Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 02.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 132 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *******твърди, че ответникът „Б.И
С.З.П.“ ООД, ЕИК *******, на 05.04.2015 г. е издал в негова полза запис на
заповед(ЗЗ), съдържащ безусловно обезщание за плащане от издателя на сумата от
14 700 евро на падежа (09.04.2015 г.) в полза на поемателя-ищец по негова
банкова сметка. ***, че като авалист по записа на заповед солидарно с издателя
се задължил и вторият ответник И.Т.Б..
Ответниците, солидарни
длъжници по ценната книга, не заплатили на ищеца сумата на уговорения падеж.
Сумата не била платена и към настоящия момент.
Поддържа, че издаденият
запис на заповед е редовен от външна страна, че притежава необходимото
съдържание и нужните реквизити. Твърди, че подал заявление въз основа на него
по реда на чл. 417 ГПК пред СРС. Твърди, че в заповедното производство по чл. 417 от ГПК по ч.гр. д. № 22008/2015 г. по
описа на СРС в полза на ищеца срещу длъжниците била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 15.02.2016 г., за
следните суми, платими от ответниците солидарно: сумата от 14 700 евро –
главница по записа на заповед, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на сумата.
Сочи, че в
законоустановения срок длъжниците направили възражение по чл. 414 ГПК, за което
узнал при направена справка в съда на 04.10.2018 г., а с разпореждане на СРС по горепосоченото дело му било
съобщено, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок.
Предвид изложеното,
ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено спрямо
ответниците, че му дължат при условията на солидарност сумата от 14 700 евро –
главница по запис на заповед от
05.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените разноски в заповедното производство, както и тези по
настоящото производство.
Ответниците „Б.И С.З.П.“
ООД, ЕИК *******, и И.Т.Б., ЕГН **********, са депозирали писмени отговори с
идентично съдържание. Намират, че едномесечният срок за предявяване на
установителния иск по чл. 415 ГПК бил изтекъл преди подаване на иска пред СРС,
т.е. че искът се явява недопустим. Намират, че делото следва да се прекрати
поради липса на представителна власт на пълномощника на ищеца – адв. Ж..
Оспорват предявените
искове по основание и размер. Твърдят, че процесният запис на заповед бил
издаден като обезпечение и въз основа на сключена между страните каузална
сделка – Договор за доставка от 2013 г., с предмет доставка на торове със
страни „Б.Р.“ и „Б.Б.“ ЕООД – като доставчик, и първия ответник – като
получател. Първият ответник твърди, че изпълнил частично задълженията си по
каузалното правоотношение – по издадени фактури, които обективно не можел да
представи към момента на депозиране на ОИМ.
Ответникът „Б.И С.З.П.“
ООД твърди, че не бил уведомен и поканен да изпълни своето задължение, както и
че ценната книга не била предявена на
ответниците за плащане.
Правят възражение за
изтекла погасителна давност по записа на заповед.
Молят за прекратяване на
делото, евентуално за отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендират
разноски по делото.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба. Счита възраженията на ответниците относно
допустимостта и основателността на исковете за необосновани и неоснователни.
Поддържа предявените искове.
Ответниците са депозирали
допълнителни отговори, имащи идентично съдържание. Поддържат изложеното в ОИМ,
вкл. твърдението за липса на представителна власт на пълномощника на ищеца.
Намират, че представеното пълномощно се отнасяло само за настоящото дело, а
извършените от представителя до този момент действия се явявали без
представителна власт и без потвърждаване.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно документите намиращи се в гр.д.№
22008/2015 г. на СРС, въз основа на заявление от 22.04.2015 г. в полза на ищеца е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 15.02.2016 г. за следните суми, платими от
ответниците солидарно: сумата от 14 700 евро – главница по записа на заповед от 05.04.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата и разноски.
Длъжниците са депозирали възражения на 05.07.2018 г., като
ПДИ, заедно със заповедта са били връчени на 04.07.2018 г., т.е. в срока по чл.412,
т.8 ГПК.
Разпореждането на съда от 06.07.2018 г., съдържащо
указанието за възможността за предявяване на иск относно вземането и представяне
на доказателства за това, е било изпратено със съобщение от 11.07.2018 г. То е
върнато с отбелязване от 31.07.2018 г., че на адреса няма такава фирма и
представляващ, което не е позволило да
се връчат книжата.
Заповедният съд е дал указания адресът да се посети отново
в течение на един месец, вкл. в неприсъствени
дни, което се отбележи в призовката.
На 10. 10.2018 г. заявителят е представил молба,
придружена с препис от исковата молба от 09.10.2018 г., въз основа на която е
образувано настоящото производство.
В последствие е върнато съобщение от 14.08.2018 г.,
съдържащи указанията на заповедния съд. Видно от призовката, адресът е бил
посетен за периода 23.08.2018 г. -
01.10.2018 г. Длъжностното лице по призоваване е отразило, че няма обозначение
за наличие на такава фирма. Няма представляващ или други служители на които да
бъде връчено съобщението.
По
делото е представен запис на заповед, издадена от първия ответник и авалиран от
втория, чиято редовност ще бъде разгледана по долу, както и платежни документи.
При така установената
фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Настоящата инстанция намира, че съобщението
съдържащо указания до ответника от 11.07.2018 г., което е върнато с отбелязване
от 31.07.2018 г., че на адреса няма такава фирма и представляващ, не съставлява
редовно оформено съобщение позволяващо прилагане на нормата на чл.50, ал.2 ГПК.
Правилото изисква страната – ЮЛ да е напуснало
адреса си. Такова удостоверяване в призовката липсва. Следователно е следвало да
бъде осъществено ново връчване, каквито са и дадените от заповедния съд
указания.
Последното
посещение на адреса е било осъществено на 01.10.2018 г., като молбата съдържаща
препис от исковата молба е депозирана пред съда на 10.10.2018 г., т.е. в срока
по чл.415, ал.4 ГПК и следователно искът е допустим.
Вземането,
съгласно твърденията, изхожда от ЗЗ, като
ищецът не е длъжен на въведе каузалното правоотношение, чието обезпечение се
явява ЗЗ.
Съдът
намира, че записът на заповед е редовен от външна страна – притежава
реквизитите по чл.535 ТЗ и следователно установява наличие на подлежащо на
изпълнение вземане за сумата 14 700 евро.
Ценната
книга е с уговорен падеж – 05.04.2015 г. Съгласно
тълкуването дадено в ТР № 1 от 28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г., ОСТК на ВКС, по своята правна същност предявяването на записа на
заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното
задължение. При
наличие на определен падеж не
съществува правно изискване за предявяване на записа на заповед за плащане.
Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху
възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя и съответно ремитентът не губи
правата си. Предявяването за
плащане съставлява предпоставка само за поставянето на
длъжника в забава и е необходимо съдействие от
кредитора за изпълнение на задължението (РЕШЕНИЕ
№ 148 ОТ 15.11.2017 Г. ПО Т. Д. № 61/2017 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС).
В ЗЗ е отразено, че причината за
задължението е Договор за покупко-продажба от 18.02.2013 г. и договор за цесия
от 31.03.2015 г. Съдът намира, че по своя характер така направената добавка не
отрича безусловния характер на поетото задължение по см. на т.4д от ТР 4/14 г.
на ОСГТК на ВКС, а има отношение към
каузално отношение.
Ответниците
са основали защитата си на релативно възражение - изпълнение по каузалното
правоотношение. Следователно трябва при
условията на пълно и главно доказване да установят неговото наличие(т.17 от
ТР№4/14 г.), връзка му със записа на заповед, както и изпълнение на
задължението си на обезпечено с ценната книга задължение. В ЗЗ е отразено, че причината за
задължението е Договор за покупко-продажба от 18.02.2013 г. и договор за цесия
от 31.03.2015 г. Това вписване индицира, но не доказва наличието на каузалното
правоотношение, което следва да бъде въведено в процеса с неговото съдържание –
насрещни права и задължения, падеж и т.н.
