№ 593
гр. Варна, 05.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20243100900089 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 16:06 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, редовно призован, не се
явява законния представител на дружеството, представлява се от адвокат Д.
С., редовно преупълномощен от адв. С. З. с пълномощно по делото с подаване
на исковата молба, редовно упълномощeн с подаване на исковата молба.
ОТВЕТНИЦАТА Н. К. А., редовно призована, представлява се от
назначения особен представител адвокат Т. Т..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. С. Б. е редовно призован, явява се лично.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
СЪДЪТ по реда на чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на
спора от фактическа страна, като дава възможност на процесуалния
представител на ищеца да поясни фактическите си твърдения, заложени
в исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във
връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи
и представи нови доказателства, които не е могъл да представи в
отговора на исковата молба.
1
АДВ. С.: Поддържам исковата молба. Оспорваме отговора на ответната
страна. Нямам възражения спрямо проекта за доклад.
АДВ. Т.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора на исковата
молба. Нямам възражения по доклада.
СЪДЪТ на основание чл.146 от ГПК пристъпва към доклад по
делото, съобразно проекта за доклад и указанията за разпределение на
доказателствената тежест, направен с определение № 1134/01.09.2024
година и указанията за разпределение на
доказателствената тежест
Производството е образувано по предявени искове с правно основание
чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път 260, представлявано
от Д. Б. Ш. – изп.директор и П. Д. –изп.директор, чрез пълномощник адв. С. З.
САК, гр.София, бул. ул. Неофит Рилски 57 партер, срещу Н. К. А. с ЕГН
********** с настоящ адрес *** и настоящ адрес Турция за присъждане на
суми по задължения, произтичащи от Договор за потребителски кредит №
FL1334961 с обявена предсрочна изискуемост, както следва:
главница в размер на 39 860.22 лв. за периода от 13.12.2022 г. до
06.02.2024 г.,
договорна лихва в размер на 3 285.89 лв. за периода от 13.01.2023 г.
до 28.12.2023 г., на осн.чл. 3, ал.1 от договора
мораторна лихва в размер на 1 731. 38 лв., за периода от 13.01.2023 г.
до 06.02.2024 г., на осн.чл. 9 от договора
такси по договора в размер на 60 лв. за периода от 13.01.2023 г. до
06.02.2024 г., на осн. чл. 5, т.2 от договора
разходи по уведомяване в размер на 126 лв. за периода от 13.01.2023
г. до 06.02.2024г., на осн.чл. 78 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на
искова молба в съда- 22.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че на 24.11.2022 г. между .,ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД в качеството му на кредитодател, от една страна, и Н. К. А. с
ЕГН ********** в качеството на кредитополучател, от друга страна, е
сключен Договор за потребителски кредит № FL1334961. По силата на чл. 1 от
договора банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в
размер на 40 000, 00 лв. за текущи нужди, срещу което кредитополучателя се
задължи да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете
и условията, уговорени с договора. Подписан е погасителен план, неразделна
част към договора съгласно чл. 7. ал. 1 от него. На 24.11.2022 г.
кредитополучателят усвоява предоставения кредит в размер на 40 000 лв.
2
Счета се, че като косвено доказателство за възникналите облигационни
правоотношения могат да се счетат и молбата-искане за потребителски
кредит, подписани от ответника, които прилагам към настоящата искова
молба. От тях е видно, че във връзка с бъдещия кредит са съществували
преддоговорни отношения, в рамките на които Н. К. А. с ЕГН ********** е
имала качеството на кредитоискател.
Твърди се, че считано от 13.12.2022г. е преустановено погасяването на
кредита съобразно условията, уговорени в чл. 7 и чл. 8 от договора.
Сочи се, че съгласно чл. 14 от процесния договор за Б. кредит при
непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или
лихвата по кредита, банката-ищец има правото да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем. Именно на това основание и поради неплащане на
погасителни вноски, считано от вноска № 1 с падеж 13.12.2022 г., съгласно
изготвения погасителен план. при спазване на условията на чл. 19 от договора
за кредит, банката обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което
кредитополучателя е изрично уведомен чрез уведомление за предсрочна
изискуемост, връчено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез ЧСИ Н. Г.а с
per. № 807 и район на действие Окръжен съд - гр. Варна. Уведомлението е
връчено на ответника на 28.12.2023 г., съгласно констативен протокол,
изготвен от съдебния изпълнител, осъществил връчването на уведомлението
за предсрочна изискуемост.
