372.36 лв. –
договорна лихва за периода от 15.02.2009 г. до 29.07.2009 г.; 273.97 лв. – наказателна лихва
за периода от 15.03.2009 г. до 28.10.2009 г.; 406.23 лв. – разноски за държавна такса; 653.11
лв. – юрисконсултско възнаграждение, и въз основа на него е образувано посоченото
изпълнително дело по искане на банката. Излага, че от 21.11.2018 г. „****************“
ЕАД /с последващо наименование „***************“ ЕАД/ е преобразувано чрез вливане в
„***********“ АД. Твърди, че по изпълнителното дело са налагани запори върху трудовото
му възнаграждение и доброволно е плащал суми, но въпреки това е настъпила перемпция,
поради което с постановление от 20.12.2023 г. съдебният изпълнител го е прекратил на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като постановлението му е потвърдено с Решение №
1313/06.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1779/2024 г. по описа на СГС, в което е прието,
че последното изпълнително действие е от 08.07.2011 г. Счита, че изпълнителното дело е
прекратено на 08.07.2013 г., поради което всички действия след тази дата са
незаконосъобразни и платените след перемирането на делото суми следва да му бъдат
възстановени. Сочи, че платените суми за периода от 20.12.2019 г. до 20.12.2024 г. /5 години
преди подаване на исковата молба/ възлизат на 3 297.68 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
1
„***********“ АД, с който предявеният иск е оспорен по основание и размер. Признава, че е
универсален правоприемник на „****************“ ЕАД. Счита, че ищецът неправилно се
позовава на Решение № 1313/06.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1779/2024 г. по описа
на СГС, което няма сила на пресъдено нещо, поради което съдът в настоящото производство
не е обвързан от него. Сочи, че перемпция на изпълнителното дело по отношение на ищеца
не е настъпила и платените от него суми са платени по валидно изпълнително производство.
Твърди, че сумата от 3 297.68 лв. е цялата постъпила по изпълнителното дело сума от
ищцата, но тя не е преведена в цялост на банката, защото съдебният изпълнител е правил
удръжки в своя полза, а постъпилата в полза на банката сума за исковия период е в размер
на 3 045.68 лв. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи пълно и главно извършена от него в полза на
ответника престация на процесната сума и получаване на сумата от ответника, а в тежест на
последния при установяване на горните факти е да докаже наличието на правно основание
за получаване на сумата.
По делото се доказва, че въз основа на два изпълнителни листа, издадени в полза на
„****************“ ЕАД по ч. гр. д. № 48818/2009 г. по описа на СРС, 70 състав, единият от
които е издаден на 12.05.2010 г. срещу К. А. Б. /в качеството на поръчител/, е образувано по
молба на банката изп. д. № 2010*********402630 по описа на ЧСИ *************, с рег. №
*********, с район на действие СГС, за следните суми: 19 665.02 лв. – главница по Договор
за потребителски кредит № НО-173/15.10.2008 г., ведно със законната лихва от 29.10.2009 г.
до изплащане на вземането; 372.36 лв. – договорна лихва за периода от 15.02.2009 г. до
29.07.2009 г.; 273.97 лв. – наказателна лихва за периода от 15.03.2009 г. до 28.10.2009 г.;
406.23 лв. – разноски за държавна такса; 653.11 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Страните не спорят, а и от публично достъпните данни в Търговския регистър е
видно, че на 21.11.2018 г. „****************“ ЕАД /с последващо наименование
„***************“ ЕАД/ е преобразувано чрез вливане в „***********“ АД. Следователно
последният е придобил качеството на взискател по изпълнителното дело.
Установява се, че с постановление от 20.12.2023 г. съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното производство по отношение на длъжника К. А. Б. – ищец в настоящото
производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Постановлението е обжалвано от
взискателя „***********“ АД по реда на чл. 435 и сл. ГПК, но жалбата е оставена без
уважение с влязло в законна сила Решение № 1313/06.03.2024 г., постановено по в. гр. д. №
1779/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-II-Ж въззивен състав. В мотивната част на решението
съдът е достигнал до извод, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция. Следва
обаче да бъдат съобразени мотивите към т. 3 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г.
на ОСГТК на ВКС, в които е прието, че съдебните решения, постановени в производство по
жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не
покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Производството по чл. 435 – чл. 438
ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и
има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. С
разглеждането на споровете по чл. 435 ГПК се разрешава процесуалният въпрос за
валидността на процесуалните действия на съдебния изпълнител. Приетото от съда
разрешение се отнася единствено до обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния
изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие по други спорове. Решението
на окръжния съд не е в състояние да формира сила на пресъдено нещо по
2
законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде
съобразена в спорове, в които се третира същият процесуален въпрос. Ето защо настоящият
съдебен състав не е обвързан от влязлото в законна сила решение на СГС, постановено в
производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК, а дължи самостоятелна преценка дали
изпълнителното дело, образувано срещу ищцата, следва да се счита за прекратено по право
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. От задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес,
като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. От
значение е предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или
е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай от представения заверен препис от изпълнителното дело се
установява, че то е образувано по молба на взискателя „****************“ ЕАД от
21.05.2010 г. срещу ***********, К. А. Б. и ************** въз основа на два изпълнителни
листа, издадени по едно и също заповедно производство – гр. д. № 48818/2009 г. по описа на
СРС, 70 състав, по което тримата длъжници са осъдени да заплатят на банката задълженията
солидарно. Доколкото изпълнителният лист срещу К. А. Б. е издаден въз основа на издадена
по реда на чл. 250 ГПК допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ, т.е. в заповедно производство, изначално образувано срещу тримата
солидарни длъжника, съдът намира, че независимо от наличието в случая на два
изпълнителни листа приложение намират разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/04.07.2024 г.
по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, според които: „В случай на множество солидарни
длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един
изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия
период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване
на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от
солидарните длъжници в производството.“.
По изложените мотиви съдът приема, че отговорът на въпроса дали изпълнителното
производство е прекратено поради перемпция изисква съобразяване на изпълнителните
действия срещу всички длъжници. В случая се установява, че през целия период след
3
образуване на изпълнителното дело са искани и/или извършвани множество изпълнителни
действия, имащи значение по отношение на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а именно:
насочване на изпълнението чрез исканията, съдържащи се в молбата от 21.05.2010 г. за
образуване на изпълнително производство, за налагане на запор на трудовото
възнаграждение на К. А. Б., получавано от „*******“ ЕООД, и на запор на трудовото
възнаграждение на **************, получавано от „*********“ ЕАД, както и чрез
възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, в резултат от което са наложени на 27.05.2010 г. запори
върху вземанията на всички длъжници по банкови сметки /л. 35 – 64 от изпълнителното
дело/, запори върху трудовите възнаграждения на длъжника **************, получавани от
„************“ ЕООД и от „*********“ ЕАД, запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника К. А. Б., получавано от „*******“ ЕООД, и запори върху всички безналични
ценни книжа на всички длъжници /л. 97 от изпълнителното дело/, както и са реализирани
постъпления на суми в резултат на някои от запорите /л. 110, л. 116 – 125, л. 151, л. 157, л.
166 от изпълнителното дело/; налагане на 25.06.2010 г. на запори върху МПС на длъжниците
К. А. Б. и *********** и на възбрана върху 1/4 ид. ч. от имот на длъжника **************;
плащания на суми по сметка на съдебния изпълнител от длъжника *********** в периода
от 19.11.2010 г. до 02.03.2012 г. /л. 173, л. 176 – 177, л. 179, л. 195 от изпълнителното дело/;
искане на взискателя от 10.02.2011 г. за налагане на запор на трудовото възнаграждение на
длъжника К. А. Б., получавано от ЕТ „****************“; искане на взискателя от
08.07.2011 г. за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника К. А. Б.,
получавано от „Войводата“ ООД, и постъпления на суми по изпълнителното дело в резултат
на наложения на 05.01.2012 г. запор /л. 194, л. 210 от изпълнителното дело/; налагане на
05.01.2012 г. на запор на банковите сметки на длъжника ************** в „**********“
ЕАД и постъпването на суми в резултат на него /л. 192 – 193 от изпълнителното дело/;
налагане на 05.01.2012 г. на запор на трудовото възнаграждение на длъжника ***********,
получавано от „Гранит, мрамор, варовик“ ЕООД; налагане на 04.05.2012 г. на запор на
банковите сметки на длъжника ************** в „**********“ ЕАД и постъпването на
суми в резултат на него /л. 212 от изпълнителното дело/; налагане на 22.09.2012 г. на запор
на банковите сметки на длъжника ************** в „**********“ ЕАД; постъпления на
суми по изпълнителното дело от запор на трудовото възнаграждение на длъжника К. А. Б.,
получавано от „Липненски къмпани груп“ ЕООД /л. 209, л. 211, л. 213, л. 222 – 224, л. 229 –
232, л. 240, л. 247 от изпълнителното дело/; плащания на суми по сметка на съдебния
изпълнител в периода от 25.01.2013 г. до 16.10.2023 г. от длъжниците ************** и К.
А. Б. /л. 233 – 234, л. 241, л. 243, л. 246, л. 248 – 288, л. 290 – 356, л. 359 – 378, л. 381, л. 386 –
391, л. 400 – 401, л. 430 – 431, л. 435, л. 439, л. 448, л. 451 – 461 от изпълнителното дело/;
искане на взискателя от 14.09.2023 г. за налагане на запор на трудовото възнаграждение на
длъжника К. А. Б., получавано от „*********“ ЕООД, и постъпления на парични суми в
резултат на наложения на 24.10.2023 г. запор /л. 462 – 463 от изпълнителното дело/.
Следователно от събраните доказателства се изяснява, че в продължение на повече от
две години след подаването от взискателя на молбата от 08.07.2011 г. той не е поискал от
съдебния изпълнител извършването на последващи изпълнителни действия по
изпълнителното дело, а едва с молба от 14.09.2023 г. е поискал налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника К. А. Б.. От друга страна, доказано е, че в периода
между подаването на двете молби двама от длъжниците /и най-вече ищецът/ са погасявали
задълженията си чрез плащания по сметката на съдебния изпълнител. При тези факти съдът
достига до извод, че изпълнителното дело не е прекратено по право поради настъпила
перемпция, защото извършваните от ищеца и ************** плащания представляват
удовлетворяване на вземанията чрез осъществено принудително събиране на сумите. В тази
връзка съдът съобрази мотивите към т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в които е прието следното: „Под „удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа
4
на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес” следва да
се има предвид следното: а/ в изпълнителното производство са проведени изпълнителни
действия, въз основа на които по сметката на съдебния изпълнител са постъпили суми,
подлежащи на разпределение, включително и при плащане от длъжника по сметката на
съдебния изпълнител, и б/ от така получените постъпления съдебният изпълнител е превел
суми на взискателя – кредитор за удовлетворяване на вземането, предмет на издадения
изпълнителен лист... Под „доброволно погасяване на вземането” се имат предвид плащания
от длъжника на кредитора /без сумите първоначално да са постъпили по сметката на
съдебния изпълнител/, както и осъщественото погасяване чрез други погасителни способи –
прихващане, даване вместо изпълнение, опрощаване.“. В случая плащанията от двама от
длъжниците са извършени по сметка на съдебния изпълнител, като сумите са преведени на
взискателя за удовлетворяване на вземанията по изпълнителните листове, което е видно от
Удостоверение с изх. № 65505/19.12.2023 г., издадено от съдебния изпълнител. От това
следва, че в този период е осъществявано принудително събиране на сумите, респ. не е
изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Освен това съгласно Решение № 37/24.02.2021 г.
по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV ГО, двугодишният срок за перемпция започва да тече от
първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно, напр. по
постигнато споразумение между страните/, т.е. осъществяването на всички поискани
способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се
осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е
внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане.
Дори и да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено по право поради
наличие на бездействие на взискателя по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, продължило
повече от две години, съдът намира, че постъпилите в полза на ответника суми след
момента на перемиране на делото не подлежат на връщане на ищеца, защото не са платени
без основание. От разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г.
на ОСГТК на ВКС, следва, че перемпцията е процесуален институт, при който санкцията
засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на
кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на
съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи
подчинение на изпълнителния лист. Когато по изпълнителното дело е направено искане за
нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК са от процесуален характер – изпълнителният лист не губи характера си на
изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува.
Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение при неудовлетворено
притезание /в този смисъл – Решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. на ВКС, III
ГО/. При съобразяване на тази съдебна практика съдът счита, че получената от ответника
след прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
парична сума е получена при наличието на основание за това.
По изложените съображения искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява изцяло
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът. На основание
чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на него се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на сумата от 100 лв.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
**********, срещу „***********“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. *********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3 297.68 лв. – получена без основание сума по изп.
д. № 2010*********402630 по описа на ЧСИ *************, с рег. № *********, с район на
действие СГС, ведно със законната лихва от 20.12.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА К. А. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. **********, да заплати на
„***********“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. *********,
на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6