Решение по дело №635/2022 на Софийски градски съд

Мотиви по ВАНД № 635 по описа на Софийски градски съд, Наказателно
oтделение, XIV-ти въззивен състав за 2022 г.

Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
С решение от 09.06.2021 г. по НАХД № 7262 Софийският районен съд,
НО, 98 състав, е признал обвиняемия Б. В.С. за виновен за това, че на
24.09.2017 г., около 12.30 часа в гр. София, на бул. „Цар Борис III” в
непосредствена близост до кръстовището с бул. „Никола Петков”, в посока
кв. „Княжево”, извършил непристойна проява, нарушаваща обществения ред
и изразяваща се в ругатни, закани и буйство, като спрял управлявания от него
лек автомобил „БМВ” с peг. № СА **** ТА по такъв начин, че блокирал
движението на лек автомобил „Нисан Пулсар”, излязъл от своя автомобил и
се приближил към шофьорската врата на св. Д. и крещял към него: „Ще те
убия, ще ти счупя зъбите!”, както и псувал: „****, боклук!”, след което
вкарал лявата си ръка през отворения прозорец на автомобила и с юмрук
натиснал лицето на Д. в областта на носа и устата, като продължавал да му
крещи: „Ще те убия, ****”, след което нанесъл два удара по предната лява
врата на автомобила, управляван от свидетеля Д. - дребно хулиганство по чл.
1, ал. 2 от УБДХ, поради което и на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ, вр. чл.
305, ал. 6 НПК му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на
100 лева и го е оправдал за това да е нарушил обществения ред грубо и да е
изразил явно неуважение към обществото и по правната квалификация по чл.
325, ал. 1 от НК,, както и за това да е засякъл отляво движещия се в посока
направо лек автомобил „Нисан“, модел „Пулсар“, рег. № СВ **** ВТ,
управляван от В.Д.Д..
Срещу така постановеното решение е подаден протест от представител
на Софийска районна прокуратура. В протеста се излага становище, че
събраните по делото доказателства категорично установяват осъществяването
на състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК от страна на обв. С.,
поради което се моли решението на СРС да бъде отменено и обв. С. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Към протеста е подаденото допълнение, в което се твърди, че
доказателствата по делото категорично сочат, че обв. С. е осъществил всички
елементи от състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК. Излага се
становище, че действията на обвиняемия, които се изразяват в саморазправа,
буйство, множество обиди и заплахи, включително и с убийство, са били
извършени на публично място, където са били възприети от неограничен
брой лица и са довели до стресирането както на св. Д., така и на съпругата му
и на малолетното им дете, возещо се на задната седалка в колата. Прокурорът
счита, че пресягането от страна на обв. С. през отворения прозорец и
притискане с юмрук на лицето на св. Д. в присъствието на съпругата и детето
на последния не могат да се категоризират като оскърбително отношение, а
1

представляват брутално отношение към човешката личност. Изразява и
несъгласие с констатацията на СРС, че когато обв. е видял, че в колата има
дете, същият е преустановил действията си, тъй като според обв. е нанесъл
два удара по вратата на автомобила след като е установил присъствието на
детето. Твърди се и че думите и действията на обв. С. се явяват грубо и явно
незачитане на обществото и като такива осъществяват признаците на
престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК. По изложените съображения се моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и обв. С. да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение.
С депозирания протест и допълнението към него не са направени искания
за събиране на нови доказателства.
Срещу подадения въззивен протест са постъпили писмени възражения от
защитника на обвиняемия С., койтонамира подадения протест за
неоснователен, а първоинстанционното съдебно решение за правилно и
законосъобразно. Излага доводи досежно това как следва да се разграничават
престъплението „хулиганство“ по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК и
административното нарушение „дребно хулиганство“ по чл. 1, ал. 2 от УБДХ,
като се позовава на практиката на Пленума на Върховния съд в тази насока, а
именно на Постановление № 2 от 1974 г. по н.д. №/1974 г., Пленум на ВС.
Счита, че в настоящия случай обществената опасност на извършеното от обв.
С. деяние не е в достатъчно висока степен, за да обуслови субсумирането на
деянието му по чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като действията на обв. С., доколкото
се изразяват във вербално спречкване между него и св. Д., без обективиране
на физическа агресия, не могат да се категоризират като брутална проява,
нито като проява, нарушаваща обществения ред или представляваща явно
неуважение към обществото. На мнение е също, че при преценка на
обществената опасност в настоящия случай следва да се вземе предвид и
поведението на св. Д., който е създал реална опасност с управлението на своя
автомобил, която е мотивирала обв. С. да извърши инкриминираните
действия, а след спречкването между двамата е искал да последва обвиняемия
с цел физическа саморазправа. Сочи, че тези обстоятелства се извеждат по
несъмнен начин от показанията на свидетеля В. С.. Счита, че твърдението
обв. да е нанесъл удари по вратата на колата не съответства на
доказателствения материал по делото. В заключение моли съда да отхвърли
протеста на СРП като неоснователен и да потвърди първоинстанционния
съдебен акт.
В закрито заседание на 28.02.2022 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на обвиняемия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови
писмени или веществени доказателства.
В публично съдебно заседание представителят на държавното обвинение
не поддържа подадения протест. Намира първоинстанционното решение за
правилно и моли въззивния съд да го потвърди.
2

Защитникът на обвиняемия оспорва протеста. Твърди, че обвинителната
теза почива изцяло на свидетелските показания на св. Д. и съпругата му,
които не отразяват обективната истина, непоследователни са, не
кореспондират с останалия доказателствен материал и са депозирани от
заинтересовани от изхода на делото свидетели. Повтаря част от доводите си,
изложени във възраженията срещу въззивния протест, като акцентира върху
поведението на св. Д., което е предизвикало обв. С. да извърши
инкриминираните действия и сочи практика на Върховен касационен съд, в
която са коментирани разликите между престъплението по чл. 325 от НК и
дребното хулиганство по чл. 1 от УБДХ. Моли съда за справедлив съдебен
акт, съобразен с личността на обвиняемия, с който първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
Обвиняемият поддържа казаното от защитника си и в последната си дума
изразява съжаление за стореното и заявява, че когато е видял жената и детето
в колата си е тръгнал. Счита решението на СРС за правилно.

Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба,
както и изложените от страните доводи и служебно провери правилността
на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Производството пред СРС е протекло по реда на глава 28 НПК и
първостепенният съд е събрал редица гласни доказателства. Пред въззивния
съд не бяха събрани нови доказателства и той изгради своето убеждение по
фактите въз основа на събраните пред първата съдебна инстанция:
Обвиняемият Б. В.С. е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, със средно образование, работи, неженен, неосъждан, с адрес в
гр.София, ул. „****, ЕГН: **********.
На 24.09.2019 г., около 12.30 часа, обв. С. управлявал лек автомобил
марка „БМВ”, модел „310”, с peг. № СА **** ТА, като се е движел в гр.
София по ул. „Околовръстен път”, в посока от кв. „Бояна” към бул. кв. „Овча
купел”. На предната дясна седалка в автомобила се возил брат му В., който
бил на 13 години. В лек автомобил „Пежо Партнер” пред обв. С. се движел
баща му - св. В. С.. По същото време по ул. „Околовръстен път”, с посока на
движение от кв. „Бояна” към бул. „Цар Борис III” се движел и лек автомобил
марка „Нисан”, модел „Пулсар”, с peг. № СВ **** ВТ, управляван от
свидетеля Д.. На предната дясна седалка на посочения автомобил се возела
неговата съпруга - св. Г., а на задната седалка - дъщеря им, която била на 12
години. Движението в района било интензивно и в пътните ленти се били
образували колони. Преди кръстовището на бул. „Цар Борис III” и бул.
„Никола Петров” обвиняемият С. спрял на червен сигнал на светофара, като
бил застанал в средна пътна лента, обозначена за движение „направо”. Св. Д.
3

се движел в най-дясната лента на пътя и предприел внезапна маневра, с която
се престроил пред автомобила на обв. С., който рязко натиснал спирачките, за
да предотврати удар. Ядосан от случилото се, обвиняемият започнал да
подава продължително звуков сигнал с клаксона и светлинен сигнал с
фаровете на автомобила, вследствие на което св. Д., който се притеснил от
подадения сигнал и решил, че от него се иска да направи път на автомобила
отзад, поради което предприел ляв завой от средната пътна лента по бул.
„Цар Борис III“ в посока кв. Княжево.
Това действие допълнително раздразнило обв. С., който решил да го
последва. Малко след това обв. С. изпреварил автомобила на Д. и спрял рязко
пред него, което принудило св. С. също да спре. Тогава обвиняемият слязъл
от управлявания от него автомобил, приближил се към шофьорската врата на
автомобила на св. Д. и започнал да крещи към него: „Ще те убия, ще ти счупя
зъбите!” и да псува: „****, боклук!”, след което вкарал лявата си ръка през
отворения прозорец на автомобила и с юмрук натиснал лицето на пострадалия
в областта на носа и устата, като продължавал да му крещи: „Ще те убия,
****”. Все така ядосан обвиняемият нанесъл два удара и по предната лява
врата на автомобила, управляван от Д.. Поведението на обв. С. изплашило св.
Р.Г.. Същата била силно притеснена и отправила молба към него да спре, тъй
като плаши дъщеря им, която била на задната седалка, стискала баща си,
плачела и викала „Не, не!“. Тогава обвиняемият С. забелязал, че на задната
седалка има дете, извинил се на св. Г. и се отдръпнал от св. Д.. В този момент
до двата автомобила спрял св. В. Василев С.. Същият казал на сина си да
прекрати спора. Обвиняемият С. и св. В. С. се върнали в автомобилите си и
продължили по пътя си. Свидетелят Д. веднага се обадил на тел. 112 и
впоследствие подал жалба в 06 РУ-СДВР.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка, въззивният съд възприе на база
доказателствата и доказателствените средства, събрани пред СРС:
- гласни – показанията на свидетелите Д., Г., С..
- писмени – заявление, протоколи за разпознаване на лице; декларация,
характеристика и свидетелство за съдимост на подсъдимия.
- веществени – фотоалбуми.

Показанията на свидетелите Д. и Г. въззивният съд намира за логични,
последователни и кореспондиращи помежду си, като относно голяма част от
фактите същите се потвърждават и от обясненията на обвиняемия и
показанията на св. В. С.. Такива са обстоятелствата, че обв. С. е подавал
продължително сигнал с клаксон на намиращия се пред него автомобил, в
4

който са се возили Д. и съпругата му, че свидетелят Д. е реагирал на този
сигнал с извършване на маневра наляво по бул. „Цар Борис II“I в посока кв.
„Княжево“, вследствие на което обвиняемият го е изпреварил отляво и е
спрял косо пред него по такъв начин, че го е принудил да спре автомобила.
Тук е мястото да се отбележи, че въззивният съд не приема извода на
първоинстанционния, изнесен в диспозитива на първоинстанционното
решение, че не е доказано обвиняемият да е засякъл отляво автомобила на св.
Д.. Това обстоятелство се доказва безспорно както от показанията на
свидетелите Д. и Г., така и от самите обяснения на обвиняемия, който
разказва, че след завоя по бул. „Цар Борис III“ е искал да направи забележка
на св. Д., поради което го е изпреварил, а Д. е спрял зад него. Несъмнено това
описание подкрепя изложеното от св. Д. и Г. и доказва по несъмнен начин, че
обвиняемият е изпреварил техния автомобил и е спрял пред него по такъв
начин, че ги е принудил и те да спрат. Без противоречия се доказва и че обв.
С. е слязъл от своя автомобил, приближил се е и се е навел към прозореца на
автомобила на св. Д., както и че е отправил към него реплики в присъствието
на съпругата и детето на св. Д., намиращи се през това време в колата.
Изброените обстоятелства въззивният състав приема за безспорно
установени, доколкото по отношение на тях събраните по делото гласни
доказателствени средства са логични, подробни и еднопосочни.
Противоречия се откриват по следните значими въпроси по делото –
какви думи и изрази е употребил обвиняемият след слизане от колата си, дали
е удрял вратата на автомобила на св. Д. и дали е притиснал с юмрук лицето на
последния. Тук в обясненията си обвиняемият твърди, че единствено е
отправил забележки към св. Д. относно шофирането му и отрича да е
притискал с юмрук лицето му и да е удрял по вратата.
Относно тези обстоятелства въззивният съд се довери на изложеното от
свидетелите Д. и Г.. Същите описват действията на обвиняемия детайлно и
последователно, показанията им кореспондират изцяло помежду си, а също
така и с изложеното от тях по време на разпитите им в хода на досъдебното
производство. Свидетелите разказват, че идвайки до техния автомобил,
обвиняемият се е навел през прозореца, крещял е, заплашвал е и е псувал св.
Д., притиснал е с юмрук лицето му, а след това е ударил по вратата на колата.
Тук е мястото да се отбележи, че въззивният съд не споделя твърдението,
изнесено в мотивите на първоинстанционното решение, както и във
възражението на защитника, че свидетелите Д. и Г. са заинтересовани да
неглижират извършени от Д. нарушения на правилата за движение.
Установените в хода на наказателния процес факти /поведение на пътя от
страна на св. Д., с което е нарушил правилата за движение/ и съдържанието на
финалния съдебен акт не биха могли да доведат до никакви неблагоприятни
последици за който и да е от тях. В този смисъл, за съда не е налице
основание да не се доверява на техните показания, доколкото ги преценява
като логични, обективни, последователни, кореспондиращи помежду си и
съхранили идентично съдържание в различните фази на процеса.
5

Обвиняемият С. от друга страна, по очевидни причини безспорно е
заинтересован от изхода на делото. Като обвиняем неговите обяснения имат
двойствен характер – както на доказателствено средство, така и на средство за
защита, поради което същите следва да бъдат подложени на внимателен
анализ и съпоставка с останалия доказателствен материал. В настоящия
случай, съдът не намира за житейски логично обвиняемият да изпревари и
принудително да спре автомобила на св. Д., само за да отправи към него
умерени забележки относно неговото шофиране, нито пък може да се приеме,
че такова действие би разстроило силно возещото се на задната седалка дете.
За да прояви такова упорство в настигането и пресичането на автомобила на
св. Д., с което действие се създава сериозен потенциал за ПТП, обвиняемият
следва да е бил силно ядосан и да не е владеел гнева си. Неговите твърдения
също така са в колизия с описаното от свидетелите Д. и Г. относно
поведението му и не намират подкрепа в други доказателства по делото,
доколкото разказът на св. В. С. не засяга коментираните моменти. При прочит
на показанията на св. С. и тези на свидетелите Д. и Г., както и на обясненията
на обв. С., очевидно е, че св. С. е пристигнал при двете коли след отправените
реплики и ударите по вратата на колата на Д., тъй като преди това св. С. е
продължил направо, когато другите две коли са завили наляво по бул. „Цар
Борис“ III, след което е направил обратен завой, за да се върне и да провери
какво се случва.
Предвид изложените съображения, съдът кредитира в цялост показанията
на свидетелите Д. и Г. и не се доверява на обясненията на обвиняемия в частта
им относно съдържанието на отправените към св. Д. реплики и отричането да
го е притиснал с юмрук в лицето и да е удрял по вратата на колата, тъй като
тези твърдения не намират подкрепа в останалия доказателствен материал и
не са житейски логични спрямо останалите констатирани обстоятелства, с
оглед на което съдът счита, че същите са израз на защита и не отразяват
обективно протеклите събития.
По отношение на поведението на св. Д. на пътя преди инкриминирания
инцидент, настоящият съдебен състав не счита, че са налице противоречия,
тъй като за него изнасят данни само обв. Б.С. и свидетелят В. С.. Разказите на
св. Д. и съпругата му описват събитията от момента, в който са чули сигнал с
клаксон зад тях и са видели разположената плътно до техния автомобил кола
на обв. С.. Показанията на тези свидетели не съдържат информация за
предшестващите този момент действия на Д., нито се отричат твърденията на
обвиняемия и св. С. в тази насока. В тази връзка, съдът не намира основания
да не приеме твърденията на свидетеля В. С. и обв. Б.С., че Д. е извършил
маневра, с която се е престроил пред автомобила на обв. С., с което го е
принудил да намали рязко и което е ядосало обвиняемия.
Във връзка с възраженията на защитника следва да се обърне внимание и
на поведението на св. Д. по време на инцидента. От събраните по делото
данни съдът не установи свидетелят да е предизвикал по някакъв начин с
думи или действия обвиняемия, нито се установи по време на размяната на
6

реплики да му е отвърнал с обида или да е потърсил физическа саморазправа.
Не се доказа и св. Д. да е правил опити слезе от колата, а дори и да се приеме,
че такива са налице, въззивният съд споделя преценката на
първоинстанционния такъв, че те са ирелевантни към съставомерните
действия на обвиняемия и причините за тях, доколкото инкриминираните
прояви на обвиняемия са осъществени преди тях.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, тъй като
ги намира за релевантни към предмета на доказване и събрани по надлежния
процесуален ред.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка въззивният съд стигна до
правни изводи, различаващи се от тези на първоинстанционния такъв, а
именно, че обвиняемият Б.С. е осъществил състава на престъплението по чл.
325, ал. 1 НК от обективна и субективна страна.

От обективна страна:
Обв. С. е извършил действия, представляващи грубо незачитане на
установения в държавата порядък и демонстриращи явно неуважение към
личността и нейните охранявани права, с което е осъществил обективната
страна на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК. Той не само е отправил към св.
Д. груби реплики, псувни и дори закани, а и е притиснал с юмрук лицето му и
е ударил по вратата на автомобила, като е направил това в присъствието на
съпругата и детето му, които са били стресирани от случилото се. Това е
сторено в светлата част на деня – около 12:30 ч. и на обществено място – на
улицата, и съответно е могло да бъде възприето от неограничен брой лица.
Обиждането и заплахите към друг човек, и то на публично място, безспорно
са разрез с установените порядки за нормално поведение. Притискането на
юмрук в лицето на Д. несъмнено има характер на открита заплаха за
нанасянето на удар т.е заплаха с физическа саморазправа. Следва да се
обърне внимание и на факта, че засичайки умишлено автомобила на св. Д. и
спирайки го принудително от движение, обв. С. несъмнено е създал условия
за настъпването на ПТП, с което е застрашил живота и здравето на св. Д.,
возещите се в неговия автомобил съпруга и дете, както и на останалите
намиращи се на пътя в този момент водачи. Самият начин, по който
обвиняемият е блокирал пътя на движещата се кола и е принудил шофьора да
спре, е изключително груб и заплашителен сам по себе си и в този смисъл,
достатъчен да уплаши возещите се в другия автомобил и да скандализира
намиращите се наоколо граждани. По тези причини, съдът приема, че
действията на обвиняемия С., освен че са израз на неприличие и
невъздържаност от негова страна, грубо нарушават обществения ред и
представляват явно неуважение към обществото и личността. Касае се за
непровокирани разнообразни действия, които имат значително по-висок
7

интензитет на обществена опасност от дребното хулиганство. Ето защо съдът
приема, че извършеното от С. деяние реализира от обективна страна именно
състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК, а не представлява дребно
хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 /в редакцията й към момента на
деянието - сега ал. 3/ от УБДХ.
От субективна страна:
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Деецът е
предвиждал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е също
така и общественоопасните последици на същото и пряко ги е целял. Деецът е
съзнавал, че извършва описаните по-горе действия в светлата част на
денонощието, по обяд, на оживен столичен булевард, където същите могат да
станат достояние на неограничен брой хора, поради което съдът приема, че с
извършеното той е целял да демонстрира именно незачитане на установения
обществен и правен ред. Цялостното поведение на подсъдимия обективира
хулиганските му подбуди, които не са обусловени от лични отношения между
него и свидетелите. Твърдението на защитата, че обвиняемият е бил
провокиран от извършените от страна на св. Д. маневри, съдът не приема за
основателно, тъй дори св. Д. да е допуснал неправилно шофиране, той не е
направил това с цел да подразни и провокира лично обвиняемия, още повече,
че между двамата не е съществувало познанство или предходни конфликти,
от което следва извода, че действията на обвиняемия отразяват неговото
съзнание, че във всяка ситуация, в която който и да е друг шофьор го
подразни с поведението си, той може да пристъпи към саморазправа,
спирайки автомобила му от движение чрез засичане и обиждайки и
заплашвайки го. Несъмнено той е бил подразнен от погрешна маневра на Д.
на пътя, но същата, доколкото не е имала целенасочен характер, не може да
се приеме, че съставлява провокация към него, която да оправдае поведението
му. В настоящия случай не е налице двустранна конфронтация, доколкото не
се събраха данни между двамата да е имало размяна на реплики, жестове или
спор от каквото и да е естество, като невъздържаните действия на обвиняемия
С. са напълно едностранна проява, непровокирана от поведението на другото
лице, с която проява той пряко е целял постигането на престъпния резултат, а
именно грубо нарушаване на обществения ред, чрез скандализиране на
обществото и изразяване явно неуважение към установените обществени
порядки. Предвид това, съдът счита, че в случая е налице и хулиганският
мотив, който от своя страна се явява специален субективен признак на
престъплението по чл. 325 НК. Този мотив се заключава в проявеното явно
неуважение на дееца към обществото, като по този начин той демонстрира, че
не се смята за обвързан със спазването на общоприетите норми за поведение
в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение.

По тези причини, съдът призна обвиняемия Б.С. за виновен в извършване
на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
8

ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът намира, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата
на чл. 78а от НК, като обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание: за
извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание „лишаване
от свобода” до 2 години или „пробация”, както и „обществено порицание”;
обвиняемият е пълнолетен; неосъждан е и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК; липсват причинени съставомерни
имуществени вреди; не е налице някое от ограниченията по чл. 78а, ал. 7 НК.
При индивидуализация на административното наказание на обвиняемия
съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно
минало, младата му възраст към момента на извършване на деянието,
изразеното от него съжаление за прекомерната му реакция.
Отегчаващи белези съдът не намери.
Преценявайки изложеното, съдът прие за подходящо, след като освободи
обвиняемия от наказателна отговорност, да му наложи административно
наказание „глоба“ в размер в минимума, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК - 1 000
лева. Този размер на административното наказание, съдът намери за
подходящ с оглед личната и общата превенция.
Също така, на основание чл. 190, ал. 2 НПК го осъди и, в случай, че не
изпълни доброволно в срок задължението за заплащане наложеното
административно наказание глоба, да заплати по 5 лева за служебно издаване
на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на Софийски районен съд.

ТАКА МОТИВИРАН, СЪДЪТ ПОСТАНОВИ РЕШЕНИЕТО СИ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1:

2:
9

Номер на акта:	177
Дата:	9 март 2022 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия:	Мирослав Георгиев Георгиев

Дело:	20221100600635
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	22 февруари 2022 г.

Решение по дело №635/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите