Р Е Ш Е Н И Е
№ …………. /…….03.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на девети февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ТОНИ КРЪСТЕВ
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1489 по описа за 2015 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Агророуд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, като
производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез фотоволтаични
панели, присъединен към електро-разпределителна мрежа, срещу „Енерго-про
продажби" АД, ЕИК ********* със седалище гр. Варна, като купувач на
произведената от ищеца енергия, с която са предявени:
1. Главен иск за осъждане на ответника
да върне на ищеца прихванати суми, представляващи недължимо платена (на
отпаднало основание) цена за достъп до мрежата в размер на 926 384,39 лева,
претендирани като част от общата дължима от ответника сума в размер 953 384,39
лева без ДДС, заедно с лихвата за забава от момента на депозиране на исковата
молба в съда до пълното заплащане на дължимата сума и 235 727,46 лева от пълния
размер на лихвата в размер на 238 727,46 лева, представляваща сумарно
обезщетение за забава (мораторна лихва) начислено върху всяка прихваната сума
по 10 бр. фактури за достъп до мрежата, издадени от „Енерго-про мрежи" АД
за периода от датата на прихващане на съответната сума до 14.09.2015 г.
2. Евентуален иск за осъждане на
ответника да заплати неплатената в пълен размер цена за електрическата енергия
по сключения между страните договор за изкупуване на електрическа енергия
произведена от възобновяем енергиен източник от 17.05.2012 г. в размер на 926
384,39 лева, претендирани като част от общата дължима от ответника сума в
размер 953 384,39 лева без ДДС, заедно с лихвата за забава от момента на
депозиране на исковата молба в съда до пълното заплащане на дължимата сума и
235 727,46 лева от пълния размер на лихвата в размер на 238 727,46 лева,
представляваща сумарно обезщетение за забава (мораторна лихва) върху
неплатената част от цената по 10 бр. фактури за произведена и изкупена
електроенергия, издадени от ищеца в периода от 28.09.2012 г. до 30.06.2013 г.
начислено за периода от датата на падежа на съответната фактура до 14.09.2015
г.
В исковата молба се твърди, че ИЩЕЦЪТ
„Агророуд“ ЕООД е производител на
електрическа енергия от възобновяеми източници, който чрез фотоволтаични панели
оперира електрическа централа с инсталирана мощност 5 МW, присъединена към
мрежата на оператора на електроразпределителната мрежа „Енерго-Про Мрежи"
АД. Ищецът има сключен договор за изкупуване на електрическа енергия от
17.05.2012 г. с ответника, по силата на който последният е задължен да изкупува
цялата произведена електрическа енергия за период от 20 години. За
предоставения достъп до мрежата, ищецът заплаща цена за достъп, определена с
Решение № Ц-033 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР)
от 14.09.2012 г., която за производители
на електрическа енергия от възобновяеми източници е определена на 189,38 лв. на
МВтч отделена към мрежата произведена електрическа енергия. Твърди се по-натам
в исковата молба, че ищецът е подал пред Върховния административен съд жалба
срещу Решение № Ц-033 на ДКЕВР. Били подадени още 1300 жалби от други
производители на електрическа енергия от ВЕИ, в резултат на което
решението на ДКЕВР е отменено с Решение № 7135/27.05.2013 г. на ВАС по
адм.д. № 12723/2012 г., потвърдено окончателно с Решение № 13667/21.10.2013 г.
на ВАС по адм.д. № 10056/2013 г. С отмяната на Решение № Ц-033 от 14.09.2012 на
ДКЕВР, са отпаднали, според ищеца, с обратна сила разпоредените с него правни
последици, а именно: заплащането на съответната цена за достъп до мрежата от
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Твърди се,
че през целия период от постановяване на Решение № Ц-033 от 14.09.2012 на ДКЕВР
до отмяната му, ищецът е получавал фактури от оператора на мрежата – „Енерго-Про Мрежи"
АД за съответното количество отдадена в мрежата електрическа енергия, както следва: 1.
Фактура № ********** от 11.10.2012
г. на стойност
40069.78 лева; 2. Фактура № **********от 05.11.2012 г. на
стойност 85993.67 лева; 3. Фактура № ********** от 06.12.2012 г. на
стойност 109 573.75 лева; 4. Фактура № **********
от 07.01.2013 г. на
стойност 30 288.68 лева; 5. Фактура № **********
от 05.02.2013 г. на
стойност 45 014.87 лева; 6. Фактура
№ ********** от
05.03.2013 г. на стойност
58 050.28 лева; 7. Фактура № **********
от
03.04.2013 г. на стойност
118 482.19 лева; 8. Фактура № **********
от
07.05.2013 г. на стойност 145 062.05 лева; 9. Фактура № **********от 05.06.2013 г.
на стойност 196 403.72 лева; 10.
Фактура № **********от 05.07.2013 г. на стойност 124 445.39 лева. Видно от
приложената справка по чл. 366 ГПК общата цена за достъп по издадените фактури
е в размер на 953 384,39 лв.
Твърди се още, че с протоколи за
прихващане на взаимни задължения № 1 от 22.10.2012 г, № 2 от 21.11.2012 г, № 3
от 18.12.2012 г., № 4 от 10.01.2013, № 5 от 11.02.2013 г., № 6 от 11.03.2013
г., № 7 от 10.04.2013 г., № 8 от 10.05.2013 г., № 9 от 10.06.2013 г., № 10 от
08.07.2013 г., „Агророуд" ЕООД, „Енерго-про мрежи" АД и „Енерго-про
продажби" АД, са извършили прихващане на дължимите суми за цената за
достъп в посочения по-горе размер с част от цената, която крайният снабдител
(„Енерго-про продажби" АД) е задължен да заплати на ищеца за произведеното
и изкупено от ответника количество електрическа енергия. Видно от представените
протоколи за прихващане ответникът е придобил вземанията си срещу ищеца
посредством цесия на вземанията на „Енерго-про мрежи" АД обективирани в
издадените от цедента фактури за достъп до електропреносната мрежа. Според
ищеца, след отмяната на Решение № Ц-033 на ДКЕВР от Върховния административен
съд всички правни последици на посоченото решение отпадат с обратна сила,
включително и задължението на ищеца за заплащане на цената за достъп до
мрежата. Следователно, всички вземания за цената за достъп, с които ответникът
е извършил прихващания също отпадат с обратна сила и съответните суми следва да
бъдат възстановени от ответника на ищеца, като платени при отпаднало основание
или, евентуално, да бъдат заплатени като неплатена цена за продадена на
ответника електрическа енергия по сключения между страните договор за
изкупуване на електрическа енергия произведена от възобновяем енергиен източник
в същия размер. Във връзка с претендираните суми ищецът е изпратил на ответника
нотариална покана, връчена на 25.06.2013 г., но до момента не е получил нито
плащане, нито отговор.
Тъй като ответникът не е престирал
връщане на прихванатите суми се претендира осъждане на ответника да заплати на
ищеца част от прихванатата сума в размер само на 926
384,39 лева, от общата дължима от ответника сума в размер 953 384,39 лева,
ведно със законната лихва и разноски по спора, както и само 235 727,46 лева от
пълния размер на лихвата в размер на 238 727,46 лева, за периода от датата на
извършеното прихващане на всяко от цедираните на ответника вземания по фактури
за достъп до мрежата до датата на предявяване
на иска.
Евентуално, в случай на отхвърляне на
главния иск, моли да бъде осъден ответникът да заплати неплатената в пълен
размер цена за електрическата енергия по сключения между страните договор за
изкупуване на електрическа енергия произведена от възобновяем енергиен източник
от 17.05.2012 г. в размер само на 926 384,39 лева, претендирани като част от
общата дължима от ответника сума в размер 953 384,39 лв. без ДДС, заедно с
лихвата за забава от момента на депозиране на исковата молба в съда до пълното
заплащане на дължимата сума и само 235 727,46 лева от пълния размер на лихвата
в размер на 238 727,46 лева, представляваща сумарно обезщетение за забава
(мораторна лихва), с правно основание чл. 84-86 от ЗЗД, получено като сбор от
начислените лихви по 10-те броя фактури за произведена и доставена от ищеца на
ответника електроенергия за периода от протокола за прихващане по всяка една от
фактурите до датата на предявяване на иска.
Ответникът в отговор твърди
недопустимост и неоснователност на претенцията. Твърди, че законът предвижда
специален ред за защита от незаконосъобразни действия на административните
органи, а именно по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1 от ЗОДОВ и искът
следва да се насочи срещу КЕВР. По основателността на главния иск поддържа, че
не е осъществен фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД. Сочи, че решението на ВАС за отмяна на
решение № Ц-33/14.09.2012 г. ДКЕВР е с конститутивно действие и занапред, а не
с обратна сила; освен това развалянето, респективно отмяната на правопораждащия
юридически факт няма обратно действие при договорите с продължително и
периодично изпълнение съгласно чл. 88 ал.1 от ЗЗД. Ищецът е присъединен към
електроразпределителната мрежа и е сключил договор за изкупуване на ел.енергия
с ответното дружество, а предоставените от „Енерго-Про мрежи” АД услуги по
предоставяне на достъп са фактурирани по цени преди тяхната отмяна. Счита, че
ищецът има регламентирано нормативно задължение да заплаща цена за достъп и
същото не е отменено с отмяната на решението на регулаторния орган, нито се
основава на това решение, тъй като последното само сочи цената. А последната се
дължи от всички ползватели на мрежата, включително и от производителите на
електрическа енергия от ВЕИ. Не на последно място твърди, че на ищеца е
предоставен достъп и следователно погасяването на задължението за плащане на
цената за достъп не е извършено без основание или на отпаднало такова,
респективно не е осъществен фактическият състав по чл. 55 ал.1 от ЗЗД. По
аналогични съображения оспорва и предявения в условията за евентуалност иск за
заплащане на цената на произведената и доставена от ищеца електроенергия.
Счита, че прихващането е породило правно действие, тъй като насрещните вземания
са съществували на основание разпоредби на закона и другите актове по
приложението му и доколкото с отмяната на решението на ДКЕВР не отпада
задължението за заплащане на цената за достъп до мрежата.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявените искове и по същество моли същите
да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът чрез процесуалния си
представител прави искане да бъде зачетено извършеното в хода на процеса
плащане. Излага аргументи за неоснователност на главния иск. По същество моли
за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото
разноски,в т.ч. при отхвърляне на главния иск и разглеждане на евентуалния.
И двете страни са възразили за
прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско
възнаграждение.
Фактическа
страна.
Ищецът като производител на активна
енергия от възобновяем източник е сключил с ответника – лицензиран за
съответния район краен снабдител, изкупуващ произведената енергия по
преференциални цени, договор № 203/17.05.2012 г за изкупуване на ел. енергия,
произведена от слънчева енергия в енергиен обект фотоволтаична централа (ФвЕЦ)
„РЕСЕН 1“, с инсталирана мощност 5 МW, въведена в експлоатация на 27.03.2012 г.
Между ищеца и мрежовия оператор
„Енерго-про мрежи" АД не е сключен писмен договор за достъп до мрежата и
ползваните мрежови услуги са били остойностявани по временни цени за тази
услуга, определени от регулаторен орган
(ДКЕВР) с решение Ц-33/14.09.2012 г.
В периода от м. септември 2012 г. - м.
юни 2013 г. за произведеното и отчетено количество електрическа енергия ищецът
издал 10 фактури (№ от 7 до 19) за продажната цена. Същевременно, операторът на
мрежата „Енерго-про мрежи" АД начислил за същия период по 10 фактури (№
1100613, 1100850, 1101014, 1101422, 1101699, 1102120, 1102373, 1102763, 1103115
и 11034239) цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната
мрежи. Ежемесечно, след издаване на всяка от фактурите от „Енерго-про
мрежи" АД, е постигано и тристранно споразумение между производителя –
ищец в настоящото производство, мрежовия оператор и ответника – купувач на
произведената електрическа енергия. В общо десет протокола с идентично
съдържание, мрежовият оператор прехвърлял на купувача на пренесената енергия (ответника)
вземането си за цената на достъпа до мрежата, ищецът като длъжник за тази цена
едновременно приемал прехвърлянето на задължението си на нов кредитор и се
съгласявал то да се погаси (като по-малко по размер), чрез прихващане със
съответна част от насрещното му вземане като продавач срещу новия кредитор (ответника)
за произведената и продадена ел. енергия. Общият размер прихванати суми за
процесните десет месеца възлизат на 953 384,39лв.
След
договарянето на прихващанията, с влязло в сила
Решение № 4083 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12494/2012 г., IV о.,
е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012г.
на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени,
считано от 18.09.2012г., временни цени за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи, които да бъдат заплащани ежемесечно, в
зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на
електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в
частта по Раздел ІІІ – за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са
определени с решение № Ц-18/20.06.2011г., т.12 – с инсталирана мощност над 200
kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012г.-30.06.2012 г. – 189,38
лв./МВтч., в която категория попада електроцентралата на ищеца.
Няма спор между
страните относно фактите (конкретизирани детайлно в исковата молба), касаещи
изискуемост и размер преди прихващането на насрещните вземания, както и по
отношение на изискуемост, периоди и размер на законната лихва за забава до
датата на подаване на исковата молба.
На
съда е служебно известно, че за останалата част до пълния размер на исковите
претенции по евентуалните искове, спорът между страните е разрешен с влязло в
сила съдебно решение от 1.9.2017 г. по търговско дело 663/2016 на Върховен
касационен съд, 2-ро т.о. (л. 180-187), с което предявените частични искове за
присъждане на само 27 000 лв., като част от неплатена цена на произведена
и изкупена енергия, прихваната с недължимо (поради липса или отпадане на
основанието) насрещно вземане за цена за достъп на производител на електрическа
енергия от слънчева енергия, присъединен към разпределителна мрежа за периода,
фактуриран от 11.10.2012 до 05.07.2013 г., както и само 3000 лв., претендирана
като част от обезщетение за забава, начислена от всеки отделен падеж на
неоснователно прихванато вземане до 30.10.2013 г. и акцесорна претенция за
присъждане на законната лихва от депозиране на искова молба 04.11.2013 г., са
уважени.
Не се оспорва от ответника
обстоятелството, че с нотариална покана, връчена на ответното дружество на 25.06.2013
г., последното е било поканено от ищеца да заплати претендираните суми.
Не е спорно между страните, че в хода
на настоящото производство и преди приключване на съдебното дирене ответникът е
извършил доброволно плащане на сумата сумата от 1 304 773.53 лв.,
което се установява и от приетото като доказателство по делото преводно нареждане
от 22.03.2017 г. (л. 153).
Правни
изводи.
По
главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и акцесорния
спрямо него иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Фактическият състав на кондикционния
иск по чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД – в хипотезата отпаднало основание, включва
даване от ищеца, респ. получаване от ответника на престация на основание, което
е съществувало към момента на имущественото разместване, но в последствие е
отпаднало с обратна сила.
Ищецът твърди, че ответникът чрез
цесия е придобил от мрежовия оператор вземане към ищеца за цена за достъп до
електропреносната и електроразпределителната мрежи и след като е прихванал
придобитото вземане срещу задължението си за заплащане на цена на доставена му
от ищеца електроенергия, се е обогатил неоснователно, тъй като към момента на
извършване на прихващането цедираното вземане не е съществувало поради отпадане
с обратна сила на основанието за неговото възникване.
Прихващането от ответника на част от
дължимата от него цена за закупена електроенергия с цедираното вземане не може
да се приравни на даване, респ. получаване на нещо. Същото е послужило като
основание за ответника да не изпълни задължението си за плащане на пълния
размер на цената на доставената от ищеца електроенергия, тъй като е считал, че
тази част е погасена в резултат от извършеното прихващане. По делото не е
установено и не се твърди ищецът да е заплатил на ответника сумите по
цедираното вземане. След като цената за достъп до мрежата фактически не е била
заплатена от ищеца, респ. получена от ответника в качеството му на цесионер,
последващата отмяна на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, с което са определени временни цени за достъп до
електропреносната и електроразпределителните мрежи в частта по Раздел ІІІ касаещ
енергията, произведена от електроцентралата на ищеца, има значение за отпадане
на задължението на ищеца да заплати цената за достъп, но е ирелевантна по
отношение на фактическият състав на неоснователното обогатяване, тъй като
имуществено разместване изобщо не е настъпило. Ищецът не е заплащал цена за
достъп нито на мрежовия оператор, нито на ответника. Прихващането е извършено с
несъществуващо вземане, поради което не е породило правно действие. Липсата на
валидно извършено прихващане води единствено до извод за непогасено в пълен
размер задължение на ответника да заплати на ищеца доставената му електрическа
енергия, но не и до неоснователно обогатяване на ответника. По тези съображения
и с оглед на изложените от ищеца фактически твърдения главният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на претенцията за
главница обуславя неоснователност и на акцесорната спрямо главния иск претенция
за мораторно обезщетение в размер на законната лихва.
С оглед сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, при
което ищецът е съединил исковите си претенции – отхвърляне на главните искове,
съдът дължи произнасяне по евентуалните искове.
По предявените в условие
на евентуалност иск с правно основание чл. 79, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД вр. чл.
327 от ТЗ и акцесорната спрямо него искова претенция с правно основание чл. 86
от ЗЗД:
Предявеният
иск е частичен за присъждане на разликата до пълния размер на претенцията след
влизане в сила на съдебно решение по предходно заведен частичен иск между
същите страни на същото основание. Въпросът ползва ли се решение по уважен
частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща
от същото право, е решаван противоречиво в практиката на съдилищата, което е
основание и за образуване на тълкувателно дело № 3 /2016 г. ОСГТК на ВКС, по
което до момента не е произнесено тълкувателно решение.
Настоящият
съдебен състав споделя практиката, обективирана в решение № 89/11.07.2011
година, постановено по т. д. № 716/2010 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. и
решение № 154/24.08.2016 г. постановено по гр. д. № 3848 /2015 година по описа
на ВКС, ГК, ІV г. о., с които е прието, че предмет на силата на пресъдено нещо
не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически
факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват
всички факти, очертани от хипотезата на правната норма, въз основа на която се
поражда претендираното материално право, поради което установените с решението
по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със
сила на пресъдено нещо, доколкото индивидуализират спорното право, чрез
основанието и петитума на иска. Затова при уважен частичен иск фактическите
констатации на съда в решението за уважаването му, касаещи правопораждащи спорното
право факти, се ползват със сила на пресъдено нещо в последващото производство
за остатъка от вземането.
Предмет
на приетия за разглеждане в настоящото производство евентуален иск в частта за
главница е остатъкът от вземането за плащане на сумата 926 384,39 лева, от обща
дължима от ответника сума в размер 953 384,39 лева, представляваща цена на
произведеното и отчетено количество електрическа енергия в периода м. септември
2012 г. - м. юни 2013 г. по издадени от ищеца 10 бр. фактури (№ от 7 до 19), прихваната
с насрещно вземане в общ размер от 953 384,39 лв за цена за достъп на
производител на електрическа енергия от слънчева енергия, присъединен към
разпределителна мрежа за същия период. Предмет на евентуалния иск за мораторно
обезщетение в размер на законната лихва от
момента на подписване
на протокол за прихващане на всяка от сумите по издадените фактури до датата
на предявяване на иска е сумата 235 727,46 лева, представляваща разликата
между пълния размер на лихвата в размер на 238
727,46 лева и
уважения частичен иск в размер на 3000,00 лева.
Претенциите
са основани на същите правопораждащи спорното право факти, които са били
основание на частичните искове за главница и мораторна лихва, уважени с влязло
в законна сила Решение № 87 от 01.09.2017 г. по търговско дело 663/2016 на
Върховен касационен съд, 2-ро т.о., с което ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата 27 000,00 лева, представляваща част от неплатена цена на
изкупена енергия по договор № 203 от 17.05.2012 г. за изкупуване на ел.
енергия, произведена във фотоволтаична централа "Ресен 1", по 10 бр.
фактури: №№ **********/28.09.2012.; **********/10.10.2012г.;
**********/29.11.2012г.; **********/27.12.2012г.; **********/30.01.2013г.;
**********/28.02.2013г.; **********/28.03.2013г.; **********/29.04.2013г.;
**********/30.05.2013г.; **********/30.06.2013г., прихванати с
насрещно вземане в общ размер от 953 384.39 лв. – цена за достъп на
производител на електрическа енергия, присъединен към разпределителната мрежа
за периода 11.10.2012 г. - 05.07.2013 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба до окончателното и плащане, както и сумата 3000,00 лева, част
от обезщетение за забава, начислено от датата на всеки отделен протокол за
прихващане до датата на исковата молба.
Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо
се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта,
принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те
са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни
последици. В последващ процес по предявен иск, произтичащ от материално право,
чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната
проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата
на пресъдено нещо (така Решение № 115 от 10.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
883/2010 г., I т. о., ТК).
С оглед задължителната сила на решението по търговско
дело 663/2016 на Върховен касационен съд, 2-ро т.о., съдът приема за безспорно
установени общите правопораждащи факти на спорното право, а именно:
възникването на облигационното правоотношение между страните по силата на договор
№ 203 от 17.05.2012 г. за изкупуване на ел. енергия, произведена във
фотоволтаична централа "Ресен 1", като основание за плащане на уговорената
по договора цена;
отпадането на основанието за начисляване в тежест на производителите на
електрическа енергия от възобновяем източник на цени за предоставената услуга
достъп до електроразпределителната и/или електропреносната мрежа, в резултат на постановеното решение
на ВАС по адм. д. № 12494/2012 г., IV о., с което е отменено Решение №
Ц-33/14.09.2012г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с
което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до
електропреносната и електроразпределителните мрежи на съответния мрежов
оператор, в частта по Раздел ІІІ – за фотоволтаични централи, чиито
преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011г., т.12 – с
инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода
01.01.2012г.-30.06.2012 г. – 189; и, съответно, недействителността на извършеното от ответника в качеството му цесионер извънсъдебно
прихващане спрямо ищцовото дружество на задълженията заплащане на цената на закупената електрическа
енергия с цедираното от цедента – „Енерго-Про мрежи” АД вземане за цена за достъп до мрежата,
тъй като е отпаднало с обратна сила основанието за възникване на последното,
т.е. цесионерът
е придобил несъществуващо вземане.
Доколкото претенцията по предявения в настоящото
производство частичен иск не се основава на други правопораждащи факти,
различни от установените в производството по търговско дело 663/2016 на
Върховен касационен съд, 2-ро т.о., в което е уважен частичния иск за главница в размер на
27 000,00
лева от същото вземане, то същата е установена по основание и на проверка в
настоящото производство подлежи съществуването на вземането за разликата от
уважения до пълния му размер. В резултат от извършеното прихващане с
несъществуващи вземания за
цена за достъп до мрежата, което не е породило целения погасителен ефект, е
останала неизплатена част от цената на доставена електроенергия по фактури №№ **********/28.09.2012 г.;
**********/ 10.10.2012 г.;
**********/ 29.11.2012 г.;
**********/ 27.12.2012 г.; **********/30.01.2013г.;
**********/28.02.2013г.; **********/28.03.2013г.; **********/29.04.2013г.;
**********/30.05.2013г.; **********/30.06.2013г. в общ размер от 953 384.39 лв.
Претендираната в настоящото производство част в размер на 926 384,39 лева представлява
разликата между общия размер на неплатената цена по фактурите и присъдената с
влязлото
в сила съдебно решение сума в размер на 27 000,00 лева, поради което искът
за главницата е доказан по размер и следва да бъде уважен, освен ако се установи друго основание
за погасяване на задължението
за разликата над 27000,00 лева, различно от извършеното прихващане.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Договора от 17.05.2012 г.
за изкупуване на ел. енергия, произведена във фотоволтаична централа "Ресен
1", падежът на задължението за плащане на цената на доставената електроенергия е
15 дни от получаване на фактурата, придружена с протокол за извършен отчет на
средствата за търговско измерване съгласно чл. 14 от договора. С подписването
на всеки един от протоколите за прихващане ответикът е признал съществуването и
изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка една от посочените по-горе
фактури за доставена електрическа енергия, поради което дължи лихва за забава
върху дължимата цена, считано от датата на съответния протокол, така както е
заявена претенцията на ищеца. Настъпилият
падеж на задълженията на датата на подписване на съответния протокол също е
факт, обхванат от силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила съдебно
решение по търговско дело 663/2016 на Върховен касационен съд,
2-ро т.о., доколкото със
същото е присъдено мораторно обезщетение в размер на 3000,00 лева като част от
общия размер на обезщетението, формиран като сбор от начислените законни лихви
върху сумите по всеки един от десетте протокола за прихващане, считано от
датата на подписване на съответния протокол. Ето защо, искането за присъждане
на обезщетение в размер на законната лихва в предявения частичен размер от
235 727,46 лева от пълния размер на лихвата в размер на 238 727,46 лева, представляваща сбор от начислените
лихви от датата на съответния протокол за прихващане до датата на предявяване
на иска – 14.09.2015 г., е основателно.
В хода на настоящото производство ответникът е заявил,
че на 22.03.2017 г.
е извършил плащане на цялото задължение към ищцовото търговско
дружество, предмет на
исковите претенции в настоящото производство, в размер на 1 304 774,53
лева, включващо процесните претендирани суми – 926 384,39 лева – главница, 235 727,46 лева – мораторни лихви, и
142 662,68 лева – законна лихва от датата на предявяване на иска до датата
на извършеното плащане. Представеното
в тази връзка писмено доказателство – преводно нареждане от 22.03.2017 г. за
извършеното плащане, не се оспорва от ищеца, който чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание на 09.02.2018 г. изрично заявява, че не
оспорва плащането за сумите по главницата и лихвите.
Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобразява и
фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право т.е., нововъзникнали в хода на производството по делото. Това означава,
че съдебното решение трябва да отразява правното положение между страните по
делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания, поради
което е налице задължение за съда да вземе предвид и новонастъпилите
факти, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или
защото го погасяват. Тъй като се касае за настъпил след изтичане на срока за
допълнителен отговор на исковата молба и
преди приключване на съдебното дирене факт, той следва да бъде взет
предвид в настоящето производство и да обуслови отхвърляне на обективно
съединените искове за
главница ведно със законната лихва и за обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на всеки един от протоколите за прихващане върху
съответната част от главницата до датата на подаване на исковата молба.
По
изложените съображения евентуалните искове ще бъдат отхвърлени поради
извършеното в хода на съдебното производство плащане на дължимите суми от
страна на ответника.
Отговорност за разноски.
Независимо
от отхвърлянето на исковите претенции ищецът има право на разноски на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК, доколкото не са налице предпоставките за освобождаване на
ответника от отговорността за разноски съобразно правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът претендира присъждане
на разноски в общ размер от 174 914, 47
лева, от които 46 484,47 лева – държавна такса и 126 000 лева адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по т.д. № 1489/2015 г. на ВОС. Претендират
се още разноски за обжалване на определението
на съда за спиране на
производството по т.д. 1489/2015 г в размер на
2400 лева - адвокатско възнаграждение и 30 лева държавни такси.
Представени са доказателства за заплатените
разноски. Доколкото жалбите на ищеца срещу определение № 27/05.01.2016 г. и
потвърждаващото го определение на въззивния съд са оставени без уважение,
разноски за образуваните частни производства пред въззивната и касационната
инстанция се следват на ответната страна.
Основателно
е възражението за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по т.д. № 1489/2015 г. на ВОС. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, в т.ч. предвид обстоятелството,
че договорът за правна защита и съдействие от 01.02.2017 г. е сключен след формирана
по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителна за съдилищата съдебна практика по съществения
за изхода от спора правен въпрос "Има ли отмяната на решението на регулаторния
орган за определяне на временни цени за достъп обратно действие, изразяващо се
в отпадане с обратна сила на основанието за заплатената цена за достъп?",
изразена в решения на ВКС: № 212 от 23.12.2015 г., по т. д. № 2956/2014 г. на I
т. о.; № 28 от 28.04.2016 г., по т. д. № 353/2015 г. на II т. о., № 75 от
16.08.2016 г., по т. д. № 206/2015 г .; № 157 от 11.01.2016 г., по т. д. №
3018/2014 г. на II т. о.; № 190 от 22.12.2016 г., по т. д. № 2738/15 на II т.
о., адвокатското възнаграждение ще се редуцира до минималния размер определен
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет
и ще се определи на 23151,12 лева. В резултат, ищецът има право на разноски в
общ размер 69635,59 лева, от които 46 484,47 лева – държавна такса и 23151,12
лева – адвокатско възнаграждение.
Неоснователно
е искането на ответника за присъждане на разноски в негова полза в случай на
отхвърляне на главния иск. Правните последици от отхвърлянето на главния иск,
когато има предявен евентуален, са, че съдът се счита сезиран с евентуално
съединеният иск. Отговорността за разноски по делото се определя от изхода на
делото по евентуалния иск. Когато между същите страни са предявени алтернативно
или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското
възнаграждение (Определение № 284 от 6.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
238/2012 г., IV г. о., ГК).
Ответникът
има право на разноски сторени в производствата, образувани по частни въззивна и
касационна жалби на ищеца срещу определение № 27/05.01.2016 г. по т.д.
1489/2015 г. на ВОС и определение № 168/12.03.2016 г. по ч.т.д. № 106/2016 г. на ВАпС.
Претенциите са за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в производствата по ч.т.д. № 106/2016 г. на ВАпС и по ч.т.д. № 1305/2016 г. на
ВКС в размер по 14160,00 лева за всяка инстанция, съгласно представени списъци
и доказателства за извършването им.
Основателно
е възражението за прекомерност на претендираните от ответника адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство по ч.т.д. № 106/2016 г. на АС –
Варна и по ч.т.д. № 1305/2016 г. на ВКС. С оглед фактическата и правна сложност
на делата възнагражденията ще се редуцират до минималния размер определен
съобразно чл. 7, ал. 1, т. 7 вр. ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет и следва да се присъдят по 7717,04 лева за всяка инстанция или
общо сумата 15434,08 лева.
Предвид обстоятелството,че
и двете страни си дължат взаимно разноски по делото, съдът ще присъди по
компенсация в полза на ищеца сумата 54201,51 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агророуд” ООД, ЕИК *********, гр. София, ул. Тинтява 13Б ет. 6, ЗА ОСЪЖДАНЕ на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* гр. Варна бул. Вл. Варненчик
258, сграда Варна тауърс – кула Г, да
върне на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, прихванати суми
в размер на 926 384,39 (деветстотин
двадесет и шест хиляди триста осемдесет и четири 0,39) лева, представляващи недължимо платена (на отпаднало основание)
цена за достъп до мрежата, претендирани като част от общата дължима от ответника сума в размер 953 384,39 лева
без ДДС, представляваща начислена за периода от м. септември 2012 г. до м. юни
2013 г. цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи по
10 бр. фактури (№ 1100613, 1100850, 1101014, 1101422, 1101699, 1102120,
1102373, 1102763, 1103115 и 11034239), издадени от оператора на мрежата, заедно
с лихвата за забава от момента на депозиране на исковата молба в съда до
пълното заплащане на дължимата сума, както и да заплати сумата 235 727,46 лева като част от сумата 238 727,46 лева, представляваща общ размер на обезщетението
за забава (мораторна лихва) начислено върху всяка прихваната сума по 10-те бр.
фактури за достъп до мрежата, издадени от „Енерго-про мрежи" АД, за
периода от датата на прихващане на съответната сума до 14.09.2015 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агророуд” ООД, ЕИК *********, гр. София, ул. Тинтява 13Б ет.6, предявени
в условие на евентуалност, ЗА ОСЪЖДАНЕ
на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, гр. Варна бул. Вл. Варненчик 258, сграда Варна тауърс – кула Г, да заплати сумите: 926 384,39 (деветстотин
двадесет и шест хиляди триста осемдесет и четири 0,39) лева, предявена като част
от неплатена цена на изкупена енергия по договор № 203 от 17.05.2012 г. за
изкупуване на електрическа енергия, произведена във фотоволтаична централа "Ресен
1", по 10 броя фактури: №№ 7/28.09.2012 г.; 8/10.10.2012 г.; 9/29.11.2012 г.;
10/27.12.2012 г.; 11/30.01.2013 г.; 13/28.02.2013 г.; 16/28.03.2013 г.;
17/29.04.2013 г.; 18/30.05.2013 г.; 19/30.06.2013 г., в общ размер от 953
384.39 лева, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното и́
плащане; 235 727,46 (двеста тридесет
и пет хиляди седемстотин двадесет и седем 0,46) лева, предявена като част
от обезщетение за забава в общ размер на 238 727,46 лева, начислено от датата
на всеки отделен протокол за прихващане на цена за достъп на присъединен към
разпределителната мрежа производител на електрическа енергия за периода
11.10.2012 г. – 05.07.2013 г. до датата на исковата молба, на осн. чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ в
хода на настоящото производство.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ********* гр. Варна бул. Вл. Варненчик 258, сграда Варна
тауърс – кула Г, ДА ЗАПЛАТИ на „Агророуд” ООД, ЕИК *********, гр.
София, ул. Тинтява 13Б, ет. 6, сумата 54
201,51 (петдесет и четири хиляди двеста и един 0,51) лева, представляваща сторени в производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК, изчислени по
компенсация.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: