№ 71
гр. П., 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на седми февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Венцислав Ст. Маратилов
Членове:Д. П. Бозаджиев
И.ИНА ИГН. И.ОВА
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от И.ИНА ИГН. И.ОВА Въззивно гражданско
дело № 20245200500014 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от К. Н. Щ., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Р., общ. Б., обл. П., ул. „Д. и ч." №*, срещу Решение № 625
от 03.11.2023г., постановено по гр.д.№ 687/2023г. по описа на Районен съд -
Пещера, с което са отхвърлени предявените от К. Н. Щ. пасивно субективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК против Е. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. „С. Г." №** и
С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д." №**, за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на следния
недвижим имот: 1/2 идеална част от УПИ II-620 в кв. 78 по плана на с. Р.,
целият с площ от 450 кв.м, находящ се в с. Р., общ. Б., обл. П., ул. „Д. и
т."№**, при граници и съседи: УПИ III-622, УПИ IV-621, УПИ VIII-618 и
УПИ I-619, ведно с 1/2 идеална част от построената в този имот двуетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 115 кв.м и целите
едноетажна масивна сграда със застроена площ от 22 кв.м и едноетажна
масивна сграда със застроена площ от 4 кв.м., на основание наследство и
давностно владение, продължило повече от 30 години, считано от 01.09.1984
г., както и е осъдена ищцата да заплати на ответниците направените по делото
1
разноски.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното
решение поради противоречието му с материалния закон, в частност - с
нормите, уреждащи института на придобивната давност и нарушение на
процесуалните правила, тъй като не били обсъдени всички доказателства по
делото. Сочи се, че били необосновани изводите на съда, че от събраните по
делото доказателства не е установено, че ищцата владяла целия процесен
имот и сгради като свои собствени, поради което и не е придобила правото на
собственост върху имота на наведеното придобивно основание - наследяване
по закон и давностно владение продължило повече от 30 години, считано от
01.09.1984година. Поддържа се, че е необоснован изводът на съда, че от
ищцата не са извършвани фактически действия, с които да манифестира
спрямо другите сънаследници промяната в намерението да свои имота, като
отрича правата на ответниците. В тази връзка се твърди, че съдът не бил
обсъдил всички събрани гласни доказателства в тяхната взаимна връзка и не
преценил значението на отделните факти, по отношение на субективната
страна на осъществяваната фактическа власт. В подкрепа на това се сочи, че
от показанията на свидетелите М. С. и Д. се установявало, че ищцата живее в
процесния имот от септември 1984 година постоянно и е извършила всички
подобрения в него, на което ответниците не реагирали и не се
противопоставяли, същите нямали ключ от имота и винаги го посещавали в
присъствието на ищцата, което се установило и от твърденията на самите
ответници, като едната от тях - Е. П., не могла да отговори и на въпроса кога
за последно е посещавала имота. Твърди се, че от 1984 година ищцата е
владяла целия процесен имот и сгради изцяло за себе си и без прекъсване.
Позовава се на съдебна практика, според която когато един от наследниците
живее постоянно в имота, подобрява го и това пряко се възприема от другите
наследници, които не се противопоставят за период от десет години, то това
показва намерение за своене на имота. Сочи се, че до момента на
предприемане на действия от ищцата за снабдяване с нотариален акт за имота
и сградите чрез извършване на обстоятелствена проверка, ответниците никога
не били оспорвали правата й, не били прекъсвали владението й и не били
предявявали претенции за дял от имота и сградите. С тези доводи се иска
решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени, както и да бъдат присъдени сторените
2
пред двете инстанции разноски.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Е. П. и С. Д., в
който по подробно изложени съображения за неоснователност на
депозираната жалба молят решението на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират разноски.
Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания от
страните по реда на чл. 266 ГПК.
Съдът намира въззивната жалба за процесуално допустима, като
подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на решението, съобразно
правомощията по чл. 269, изр. първо от ГПК, съдът намери, че същото е
валидно.
По отношение допустимостта на решението, следва да се отбележи, че за
допустимостта на исковите претенции, обусловени от съществуването на
правото на иск на ищеца, съдът следи служебно през целия ход на
производството, респективно за допустимостта на първоинстанционното
решение в обжалваната част, въззивната инстанция дължи проверка,
независимо от наведените във въззивната жалба оплаквания, на основание чл.
