Решение по дело №1287/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1320
Дата: 22 юли 2020 г. (в сила от 18 май 2021 г.)
Съдия: Петър Георгиев Касабов
Дело: 20207180701287
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

  1320

 

гр. Пловдив,  22.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                                   

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1287 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 171, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).

2. Образувано е по жалба на А.Д.Г., ЕГН **********, адрес: ***, срещу заповед № ВП-2401/05.05.2020 г., издадена от директор на служба „Военна полиция“ – бригаден генерал Борислав С., с която е прекратен договора за военна служба на оспорващия, освободен е от длъжност и от военна служба и зачислен в запас.

В жалбата и чрез процесуалния си представител – адвокат Т., оспорващият излага съображения за незаконосъобразна на оспорената заповед и иска отмяната й от съда. Поддържа се, че срокът на договор за военна служба не е изтекъл, тъй като е подаден рапорт за удължаването му по реда на чл. 66 от Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ППЗОВСРБ/. Твърди се също така, че не е спазена процедурата по разглеждане и произнасяне по рапорта за удължаване на срока на договора за военна служба, което е опорочило и прекратяването на договора.  Сочи се, че ответникът не е изложил мотиви в подкрепа на издадената заповед. Поддържа се, че в хипотезата на подаден рапорт за удължаване на срока на договора, съобразно делегираните му от министъра на отбраната правомощия и настъпили законодателни промени, органът е имал единствена законосъобразна възможност да удължи срока на договора. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът – директор на служба „Военна полиция“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че редът за прекратяване на договора е спазен. Сочи се, че органът по смисъла на закона не дължи излагане на мотиви, тъй като фактическото основание за издаване на заповедта е изтичането на срока на договора. Поддържа се, че при подаден рапорт за удължаване на договора органът има правото да прецени по целесъобразност дали да удължи срока или да прекрати договора. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсултска защита.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не взема становище и не изпраща представител.

ІІ. За допустимостта:

5. Оспорената заповед е обжалвана в предвидения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. По силата на договор за военна служба № ДВС – МО – 570 от 25.05.2010г. А.Д.Г. е постъпил на военна служба в Българската армия (БА), военно формирование Регионална служба „Военна полиция“ – гр. Пловдив,  за срок от 10 години на длъжност – началник на сектор в отдел „Криминален“. Според т. 14 от договора същият може да бъде прекратен на основание чл. 162, чл. 163, чл. 164, чл. 165 и чл. 169 от ЗОВСРБ.

Съгласно кадрова справка на военнослужещия, към 12.02.2020 г. А.Д.Г. заема длъжността – началник отдел „Разкриване на престъпления“ в Регионална служба „Военна полиция“ – гр. Пловдив, на която е назначен със заповед № ВП-6694/13.12.2018г. на директора на служба „Военна полиция“. В състав на БА е офицер от 23.08.1991г., като от 01.04.2013г. е във военно звание „подполковник“. В резултат от проведено през 2019г. атестиране е дадена препоръка „ … да се преназначи на длъжността за притежаваното военно звание“. Участвал е във военни мисии през 1993г., 2009г., 2012г., 2014 г. – 2015г. В периода 2016г. – 01.2018г. е поощряван с „благодарност“ за образцово изпълнение на задълженията и награден с грамота за професионално изпълнение на служебните задължения, издигане престижа на СВП и реализация на ДОО. Няма наложени наказания.

7. На основание чл. 66, ал. 1 от ППЗОВСРБ А.Д.Г. е подал рапорт вх. № ВП-839/12.02.2020 г., до директора на служба „Военна полиция“ - Пловдив, за удължаване на срока на договора му за военна служба. По рапорта са дали становища: „Не възразявам“ – началник на сектор „Разкриване и на престъпления“, началник на отдел „Разкриване и разследване на престъпления“ и зам. – директор на служба „Военна полиция“. Върху рапорта е поставено становище с дата 14.02.2020 г. от бр. генерал С. – „Не съм съгласен!“. Според поставен ръкописен запис и подпис  Г. се е запознал със становищата на 18.02.2020г.

Оспорващият е подал жалба рег. № 13-00-819/18.03.2020г. до министъра на отбраната, с която е възразил срещу отказа на директора на служба „Военна полиция“ – Пловдив да бъде продължен срокът на договора му, като е посочил пълната липса на мотиви и противоречието му с дадените от непосредствения и преките ръководители становища.

По повод жалбата  директорът на служба „Военна полиция“ – Пловдив е дал становище до началника на политическия кабинет на министъра на отбраната, в което е застъпил позиция, че в хипотезата на чл. 66 от ППЗОВСРБ не е обвързан от подадения рапорт и съобразно предоставените му правомощия може да извършва преценка за цялостната трудова/служебна дейност на военнослужещия и да изрази становище.

8. С обжалваната в настоящото производство заповед № ВП-2401/05.05.2020 г., директорът на служба „Военна полиция“ – Пловдив, на основание чл. 146, т. 2, чл.161, т.2, чл. 162, т. 1а, чл. 170, ал. 3 от ЗОВСРБ – поради изтичане на уговорения срок и чл. 75, т. 1 и т. 2 от ППЗОВСРБ и т. 3.1.1 от заповед на министъра на отбраната № ОХ-1252/07.12.2017г., е прекратил договора за военна служба на А.Д.Г., освободил го е от длъжност и военна служба и го е зачислил в запас.

9. За удостоверяване компетентност на органа да издава актове от категорията на процесния е представена заповед № ОХ-1252/07.12.2017г. на министъра на отбраната, с която  на основание чл. 26, т. 6, чл. 31, ал. 1, чл. 146, т. 2 и т. 3, чл. 148, ал. 1, чл. 161, т. 2 и т. 3, чл. 205, ал. 2, чл. 240, ал. 1 и чл. 288 от ЗОВСРБ, е оправомощен директорът на служба „Военна полиция“ да приема на военна служба, да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, да назначава, преназначава и освобождава от длъжност, да повишава и понижава във военно звание, да освобождава от военна служба и да прекратява договорите за военна служба на военнослужещите от службата до военно звание „подполковник“ (капитан II ранг) включително.

IV. За правото:

10. Според чл.115 във вр. чл. 119 от ЗОВСРБ /отм., ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г./, кадровата военна служба се изпълнява като професия в Българската армия, Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната при условия и по ред, определени в този закон и в сключения договор. С договора за кадрова военна служба се определят срокът на службата, правата, задълженията и изискванията, които не са установени с този закон, и отговорностите при неизпълнението на договора.

След влизането в сила на сега действащия ЗОВСРБ / обн., ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г./ са въведени промени в режима на военната служба, като в чл. 133 от закона е предвидено, че същата е със статут на държавна служба и се изпълнява по служебно правоотношение при условия и по ред, определени с този закон, с правилника за прилагането му и с уставите на въоръжените сили.

Договорният характер на правоотношението отново е възстановен с чл. 134а от ЗОВСРБ /ред.  ДВ, бр. 16 от 2010 г./. Съгласно посочената норма, правоотношението по изпълнение на военната служба възниква въз основа на договор за военна служба. С договора за военна служба задължително се определят наименованието на длъжността, на която военнослужещият се назначава, съответстващото й военно звание, срокът на службата, условията за обучение и повишаване на квалификацията му, условията и редът за кариерното му развитие, правата, задълженията и отговорностите на страните по договора. Именно тази правна уредба е приложима към процесното правоотношение, възникнало по договор за военна служба № ДВС – МО – 570 от 25.05.2010г.

Според чл. 161, т. 2 от ЗОВСРБ, договорът за военна служба на офицери, извън посочените в т. 1 (висшия команден състав), се прекратява със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица.

Прекратяването на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ (с изтичане на уговорения срок) е уредено в чл. 75 от  ППЗОВСРБ и се извършва при спазване на следната процедура: 1) по реда на чл. 66 от ППЗВСРБ се взема решение за прекратяване на договора; 2) министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед, с която договорът се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба; 3) екземпляри от заповедта по т. 2 се изпращат до всички командни инстанции по низходящ команден ред; 4) към момента на изтичане срока на договора военнослужещият следва да е сдал длъжността.

Съгласно чл. 66, ал.1 от ППЗОВСРБ, не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на договора всяка от страните по него може да отправи предложение до другата страна за удължаването му с не по-малко от две години или до датата на навършване на пределна възраст за съответното военно звание. Според ал. 1, т. 2,  когато предложението изхода от военнослужещия, същият следва да подаде рапорт чрез командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, в която служи, до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, съответно да удължава срока на договора.

След изменението на чл. 66, ал. 2, т. 1 от ППЗОВСРБ (доп., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.), в случаите по ал. 1, т. 2 командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура дава мотивирано становище по рапорта в 3-дневен срок и го изпраща придружен с кадрова справка и проект на допълнително споразумение, подписано от страна на военнослужещия, по команден ред до длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба. Рапортът се завежда в деловодството на длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба.

Правилото на ал. 3 предвижда възможност всяка от страните по договора да оттегли направеното предложение до другата страна до един месец преди изтичане срока на договора. Ако другата страна е получила предложението, оттеглянето се извършва с нейно съгласие.

Според ал. 4, ако нито една от двете страни не отправи предложение по ал. 1 до другата за удължаване на срока, договорът се прекратява с изтичането на уговорения срок.

Съгласно чл. 73, ал. 2 от ППЗОВСРБ в заповедта за прекратяване на договора за военна служба задължително се посочват: 1) длъжностното лице, което я издава; 2) правните и фактическите основания за прекратяване на договора за военна служба; 3) разпоредителна част, която съдържа: а) права и задължения, ред за изпълнение; б) разпоредби за зачисляване на военен отчет или за снемане от отчет; в) срок за сдаване на длъжността; г) имуществени последици от прекратяване на договора за военна служба; д) срок и ред за обжалване на заповедта.

Срокът за сдаване на длъжността може да бъде от 3 работни дни до два месеца в зависимост от спецификата на длъжността /чл. 73, ал. 3 от ППЗОВСРБ/. Ръководителят на съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав) запознава военнослужещия със съдържанието на заповедта и със срока за сдаване на длъжността срещу подпис. Срокът за сдаване на длъжността започва да тече от първия работен ден, следващ запознаването на военнослужещия със заповедта /чл. 73, ал. 5 и ал. 6 от ППЗОВСРБ/.

След сдаване на длъжността командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура връчва заповедта за освобождаване от военна служба при условията и по реда на чл. 170 от ЗОВСРБ. В случаите по чл. 170, ал. 2, изречение второ от ЗОВСРБ заповедта се счита за връчена с удостоверяването на отказа или с получаването на препоръчано писмо с обратна разписка /чл. 73, ал. 7 от ППЗОВСРБ/.

11. В случая жалбоподателяt е подал рапорт в сроковете и по реда на чл. 66 от ППЗОВСРБ. В тази насока същият поддържа възражение, че договорът му не е законосъобразно прекратен, предвид липсата на мотиви по рапорта от страна на директора на служба „Военна полиция“. Отделно се твърди, че при подаден рапорт за удължаване на срока пред органа седи единствено възможността да уважи предложението, тъй като правомощие за прекратяване не му е делегирано. Настоящият състав на съда не може да сподели тази позиция. Видно от съдържанието на заповед № ОХ-1252/07.12.2017г., министърът на отбраната изрично е делегирал на директора на служба „Военна полиция“ както правомощието да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, така и възможността да освобождава от военна служба и да прекратява договорите за военна служба на военнослужещите от службата до военно звание „подполковник“ (капитан II ранг) включително. В случая военнослужещият е от подучената на овластения орган служба и е във военно звание „подполковник“. Тоест налице е фактическият състав, обосноваващ законосъобразното прилагане на делегираните правомощия. Оспорващият неправилно тълкува и разпоредбата на чл. 66,  т. 2 от ППЗОВСРБ. Противно на убеждението му в текста на нормата не е извършена законодателна промяна, която да сочи като единствена възможност за съответното оправомощено длъжностно лице да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, съответно да удължава срока на договора. Изброяването на тези правомощия е за нуждите на процедурата по отправен рапорт от военнослужещия за продължаване срока на договора, доколкото същият  следва да бъде разгледан от компетентния да вземе решени орган. Текстът на нормата по никакъв начин не ограничава или изключва правомощието на оправомощеното от министъра на отбраната длъжностно лице да отклони предложението и да вземе решение за прекратяване на договора, поради изтичане на уговорения срок. В този аспект, несъстоятелна се явява и тезата, че подаването на предложение от едната странна по договора може да доведе до едностранно изменение на правоотношение, без оглед волята на другата страна. Случаите, в които се допуска едностранно изменение на правоотношенията, са предмет на изрична правна регламентация, без наличието на която такъв вид потестативно право не може да съществува. Прочие подобен подход не е присъщ нито на трудовите, нито на служебните правоотношения. От друга страна, този извод се потвърждава и от ограничението за оттегляне на вече отправено предложение - до един месец преди изтичане срока на договора, т.е. след този срок единствено във волята на адресата на предложението е да го приеме или не, респ. да се стигне до изменение в правоотношението или то да бъде прекратено, поради изтичане срока на договора. В този смисъл е и установената съдена практика (Решение № 10175 от 26.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 103/2017 г.; Решение №1047 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. дело № 14563/2015 г. )

Що се отнася до позицията, че след въведените законодателни промени е задължително излагането на мотиви относно причините за прекратяване на договора, следва да се отбележи, че такова се изисква единствено за становищата на командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, когато последните нямат правомощието да прекратят договора или да сключат допълнително споразумение. В тази хипотеза становищата на тези длъжностни лица имат характер на предложение до компетентния орган за продължаване срока на договора или прекратяването му, поради което законодателят резонно е предвидил и необходимостта от излагането на мотиви. Настоящия случай не е такъв. Директорът на служба „Военна полиция“ е компетентното длъжностно лице, което има правомощието да вземем крайното решение дали да удължи срока на договора за военна служба, или да го прекрати. Без съмнение, след като това длъжностно лице по силата на заповедта на министъра на отбраната е оправомощено да взема крайното решение, не може да стои въпросът следва ли същият да дава становище до органа, който му е делегирал правомощията си. Прочие, освен че смисълът на правната норма е различен, такова изискване не се съдържа и в акта за оправомощаване. Решение в хипотезата на чл. 66 от ППЗОВСРБ  се прави в условията на оперативна самостоятелност и третира въпроси по целесъобразност. Самото прекратяване на договора за военна служба е последица от договорените между страните условия и настъпването на правно релевантния факт -изтичане на установения срок – чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ. Срокът, за който е била назначен военнослужещия е съществен елемент от съдържанието на правоотношението му, което поставя прекратяването на правните му последици в зависимост от едно бъдещо, но сигурно събитие. Изтичането на срока е юридическо събитие, обуславящо правомощието на административния орган да прекрати договора за военна служба на визираното в заповедта основание. Този извод се потвърждава и от правилото на чл. 170, ал. 1 от ЗОВСРБ, който изрично сочи, че в хипотезата на чл. 162, т. 1а договорът се счита прекратен от датата на изтичане на срока, а не от връчването за заповедта за освобождаване от военна служба. Именно изтичането на срока на договора е фактическото основание за издаване на заповедта по чл. 73, ал. 2 от ППЗОВСРБ, поради което не е поставено и нормативно изискване пред компетентното длъжностно лице да излага допълнителни мотиви в тази насока.

Тук е мястото да се отбележи, че страните по договорното правоотношение са равнопоставени, поради което с отправяне на рапорт по реда на чл. 66 от ППЗОВСРБ военнослужещият не добива кичестото на лице, заявило издаването на административен акт по общия административнопроцесуален ред. Именно по тази причина законодателно не е предвидено и изискване другата страна по договора, при несъгласие, да издава изричен мотивиран отказа под формата на административен акт. Не е поставено и изискване, в случай на положително становище от преките ръководители, решаващият орган да мотивира несъгласието си. Тези становищата, било то положителни или отрицателни – не са обвързващи за длъжностното лице, което има правомощията да удължи срока на договора или да го прекрати.

По отношение на възражението, че не са взети предвид образцовото кадрово досие на военнослужещия и постигнатите от него успехи при носене на службата, следва да се отбележи, че тези въпроси са релевантни в хипотезите на освобождаване поради съкращаване в щата при подбор, респ. при налагането на дисциплинарни наказания. Извън предмета на настоящия съдебен контрол попадат и твърденията за дискриминационно третиране спрямо оспорващия. Защитата срещу такова неблагоприятно засягане се осъществява по специален ред в самостоятелно производство.

12. При горната фактическа и правна установеност, се констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 161, т. 2 от ЗОВСРБ орган, поради което е валиден акт. Същата е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изброените в чл. 73, ал. 2 от ППЗОВСРБ реквизити. Актът е мотивиран с посочване на правното и фактическото основание за прекратяване на договора за военна служба – изтичане на уговорения срок, съгласно чл.162, т. 1а от ЗОВСРБ. Спазени са процесуалните правила. Не са налице и сочените нарушения на материалния закон. Издаденият административен акт е съответен на целта на закона и няма за последица превратно упражняване на власт. Не се установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото със заповедта не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на административния орган. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските

13. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената юрисконсултска защита. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.Г., ЕГН **********,  адрес *** срещу заповед № ВП-2401/05.05.2020 г., издадена от директор на служба „Военна полиция“.

ОСЪЖДА А.Д.Г., ЕГН **********,  адрес *** да заплати на Министерство на отбраната на Република България сумата от 100 (сто) лева, представляващи съдебни разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: