№ 45050
гр. С., 15.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско
дело № 20231110117860 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. П. П. и А. Й. П.
срещу Я. П. К., с която е предявен иск за признаване за установено между страните, че
учредено в полза на ответницата право на ползване върху недвижим имот е погасено
по давност.
Ищците твърдят, че на 29.02.2008 г. в полза на Я. П. К. било учредено
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху 1/2 идеална част от недвижим
имот, находящ се в гр. С., /адрес/. С влязло в сила на 27.08.2010 г. решение по възз. гр.
д. № 4749/2009 г. на СГС, било установено, че описания имот бил съсобствен между
В.П.К. и М. П. П. при квоти съответно 3/4:1/4, като на 12.07.2011 г. имотът бил
възложен в собственост изцяло на М. П. П. по силата на постановление за възлагане по
изпълнително дело № 677/2011 г. по описа на ЧСИ М.н П.. За така придобитата
собственост М. П. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 100, том І, рег. № 2684, дело № 87 от 13.10.2011 г. на нотариус Б.Н..
На 16.03.2015 г. починал съпругът на М. П. - Й.А. П., който оставил за свои
наследници по закон нея и синът им А. Й. П.. Те приели наследството на своя
наследодател, в резултат на което между тях възникнала съсобственост по отношение
на недвижимия имот, находящ се в гр. С., /адрес/. Същият, обаче, до средата на 2017 г.
се ползвал от Я. К., когато ответницата споделила на ищците, че имала намерение за
кратко да напусне имота и да заживее при роднини, поради здравословни проблеми. Я.
К. действително напуснала апартамента и от този момент М. П. и А. П. нямали контакт
с нея. М. П. започнала да заплащат сметките за консумативи за апартамента, а в
началото на 2018 г. съсед от входа, в който имотът се намирал, се свързал с нея, за да я
уведоми, че никой от входа не бил виждал Я. К. от месеци. Същата информация, а
именно, че ответницата не обитавала апартамента, М. П. получила и от друг живущ от
1
входа. През 2019 г. ищцата заплатила таксите за входа за 2018 г. и 2019 г. в качеството
си на собственик по искане на домоуправителя на входа, тъй като Я. К. не живеела
там. Въз основа на изложеното ищците поддържат, че учреденото в полза на
ответницата право на ползване върху процесния имот било погасено по давност,
поради неупражняването му за срок, по-дълъг от 5 години. Отправено е искане за
уважаване на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Я. П. К. за
отговор, като с постъпилия такъв в законово установения едномесечен срок е
направено признание на предявения иск по реда на чл. 237 ГПК. Ответницата изрично
е заявила, че не била упражнявала правото си на ползване върху процесния имот от м.
октомври 2016 г. Поддържа, че не била дала повод за завеждане на делото, поради
което моли тежестта за разноски, сторени от страните в хода на производството, да
бъде разпределена по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК.
По отношение на направените от страните доказателствени искания, съдът
намира, че като доказателства по делото трябва да бъдат допуснати приложените към
исковата молба писмени документи. Останалите доказателствени искания на ищците
следва да бъдат оставени без уважение, предвид направеното от ответната страна
признание на иска.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и
след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1, предл. 3 ГПК, вр. чл. 59, ал. 3 ЗС, за признаване за установено между
страните, че Я. П. К. не притежава право на ползване върху 1/2 идеална част от
недвижим имот, находящ се в гр. С., /адрес/, с идентификатор 68134.207.205.1.73,
поради неупражняване на правото в продължение на повече от 5 години.
ОТВЕТНИКЪТ ПРИЗНАВА изцяло предявения иск, като фактическите
обстоятелства, описани в исковата молба, не се оспорват от страните, поради което НЕ
СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА СТРАНИТЕ е да докажат всички факти и обстоятелства, на
2
които основават своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно
приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и
извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора,
следва да уведомят за това съда.
ОСТАВЯ без уважения исканията на ищците за разпит на свидетели и за
изискване на документи от /фирма/
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2024
г. от 12:00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените
със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба
оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3