269 от ГПК, доколкото допустимостта на решението е обусловена и от
допустимостта на исковите претенции, поради което настоящият състав
намира за необходимо да се изследва въпросът дали предявените искове са
допустими.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за установяване по отношение ответниците Е. П. и С. Д., че ищцата К.
Щ. е собственик на 1/2 идеална част от УПИ II-620 в кв. 78 по плана на с. Р.,
целият с площ от 450 кв.м, находящ се в с. Р., общ. Б., обл. П., ул. „Д. и
т."№**, при граници и съседи: УПИ III-622, УПИ IV-621, УПИ VIII-618 и
УПИ I-619, ведно с 1/2 идеална част от построената в този имот двуетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 115 кв.м и целите
едноетажна масивна сграда със застроена площ от 22 кв.м и едноетажна
масивна сграда със застроена площ от 4 кв.м, на основание наследство и
давностно владение, продължило повече от 30 години, считано от 01.09.1984
3
г. В исковата молба и допълнението към нея се твърди, че процесният имот е
придобит през 1955г. от общия на страните наследодател и баща на ищцата –
Н. Д. Щ., починал на 02.05.1980г., като от 1984г. същата останала да живее
постоянно в този недвижим имот заедно с майка си, за която полагала грижи
до смъртта й. Сочи се, че докато баща й бил жив, ищцата често посещавала
родителите си, полагала грижи за тях и им помагала в поддръжката на имота
и сградите, поради което те уведомили сестрите й, че този имот и сградите в
него ще останат за ищцата. Твърди се, че сестрите на ищцата също
посещавали имота периодично, докато родителите им били живи, за да ги
видят, но никога не са го владели и ползвали, нито са предявявали претенции
към него и не са оспорвали правата на ищцата, както и не притежават ключ от
имота. Поддържа се, че ищцата владее и ползва имота и сградите постоянно,
спокойно, непрекъснато, необезпокоявано и явно от 01.09.1984г., като за този
период е извършила много подобрения и ремонтни дейности по поддръжката
му с лични средства и е заплащала всички данъци и такси за имота. Едва
когато решила да се сдобие с констативен нотариален акт за собственост
върху имота, ответниците отказали да подпишат нотариално заверени
декларации, че нямат претенции към него и че същият е собственост на
ищцата на основание давностно владение.
Ответниците са депозирали в срок писмен отговор, в който са изложили
съображения за неоснователност на предявения иск. Посочили са, че
действително с ищцата са сънаследници на Н. Д. Щ., починал на 02.05.1980 г.,
чиято собственост са били процесните идеални части от недвижимия имот и
сграда, като останалата 1/2 идеална част от недвижимия имот и 1/2 идеална
част от построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда са били
собственост на неговия брат И. Д. Щ., а понастоящем са собственост на
дъщерята на последния – С. И.ова Щ.. Ответниците са оспорили твърденията,
че ищцата е живяла постоянно в процесния имот от 1984 г., че се е грижела за
родителите им и за имота, в който живеели, както и че те са ги уведомявали
приживе, че процесният недвижим имот, заедно с построените в него сгради,
ще останат в собственост на ищцата в отплата на грижите, които тя е полагала
за тях. Напротив, посочили са, че родителите им неведнъж заявявали, че
процесният имот след смъртта им ще остане на всички наследници, че
ответницата Е. П. е осигурила средствата в размер на 1000,00 лв., необходими
за операция на майка й, че голяма част от подобренията в процесния имот са
4
извършени през годините от нея и съпруга й с ясното съзнание, че поддържат
и облагородяват съсобствен имот, както и че след смъртта на общите им
наследодатели, ответниците заплащали данъци за имота и го посещавали
периодично, оставали да нощуват в него и ползвали по предназначение
построените сгради, поради което твърдят, че владеят и ползват имота като
техен съсобствен. Акцентират, че ищцата никога не е демонстрирала пред тях
или пред другите жители на с. Р., че счита процесния имот за свой собствен и
не е отблъсквала владението на ответниците по отношение на него, а
представените им от ищцата декларациии отказали да подпишат когато
разбрали, че същата желае да се снабди с нотариален акт за собственост
върху целия процесен имот в техен ущърб.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд като е приел за
доказано по делото, че ищцата е владелец само на наследствената си 1/6
ид.част от имота и държател на останалите идеални части на ответниците, тъй
като не е манифестирала спрямо тях намерението си да свои имота, отричайки
техните права върху него, е отхвърлил изцяло предявения иск.
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може предяви иск,
за да установи съществуването или несъщестуването на едно право, когато
има интерес от това. Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК поставя
обосноваването на правен интерес като абсолютна положителна процесуална
предпоставка за предявяването на установителен иск. В настоящия случай е
предявен положителен установителен иск за признаване правото на
собственост на ищцата срещу ответниците по отношение на наследствен на
страните имот. За предявяването на установителен иск за собственост или
друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане
на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със
сила на пресъдено нещо – в този смисъл Тълкувателно решение №
8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, задължително за
съдилищата. В случая, с оглед твърденията на страните в исковата молба,
допълнението към нея и писмения отговор, не се установява оспорване
правото на собственост на ищцата върху наследените по закон от нея идеални
части от процесния имот, доколкото ответниците оспорват единствено
претенциите й спрямо техните припадащи се части от него, като твърдят, че и
те са съсобственици, наред с ищцата, на процесната част от имота. Поради
5
това настоящата инстанция счита, че предявеният от К. Н. Щ. положителен
установителен иск срещу ответниците Е. Н. П. и С. Д. Д. в частта, с която се
иска признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата е
собственик на наследената от нея по закон идеална част от процесния имот, се
явява недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му. С
оглед на което, в тази негова част, решението на първоинстанционния съд се
явява недопустимо като постановено по недопустим иск и като такова следва
да бъде обезсилено от въззивния съд, а производството по делото да бъде
прекратено в тази част.
В останалата му обжалвана част решението е допустимо, поради което
съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК следва да бъде проверена правилността
му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка,
съдът приема за установено следното:
Не се спори между страните и от представеното по делото удостоверение
№ У-ТСУ-5/11.01.2023г., издадено от Община Б., се установява, че недвижим
имот, представляващ УПИ № II-620 в кв. 78 по плана на с. Р., с
административен адрес с. Р., общ. Б., обл. П., ул. „Д. и т."№** в разписната
книга към действащия регулационен план на с. Р., общ. Б., одобрен със
заповед № 118/17.04.1992г., е записан на наследниците на Н. Д. Щ. без
документ за собственост и С. И.ова Щ.. От представения по делото протокол
№ 2/05.06.1953 г., издаден от Пещерски околийски народен съвет – служба
„Кадастър и регулация“, се установява, че по повод подадено заявление от
братята Н. и И. Д. Щ.и от с. Р. е дадена строителна линия в квартал № 104,
парцел II, дворище № 824, на жилище от един етаж с площ от 107 кв.м. От
посоченото удостоверение и от скица № 5/09.01.2023г., издадена от Община
Б., се установява, че за имот с пл. № 620, в кв. 78 по плана на с. Р. е отреден
парцел УПИ II-620, с площ от 450,00 кв.м., който е с граници и съседи: УПИ
III-622, УПИ IV-621, УПИ VIII-618, УПИ I-619 и улица и в същия са
построени двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от
115,00 кв.м., двуетажна смесена сграда със застроена площ от 30,00 кв.м.,
едноетажна масивна сграда със застроена площ от 22,00 кв.м. и едноетажна
6
масивна сграда със застроена площ от 4,00 кв.м. С нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 30, том II, рег. № 1935, н.д. № 184/07.04.2004г. на
Нотариус Г. К., рег. № 387, вписан в Служба по вписванията – Пещера под
акт № 7, том II, дело 223/07.04.2004 г., вх. рег. № 379/07.04.2004 г.,
дарителите И. Д. Щ. и съпругата му П. П. Щ. са дарили на дъщеря си С. И.ова
Щ., 1/2 идеална част от УПИ II-620 в кв. 78 по плана на с. Р., с площ на целия
имот от 450 кв.м, ведно с 1/2 идеална част от построената в този имот
двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 115 кв.м. и
цялата едноетажна масивна стопанска постройка със застроена площ от 36,00
кв.м.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. №
0001/03.01.2023г., издадено от Кметство на с. Р., общ. Б., обл. П., се
установява, че след смъртта си на 02.05.1980 г. Н. Д. Щ. е оставил за законни
наследници преживялата си съпруга С. С. Щ., починала на 24.11.2013 г. и три
дъщери - ищцата К. Н. Щ., ответницата Е. Н. П. и М. Н. Д., починала на
09.04.2022 г. Последната е оставила за свои законни наследници дъщеря –
ответницата С. Д. Д. и син - С. Д. Д., починал на 28.09.2019 г. и от своя страна
оставил за наследници Д. С. Д., В. С. Д. и М. С. К..
С молба-декларация от 19.06.2023 г. до нотариус с район на действие РС
– Пещера, ищцата К. Щ. е поискала да бъде извършена обстоятелствена
проверка и да бъде призната за собственик на 1/2 идеална част от УПИ II-620
в кв. 78 по плана на с. Р., ведно с 1/2 идеална част от построената в този имот
двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 115 кв.м и
целите едноетажна масивна сграда със застроена площ от 22 кв.м. и
едноетажна масивна сграда със застроена площ от 4 кв.м., въз основа на
давностно владение.
Страните са ангажирали писмени доказателства за заплатени от тях
местни данъци и такси за процесния недвижим имот, за който се води
партиден № 2605053591001 в Отдел „МДТ“ в Община Б.. В тази връзка са
представените разписки и приложения към тях за заплатени от ответницата Е.
П. местни данъци и такси за процесния имот към Община Б. за периода 2018
г. – 2022 г., представените разписки и приложения към тях за заплатени
приживе от М. Д. – майка на ответницата С. Д. дължими местни данъци и
такси към Община Б. за периода 2019 г. – 2021 г. за процесния имот (като
7
представените от ответницата С. Д. разписки и приложения към тях за
заплатени от нея местни данъци и такси към Община Б. за недвижими имоти,
различни от процесния, са неотносими към настоящия спор), както и
представените от ищцата приходни квитанции за заплатени от нея данък
недвижим имот и такса битови отпадъци за процесния имот за 2014 г. и 2015
г. от името на ответницата Е. П. и от името на нейната майка С. С. Щ. за 2014
г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2023 г., което
обстоятелство не е оспорено от ответниците.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите М. С., Щ. Щ., М. У. и Д. Д., от съвкупния анализ на показанията
на които се установява, че половината от процесния имот и къщата в него е
бил собственост на Н. Д. Щ. и той и съпругата му С. С. Щ. са живели приживе
в него, а останалата половина от тях се ползва от С. И.ова Щ.. От 1984 г.
ищцата също живее в имота, като полагала грижи за родителите си Н. и С.
Щ.и до смъртта им. След смъртта на Н. Щ. ищцата продължила да живее там,
заедно с нейната майка и да се грижи за нея, като от показанията на свид. С.
се установява, че след претърпян инцидент от С. Щ., който налагал
операцията й, разходите за нея в размер на 500 лева били заплатени от
другата й дъщеря – ответницата Е. П.. От показанията на свидетелите Д. и С.
се установява, че ищцата е извършвала ремонти в имота. В показанията си и
четиримата свидетели единодушно заявяват, че след смъртта и на С. Щ.,
ищцата продължила да ползва процесния имот, но нито Н. Д. Щ., нито
съпругата му С. С. Щ., приживе са споменавали пред тях или пред други хора
от с. Р., че възнамеряват да оставят имота само на дъщеря си – ищцата К. Щ.
като отплата за грижите, които тя полага за тях, а също така и ищцата никога
не е споменавала пред свидетелите, че имотът е само неин, както и че тя не е
забранявала на ответниците да идват в имота и да го ползват и не им е
ограничавала достъпа до него, като съгласно установеното от свидетелите Д.
и У. за хората от селото имотът е съсобствен на трите сестри – ищцата,
ответницата Е. П. и М. Д. – майка на ответницата С. Д.. От показанията на
свидетелите Д., У. и С. също така се установява, че ответницата Е. П. и
майката на ответницата С. Д. – М., са посещавали свободно процесния имот и
след смъртта на техните родители, невъзпрепятствани от ищцата, като
единственият случай, в който тя се е възпротивила е бил, когато дъщерята на
ответницата Е. П. е поискала да посети имота, но ищцата й е отказала.
8
Показанията на всички разпитани по делото свидетели (включително тези на
свидетелите Д., У. и С. преценени по реда на чл. 172 ГПК) са последователни,
взаимно допълващи се, непротиворечиви и напълно кореспондиращи с
писмените доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира.
В обясненията си, дадени по реда на чл. 176 ГПК, ответниците са
заявили, че към момента нямат ключ от процесния имот, но и двете са го
посещавали, като ответницата С. Д. твърди, че е ходила свободно в имота
последно през 2023г. и е разговаряла там с ищцата, като до преди 2-3 години е
оставала с преспИ.е, а ответницата Е. П. твърди, че е ходила в имота на
помени на родителите си, но не може да посочи кога точно за последно е била
в процесния имот, тъй като се е разболяла, но миналата година внукът й и
баща му са посетили имота за една седмица.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, настоящият състав
достига до извод, че процесните 1/2 идеална част от УПИ II-620 в кв. 78 по
плана на с. Р., ведно с 1/2 идеална част от построената в този имот двуетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 115 кв.м. и целите
едноетажна масивна сграда със застроена площ от 22 кв.м. и едноетажна
масивна сграда със застроена площ от 4 кв.м., са били собственост на общия
наследодател на страните Н. Д. Щ., починал на 02.05.1980 г. По силата на
наследственото правоприемство тези имоти са преминали в патримониума на
неговите наследници по закон – съпругата му С. С. Щ. (починала на
24.11.2013г.) и дъщерите му – ищцата К. Н. Щ., ответницата Е. Н. П. и М. Н.
Д., поради което след смъртта на тяхната майка С. Щ., всяка от тях е
придобила равен дял от наследствения имот, или по 1/6 идеална част от
поземления имот, по 1/6 идеална част от построената в този имот двуетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 115 кв.м. и по 1/3
идеална част от построените в него едноетажна масивна сграда със застроена
площ от 22 кв.м. и едноетажна масивна сграда със застроена площ от 4 кв.м.
След смъртта на М. Н. Д. на 09.04.2022 г., нейният дял е наследен от
наследниците й по закон – дъщеря й – ответницата С. Д. Д. и наследниците на
сина й С. Д. Д. (починал на 28.09.2019г. преди своята майка) на основание чл.
10, ал. 1 ЗН – Д. С. Д., В. С. Д. и М. С. К.. С оглед на това ответницата С. Д. Д.
е придобила по наследство от своята майка 1/12 идеална част от процесния
поземления имот, 1/12 идеална част от построената в този имот двуетажна
9
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 115 кв.м. и по 1/6
идеална част от построените в него едноетажна масивна сграда със застроена
площ от 22 кв.м. и едноетажна масивна сграда със застроена площ от 4 кв.м.,
като същият дял общо са придобили и посочените наследници на С. Д. Д..
Според задължителните указания, обективирани в ТР № 1/2012 г. по
тълк. д. № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, във всички случаи на придобИ.е на
правото на собственост от повече от едно лице, независимо от
правопораждащия факт, възниква съсобственост върху вещта и оттам
съвладение като правомощие на правото на собственост, изразяващо се в
упражняване на фактическа власт върху съответната идеална част от общата
вещ. Върху останалите идеални части съсобственикът може да бъде владелец
или държател в зависимост от намерението си. Последователна и категорична
е практиката на ВКС и същата е застъпена и в посоченото тълкувателно
решение, че ако съсобствеността върху един недвижим имот е възникнала от
наследяване, какъвто е настоящият случай, упражнявайки фактическа власт
върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите
на останалите сънаследници. Установената презумпция на чл. 69 от ЗС,
съгласно която владелецът държи вещта като своя, докато се докаже, че я
държи за другиго не се прилага в случаите, при които имотът е съсобствен и
съсобствеността е възникнала по пътя на наследяването.
Следователно, когато един от наследниците упражнява фактическа власт
върху наследствен имот, той продължава владението на своя наследодател, но
само в рамките на наследствената си част и е държател по отношение
наследствените части на останалите наследници от имота. За да се приеме
обаче, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от
другите наследници идеални части, не е достатъчно да упражнява фактическа
власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е
отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно
пред тях намерението си да владее целия имот само за себе си. Съдебната
практика изобилства от примери за подобни действия – например като
отказва да ги допуска в имота, или доведе до знанието им намерение да се
разпореди с него в своя полза, или като го ползва по начин, който ясно
показва, че изключва владението на останалите сънаследници и т.н. За
придобИ.е на имота по давност не е достатъчно държателят да го ползва
10
според неговото предназначение, да го поддържа, да го преотстъпва на трети
лица и да събира плодовете от него, за да се приеме, че упражнява фактическа
власт с намерение за своене и по отношение притежаваните от другите
наследници идеални части. За да се придобие имотът по давност, е
необходимо намерението за своене на държателя да бъде противопоставено
на собственика по категоричен начин, чрез действия, които демонстрират
отричане на неговите права върху вещта. Едва от този момент за държателя
започва да тече срокът по чл. 79, ал. 1 от ЗС, като през този период
владението му следва да притежава всички установени от правната теория и
съдебна практика признаци - да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително. Знанието на собственика за промяната в намерението на
държателя следва да е доказано по категоричен начин, като инициативата за
създаването му като субективен елемент трябва да изхожда от владеещия
несобственик, който е длъжен да афишира намерението си да свои вещта по
несъмнен начин, дори и при проявена от титуляра на вещното право
незаинтересованост към нея. В този смисъл са както споменатото ТР №
1/2012 г. по тълк. д. № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, така и възприетите
разрешения в трайно установената практика на ВКС, напр. решение № 55 от
08.10.2015 г. по гр. д. № 3255/2014 г. на II-ро г. о., решение № 291 от
09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на II-ро г. о., решение № 115 от
28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г. на II-ро г. о., решение № 108 от
30.12.2020 г. по гр. д. № 4611/2019 г. на II-ро г. о., и др.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че от събраните по
делото доказателства не се установява ищцата да е манифестирала намерение
да упражнява фактическа власт върху притежаваните общо от останалите
сънаследници 2/6 ид.части от УПИ II-620 в кв. 78 по плана на с. Р., ведно с 2/6
ид. части от построената в този имот двуетажна полумасивна жилищна
сграда със застроена площ от 115 кв.м., 2/3 ид.части от построената в него
едноетажна масивна сграда със застроена площ от 22 кв.м. и 2/3 ид.части от
построената в него едноетажна масивна сграда със застроена площ от 4 кв.м.,
като техен собственик, отричайки демонстративно правата на останалите
сънаследници върху тях, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
От показанията на разпитаните по делото свидетели не може да се направи
извод, че ищцата е извършила действия, чрез които да е демонстрирала по
явен за ответниците начин намерението си да владее целия имот само за себе
11
си, макар и по делото да е установено, че същата живее в имота от 1984г.
Напротив, от тези гласни доказателства се установи именно, че ищцата
никога не е споменавала пред свидетелите или пред ответниците, че имотът е
само неин, не е забранявала на ответниците да идват в имота и да го ползват,
не им е ограничавала достъпа до него, ответницата Е. П. и майката на
ответницата С. Д. – М. Д., са посещавали свободно процесния имот и след
смъртта на техните родители, невъзпрепятствани от ищцата, ответницата С.
Д. също е посещавала имота до скоро, като за хората от селото имотът също е
смятан за съсобствен на трите сестри – ищцата, ответницата Е. П. и М. Д. –
майка на ответницата С. Д..
Следователно, не се установява извършването на такива явни и
недвусмислени действия от страна на ищцата, които да не могат да се
преценят като действия, реализиращи правата на ответниците, предвидени в
специалните норми за съсобствеността – чл. 31 и чл. 32 ЗС и те да не са
възприети като такива от ответниците. В тази връзка, установените чрез
показанията на свидетелите извършени от ищцата ремонтни дейности в имота
и подобрения в него, нямат характер на упражняване от нейна страна на
фактическа власт с намерение за своене и на притежаваните от останалите
сънаследници идеални части от имота, доколкото тези действия по никакъв
начин не изключват владението на ответниците върху имота. Тези отношения
между страните биха се уредили съобразно правилата за водене на чужда
работа без пълномощие - чл. 61 ЗЗД, ако липсва съгласието на останалите
сънаследници за извършването на подобренията, или съобразно чл. 30, ал. 3
ЗС - ако подобренията са извършени със съгласието им, или съобразно
правилата за неоснователното обогатяване - ако са се противопоставили на
извършването на подобренията, но не и чрез института на придобивната
давност по отношение наследствения имот, в който са извършени.
Такъв характер нямат и действията по деклариране на имота и заплащане
на данъци, както правилно е приел и първоинстанционният съд, доколкото
същите са насочени към общинската и данъчната администрация, както и
доколкото по делото не е установено, че са станали достояние на останалите
съсобственици, поради което и същите не съставляват демонстриране на
завладяването и отричане на чуждите права.
На същото основание не може да се приеме като действие, изразяващо
12
промяната в намерението на ищцата, с което държи идеалните части от имота
на останалите сънаследници, подаването от нейна страна на 19.06.2023г. на
молба-декларация до нотариус с район на действие РС – Пещера, с която е
поискала да бъде извършена обстоятелствена проверка и да бъде призната за
собственик на целия сънаследствен имот, доколкото това действие не е
сведено до знанието на ответниците, а е отправено към трето на
съсобствеността лице. Макар и същото да е узнато от ответниците по повод
възникналия между страните спор относно претенциите на ищцата върху
целия процесен имот и с него те да са възприели по ясен и недвусмислен
начин намерението й за своене на имота, то това действие е манифестирано
пред тях едва през отминалата 2023 година, поради което за периода до
подаването на исковата молба, не е изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1 от ЗС
10-годишен давностен срок, необходим за завършване на фактическия състав
на придобивната давност, както правилно е отбелязано от първата инстанция.
Следва да се отбележи, че действително по делото е установено, че
ищцата е отказала достъп до процесния имот на дъщерята на ответницата Е.
П., но доколкото това действие отново не е насочено към самите ответници, а
е отправено към трето лице, то също не е в състояние да отблъсне владението
на ответниците върху притежаваните от тях идеални части от имота.
Установеното по делото обстоятелство, признато и от самите ответници,
че към момента не притежават ключ от имота, също не би могло да се
възприеме като отказ на ищцата да ги допусне до имота, а оттам и до
манифестиране пред тях на намерението й да владее целия имот само за себе
си, доколкото, както по-горе бе посочено, от показанията на разпитаните по
делото свидетели се установи, че допреди възникването на процесния правен
спор между тях, тя никога не им е забранявала да посещават имота и да го
ползват и не им е ограничавала достъпа до него, нещо повече – и двете
ответници, а до смъртта й - и майката на ответницата Д., активно са
посещавали имота.
Предвид гореизложеното, въззивната инстанция счита, че въззивната
жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение,
а обжалваното решение в частта, с която са отхвърлени предявените
положителни установителни искове за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание наследство
13
и давностно владение на 2/6 ид.части от УПИ II-620 в кв. 78 по плана на с. Р.,
целият с площ от 450 кв.м, находящ се в с. Р., общ. Б., обл. П., ул. „Д. и
т."№**, при граници и съседи: УПИ III-622, УПИ IV-621, УПИ VIII-618 и
УПИ I-619, ведно с 2/6 ид. части от построената в този имот двуетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 115 кв.м., 2/3 ид.части от
построената в него едноетажна масивна сграда със застроена площ от 22 кв.м.
и 2/3 ид.части от построената в него едноетажна масивна сграда със
застроена площ от 4 кв.м., като правилно и законосъобразно, ще следва да се
потвърди. А както по-горе бе посочено, в останалата му част, с която са
отхвърлени предявените положителни установителни искове за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на
притежаваните от нея по наследство 1/6 ид.част от УПИ II-620 в кв. 78 по
плана на с. Р., целият с площ от 450 кв.м, находящ се в с. Р., общ. Б., обл. П.,
ул. „Д. и т."№**, при граници и съседи: УПИ III-622, УПИ IV-621, УПИ VIII-
618 и УПИ I-619, ведно с 1/6 ид. част от построената в този имот двуетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 115 кв.м., 1/3 ид.част от
построената в него едноетажна масивна сграда със застроена площ от 22 кв.м.
и 1/3 ид.част от построената в него едноетажна масивна сграда със застроена
площ от 4 кв.м., първоинстанционното решение се явява недопустимо като
постановено по недопустим иск и следва да бъде обезсилено, а
производството по делото да бъде прекратено в тази част.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, не
следва да се ревизират от настоящата инстанция присъдените с обжалваното
решение разноски за първоинстанционното производство, като същите следва
да останат в тежест на ищцата.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивната страна
не се следва и присъждане на разноски, направени пред въззивната
инстанция.
Такива се претендират от въззиваемите, поради което и на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК в тяхна полза следва да се присъдят направените пред
въззивната инстанция разноски, претендирани и доказани в размер на 2000
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
представените по делото договор за правна защита и съдействие и списък по
14
чл. 80 ГПК.
Въззивната страна своевремнно е направила възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
въззиваемите, което настоящият състав намира за основателно, доколкото
съгласно чл. 7, ал. 2, вр. ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство по искове за собственост е
определен на 1500 лв., поради което от разноските, направени от
въззиваемите за заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, възлизащи на 2000 лв., следва да се присъдят, на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 5 ГПК, 1500 лв. Имайки предвид претото с Решение от
25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22, настоящият състав намира, че делото,
предвид неговия предмет, касаещ установяване правото на собственост върху
недвижим имот, е със сравнително висок материален интерес, доколкото
касае имуществени права на страните, както и правна сложност, поради което
не се констатира основание за присъждане на по-нисък размер на
адвокатското възнаграждение от така посочения.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 625 от 03.11.2023г., постановено по гр.д.№
687/2023г. по описа на Районен съд - Пещера, В ЧАСТТА, С КОЯТО са
отхвърлени предявените от К. Н. Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес с.
Р., общ. Б., обл. П., ул. „Д. и ч." №*, против Е. Н. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. А., ул. „С. Г." №** и С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д."
№**, пасивно субективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание наследство
и давностно владение на 1/6 ид.част от УПИ II-620 в кв. 78 по плана на с. Р.,
целият с площ от 450 кв.м, находящ се в с. Р., общ. Б., обл. П., ул. „Д. и
т."№**, при граници и съседи: УПИ III-622, УПИ IV-621, УПИ VIII-618 и
УПИ I-619, ведно с 1/6 ид. част от построената в този имот двуетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 115 кв.м., 1/3 ид.част от
построената в него едноетажна масивна сграда със застроена площ от 22 кв.м.
15
и 1/3 ид.част от построената в него едноетажна масивна сграда със застроена
площ от 4 кв.м., КАТО НЕДОПУСТИМО.
ПРЕКРАТЯВА производството В ЧАСТТА по предявените от К. Н.
Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Р., общ. Б., обл. П., ул. „Д. и ч."
№*, против Е. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. „С. Г." №** и С. Д.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д." №**, пасивно субективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищцата е собственик на основание наследство и давностно владение на 1/6
ид.част от УПИ II-620 в кв. 78 по плана на с. Р., целият с площ от 450 кв.м,
находящ се в с. Р., общ. Б., обл. П., ул. „Д. и т."№**, при граници и съседи:
УПИ III-622, УПИ IV-621, УПИ VIII-618 и УПИ I-619, ведно с 1/6 ид. част от
построената в този имот двуетажна полумасивна жилищна сграда със
застроена площ от 115 кв.м., 1/3 ид.част от построената в него едноетажна
масивна сграда със застроена площ от 22 кв.м. и 1/3 ид.част от построената в
него едноетажна масивна сграда със застроена площ от 4 кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 625 от 03.11.2023г., постановено по гр.д.
№ 687/2023г. по описа на Районен съд - Пещера В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ , с
която са отхвърлени предявените от К. Н. Щ., ЕГН **********, с постоянен
адрес с. Р., общ. Б., обл. П., ул. „Д. и ч." №*, против Е. Н. П., ЕГН **********,
с адрес: гр. А., ул. „С. Г." №** и С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„Д." №**, пасивно субективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено
по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание
наследство и давностно владение на 2/6 ид.части от УПИ II-620 в кв. 78 по
плана на с. Р., целият с площ от 450 кв.м, находящ се в с. Р., общ. Б., обл. П.,
ул. „Д. и т."№**, при граници и съседи: УПИ III-622, УПИ IV-621, УПИ VIII-
618 и УПИ I-619, ведно с 2/6 ид. части от построената в този имот двуетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 115 кв.м., 2/3 ид.части от
построената в него едноетажна масивна сграда със застроена площ от 22 кв.м.
и 2/3 ид.части от построената в него едноетажна масивна сграда със
застроена площ от 4 кв.м., КАКТО И В ЧАСТТА, с която е осъдена К. Н. Щ.,
ЕГН **********, с постоянен адрес с. Р., общ. Б., обл. П., ул. „Д. и ч." №*, да
заплати на Е. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. „С. Г." №** и С. Д.
16
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д." №**, сумата в размер на 2100
лева – разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА К. Н. Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Р., общ. Б.,
обл. П., ул. „Д. и ч." №*, да заплати на Е. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
А., ул. „С. Г." №** и С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д." №**,
сумата в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17