№ 73
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110104283 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
срещу Ф. А. В. с ЕГН *******, с която са предявени обективно съединени установителни
искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи
на ищцовото дружество следните суми: 896, 30 лв. – дължима, но незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., 120, 91 лв. – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 15.07.2020 г., 23, 56 лв. –
дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м.
05.2017 г. до м. 04.2019 г., 4, 63 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 15.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главниците от 23.07.2020 г. до окончателно изплащане на вземанията.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата по отношение на топлоснабден имот в ************, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че ответницата
е собственик на процесния имот, поради което и притежава качеството потребител на
топлинна енергия по отношение на него. Твърди, че отношенията между страните се
регулират с Общи условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно
тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са
престирали насрещно – не са заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно чл. 33 , ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след
1
изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията
по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на
чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на
етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва
от „ПМУ София 98“ ООД /понастоящем „ПМУ Инженеринг“ ООД/, което дружество е
изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение.
Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение
на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия
заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Ф. А. В., чрез
назначения от съда особен представител адв. Ш.. Исковете се оспорват като неоснователни и
необосновани. Направено е възражение за погасяване по давност на част от вземанията.
Оспорва размера на предявените искове. Направено е възражение, че дяловото
разпределение не е извършено законосъобразно.
Като трето лице помагач по делото е конституирано „ПМУ Инженеринг“ ООД, което
е изразило становище за основателност на исковите претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 33100/2020г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 06.08.2020 г.
Длъжницата е уведомена за заповедта по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които
е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за потребителката е възникнало
насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
2
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото – нотариален
акт за продажба на недвижим имот от 27.08.2004 г., заявление –декларация за открИ.е на
партида от 06.10.2004 г., удостоверение за наследници от 08.04.2013 г., съдът приема за
установено, че в рамките на исковия период ответницата се легитимира като съсобственик
на процесния недвижим имот, респ. отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и
цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на участието си в
съсобствеността. Видно от сключения договор за покупко-продажба на апартамент № 48,
находящ се в *****************, обективиран в приетия като доказателство по делото
нотариален акт, Х. А. В. е закупил процесния недивижим имот. Впоследствие същият е
подал заявление до „Топлофикация София“ ЕАД за открИ.е на партида на негово име, като е
посочил, че домакинството му се състои от 1 член. От приетото като доказателство по
делото удостоверение за наследници е видно, че Х. А. В. е починал на 17.05.2005 г. и е
оставил като свои законни наследници съпругата си Ф. А. А. с ЕГН ********** и двете си
деца Е. Х. В. и Ал. Х. В.. По делото няма никакви данни кога е сключен гражданският брак
между Х. А. В. и Ф. А. А., а това е обстоятелство с правно значение, което не може да се
предполага. В тежест на ищеца е било да установи качеството потребител на ответницата и
обема на отговорността й, каквито са били и дадените указания с доклада. По делото се
установява, че ответницата е била съпруга на починалия Х. А. В. към момента на смъртта
му, но не и че е била негова съпруга към момента на придобИ.е на процесния
топлоснабден имот. Нещо повече индиция за обратното е, че в заявлението-декларация е
посочено, че ползвател на топлоснабдения имот ще е едно лице. Ето защо съдът не може да
направи извод, че апартаментът е придобит при условията на съпружеска имуществена
общност. При това положение и съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството,
според които децата на починалия наследяват равни части от имуществото му, а съпругът
наследява част равна на частта на всяко дете, то и Ф. А. А. е наследила 1/3 ид.ч. от
имуществото на съпруга си Х. А. В. и отговаря за задълженията му до размера на 1/3 ид.ч.
3
С оглед на изложеното, съдът приема, че посоченото лице се явява страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката
на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и
цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на
изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ.. По
делото нито се твърди, нито се доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от
ищеца общи условия или да е предложила сключването на индивидуално споразумение,
поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период
същата е бил съсобственик на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между нея и
ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Задължението за заплащане на цената за дялово разпределение следва от
разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, съгласно която клиентите заплащат на
Продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като
стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето
на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя
на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
По делото е представен е Протокол от 28.09.2004 г. от проведено Общо събрание на
етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот, на
което е взето решение за сключване на договор с „ПМУ-София 98“ ООД /понастоящем
„ПМУ Инженеринг“ ООД/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия. Видно от приетото и неоспорено от ответницата Удостоверение, издадено от
третото лице помагач са сключени договори с етажните собственици от сградата, находяща
се на адрес в *********** за извършване на услугата дялово разпределение. Решението на
ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
4
разпределение- така и в Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според
чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между
„Топлофикация София” ЕАД и „ПМУ Инженеринг“ ООД относно обстоятелството, че
ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо
редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в
обектите на етажната собственост, като обстоятелството, че за процесния период именно
„ПМУ Инженеринг“ ООД е извършвало услугата дялово разпределение за сградата, в която
се намира процесният имот, се потвърждава от приложените именно от това лице отчетни
документи и изравнителни сметки. Предвид изложеното съдът намира за доказано, че
сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия
исков период, което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните
заключение на вещото лице по съдебно-техническа експертиза. според вещото лице вх. В от
процесната сграда-етажна собственост, в който се намира процесния топлоснабден имот и
вх. Г се захранват от обща абонатна станция, като постъпилата топлоенергия е била
измервана чрез определено от Закона за енергетиката средство за измерване – общ топломер,
които е отчитан по електронен път в края на всеки месец, като технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за
сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота на
ответницата радиаторите са били демонтирани, в банята има щранг-лира без възможност за
технически монтаж на уред, начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна
инсталация, като детаилно е посочено как се формират те, достигаики се до краиния извод,
че това е ставало съобразно изискванията на деистващата нормативна уредба. Така, сумите
5
за отопление на имота са начислявани на база инсталирана мощност за щранг-лирата в
банята, сумите за битово гореща вода са начислявани чрез отчитане на 2 бр. водомери за
топла вода, които са отчетени на 12.06.2018 г. и 08.07.2019 г. и коригирани спрямо
показаният на общия водомер в абонатната станция за 2017/2018 г. съгаслано Наредба № 16-
334/2007 г. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на
база посоченото в същата Наредба и приложенията към нея– между абонатите съобразно
пълния отопляем обем на имота. От техническа гледна точка фирмата за дялово
разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с
нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално
доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от
ищеца и реално дължимата сума.
Деистващата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стоиността на деиствително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки
отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника
количество топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 1 344, 56
лв., представляваща разлика между начислените суми по фактури (1351, 45 лв.) и сумите за
възстановяване на абоната по изравнителните сметки (6,89 лв.), като посочената стоиност е
без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо,
съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото
са установени по категоричен начин доставената и потребена в имота топлоенергия в
определено количество и неините стоиности за исковия период. Заключението на експерта е
обосновано и изготвено въз основа на професионалните му знания и компетенстност,
същото не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира с доверие и го поставя в
основата на правните си изводи.
При този извод на съда следва да се даде отговор и на въпроса каква част от нея
ответникът дължи да заплати, като бъде разгледано своевременно релевирано от него
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните, разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях
6
се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира течението на давността,
като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 23.07.2020 г., а за времето от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и деиствията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост не след и на 23.07.2017 г., а след и на 16.05.2017 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
От страна на ищеца се претендират вземания за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019
г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на
ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за които
се отнасят. Следователно вземането за м. май 2017 г. е станало изискуемо на 15.07.2017 г.,
поради което и никаква част от вземанията не са погасени по давност, поради което и
възражението направено от ответната страна е неоснователно.
Ето защо съдът достига до крайния си извод, че ответницата отговаря за заплащането
на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот за процесния период до
размер на правата й в съсобствеността, респективно до наследствената й квота от 1/3,
следователно същата дължи заплащане на сумата от 448, 19 лв. /1344, 56:3=448, 19/,
представляваща 1/3 от цената на доставената топлинна енергия до процесния имот с
абонатен номер ******** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 896, 30 лв.
Към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято обща
стоиност не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер. Следва да се отбележи,
че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно и по отношение на това
вземане по изложените вече мотиви във връзка с вземането за цена на топлинна енергия.
Ответницата Ф. А. А. не е била изключителен собственик на процесния имот, а носител на
1/3 идеална част от правото на собственост върху него, възприетата сума от 35,34 лв. следва
да се раздели на 3 , за да се получи стойността на задължението за цена на услуга дялово
разпределение, отнасяща се него, като изчисляваики я по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема,
че същата се равнява на 11,78 (1/3 от 35, 34 лв.). Следователно, краината стоиност на
задължението на Ф. А. А. за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2021 г. възлиза в размер на 11,78 лв., до които размер предявеният
главен иск е основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 23, 56 лв.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.07.2020 г. до окончателното
им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
7
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят. Ето защо, за
процесните вземанията не е необходимо отправянето на покана или предприемането на
други деиствия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава. Съдът намира, че
мораторната лихва следва да бъде изчислена като се вземе предвид, че за вземанията по
обща фактура за отоплителен сезон 2017 г./2018 г. потребителят изпада в забава на
15.09.2018 г., а по отношение на вземанията по обща фактура за отоплителен сезон
2017г./2018 г. потребителят изпада в забава на 15.09.2018 г., а по вземанията по обща
фактура за отоплителен сезон 2018 г./2019 г. потребителят изпада в забава на 15.09.2019 г.
По изложените съображения и изчислена по реда на чл. 162 ГПК, съдът намира, че размерът
на лихвата за забава върху главното задължение за цена на топлинна енергия, попадащ в
обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от 192, 19 лв., начислена за
претендирания период от 15.09.2018 г. до 15.07.2020 г., съответно ответницата дължи 1/3
ид.ч. част от сумата, т.е. задължението й е в размер на 64,06 лв., до които размер
предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия е основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 120, 91 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 23.07.2020 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 4, 65 лв., начислена за
периода от 01.07.2017 г. до 15.07.2020 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство.
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело 33100/2020 г. по описа на СРС, 88 състав, както и в
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, както и да се съобрази, че
8
заповедното производство е образувано срещу трима длъжници респективно и тримата
отговарят за сторените разноски. Следователно Ф. А. В. отговаря за сумата от 13, 56 лв. –
разноски в заповедното производство и 375 лв. – разноски в исковото производство. Съдът
определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в
двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като
съобрази вида и обема на извършената деиност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Ответницата е била защитавана от особен представител, поради което и не й се
дължат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ************ срещу Ф. А. В. с ЕГН
*******, с адрес: ************, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
Ф. А. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 448, 19 лв., представляваща цена
на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот с абонатен номер № ********,
находящ се на адрес в *************, за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата от
11, 78 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.07.2020 г. до окончателното им заплащане,
както и сумата от 64, 06 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 15.07.2020 г., за които суми по ч. гр. дело №
33100/2020 г. по описа на СРС, 88 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 06.08.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 448, 19 лв. до пълния предявен размер от 896, 30лв., иска за цена на
услуга за дялово разпределение над уважения размер от 11, 78 лв. до пълния предявен
размер от 23, 56 лв., иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за разликата над уважения размер от 64, 06 лв. до пълния предявен размер от 120, 91 лв.,
както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 4, 65 лв. за периода от 01.07.2017 г. до 15.07.2020 г.
ОСЪЖДА Ф. А. В. с ЕГН *******, с адрес: ************да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
************ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 13, 56 лв., представляваща разноски
в производството по ч. гр. дело № 33100/2020 г. по описа на СРС, 88 състав, както и сумата
от 375 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „ ПМУ Инженеринг“ ООД.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10