№ 928
гр. София , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20201000503235 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение №24 от 03.04.2020г., постановено по т. д. № 73 по описа за
2018г., Пернишкият окръжен съд е осъдил К. Д. К. да заплати на ЗАД
„Армеец“АД, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, сумата от общо 17 769
лева, съставляваща сбор от платените от ищеца застрахователни обезщетения
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от
пътно транспортно произшествие, настъпило на 22.07.2016г. при управление
на моторно превозно средство от ответника с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимите норми, от които: по преписка по щета №
950161100100071 -сумата от 759 лв. за обезщетяване на имуществените вреди
вследствие на тотална загуба на лек автомобил „Ситроен“ с ДК № ***,
собственост на Б. А. С., както и 10 лв. ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва, считано от 25.10.2016г. до окончателното изплащане на
сумата; по преписка по щета № 10018100100621Н - сумата от 2 000 лв. за
обезщетяване на неимуществените вреди на пострадалата Я. Т. С., ведно със
законната лихва за забава, считано от 05.06.2018г. до окончателното
изплащане на сумата; по преписка по щета № 10018100100624Н - сумата от
13 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди на пострадалия А. Б. С.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 27.06.2018г. до
окончателното изплащане на сумата; по преписка по щета №
10018100100626Н - сумата от 1 500 лв. за обезщетяване на неимуществените
1
вреди на пострадалата Б. А. С., ведно със законната лихва за забава, считано
от 05.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата и по преписка по щета
№ 10018100100627Н - сумата от 500 лв. за обезщетяване на неимуществените
вреди на пострадалия А. А. С., чрез неговата майка и законен представител Б.
А. С., ведно със законната лихва за забава, считано от 05.06.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил като неоснователен и
недоказан иска за разликата до пълния предявен размер от 26 769 лв. или
общо за сумата от 9 000 лв., от които: по преписка по щета №
10018100100621Н - сумата от 1 000 лв. за обезщетяване на неимуществените
вреди на пострадалата Я. Т. С., ведно със законната лихва за забава, считано
от 05.06.2018г до окончателното изплащане на сумата; по преписка по щета
№ 10018100100624Н - сумата от 7 000 лв. за обезщетяване на
неимуществените вреди на пострадалия А. Б. С., ведно със законната лихва за
забава, считано от 27.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата; по
преписка по щета № 10018100100626Н - сумата от 500 лв. за обезщетяване на
неимуществените вреди на пострадалата Б. А. С., ведно със законната лихва
за забава, считано от 05.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата; по
преписка по щета № 10018100100627Н - сумата от 500 лв. за обезщетяване на
неимуществените вреди на пострадалия А. А. С., чрез неговата майка и
законен представител Б. А. С., ведно със законната лихва за забава, считано от
05.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата. С решението
Пернишкият окръжен съд е осъдил К. Д. К. да заплати на ЗАД „Армеец“АД
сумата от 1 449, 03 лв., представляващи направени по делото разноски. С
решението Пернишкият окръжен съд е осъдил ЗАД „Армеец“АД да заплати
на К. Д. К. сумата от 571,56лв., представляващи направени по делото
разноски.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за разликата над
17 769лв. до пълния предявен размер от 26 769лв. е подадена въззивна жалба
от ищеца – ЗАД „Армеец“ АД, чрез процесуалния си представител с
възражения за неправилност. В жалбата се релевира оплакване, че
първостепенният съд е направил неправилна преценка на размера на
неимуществените вреди, търпени от Я. Т. С. и Б. А. С.. В жалбата се прави
възражение, че първоинстанционният съд неоснователно е приел за
установено, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
А. А. С.. В жалбата се поддържа, че по делото липсват обективни данни,
които да доказват отрицателния факт за липсата на столче. Излага се
становище, с което се оспорва приетото от първата инстанция, че
обезщетението, изплатено от застрахователното дружество на А. Б. С. е в
завишен размер. В жалбата се сочи, че решаващият съд немотивирано и
бланкетно е посочил, че изплатените от дружеството размери са завишени,
без да осъществи пълна преценка на доказателствения материал. Прави се
искане въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваните части и да постанови друго, с което да уважи предявения иск до
пълния размер, ведно със законната лихва. Предявява се претенция за
2
присъждане на направените разноски.
В срока за отговор по чл. 263, ал.2 ГПК ответникът, чрез своя
процесуален представител, е подал насрещна въззивна жалба срещу
решението на първата инстанция в следните осъдителни части - по преписка
по щета № 950161100100071 за сумата от 759 лева за обезщетяване на
имуществените вреди вследствие на тотална загуба на лек автомобил
„Ситроен” с ДК № ***, собственост на Б. А. С., както и 10 лева
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2016г.
до 18.01.2017г.; за сумата в размер на 500 лева за обезщетяване на
неимуществените вреди на А. А. С. по преписка по щета № 10018100100627Н;
законната лихва за забава, считано от 05.06.2018г. до 30.07.2018г. върху
обезщетението в размер на 2000 лева за обезщетяване на неимуществените
вреди на пострадалата Я. Т. С. по преписка по щета № 10018100100621 Н;
законната лихва за забава, считано от 27.06.2018г. до 30.07.2018г. върху
обезщетението в размер на 13000 лева за обезщетяване на неимуществените
вреди на пострадалия А. Б. С. по преписка по щета № 10018100100624Н;
законната лихва за забава, считано от 05.06.2018г. до 30.07.2018г. върху
обезщетението в размер на 1500 лева за обезщетяване на неимуществените
вреди на пострадалата Б. А. С. по преписка по щета № 10018100100626Н;
законната лихва за забава, считано от 05.06.2018г. до 30.07.2018г. върху
обезщетението в размер на 500 лева за обезщетяване на неимуществените
вреди на пострадалия А. А. С. чрез неговата майка и законен представител Б.
А. С. по преписка по щета № 10018100100627Н. В жалбата се релевира
възражение, че решението в обжалваните части е неправилно, необосновано и
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага се,
че незаконосъобразно и при допуснати съществени процесуални нарушения
Окръжният съд - Перник е приел, че 759 лева по преписка по щета №
95016100100071 за обезщетяване на имуществените вреди вследствие на
тотална загуба на лек автомобил „Ситроен” с ДК № ***, собственост на Б. А.
С., както и 10 лева ликвидационни разноски съставляват стойността, която
застрахователят е заплатил като обезщетение, както и че тази стойност била
стойността, която реално обезщетявала вредите по автомобила, причинени
при процесното ПТП. В жалбата се поддържа, че тъй като по делото
ищцовата страна не е ангажирала каквито и да било доказателства за вида,
обема и размера на имуществените вреди, следва да бъде прието, че
ищцовото дружество не е установило и не е доказало по делото този иск,
поради което същият е следвало да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. На следващо място се излага становище, че неправилно,
необосновано и при допуснати съществени процесуални нарушения
Пернишкият окръжен съд е приел, че А. А. С. е пострадал при процесното
ПТП и в резултат на него е претърпял неимуществени вреди. В жалбата се
сочи, че при първоначалния преглед, извършен на детето след настъпването
на пътно-транспортното произшествие на 22.07.2016г., не са били установени
никакви увреждания, а едва на 23.07.2016г. е установен един хематом
3
/кръвонасядане/ в областта на дясна буза, като след повече от една седмица -
на 01.08.2016г., са установени кръвонасядане по лява и дясна подбедрица при
детето. Релевира се възражение, че същите е следвало да бъдат констатирани
значително по-рано, при извършения на 22.07.2016г. преглед, дори и да са
били причинени при процесното ПТП. При условията на евентуалност се
твърди, че Пернишкият окръжен съд неправилно и необосновано е приел
само 50% съпричиняване на вредоносния резултат. В жалбата се поддържа, че
констатираните травми при детето, дори и да са били получени при и в
резултат на процесното ПТП са причинени изцяло в резултат на това, че то не
е било поставено в система за обезопасяване, или дори да е било в система за
обезопасяване, същата не е била правилно закрепена или самото то не е било
правилно обезопасено. В жалбата се релевира оплакване, че
първоинстанционното решение е процесуално недопустимо в частта му, в
която Пернишкият окръжен съд се е произнесъл над поисканото от ищеца по
отношение на периода на законната лихва. Прави се искане въззивният съд да
постанови решение, с което да обезсили решението в тези части, а в
останалите обжалвани части да отмени решението на първата инстанция.
Предявява се претенция за присъждане на направените разноски.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът-
ищец, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената въззивна
жалба и оспорва насрещната въззивна жалба. Въззивникът-ответник, чрез
процесуалния си представител, в писмена молба изразява становище, с което
поддържа подадената жалба и оспорва тази на ищцовото дружество.
Жалбите, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в
законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което
се явяват допустими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от ЗАД „Армеец” АД против К. Д. К. за осъждане на
ответника да заплати сумата от общо 26 769 лв., представляваща регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от пътно
транспортно произшествие, настъпило на 22.07.2016г. при управление на
моторно превозно средство от ответника с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимите норми, ведно със законна лихва за забава. В исковата молба
и молба-уточнение от 21.01.2019г. се твърди, че на 22.07.2016г. ответникът е
управлявал лек автомобил „Мерцедес” с ДК № *** с концентрация на
алкохол в кръвта от 2,85 промила, като същият движейки се и с несъобразена
скорост е загубил контрол върху лекия автомобил и е реализирал ПТП с лек
автомобил марка „Ситроен”, peг. № ***, управляван от Б. А. С., в който
автомобил са пътували още три лица - А. Б. С., Я. Т. С. и А. А. С.. В исковата
4
молба се твърди, че всички лица, пътуващи в този автомобил, са получили
увреждания при настъпилото ПТП. Допълва се, че към датата на ПТП
ответникът е имал валидно сключена с ищцовото дружество застраховка
“Гражданска отговорност” за лекия автомобил „Мерцедес” с ДК № *** и на
лицата, пътували в лекия автомобил „Ситроен”, peг. № *** са били изплатени
застрахователни обезщетения на посочените в исковата молба дати.
Платените обезщетения се претендират от ответника, ведно със законната
лихва, както следва: по преписка по щета № 950161100100071 сумата от 759
лв. за обезщетяване на имуществените вреди вследствие на тотална загуба на
лек автомобил „Ситроен“ с ДК № ***, собственост на Б. А. С., както и 10 лв.
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2017г.
до 13.12.2018г.; по преписка по щета № 10018100100621Н- сумата от 3 000 лв.
за обезщетяване на неимуществените вреди на пострадалата Я. Т. С., ведно
със законната лихва за забава, считано от 30.07.2018г. до 13.12.2018г.; по
преписка по щета № 10018100100624Н - сумата от 20 000 лв. за обезщетяване
на неимуществените вреди на пострадалия А. Б. С., ведно със законната лихва
за забава, считано от 30.07.2018г. до 13.12.2018г.; по преписка по щета №
10018100100626Н - сумата от 2 000 лв. за обезщетяване на неимуществените
вреди на пострадалата Б. А. С., ведно със законната лихва за забава, считано
от 30.07.2018г. до 13.12.2018г. и по преписка по щета № 10018100100627Н -
сумата от 1000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди на пострадалия
А. А. С., чрез неговата майка и законен представител Б. А. С., ведно със
законната лихва за забава, считано от 30.07.2018г. до 13.12.2018г., ведно със
законните лихви върху сумите, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в
следните части: 1. в частта, в която предявеният иск е уважен до размера на
сумата от 2 000лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № 10018100100621Н; 2. в частта, в която предявеният
иск е уважен до размера на сумата от 13 000лв., представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета №10018100100624Н; 3. в частта,
в която предявеният иск е уважен до размера на сумата от 1500лв.,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета
№10018100100626Н.
Съгласно чл. 550, т.1 КЗ, освен в случаите по чл. 433, т. 1
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
5
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ на моторно превозно средство; 2. в
срока на покритие на застраховката ответникът, като водач на застрахования
автомобил, да е предизвикал ПТП; 3. ответникът да е управлявал автомобила
с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма; 4. от ПТП да са
настъпили вреди за трето лице; 5. ищецът да е изплатил обезщетение на
третото лице за вредите, претърпени от ПТП; 6. ответникът да не е изплатил
на ищеца заплатеното от последния обезщетение.
По делото страните не спорят относно наличието на следните
предпоставки, че ищецът е бил застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на моторно превозно средство на виновния водач; в срока на
покритие на застраховката ответникът, като водач на застрахования
автомобил е предизвикал ПТП; ответникът е управлявал автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма; ищецът е изплатил
обезщетение на трети лица за вредите, претърпени от ПТП; ответникът не е
изплатил на ищеца заплатеното от последния обезщетение.
С оглед релевираните в двете въззивни жалби оплаквания, спорът на
страните се съсредоточава върху следните обстоятелства: вид и размер на
имуществените вреди на лек автомобил „Ситроен“ с ДК № ***, собственост
на Б. А. С. и 10 лв. - ликвидационни разноски, за които застрахователят е
изплатил обезщетение; дали са настъпили вреди от процесното ПТП по
отношение на малолетния А. А. С.; налице ли е съпричиняване на резултата
от страна на родителите на последния; правилно ли е определено
обезщетението за неимуществени вреди и начален момент на лихвите за
забава.
По жалбата на ответника в частта, в която се оспорва правилността на
решението, с което К. Д. К. е осъден да заплати на застрахователното
дружество сумата от 759 лева по преписка по щета № 95016100100071 за
обезщетяване на имуществените вреди вследствие на увредите по лек
автомобил „Ситроен” с ДК № ***, собственост на Б. А. С., както и 10 лева
ликвидационни разноски. С депозирания по реда на чл. 367 ГПК отговор на
исковата молба ответникът е оспорил тази претенция с възражението, че
обезщетението е в завишен размер, както и че на лекия автомобил не са
нанесени щети в такъв размер. Следователно тази претенция е оспорена
единствено по размер. Действително в открито съдебно заседание,
проведеното на 05.06.2019г. първоинстанционният съд е указал на ищцовата
страна, че нейна е доказателствената тежест да установи и да докаже по
делото вида и обема на причинените имуществени вреди, като изрично е
посочил, че не сочи доказателства в тази насока. Въпреки дадените указания,
6
ищцовата страна не е ангажирала каквито и да било доказателства за вида,
обема и размера на имуществените вреди. От друга страна, обаче,
разпоредбата на чл. 162 ГПК дава право на съда да определи размера по своя
преценка, или да вземе заключение на вещо лице, когато искът е установен по
своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер. Разпоредбата
предвижда отклонение от общите правила на доказателствената тежест, което
означава, че доказателствената тежест на ищеца по иска за вземане включва
доказване на юридическия факт, от който то произтича, но не и на размера му
- искът не може да бъде отхвърлен заради недоказване на размера, ако
правното основанието е установено. Когато ищецът не представя
доказателства за размера на иска, той поема риска да бъде установен по
преценка на съда. Такъв е и настоящият случай. От протокола за оглед на
местопроизшествието, се установява, че лекият автомобил е получил
следните увреди: счупен заден стоп, подбит заден десен калник, счупено
стъкло на задна дясна врата, цялостна деформация на предницата на
автомобила, основно в дясната част, счупено предното панорамно стъкло,
спукана предна дясна гума. Този протокол е официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице, факти. В случая
материалната доказателствена сила на този документ не е оборена, предвид на
което и съдът приема за доказано, че в резултат на ПТП лекият автомобил
„Ситроен” е бил увреден по начина, описан в протокола. При прилагане на
разпоредбата на чл. 162 ГПК и съобразно опитните и теоретичните правила
съдът определя размера на вредите на 1000лв. С оглед диспозитивното
начало, обаче, съдът следва да уважи претенцията до размера на сумата от
769 лв. Поради изложеното, неоснователно се явява възражението на
въззивника-ответник, че тази претенция следва да бъде отхвърлена като
недоказана.
По отношение на релевираните и в двете въззивни жалби доводи за
неправилност на решението в частта, в която съдът е приложил разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал.2 ЗЗД по отношение на малолетния А. А. С., съдът
намира следното:
От заключението на приетата комплексна автотехническа и съдебно-
медицинска експертиза, се установява, че детето е получило кръвонасядане
по дясна буза, по лява и дясна подбедрица, като уврежданията не са
констатирани непосредствено след ПТП. На осмия ден след ПТП са
констатирани уврежданията по подбедрицата, а останалите увреждания са
установени при преглед, извършен около 14 часа след ПТП. Вещото лице-
доктор е пояснило, че подкожните кръвоизливи се проявяват видимо на по-
късен етап, като по-дълбоките такива могат да се установят на 48-72 час след
съответния инцидент. Допълнило е, че се изисква време, докато подкожните
кръвоизливи излязат от дълбочината, за да станат видими. Направил е извод,
7
че е възможно именно, поради тези причини, белезите открити на
подбедрицата на детето да не са могли да бъдат открити и при втория
извършен преглед. Настоящият съдебен състав кредитира фактическите
констатации на вещото лице и приема, че при процесното ПТП малолетният
А. А. С. е получил следните увреждания: кръвонасядане по дясна буза,
кръвонасядания по лява и дясна подбедрица. Фактът на по-късното видимо
проявление на белезите от уврежданият е в резултат на характера на същите, а
не на това, че се касае за увреждания, настъпили в резултат на друг инцидент,
за какъвто и лисват данни да е претърпян. Ето защо и доводите на
жалбоподателя, че не е установено, че уврежданията на детето са в резултат
на ПТП, се явяват неоснователни.
За да определи размера на обезщетението, съдът съобрази броя, вида и
тежестта на причинените телесни увреждания – три хематома;
продължителността на възстановителния период – около 2 седмици, възрастта
на лицето към настъпване на инцидента - 1 годинка; липсата на негативни
психически изживявания и последици за здравето, обществено-
икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното
събитие. С оглед на това и при съобразяване на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът намира, че 1000 лв. е справедливият размер на обезщетение.
Предвид установеното по делото от приетата комплексна АТЕ и СМЕ,
че ако детето е било правилно поставено в обезопасително детско столче, то е
нямало да получи уврежданията на лицето, съдът намира за основателно
направеното от ответника възражение за съпричиняване. Разпоредбата на
чл.51, ал.2 ЗЗД се прилага и в хипотезите, при които пострадало дете е
допринесло за настъпване на вредите, поради неупражнен надзор от
родители, тъй като от значение е обективното наличие на причинна връзка
между неправомерното поведение на увредения или на отговорните за него
лица и вредоносния резултат /ППВС № 17/1963г на ВС и ТР № 88/62 г. на
ОСГК на ВС/. Въз основа на събраните доказателства, съдът определя 50%
съпричиняване на вредоносния резултат. Поради което предявеният регресен
иск за изплатено обезщетение в размер на 1 000 лв. е основателен за сумата от
500 лв., а в останалата му част се явява неоснователен.
По отношение на релевираните оплаквания относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди, платени на Я. Т. С., въззивният съд
приема следното: От заключението на приетата комплексна съдебно-
медицинска експертиза и АТЕ, се установява, че същата при ПТП е получила
следните увреждания: Охлузване по челото; Кръвонасядане по задна
повърхност на дясно рамо и по дясно бедро; Охлузване на дясно коляно.
Кръвонасядане по лява подбедрица.
От амбулаторен лист от 01.08.2016г., се установява, че при извършен
преглед на Я. С. е установено, че същата е неспокойна, плачлива, интензивно
вътрешно напрегната, констатирана е обилна вегетативна симптоматика.
8
Посочено е, че след преживяното ПТП е развила остра стресова реакция,
която е озвучала след няколко дни. Имала упорито безсъние и тежки страхови
изживявания.
Въз основа на така събраните доказателства, съдът намира, че сумата от
2 000 лв. е справедливият размер на обезщетението за претърпените от лицето
неимуществени вреди. Неоснователно е възражението на жалбоподателя-
ищец, че определеното обезщетение е в занижен размер. По делото не са
налице данни лицето да е преживяло болки и страдания в по-висока степен от
обичайната такава при подобен вид увреждания. Не са налице твърдения,
нито данни при пострадалата да са налице усложнения както в здравословен,
така и в психо-емоционален план. Определянето на обезщетение в по-висок
размер би било в противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя-ищец, че
определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от Б. А. С. е в занижен размер. От заключението на приетата
съдебно-медицинска експертиза, се установява, че същата при ПТП е
получила кръвонасядане по дясно рамо, по дясна подбедрица и по дясно
ходило, както и охлузване по ляво ходило и по десния лакът.
При тези доказателства, съдът намира, че сумата от 1 500 лв. е
справедливият размер на обезщетението за претърпените от Б. С.
неимуществени вреди, поради което и определеното от първата инстанция
обезщетение не е в занижен размер. По делото не е установено, че лицето е
преживяло болки и страдания, надхвърлящи по продължителност и
интензитет обичайните такива при подобен вид увреждания. Няма нито
твърдения, нито данни лицето да е имало усложнения в здравословното си
състояние, нито усложнения в психо-емоционалното такова. Определянето на
обезщетение в по-висок размер, би било в противоречие с разпоредбата на чл.
52 ЗЗД.
Основателно е възражението на жалбоподателя-ищец, че определеното
от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от А.
Б. С. е в занижен размер. До този извод съдът достигна, съобразявайки
следното:
От приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза и
АТЕ, се установява, че А. С. е получил счупване на лява лъчева кост на
типично място /над гривнената става/. Наложена е гипсова имобилизация за
21 дни. Същият е получил и хематом в дясната област на челото, рана по ляво
коляно и кръвонасядане по дясното бедро. Като доказателство по делото е
представен и амбулаторен лист от 01.08.2016г., видно от който при извършен
преглед на А. С. е констатирано, че след преживяното ПТП е неспокоен, при
спомена за преживяното става видимо напрегнат, проявява се ясно изразена
видима вегетативна симптоматика, налице са данни за много чести, ярки и
9
оживени спомени за преживяното от типа на проблясъци, водещи до изпадане
в тревожни състояния, констатирана е и фобия от шофиране.
Размерът на претърпените от пострадалото лице болки, страдания и
неудобства следва да бъде определен към датата на ПТП, необходимо е да се
отчете и периода за пълното възстановяване, възрастта на пострадалото лице,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, както и нормативно определения лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”.
Въззивният съд, като взе предвид тези принципни постановки, съобрази
съдебната практика, действала към релевантния момент и като отчете
конкретните обстоятелства, намира, че справедливото обезщетение възлиза на
15 000лв. За да достигне до този извод, въззивният съд съобрази, че
получената от лицето увреда съставлява средна телесна повреда довела до
обездвижване на ръката му за срок над 20 дни, отчете и обстоятелството, че
този факт безспорно е създал неудобства на лицето в битов план. Съдът взе
предвид и негативното отражение, което произшествието е оказало върху
психо-емоционалното състояние на това лице. От друга страна, настоящият
съдебен състав съобрази, че по делото липсват както твърдения, така и
доказателства лечебният и оздравителният период да надвишават обичайните
такива за подобен вид увреждания, нито са налице данни за трайни
физически увреди или неблагоприятна бъдеща прогноза. Поради това счита
за неоснователна претенцията до пълния предявен размер.
Следователно първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която искът с правно основание чл. 500, ал.1, т.1 КЗ е отхвърлен за
разликата над 13 000лв. до 15 000лв. по щета № 10018100100624Н - за
обезщетяване на неимуществените вреди на пострадалия А. Б. С.. Въззивният
съд ще следва да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца допълнително още 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от
30.07.2018г. до окончателното плащане.
Основателно е възражението на жалбоподателя-ответник за
недопустимост на първоинстанционното решение в частите, касаещи
началния момент, от който започва да тече лихва за забава. Съгласно
практиката на ВКС при регресния иск правата на суброгиралия се са
обусловени от направеното плащане, поради което за поставяне на длъжника
в забава е необходима покана за изпълнение. Видно от молба-уточнение от
21.01.2019г. ищецът е посочил като начален момент на претенцията за
законна лихва - 30.07.2018г. – датата, на която е връчена поканата до
длъжника /лист 25 от делото пред ОС-Перник/. Първостепенният съд е
присъдил законна лихва от по-ранна от посочената дата. Поради което
решението на първата инстанция следва да бъде обезсилено в следните части:
10
в частта му, в която Пернишкият окръжен съд се е произнесъл над
поисканото от ищеца по отношение на законната лихва, считано от
25.10.2016г. до 29.07.2018г. /вкл./ върху сумата от 759 лева по щета №
95016100100071 за обезщетяване на имуществените вреди вследствие на
тотална загуба на лек автомобил „Ситроен“ с ДК № ***, собственост на Б. А.
С., както и 10 лева ликвидационни разноски; в частта, в която е присъдил
законната лихва за забава, считано от 05.06.2018г. до 29.07.2018г. /вкл./ върху
обезщетението в размер на 2000 лева за обезщетяване на неимуществените
вреди на пострадалата Я. Т. С. по преписка по щета № 10018100100621Н; в
частта, в която е присъдил законната лихва за забава, считано от 27.06.2018г.
до 29.07.2018г. /вкл./ върху обезщетението в размер на 13000 лева за
обезщетяване на неимуществените вреди на пострадалия А. Б. С. по преписка
по щета № 10018100100624Н; в частта, в която е присъдил законната лихва за
забава, считано от 05.06.2018г. до 29.07.2018г. /вкл./ върху обезщетението в
размер на 1500 лева за обезщетяване на неимуществените вреди на
пострадалата Б. А. С. по преписка по щета № 10018100100626Н; в частта, в
която е присъдил законната лихва за забава, считано от 05.06.2018г. до
29.07.2018г. /вкл./ върху обезщетението в размер на 500 лева за обезщетяване
на неимуществените вреди на пострадалия А. А. С. чрез неговата майка и
законен представител Б. А. С. по преписка по щета № 10018100100627Н.
Постановеното от първостепенния съд решение в тези части е постановено в
разрез с принципа за диспозитивното начало, поради което следва да бъде
обезсилено и производството по делото в тези части да бъде прекратено. В
останалата част по отношение на периода на законната лихва, считано от
30.07.2018г. до окончателното плащане решението на първата инстанция
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските пред първата инстанция: Решението на
Пернишкия окръжен съд следва да бъде отменено и в частта за разноските,
които ЗАД „Армеец“ АД е осъден, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати
на К. Д. К. над размера на сумата от 444.54лв. Ответникът следва да бъде
осъден, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати на ЗАД „Армеец“ АД
допълнително още 134.54 лв. – разноски пред първата инстанция, съобразно с
уважената част от иска.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция: На
въззивника-ищец ответникът дължи разноски, съобразно уважената част от
жалбата му, а именно сумата от 84.04лв. /вкл. платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200лв./. На
ответника във връзка с неговата жалба не му се дължат разноски.
Въззивникът-ищец дължи на ответника разноски, съобразно отхвърлената му
част от жалбата, а именно сумата от 544.44 лв. /съобразно приложен списък
по чл. 80 ГПК/. Съдът намира за неоснователно релевираното от
жалбоподателя – ищец възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Същото е в съответствие с правна и фактическа сложност на
11
делото пред настоящата инстанция, извършените процесуални действия от
пълномощника на ответника и обжалваемия интерес.
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 24 от 03.04.2020г., постановено по т. д. № 73/2018г. от
Пернишкия окръжен съд в следните части: 1. в частта, в която е осъдил К. Д. К. да заплати
на ЗАД „Армеец“АД законната лихва за забава, считано от 25.10.2016г. до 29.07.2018г. /вкл./
върху сумата от 759 лева по щета № 95016100100071 за обезщетяване на имуществените
вреди вследствие на тотална загуба на лек автомобил „Ситроен“ с ДК № ***, собственост на
Б. А. С., както и 10 лева ликвидационни разноски; 2. в частта, в която е осъдил К. Д. К. да
заплати на ЗАД „Армеец“АД законната лихва за забава, считано от 05.06.2018г. до
29.07.2018г. /вкл./ върху обезщетението в размер на 2000 лева за обезщетяване на
неимуществените вреди на пострадалата Я. Т. С. по преписка по щета № 10018100100621Н;
3. в частта, в която е осъдил К. Д. К. да заплати на ЗАД „Армеец“ АД законната лихва за
забава, считано от 27.06.2018г. до 29.07.2018г. /вкл./ върху обезщетението в размер на 13000
лева за обезщетяване на неимуществените вреди на пострадалия А. Б. С. по преписка по
щета № 10018100100624Н; 4. в частта, в която е осъдил К. Д. К. да заплати на ЗАД
„Армеец“АД законната лихва за забава, считано от 05.06.2018г. до 29.07.2018г. /вкл./ върху
обезщетението в размер на 1500 лева за обезщетяване на неимуществените вреди на
пострадалата Б. А. С. по преписка по щета № 10018100100626Н; 5. в частта, в която е
осъдил К. Д. К. да заплати на ЗАД „Армеец“АД законната лихва за забава, считано от
05.06.2018г. до 29.07.2018г. /вкл./ върху обезщетението в размер на 500 лева за
обезщетяване на неимуществените вреди на пострадалия А. А. С. чрез неговата майка и
законен представител Б. А. С. по преписка по щета № 10018100100627Н, като в тези части
прекратява производството по делото.
ОТМЕНЯ решение №24 от 03.04.2020г., постановено по т. д. № 73 по описа за 2018г. на
Пернишкия окръжен съд в частта, в която е отхвърлил предявеният от ЗАД „Армеец“ АД
против К. Д. К. иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за разликата над сумата от
13 000лв. до 15 000лв. по щета № 10018100100624Н - за обезщетяване на неимуществените
вреди на пострадалия А. Б. С., както и в частта, в която ЗАД „Армеец“АД е осъдено да
заплати, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на К. Д. К. сума в размер над 444.54лв, като вместо
това постановява:
ОСЪЖДА К. Д. К. с ЕГН ********** и адрес с. ***, *** област, ул. „***“, № 7 да заплати
12
на ЗАД „Армеец“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Стефан Караджа“, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, допълнително сумата от 2000лв.
по щета № 10018100100624Н - за обезщетяване на неимуществените вреди на пострадалия
А. Б. С., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2018г. до окончателното плащане,
както и да заплати допълнително 134.54 лв. – разноски пред първата инстанция, съобразно
уважената част от иска, както и да заплати сумата от 84.04лв. – разноски пред САС,
съобразно уважената част от жалбата, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД да заплати на К. Д. К. сумата от 544.44 лв. представляваща
направени по делото пред САС разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24 от 03.04.2020г., постановено по т. д. № 73 по описа за
2018г. на Пернишкия окръжен съд в останалите обжалвани части.
Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в следните части: 1. в
частта, в която предявеният иск е уважен до размера на сумата от 2 000лв., представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 10018100100621Н; 2. в частта,
в която предявеният иск е уважен до размера на сумата от 13 000лв., представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №10018100100624Н; 3. в частта,
в която предявеният иск е уважен до размера на сумата от 1500лв., представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №10018100100626Н.
Решението е окончателно по отношение на иска с правно основание чл. 500, ал.1, т.1 КЗ –
обезщетение за имуществени вреди по преписка по щета №95016100100071 в размер на
769лв., а в останалата част може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките
на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13