№ 3880
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Н.а
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100503274 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 19.07.2021 г., постановено по гр. дело №48473 от 2021 г.
по описа на Софийския районен съд, 150 състав е признато за установено по
предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положително искове от „Топлофикация София“ ЕАД по отношение на Ю. С.,
че на основание чл. 79,ал.1, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД дължи сумата от
345,61 лв., представляваща стойността на доставена до имота топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.07.2018 г. до
окончателното погасяване на вземането; сумата от 29,57 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до
18.07.2018 г. и сумата от 20,59 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
27.07.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. дело №49408/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 150 състав, като
е отхвърлен искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за ДР в размер на 4,31 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 18.07.2018
г.
Срещу решението в уважителната част е постъпила въззивна жалба от
Ю. С. с оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбата се излага
1
становище, че въззивницата е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, но
няма качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като не е
употребявала топлинна енергия през процесния период. Излага се довод, че
практиката на търговеца противоречи на чл. 62 от ЗЗП. По изложените
съображения се иска отмяна на решението в обжалваните части и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в
цялост.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД.
Не е постъпило становище от третото лице – помагач „Техем сървисис“
ЕООД.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от правна
и фактическа страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Решението в необжалваната отхвърлителна част, както и по отношение
на ответника Иван Боянов не е обжалвано, поради което е влязло в сила и не е
предмет на настоящото въззивно производство.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в отхвърлителната
част не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е предмет на
настоящата въззивна проверка.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо
съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.
Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание по чл. 79,ал.1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение
на ответницата дължимостта на сумата от 345,61 лв., представляваща
стойността на доставена до имота топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.07.2018 г. до окончателното погасяване на
вземането; сумата от 29,57 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 15.09.2017 г. до 18.07.2018 г. и сумата от 20,59 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
2
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.07.2018 г. до окончателното погасяване на
вземането и сумата от 4,31 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за ДР от 15.09.2017 г. до 18.07.2018 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело
№49408/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 150 състав.
По така предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационна връзка между страните, както и количеството и цената на
доставената топлинна енергия. В тежест на ответника е да докаже, че
вземането е погасено, в това число с изтичане на законоустановения
давностен срок. По иска за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да
докаже наличието на изискуемо вземане, както и изпадането в забава от
страна на длъжника. В тежест на ответника е да докаже своевременно
погасяване на вземането.
По делото не е спорно, като изрично и с подадената въззивна жалба
въззиеницата потвърждава, че е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот.
Съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Разпоредбата на чл.
153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Битов клиент по смисъла на закона, съгласно дефиницията, предвидена в §2а
от ДР към ЗЕ, е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и