Ответниците са посочили, че ЗЗ обезпечава Договор
за доставка от 2013 г., с предмет доставка на торове със страни „Б.Р.“ и „Б.Б.“ ЕООД – като доставчик, и първия ответник
– като получател. Първият ответник твърди, че изпълнил частично задълженията си
по каузалното правоотношение по издадени
фактури.
Във връзка с липсата на достатъчна индивидуализация на каузалното
правоотношение, както и неяснота относно цедента, съответно цесионера по
договора за прехвърляне на вземане, съдът е дал указания на ответниците да
уточнят възражението си, което не е било изпълнено.
С молба от 22.07.2020 г. са представени документи –
извлечения от разплащателни сметки на ответника ЮЛ от 18.09.2013 г. и
03.10.2013 г. Те установяват теглене на
суми от ответника ЮЛ( съгласно изписаното ЕИК),
попълване на платежно нареждане извън банката в полза на ищеца по
фактура за препарати от 2013 г, издаване на превод във валута на трето лице BRISEGROOP SRL ROMANIA. Депозирано е
платежно нареждане за сума от 2000 лв. за плащане по фактура, нареждане за
презграничен превод на румънското дружество и две фактури, като липсват
доказателства, че те съставляват плащане по процесното неуточнено каузално
правоотношение.
При
установеното наличие на вземане изходящо от ЗЗ следва да се разгледа
направеното възражение за погасителна давност. Правото
на пряк менителничен иск /осъдителен или установителен/ срещу издателя по запис
на заповед се погасява по давност съобразно правилото на чл.531, ал.1 ТЗ с
тригодишна давност от падежа.
Падежът е 09.04.2015 г. Настоящото производство, при
отчитане на нормата на чл.422, ал.1 ГПК, е образувано на 22.04.2015 г.
Следователно давностният срок не е изтекъл.
Ответникът И.Б. е поел менителнично поръчителство във формата по чл.484, ал.1 ТЗ и отговаря като
издателя (чл.485, ал.1 ТЗ). Следователно ответникът – авалист е солидарно
отговорен за вземането.
Горното налага извода, че в хода на настоящото производство
се установи наличието на процесното вземане, сочещо на основателност на
предявения установителен иск.
В тежест на ответниците следва да се възложат направените от
ищеца в заповедното производство разноски, както и направените пред настоящата
инстация, както следва: 575,01 лв. ДТ и 911 лв. възн. за адвокат пред СРС,
както и 575,01 лв. ДТ и 450 лв. за адв. възнаграждение пред СГС. Тъй като
липсва основание за солидарност, сумите следва да се присъдят разделно.
Р Е
Ш И :
Приема за установено на осн. чл.422 ГПК, че „Б.И С.З.П.“ ООД, ***,
р-н Триадица, ул.“****, партер, оф.1 и И.Т.Б.,*** СОЛИДАРНО дължат на „Б.Б.“ ЕООД, ***, оф.4, чрез адв.Ж.Ж., сумата 14 700
евро. по Запис на заповед от 05.04.2015 г., ведно със законна лихва от
22.04.2015 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК от
15.02.2016 г. по ч.гр. д. № 22008/2015 г. по описа на СРС.
Осъжда „Б.И С.З.П.“ ООД, ***, р-н Триадица, ул.“*****,
партер, оф.1 и И.Т.Б.,*** да заплатят на „Б.Б.“ ЕООД, ***, оф.4, чрез адв.Ж.Ж., сумата 1486,01 лв. разноски пред СРС и 1025,01 лв.
разноски пред СГС, по ½ за всеки.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: