Определение по дело №1/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 251
Дата: 9 март 2023 г.
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20237200700001
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 януари 2023 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Русе, 09.03.2023 г.

 

 

Административен съд Русе, VІІ състав, в закрито съдебно заседание на девети март, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                     

                                                                                     СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1

по описа за 2023 год.,  за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по постъпила жалба от Р.Й.Р. *** срещу заповед № ДС-273/13.12.2022г. на председателя на КПКОНПИ, с която е прекратено служебното му правоотношение, считано от 15.12.2022г. С жалбата е оспорена законосъобразността на заповедта, като допълнително е уточнено, че се претендира отмяната на заповедта, като незаконосъобразна.

Съдът, като се запозна с постъпилата уточняваща жалба, с вх.№ 727/20.02.2023г., установи, че с нея са предявени следните искания:

1. Предявено е искане да бъде осъден ответника КПКОНПИ да възстанови оспорващия на заеманата преди прекратяване на служебното правоотношение длъжност.

Предявеното искане е недопустимо, по следните съображения:

Със Закона за изменение и допълнение на ЗДСл, обн. в ДВ, бр. 95/2003 г. е отменена разпоредбата на  чл. 121, ал. 1, т. 2 на ЗДСл., съгласно която държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска възстановяване на предишната държавна служба.

 Съгласно редакцията на чл. 122, ал. 1, изм., ДВ, бр. 95/2003 г., при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение.

Следователно, за да настъпи възстановяването на заеманата преди освобождаването длъжност е необходимо освен отмяна на акта и действие на служителя, с което да демонстрира желанието си за заемане на длъжността. Тази демонстрация обаче от страна на служителя може да бъде извършена само след влизане в сила на административния или съдебен акт, с който се отменя заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

При наличието на визираните в чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. предпоставки се осъществява възстановяването на предишната длъжност, без да е необходима намесата или изричното произнасяне на горестоящия административен орган или съда с акта, с който отменят заповедта.

 С приетия Закон за изменение и допълнение на ЗДС, обн. в ДВ, бр. 95 от 2003 г.,  чл. 121, ал. 1, т. 2 беше заличена. Изменена беше и нормата на чл. 122, ал. 1 от закона. Така приетите изменения сочат на ново законодателно тълкуване на характера на процедурата по възстановяване на заеманата длъжност като държавен служител. Очевидно е, че като водещо обстоятелство се определя законосъобразността на административния акт, с който се прекратява служебното правоотношение. Това е и предметът на делото, образувано за разглеждане пред съдилищата. Възстановяването на преди заеманата длъжност (чл. 121, ал. 1, т.2 - отм.), изплащането на обезщетение (т. 3) и поправката на вписаното в служебната книжка основание за освобождаване (т. 4) касаят последиците от акта за освобождаване. Тяхното настъпване не е задължително след неговата евентуална отмяна, а зависи и от извършването на допълнителни действия от страна на жалбоподателя. За да настъпи възстановяването на заеманата преди освобождаването длъжност е необходимо, съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДС, в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или съдебното решение с което се отменя първоначалния акт, лицето да се яви в съответната администрация. Т. е. отмяната на акта е водещо обстоятелство без което не може, но само то не е достатъчно. Следва чрез посоченото си действие служителят да демонстрира и желанието си за заемане на длъжността.

Във всички случаи обаче тази демонстрация може и се извършва след влизането в сила на административния или съдебен акт, с който се отменя незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, не и преди този момент. Друга характерна нейна черта е и това, че за извършването й не е необходима намесата и изричното произнасяне на горестоящия административен орган или съда, отменили първия акт. При липса на такова задължение, произнасянето по въпроса от тяхна страна се явява недопустимо.

По изложените съображения предявеното от оспорващия искане да бъде осъден ответника КПКОНПИ да го възстанови на заеманата преди прекратяване на служебното правоотношение длъжност е недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане и производството по искането бъде прекратено.

Произнасяне от страна на административния орган или съда по искане за възстановяване на предишна длъжност, при липсата на законова възможност, е недопустимо.

2. Предявено е искане, на основание чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл, да се присъди на Р.Й.Р. обезщетение в размер на 11376 лв., считано от датата на прекратяване на служебното му правоотношение – 01.06.2022г.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗДСл споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс.

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Разпоредбата на чл.204, ал.1 АПК регламентира, че иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.

Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание – чл.204, ал.2 от АПК.

В конкретната хипотеза първото по делото съдебно заседание, за което страните са били редовно призовани и в което е бил даден ход на делото, е проведено на 23.01.2023г., като искът е предявен с уточняваща молба, с вх.№ 727/20.02.2023г. по описа на АС Русе, след приключване на първото заседание по делото.

Предявеният иск е и нередовен /липсва посочен надлежен ответник, период на претендираното обезщетение, с посочване на крайна дата/, като тези недостатъци не са отстранени най-късно до приключване на първото заседание по делото.

По изложените съображения предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като е предявен с нередовна искова молба /в тази част молбата има характер на искова молба/, както и след преклузивния срок по чл.204, ал.2 от АПК.

Производството по предявения иск следва да бъде прекратено.

По изложените съображения, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеното искане от Р.Й.Р. *** да бъде осъдена КПКОНПИ да го възстанови на заеманата длъжност преди прекратяване на служебното му правоотношение със заповед № ДС-273/13.12.2022г. на председателя на КПКОНПИ и ПРЕКРАТЯВА производството по това искане.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният иск от Р.Й.Р. ***, на основание чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл, да се присъди на Р.Й.Р. обезщетение в размер на 11376 лв., считано от датата на прекратяване на служебното му правоотношение – 01.06.2022г., като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по иска.

          Определението подлежи на обжалване пред ВАС, с частна жалба, в 7- дневен срок от получаване на съобщението.

 

                                                                                      СЪДИЯ: