Решение по дело №3274/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3880
Дата: 1 юли 2024 г. (в сила от 1 юли 2024 г.)
Съдия: Гюлсевер Сали
Дело: 20221100503274
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3880
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Н.а

Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100503274 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 19.07.2021 г., постановено по гр. дело №48473 от 2021 г.
по описа на Софийския районен съд, 150 състав е признато за установено по
предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положително искове от „Топлофикация София“ ЕАД по отношение на Ю. С.,
че на основание чл. 79,ал.1, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД дължи сумата от
345,61 лв., представляваща стойността на доставена до имота топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.07.2018 г. до
окончателното погасяване на вземането; сумата от 29,57 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до
18.07.2018 г. и сумата от 20,59 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
27.07.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. дело №49408/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 150 състав, като
е отхвърлен искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за ДР в размер на 4,31 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 18.07.2018
г.
Срещу решението в уважителната част е постъпила въззивна жалба от
Ю. С. с оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбата се излага
1
становище, че въззивницата е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, но
няма качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като не е
употребявала топлинна енергия през процесния период. Излага се довод, че
практиката на търговеца противоречи на чл. 62 от ЗЗП. По изложените
съображения се иска отмяна на решението в обжалваните части и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в
цялост.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД.
Не е постъпило становище от третото лице – помагач „Техем сървисис“
ЕООД.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от правна
и фактическа страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Решението в необжалваната отхвърлителна част, както и по отношение
на ответника Иван Боянов не е обжалвано, поради което е влязло в сила и не е
предмет на настоящото въззивно производство.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в отхвърлителната
част не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е предмет на
настоящата въззивна проверка.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо
съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.
Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание по чл. 79,ал.1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение
на ответницата дължимостта на сумата от 345,61 лв., представляваща
стойността на доставена до имота топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.07.2018 г. до окончателното погасяване на
вземането; сумата от 29,57 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 15.09.2017 г. до 18.07.2018 г. и сумата от 20,59 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
2
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.07.2018 г. до окончателното погасяване на
вземането и сумата от 4,31 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за ДР от 15.09.2017 г. до 18.07.2018 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело
№49408/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 150 състав.
По така предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационна връзка между страните, както и количеството и цената на
доставената топлинна енергия. В тежест на ответника е да докаже, че
вземането е погасено, в това число с изтичане на законоустановения
давностен срок. По иска за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да
докаже наличието на изискуемо вземане, както и изпадането в забава от
страна на длъжника. В тежест на ответника е да докаже своевременно
погасяване на вземането.
По делото не е спорно, като изрично и с подадената въззивна жалба
въззиеницата потвърждава, че е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот.
Съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Разпоредбата на чл.
153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Битов клиент по смисъла на закона, съгласно дефиницията, предвидена в §2а
от ДР към ЗЕ, е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и

одобрени от Комисията за енергиино и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.

1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за деиствителност, а форма за
доказване /в този смисъл ТР №2/2018 по т. дело № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС/.
Следователно ответницата се явява собственик по смисъла на чл.153 ЗЕ
и на основание чл. 150 ЗЕ се установява наличие на облигационно
правоотношение с ищцовото топлофикационно дружество и качеството й на
потребител, съгласно общите условия на дружеството.
Неоснователно е оплакването на въззивницата, че ОУ на дружеството
не са обвързващи за нея.
Съгласно чл. 125 от Закона за енергетиката, топлоснабдяването и
централизираното охлаждане е процес на производство, пренос, доставка,
разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара
3
и гореща вода за битови и небитови нужди и охладени течности, включително
охладена вода. Производството на топлинна енергия се извършва от
енергийно предприятие, получило лицензия за производство по реда на този
закон. На съда е служебно известно, че ответното дружество представлява
енергийно предприятие с лицензия за производство на топлинна енергия по
смисъла на Закона за енергетиката. Съгласно чл. 149 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия. Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията. Топлопреносните предприятия
задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. В
настоящия случай, доколкото по делото не се твърди и не се доказва,
клиентите да са инициирали производство по предложение на специални
условия, то ОУ на топлофикационното дружество се явяват обвързващи за
тях.
Неоснователно се явява и оплакването, че ищецът не е доказал и реално
доставяне на топлинна енергия до процесния имот.
По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, със
заключение по която е установено, че за процесния период е налице служебно
изчисление на база инсталирана мощност, които изчисления са в съответствие
с действащата нормативната уредба по Наредба №16-334.
Неоснователно се явява и възражението на ответницата, че се касае за
нелоялна практика от страна на топлофикационното дружество. Съгласно
действащата нормативна уредба не се изисква съгласие на всички етажни
собственици, а присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа
става въз основа на решение на общото събрание на етажната собственост при
сключен писмен договор между производител и потребител (чл.138 ал.1 ЗЕ), а
прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при
постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сградата (чл.153 ал.2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може
да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл.153 ал.6 ЗЕ). Непоискана е
тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата
договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това.
Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя
доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за
4
плащане (чл.62 ал.2 ЗЗП). С тълкувателно решение № 2 от 2017 г. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2016 г. на Общото събрание на
Гражданска колегия на ВКС е прието, че това законодателното решение не е в
колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към
този момент, защото чл.133 ал.2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр.30/
2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа.
Предвид така изложеното и поради съвпадение на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение в обжалваните
части следва да се потвърди, а подадената въззивна жалба следва да се остави
без уважение като неоснователна.

По разноските:
Предвид изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна, в
полза на която следва да се присъди сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.07.2021 г., постановено по гр. дело
№48473 от 2021 г. по описа на Софийския районен съд, 150 състав в
обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Ю. Т. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „******* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******
сумата от 100 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5