Паралелно се настоява, че обявяването на кредита от страна на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД за изцяло и предсрочно изискуем е надлежно
съобщено на ответника и чрез връчване на копие от настоящата исковата
молба по осъдителния иск срещу ответника.
Сочи се, че до настоящия момент изплащане на задължението не е
последвало.
Назначеният от съда особен представител на ответника Н. К. А.
депозират писмен отговор, в който оспорват изцяло исковете като
недопустими и неоснователни.
По отношение неоснователността им счита Договора за потребителски
кредит №FL 1334961 от 24.11.2022г. за нищожен поради противоречието му
със закона - ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И
НА СЪВЕТА от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/Ю2/ЕИО на Съвета /ДИРЕКТИВА
2008/48/ЕО/, действаща към момента на сключването на същия - 24.11.2022г.,
съгласно императивния характер на същата чл.22 от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО
и Закона за потребителския кредит, както следва : 1. Липсва Преддоговорна
информация, съгласно чл.5 от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО - липсва съставена и
подписана на хартиен носител „Стандартна европейска информация относно
потребителски кредит" с наличните за това задължителни реквизити по ал.1
б."а-т", посочени в цитирания чл.5 връчена на Н. К. А.; 2. Липсва изготвена
оценка на кредитоспособността на потребителя Н. К. А. съгласно чл.8 от от
3
ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО. Твърди се, че ако беше изпълнил задължението си
по чл.8 ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО ищецът щеше да установи, че Н. К. А. е
некредитоспособна, тъй като притежава само 1/72 ид.ч. от недвижим имот в
***.; 3. Твърди се, че Договор за потребителски кредит №FL1334961 от
24.11.2022г. противоречи на чл.10 от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО относно
задължителната информация, която следва да се съдържа в договорите за
кредит, като същият не само, че не е кратък, но е и неясен /чл.10 ал.2/ особено
чл.З от Договора за потребителски кредит №FL1334961 от 24.11.2022г. - т.нар.
референтен лихвен процент „ПРАИМ" и т.нар. „Методология" би затруднила
дори лица с висше математическо образование, владеещи висша математика.
В тази връзка се сочи, че е налице и нищожност поради противоречие с чл.11
вр. с чл.ЗЗа ЗПК.
На второ място се въвежда възражение за наличие на неравноправни
клаузи в процесния договор за кредит. Видно от чл.3, от чл.7 и от чл.20 от
Договора за потребителски кредит №FL1334961 от 24.11.2022г.:
„Кредитополучателят дължи на банката годишна лихва, за целия срок на
издължаване на кредита, изчислена при прилагане на променлив годишен
лихвен процент".
Сочи се, че съгласно установената съдебна практика, ако в
индивидуалния договор е предвидено, че договорната лихва може да бъде
едностранно изменяна от страна на банката, при сключване на договора,
потребителят следва да получи предварително достатъчно конкретна
информация относно това как кредитодателят може едностранно да промени
цената на доставената му финансова услуга, като методологията, създадена от
банката-кредитор, трябва да е част от договора за кредит, да е подробно и ясно
описана в него. От приложените към исковата молба документи е видно, че е
налична изключително дълга и крайно неясна методология като по този начин
ответникът, като кредитополучател е поставен в неравностойно положение
спрямо банката. Така посочените клаузи (чл.3, от чл.7 и от чл.20) са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП и нищожна на основание чл. 146,
ал.1 от ЗЗП.
На следващо място се сочи, че от приложените документи не става ясно
в точно кой момент е настъпила предсрочната изискуемост. В т.нар. от ищеца
„Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост " се твърди, че се
обявява предсрочна изискуемост към момента на настоящото изявление, като
обаче в изявлението липсва дата. Посочва се, че за датата на същото се
съдържат сведения от приложения от ЧСИ рег.№807 констативен протокол: „С
писмо от 11.07.2023г поиска връчване на Покана Уведомление" В Исковата
молба пък се твърди /стр.2 абз.4/: „С оглед на тези обстоятелства,
предсрочната изискуемост настъпи на 28.12.2023г.". Особеният представител
на ответника счита, че не става ясно в крайна сметка кога е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита, поради което и ответникът не е
редовно уведомен за това.
4
По отношение на възнаградителната лихва се твърди, че се претендира
уговорена в чл.3 ал.1 от договора за потребителски кредит годишна лихва -
4,250%, но видно от същия чл.3 ал.11 урежда ползването на „преференциални
лихвени условия", като навсякъде се споменава „при прилагане на променлив
годишен лихвен процент" , като по- надолу в ал.3 и сл. на чл.3 неяснотата
относно определянето на лихвения процент се задълбочава и с добавянето на
крайно неясната и дълга методология „ПРАЙМ", която е нищожна. Твърди се,
че претендираната лихва не е изрично уговорена между страните по договора
за кредит в настоящото производство и претенцията е недопустима и
неоснователна.
Настоява се да се отчете и факта на сключен „Групов застрахователен
договор за застраховка „Защита на плащанията" с „ползващо се лице Банката"
/чл.3 ал.11 т.2 от процесния договор, погасителен план - 7 колона
„Застраховка"/ Т.е. настоящата искова молба на практика представлява
възможност за неоснователно обогатяване на банката, която един път ще се
ползва от застрахователното обезщетение, втори път търси по исков ред -
настоящия процес.
Настоява се за решение, по силата на което съдът, прогласявайки
нищожността на процесния договор, да отхвърлите изцяло предявените
искове.
Въвежда се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно
правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за
себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно
отношение между страните, предоставяне на сумата по Договор за
потребителски кредит №FL1334961 от 24.11.2022г.; да установи
действителността на оспорените от ответните клаузи от договора; настъпилата
предсрочната изискуемост в т.ч. и редовното уведомяване на длъжника за нея,
както и размерът на претендираните вземания по отделни пера.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземанията по
договора за кредит /плащане, давност и др./, както и въведените
правоизключващи възражения, вкл.че е налице твърдяната на посочените
основания нищожност на договорните клаузи, съотв.договор.
Указва на ищеца, че не сочи доказателства за твърдяните разноски за
връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
5
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с исковата молба заверени преписи от писмени документи, а именно: Списък
на разноските; Договор за потребителски кредит № FL1334961 от 24.11.2022г.;
Погасителен план от 24.11.2022г.; Искане от Н. А.; Бордеро за усвояване на
кредит; Констативен протокол от 28.12.2023г. на ЧСИ Н. Д.; Уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост на вземане по Договор за кредит №
FL1334961, сключен на 24.11.2022г.; Уведомление от ЧСИ изх. № 11-02-
48/13.12.2023г.;Уведомление от 13.12.2023г. на ЧСИ Н. Д., ведно с разписка за
връчване; писмо с изпратено уведомление изх. № 19920/10.11.2023г.; известие
за доставяне от 13.11.2023г.; пълномощно.
СЪДЪТ констатира, че ищецът е имал указания, обективирани в
Определение № 1134/01.09.2024г., че не сочи доказателства за твърдяните
разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.
АДВ. С.: Това е осъдителен иск и ако се приеме, че предварително не
сме връчили уведомление за предсрочна изискуемост, би следвало да се
приеме, че такова има с внасянето на исковата молба.
Нямам представа дали има представени разходни документи за тези 126
лева.
Ще имаме допълнителна задача към ССЕ, ако я допуснете за следващо
съдебно заседание, можем да представим тези документи. В момента не нося
такива.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 26637/23.10.2024 г. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и констатира, че същото е
изготвено в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице,
като сне самоличността му, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. С. Б., 55 години, българин, български гражданин,
без родство и дела със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК,
дал заключение по съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Поддържам заключението си.
На въпроси на АДВ. С.:
Вещото лице Б.: Мораторната лихва изчислих въз основа на Договора
за потребителски кредит, чл.9: „При просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят
дължи обезщетение за времето на забава върху просрочените суми в размер на
законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет.
6
Значи мораторната лихва е върху просрочената главница. В чл.9 ясно е казано
– това е законната лихва за забава, определена от Министерски съвет.
АДВ. С.: Не върху главницата. Трябва да се изчисли върху главницата
на задължението, ведно с лихвата, която е разпределена по месеци +10%. Това
е т.9
Вещото лице Б.: Лихва върху лихва няма как да изчисля. Не е коректно
върху просрочена лихва да изчислявам лихва.
АДВ. С.: Считам, че трябва да има начислена мораторна лихва–
обезщетение за забава върху цялата вноска.
Вещото лице Б.: Не съм го изчислил така. Според мен не е коректно.
Само върху главницата – от месечната вноска частта за главница.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
На въпроси на СЪДА:
Вещото лице Б.: Възнаградителната лихва е в Таблица 1. Там съм
упоменал с лихвен % 4,9 олихвявам от 24.11.2022 г. до 12.04.2023г. В т.7
дължимата възнаградителна лихва в размер на 3285,89 лева за съответния
период е съобразен с Таблица 1 – с размера на лихвата, посочена в Таблица 1.
В Приложение № 2 където съм описал: първо се олихвява с 4,9% и месечна
погасителна вноска - 504,49 лева. Това е до 12.04.2023г. А на стр.2 вече
лихвеният % се увеличава с надбавка 3,5%, съгласно чл.20, ал.2 от Договора
поради непревеждане по сметка на 3 месечни трудови възнаграждения и
месечната погасителна вноска вече става 569,29 лева. Това е от 13.04.2023 г.
до 12.06.2023г. След това стойността на референтния лихвен % Прайм се
увеличава от 0,65 на 1,35 + надбавката по Договор, която е 4,5 + надбавката от
3,5, съгласно чл. 20 - поради непревеждане по сметка на три месечни трудови
възнаграждения, и вече се включва надбавката от 1,5 %, съгласно чл. 20, ал.3
от Договора – неплащане на застрахователната премия, и месечната
погасителна вноска с увеличава на 612,07 лева.
На стр.6 съм записал, че от 19.12.2022г. са преустановени плащанията.
Падежната дата е 13.12.2022г. и имаме едно плащане на 13-ти и на 19-ти от
друга Б.а сметка на Н.. Банката служебно прехвърля 39,48 лева не е от
сметката, която е описана в Договора по кредит за обслужване на
задълженията по кредита. Погасява от друга Б.а сметка на 19.12.2022г.
В Приложение № 1 съм записал какво последно има погасено. Тук съм
упоменал от двете Б.и сметки. С тези 39,48 лева е погасена главница. От
ответника няма постъпили суми. Вноската, която единствено частично е
погасена, е с частта от отпуснатия кредит и от събраната сума от другата
сметка.
7
АДВ. С.: Да се приеме експертизата.
АДВ. Т.: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-счетоводна експертиза, ведно с
представената справка-декларация.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение за изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 400,00 /четиристотин/ лева, съгласно
представената Справка-декларация, което ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице
депозит, в размер на внесения от ответника депозит (издаден РКО за сумата от
400,00 лева по вн.б. от 17.09.2024г.).
АДВ. С.: Моля да се постави допълнителна задача на вещото лице по
изслушаната съдебно-счетоводната експертиза, която е: Да преизчисли
просрочените суми съгласно чл. 9 от Договора, като вземе предвид, че
просрочената сума се състои от главница и лихви +10% надбавка към
основния лихвен процент, определен от Министерски съвет.
Вещото лице да изчисли мораторна лихва за периода от 13.01.2023г. до
06.02.2024г. върху дължимите погасителни вноски, т.е. включващи главница и
лихва, като вземе предвид и законната лихва за забава.
АДВ. Т.: Ние в отговора сме направили доста възражения именно в
тази връзка, че Договорът е нищожен. Естествено, че вещото лице
математически може да изчисли тази елементарна за него дейност-
аритметически изчисления, но това е нищожно, поради което моля да не
допускате тази задача.
По направеното в днешно съдебно заседание доказателствено искане от
процесуалния представител на ищеца, СЪДЪТ намира същото за допустимо и
относимо към предмета на спора, като следва да бъде допуснато при
поставяне и на допълнителна задача на вещото лице, а именно: вещото лице
да изчисли размера на мораторната лихва за исковия период, като сумата,
върху която се изчислява следва да бъде размера на погасителната вноска,
включваща главница и договорна лихва. Също да изчисли и размера на
договорната възнаградителна лихва за процесния период, като приложи
единствено първоначалния лихвен %, при депозит от 150 лева, вносим от
ищеца в 7-дневен, срок от днес.
8
С оглед изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДОПЪЛНИТЕЛНА ЗАДАЧА към вещото лице,
изготвило изслушаната в днешно съдебно заседание съдебно - счетоводна
експертиза а именно: вещото лице да изчисли размера на мораторната лихва
за исковия период, като сумата, върху която се изчислява следва да бъде
размера на погасителната вноска, включваща главница и договорна лихва.
Също да изчисли и размера на договорната възнаградителна лихва за
процесния период, като приложи единствено първоначалния лихвен %.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на ССЕ в размер на
150 (сто и петдесет) лева, вносим от ищеца в 7-дневен, срок от днес.
СЪДЪТ намира, че делото не е изяснено от фактическа страна и следва
да бъде отложено за друга дата за изслушване на назначената допълнителна
задача към съдебно-счетоводната експертиза, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 28.11.2024 година от 15:00 часа, за която дата и час страните
ще се считат за редовно уведомени от съдебно заседание чрез процесуалните
си представители, а вещото лице ще се счита за редовно уведомен от съдебно
заседание лично.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:27
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9