РЕШЕНИЕ
№
град
София, 18. 04. 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретар Алина Тодорова,
като разгледа докладвано от председателя в. гр. д. № 12529 по описа на СГС за
2018 год., за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.
258 и следващите от
ГПК.
С решение от
05. 11. 2017 год. по гражданско дело № 18225/2016 год. на
СРС І ГО
127 състав, е осъден К.З.А. да заплати на З.Б.И. АД
по иск с
правно основание чл.
274 ал. 1 т. 1 предл. 1 КЗ, отм., сумата от
1135.59 лева, съставляваща регресно вземане на застраховател на
гражданска отговорност срещу застраховано
лице за платено застрахователно
обезщетение по застраховка Гражданска отговорност
към застраховател по
имуществена застраховка за
причинени повреди на
лек автомобил с
посочен рег. №,
при ПТП на
16. 12. 2012 год. в София, в резултат на
виновно и противоправно поведение на застрахованото лице, управлявало
лек автомобил с
рег. № посочен след употреба на
алкохол с концентрация в
кръвта над допустимата по
закон норма, ведно със законната лихва върху главницата от
01. 04. 2016 год. до окончателното изплащане на дълга, както и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 909.49 лева разноски в производството.
За да постанови този резултат в
мотивите на първоинстанционното съдебно решение съдът е
приел следното :
Между страните не
се спори, че
ищецът е застраховател на
гражданската отговорност на
водача на автомобила с рег. [рег.номер на МПС]
и че в
изпълнение на задълженията си
по чл. 213, изр. 3 КЗ (отм.) ищецът е заплатил на
[фирма] застрахователя по
имуществената застраховка на
повредения автомобил с
рег. [рег.номер на МПС], сумата от 1135,
59 лв., включващи заплатеното от
застрахователя по имуществен застраховка
към пострадалото лице застрахователно
обезщетение от 1120, 59 лв., както и 15 лв., обичайни ликвидационни
разноски, които застрахователят е
направил.
Недоволен от така постановеното
решение ответникът чрез адвокат Т.И.Т. е
депозирал на 06. 12. 2017 год. въззивна жалба, като оспорва решението
в частта за
присъдените ликвидационни разходи. По отношение на
тях в размер на 15 лева счита, че не са
доказани документално. Не
става ясно как
е определен размерът им, на каква правна норма или
подзаконов акт е
изчислен и обоснован. Ликвидационният
разход е дописан на ръка допълнително в
доклад от 07. 01. 2013 год. по
посочена щета без
да има приложена касова бележка или
друг разходен документ, който да удостоверява, че
са дължими и
точно в този размер. Счита, че
не дължи такива разходи и застрахователят си
ги е начислил произволно
и без основание, същите влизат в
цената на застраховката и
риска, който той
поема като застраховател на
пострадалия. Иска се
отмяна на решението в частта за
присъдените ликвидационни разходи, като я отмени. Претендира
се присъждане на
деловодните разноски в
производството.
С разпореждане от
01. 20. 2018 год. съдът е
насрочил делото за
разглеждане, като е
констатирал, че не
са заявени доказателствени искания от страните пред въззивната
съдебна инстанция и
че не е
депозиран в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК по това дело отговор на
въззивната на ответника жалба от страна на ищеца.
След преценка на
доводите на страните във връзка със
събраните относими по
делото доказателства, съдът намира за установено по делото следното от фактическа и
от правна страна :
Жалбите е допустима и следва да
се разгледа по
същество :
Съобразно правната норма на чл. 269 ГПК, съдът се произнася служебно
по валидността на
решението, по допустимостта –
в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с
жалбата.
В настоящия случай преценката
на съда е,
че решението е
валидно, допустимо и
е правилно.
Претенцията е по
чл. 274 ал. 1 т. 1 предл.
1 КЗ, отм.
С въззивната жалба ответникът
не оспорва друго, а единствено присъждане на ликвидационно разходи в размер на
15 лева.
Следователно, въпросът, около който се концентрира спорът пред въззивната инстанция, е основание и
размер на ликвидационните разноски.
Районният съдия е
приел на базата на доказателствата по
делото и приложимия закон, че:
В изпълнение на
разпоредбата на чл.
213, ал. 1 КЗ ищецът е възстановил на
застрахователя на увредения автомобил
стойността на действителните вреди, като между страните не се спори и че ищецът е платил на
застрахователя по имуществена застраховка на
повредения в следствие ПТП автомобил с
рег. [рег.номер на МПС], освен платеното
застрахователно обезщетение и
15 лв. ликвидационни разноски, т.е. сума в общ размер от 1135,
39 лв., в който размер следва да
бъде ангажирана регресната отговорност
на ответника спрямо застрахователя
му по застраховка "Гражданска отговорност".
Обичайните разноски се
регламентират от законодателя в
закон – чл. 213 ал. 1 КЗ, отм., според който :
Встъпване в правата на застрахования
С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне. В
случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател
по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени
за неговото определяне. Застрахователят
по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от
водач на моторно превозно
средство, който има
валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на увреденото лице, може да
предяви претенцията си
към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят
размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени
от водача на
моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
е отказал да
заплати обезщетение на
основание чл. 268.
Следователно, обичайните разноски са ex lege уредени в приложимия материален
закон и не
е необходимо допълнително разясняване как
е определен размерът им, на каква правна норма или
подзаконов акт е
изчислен и обоснован.
Законът изрично предвижда, че ищецът встъпва в правата на
обезщетения застрахован до
размера на обезщетението и
обичайните разноски за
неговото определяне.
Обичайните разноски би
следвало да са
тези, които застрахователя прави при разглеждане на
образувана при него щета за определяне размера на вредите, съответно
на обезщетението.
В решението на
СРС е посочено, че на обезщетяване подлежат само действително претърпените вреди, като допълнително се
полагат и обичайните ликвидационни
разноски в размер на 15 лева, тъй като се дължат именно обичайните разноски, като конкретните такива са правилно определени, съобразени
са със съдебната практика
по този въпрос.
Приема се в
съдебната практика, че
сумата, която следва да се добави към застрахователното обезщетение, представлява претендирани ликвидационни разноски в конкретния случай в размер на
15 лева, която отговаря на обичайните разноски, направени
за определяне на
обезщетението по смисъла на чл. 213 ал. 1 изр.
2 КЗ. Налага се
извод, че претенцията е
основателна до размер на сумата 15 лева, направени
за определяне на
обезщетението по смисъла на чл. 213, ал. 1, изр.
2 КЗ, до който размер искът в
тази част е
основателен.
По делото са
представени доказателства за
извършени ликвидационни разходи : експертиза,
л. 17 от делото на СРС, разходен касов ордер, л.
20 от делото на
СРС, които не
са оспорени и
са приети по
делото.
Оплакването с въззивната жалба, че ликвидационният разход е дописан на
ръка допълнително в
доклад от 07. 01. 2013 год. по
посочена щета без
да има приложена касова бележка или
друг разходен документ, който да удостоверява, че
са дължими и
точно в този размер, е несъстоятелно предвид горното.
Твърдението на въззивника, че не дължи такива разходи и
застрахователят си ги
е начислил произволно и без основание, същите влизат в
цената на застраховката и
риска, който той
поема като застраховател на
пострадалия, е неоснователно с
оглед изложените горе мотиви.
Районният съдия правилно е приел с
решението, че сумата от 15 лева е
обичаен размер на
ликвидационните разноски за
определяне на щетата.
Нормалните разноски са
между 10 и 25 лева.
На настоящия съдебен състав му е
служебно известно че
застрахователите претендират 15 лева ликвидационни
разноски, поради което и приема че
обичайният размер на
ликвидационните разноски е
15 лева, както е
в конкретния случай.
На основание горното районният
съдия се е
произнесъл в съответствие със
задължителната за съдилищата практика
на ВКС на
РБ и не
е налице соченият порок на обжалваното решение.
Предвид изложеното по
въпроса относно съдържанието на
понятието обичайни разноски, не е налице соченият
порок на обжалваното от
страните решение.
В упражняване на
правомощията си по
чл. 271 ГПК въззивният съдебен състав е
длъжен да потвърди обжалваното
решение в обжалваната част.
При този изход на делото, жалбата се отхвърля изцяло като неоснователна, поради което претенции за
разноски във въззивната инстанция
не следва да
бъдат уважени.
Настоящето
решение не подлежи на касационно обжалване, предвид
предвиденото в чл.
280 ГПК, ограничение.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05. 11. 2017 год. по гражданско дело № 18225/2016 год. на СРС І ГО 127 състав.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.