Решение по дело №385/2020 на Районен съд - Свищов

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 260027

 

гр. Свищов, 01.03.2021г.

 

Свищовският районен съд в публично заседание на 01.02.2021г.  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА

 

при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията НАХД  № 385 по описа за 2020год., за да се произнесе, взема предвид:

 

Постъпила е жалба срещу наказателно постановление №20-0352-000515/16.07.2020г. на Началник РУ към ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов.

 

Жалбоподателят В.Г.М. ЕГН ********** *** обжалва наказателното постановление, с което  му е наложени административни наказание глоби: в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание представлява от адв. Х.Т. и поддържа жалбата. Излага становище, че нарушението не е доказано, тъй като неизправността е установена от полицейските служители само по техен слух без да използват калибрирано шумоизмервателно устройство или технически специалист, с което да се докаже, че нивото на шум е извън установените норми. Това от своя страна е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата – РУ Свищов, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат  становище.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка: 

На 08.07.2020г. в 23,10ч. свидетелите В.Н. - мл. автоконтрольор в РУ на МВР Свищов и св. Б.А. – полицай в ООР в РУ на МВР Свищов се движели със служебен автомобил по ул. „Цар Освободител“ в гр.Свищов в посока към пл. „Алеко“. Пред тях се движел л.а. марка „Р“ с рег. №*, собственост на П.П.В. от с. П и управляван от жалбоподателя В.М.. До него на предната седалка се возел св. И.К.– негов приятел. Полицейските служители решили да извършат проверка на водача и подали звуков и светлинен сигнал. Жалбоподателят спрял. По време на проверката свидетелите констатирали, че автомобилът издава много, по- силен от нормалното звук. Св. Н. приел, че шумозаглушителното устройство на автомобила  е неизправно и във връзка с това съставил на жалбоподателя  АУАН №174492/08.07.2020г., в който отразил, че МПС е с неизправно шумозаглушително устройство – значителна неизправност (издаващо звук многократно по-силен от нормалното за работещо МПС). Приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, като посочил, че има възражения.

На 16.07.2020г. Началник РУ към ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов издал обжалваното наказателно постановление, в което възпроизвел съдържанието на АУАН. На основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП на жалбоподателят била наложена глоба в размер на 200лв. Видно от отбелязаното на обжалваното НП жалбоподателят е получил постановлението на 3.11.2020г., а жалбата е входирана в деловодството на административнонаказващия орган на 6.11.2020г.

Изложената фактическа обстановка се е установява от представените по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице , в установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. Разгледана по същество е основателна.

При извършената от съда проверка на обжалваното НП съдът констатира следното: АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, но при издаването му актосъставителят е нарушил разпоредбата на чл. 42, т.3 от ЗАНН. По-късно при издаване наказателното постановление АНО е пренесъл нарушението и в своя акт като по този начин е допуснал нарушение на нормата чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В конкретния случай в АУАН и НП липсва точно описание на извършеното нарушение. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че на посочената в процесния АУАН дата и място, при управление на МПС, което в индивидуализирано в достатъчна степен, жалбоподателят бил извършил следното нарушение: „управлява лек автомобил ... с неизправно шумозаглушително устройство – занчителна неизправност“. Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимото съдържание, като визираното нарушение, не е описано в достатъчна степен ясно с всички характеризиращи го от обективна страна признаци по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен обем. Това нарушение е пренесено и в НП. От начина на описание на нарушението следва  извода, че процесния автомобил, който е  с неизправно шумозаглушително устройство е със значителна неизправност. Изобщо обаче не е посочено, че МПС е технически неизправно, за да може евентуално да се квалифицира и степента на техническа неизправност. Така е, защото съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП изисква движещите се по пътя пътни превозни средства  да бъдат технически изправни. Разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които моторните превозни средства следва да се считат за технически неизправни. Сред изброените такива липсва формулировка, изразяваща се в "неизправно шумозаглушително устройство", като единствено в чл. 10, т. 10, б. "б. " от ППЗДвП е посочено, че технически неизправно е МПС чието ниво на шум на двигателя не съответства на предписаните нормативни стойности. Единствено може да се предполага, че актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган са имали предвид, че автомобилът е с неизправността, визирана в чл. 10, ал. 1, т. 10, б. "б. " от ППЗДвП, а именно: "повреда или неизправност по двигателя, при която нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности". В този смисъл основателно се явява възражението на жалбоподателя, че наличието на подобна неизправност по автомобила следва да бъде установена от технически специалист, притежаващ съответната квалификация. Следва да бъде използвано и калибрирано шумоизмервателно устройство, чрез което да бъде отчетено точното ниво на шум, генерирано управляваното от жалбоподателя МПС. Едва при наличието на точна стойност на нивото на шум, генерирано от процесното МПС, съдът ще може да извърши преценка дали то съответства на нормите за шум и дали е технически изправно. Не е ясно и как е направена преценката "Значителна неизправност", Съгласно разпоредбата на § 6, т. 72 от ЗДвП такава, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. В конкретния случай липсва констатация от гореизброените. Посочено е единствено, че МПС издава шум много по-силен от нормалното за работещо МПС, но липсва констатация какво е нивото на този шум, за да се прецени, че този шум е с по-значително несътответствие. След като горепосочените действия по замерване не са извършени, не е посочен размера на констатирания шум, то съдът е поставен в невъзможност да упражни контрол за законосъобразност по отношение изводите на актосъставителя и на наказващия орган. Ограничено е и правото на защита на жалбоподателя, доколкото той е поставен в невъзможност да организира защитата си по всички, релевантни за нарушението факти. За пълнота следва да се посочи, че е  неясно и как актосъставителят изначално е констатирал техническата неизправност. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че не е била извършена техническа проверка относно изправността на шумозаглушителната уредба и не е замервана силата на шума. Същевременно, представено е като доказателство удостоверение за техническа изправност на процесното ППС от 27.06.2020г., т.е. две седмици преди датата на твърдяното нарушение, от което е видно, че МПС, управлявано от жалбоподателя е преминало технически преглед и монтираната на него уредба за работа на двигателя отговаря на изискванията.  Установи се по делото, че актосъставителят се е доверил на своите и на колегата си сетивни възприятия, което обаче не може да бъде критерий, на базата на който да се ангажира отговорността на жалбоподателя.

 

 

 

Съобразно изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,  съдът

Р Е Ш И:

          ОТМЕНЯ наказателно постановление  №20-0352-000515/16.07.2020г. на Началник РУ към ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов, с което на В.Г.М. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева на основание  чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.    

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред Великотърновски административен съд.

 

 

                                                                      РАОНЕН СЪДИЯ: