№ 152
гр. Монтана, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231630200472 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23- 0996 - 000407/20.03.2023г. на
Началник сектор ПП към ОДМВР град Монтана на Д. А. П. от с.Г.Ц., обл.М.
са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и отнемане на 10 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останала
П., която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага
конкретни доводи и моли съда да постанови решение, с което да се отмени
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно
заседание поддържа, че е управлявала автомобила несъзнавайки, че
управляваният от нея е дерегистриран, регистрацията му е служебно
прекратена, т.к. не е била уведомена нито от Гаранционния фонд, нито от
съответната структура на МВР.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
1
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното НП е издадено на жалбоподателя, затова че на 12.10.2022
в 13:50 часа, в Община Монтана, РП І-1, км.115+500, посока на движение от
гр.Монтана към гр.Враца, управлява МПС лек автомобил М.К., с рег. №
ХХХХХ, като при спирането й за проверка и служебно извършена справка с
РОСД се установило, че управляваният от водача автомобил е със служебно
прекратена регистрация на 22.09.2022г. по чл.143, ал.10 ЗДвП, поради липса
на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, от което следва, че
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
НП се издава на основание постановление за отказ за образуване на
досъдебно производство от 13.03.2023г. на Районна прокуратура – Монтана и
съответно изпратено на ОДМВР Монтана с оглед реализиране на
административно наказателна отговорност спрямо лицето Д. А. П. във връзка
със съставения й АУАН серия GA № 653332/12.10.2022г., с което виновно е
нарушила чл.140, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно в частта, в която е наложено наказание на основание
чл.175, ал.3, предл.1 ЗДвП и като такова следва да се отмени, поради
следните съображения:
Макар и от обективна страна да са налице елементите от състава на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било
доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателката
виновно. Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на
състав от субективна страна. Поради това неправилно и в нарушение на
материалния закон е ангажирана административнонаказателната й
отговорност за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което,
НП е материално незаконосъобразно и следва да се отмени в. В тази насока са
и мотивите в Постановлението на РП Монтана за отказ за образуване на ДП,
арг. лист 10 - 12 от делото.
Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за
административния орган да уведоми собственика за извършената служебна
дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е
уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция", при
връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг
начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство
от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за
служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да
се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства
и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да
2
бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на
административното нарушение, включително вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага.
По несъмнен начин се доказва в процеса, че жалбоподателката е
управлявала автомобила, за който не е имало задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, т.е. срокът на същата е изтекъл на 22.09.2022г.
Жалбоподателката поддържа, че не е знаела, че управлява МПС, което е
със служебно прекратена регистрация. Когато била спряна за проверка, тогава
разбрала, че автомобилът е с изтекъл срок на застраховката гражданска
отговорност. Това нейно твърдение се потвърждава от събраните в хода на
административно наказателното производство доказателства.
В хода на съдебното следствие показания депозират свид.П. Р. А. и В. Ц.
И., които потвърждават изложените обстоятелства в съставения АУАН, както
и заявяват, че пред тях водача заявил, че не е знаел за служебно прекратената
регистрация и не е бил уведомен от нито една инстанция. В подкрепа на тези
гласни доказателства са и писмените доказателства – полица за сключена
застраховка ГО от дата 12.10.2022г.
Жалбоподателката управлявайки автомобила не е съзнавала, че същия
не е регистриран по надлежния ред, т.е. че е със служебно прекратена
регистрация, поради изтекъл срок на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Същата поддържа, че редовно пътува с автомобила, всеки ден,
но не е знаела, че срокът на застраховката е изтекъл.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо, а умишлено е деянието в случаите, когато
деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици.
При тези данни съдът намира, че нарушението се явява доказано от
обективна страна, респ. налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, регламентираща изискването, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с
регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че
съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
Ангажирането на административно наказателната отговорност по
горепосочената норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да
е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация,
вкл. служебно прекратена такава или, че пътното превозно средство е
3
регистрирано, но е без поставени регистрационни табели.
В производството не са ангажирани доказателства, удостоверяващи
обстоятелството, че в качеството си на водач на процесния автомобил
жалбоподателката е знаела, съзнавала, за служебно прекратената регистрация
на МПС-то.
Установи се, че административното нарушение не е извършено от
субективна страна, поради което е несъставомерно и наложеното
административно наказание се явява незаконосъобразно, за което издаденото
НП следва да бъде отменено изцяло.
В този смисъл е и задължителната за съдилищата практика, намерила
израз в ТП №2/05.04.2023г. по т.д. № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и І и ІІ
колегия на ВАС.
Разноски не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. с
ал.3, т.1 от ЗАНН, Районен съд-Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 23- 0996 -
000407/20.03.2023г. на Началник сектор ПП към ОДМВР град Монтана, с
което на Д. А. П. от с.Г.Ц., обл.М. са наложени административни наказания
глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и отнемане на 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР изцяло, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана по
реда на глава 12 АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4