Определение по дело №69/2019 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 11.02.2019 година

 

 

 

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди  и деветнадесета година в състав:

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ПЛАМЕН ПЕТКОВ

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

                     2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

 

 

 

след като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВЧНД  № 69  по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Адвокат Р.Х. от САК, защитник на подсъдимите Д.И.Ш. и Л.Е.Т., е депозирала частна жалба срещу протоколно определение на съда от 21.01.2019 г., постановено в разпоредителното заседание по НОХД № 305/2018 г. по описа на РС С.,  с което е отказано спиране на прекратяване на наказателното производство по същото дело. Сочи се, че становището на съда, че не се касае за едно и също деяние, обективирано както в обвинителния акт, така и в издадените срещу двамата подсъдими наказателни постановления по реда на ЗАНН, е неправилен.

 

С. окръжен съд, след като се запозна с данните по делото и с изложените в жалбата доводи и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното:

 

В РС С. е внесен за разглеждане обвинителен акт срещу Д.Ш. за извършено престъпление по 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – на 23.07.2017 г. на ГКПП К. извършил при условията на продължавано престъпление две отделни деяния по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, представляващи непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта и се отличава с изключителни цинизъм и дързост; и срещу Л.Т. за извършено престъпление по 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – на 23.07.2017 г. на ГКПП К. извършил при условията на продължавано престъпление четири отделни деяния по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, представляващи непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта и се отличава с изключителни цинизъм и дързост.

 

В разпоредителното заседание по делото от страна на защитника адв. Х. е направено искане за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК – тъй като описаното в обвинителния акт съставлява административно нарушение. В условията на алтернативност е поискано производството по делото да бъде спряно, тъй като са проведени административнонаказателни производства поотделно срещу всеки от двамата подсъдими, със същия предмет на обвинение като този по обвинителния акт, които производства са приключили с влязъл в сила съдебен акт. Във връзка с искането за спиране на производството са представени решение № 81 от 22.10.2018 г. по НАХД № 592/17 г. и по НАХД № 591/17 г., и двете по описа на РС С..

Съдът приел, че от представените решения е видно, че предмет на делата е било обжалването на наказателни постановления, с които на подсъдимите Ш. и Т. са наложени административни наказания за неизпълнение на полицейско разпореждане, дадено на ГКПП на инкриминираните н обвинителния акт дата и място, като формулираните административни нарушения биха припокрили евентуално деяния по чл. 270, ал. 1 от НК, докато на подсъдимите са повдигнати обвинения за деяния по чл. 325 от НК. Прието е от първостепенният съд, че деянията, предмет на наказателното производство в рамките на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти са съвсем различни от описаните в НП и съдебните решения административни нарушения, а в хода на делото по същество не се преклудира възможността за преценка и произнасяне на въведените основания за защита. С изложените аргументи РС С. отказал както да прекрати, така и да спре наказателното производство по делото.

 

Въззивният състав намира, че депозираната частна жалба срещу определението на РС С. в частта, с която е отказано производството по делото да бъде спряно, тъй като са проведени административнонаказателни производства поотделно срещу всеки от двамата подсъдими със същия предмет на обвинение като този по обвинителния акт, които производства са приключили с влязъл в сила съдебен акт, не подлежи на въззивен контрол, при което депозираната срещу него въззивна частна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Съдебният акт не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 251 от НК, в която са изброени случаите, в които определението за спиране подлежи на обжалване по реда на Глава двадесет и втора от НПК – а именно тези по чл. 25, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 2 и чл. 26 от НПК, но не и по чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК, какъвто е настоящият.

Първостепенният съд следва сам да извърши преценка налице ли са основанията за спиране на производството по делото на основание чл. 25, ал. 1 ,т. 5, вр. чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК, като съобрази задължителното тълкуване в ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС и по-специално изложените  в решението аргументи относно наличието на тъждество на конкретните условия, време и място на извършване на деянието в случаите, при които е нарушен основният принцип на ne bis in idem.  В този смисъл - „В аспекта на правилото ne bis in idem, отговорът на въпроса дали е допустимо деецът да носи отделно наказателна и административнонаказателна отговорност за деяние, с което се нарушават едновременно наказателна и административнонаказателна норма, логически се предпоставя от застъпеното в практиката на ЕСПЧ становище за понятието "idem" - че сама по себе си разликата в защитения обект не предотвратява действието на принципа. Отправна точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация(31) и на класификацията му като "престъпление" или "административно нарушение". Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства - наказателно и административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията - съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита.“

 

По изложените съображения С. ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната от адвокат Р.Х. от САК, защитник на подсъдимите Д.И.Ш. и Л.Е.Т., частна жалба срещу протоколно определение на съда от 21.01.2019 г., постановено в разпоредителното заседание по НОХД № 305/2018 г. по описа на РС С.,  с което е отказано спиране на прекратяване на наказателното производство по същото дело.

ПРЕКРАТЯВА  производството по ВЧНД № 69/19 г. по описа на ОС – С..

 

Определението е окончателно.

        

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

                                                                                                               (Пл. Петков)

 

 

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1:………………

                                                                                                                (Н. Николова)

 

 

                                                                                                              2:………………

                                                                                                                (Ан.Игнатова)