Решение по дело №144/2019 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 88
Дата: 5 ноември 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Ивайло Йорданов Бъчваров
Дело: 20192160200144
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 88

 гр.Поморие, 05.11.2019 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд , наказателна колегия, в открито заседание на 08 юли през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров

 

при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 144 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

           Производството е образувано по реда на чл.59 и сл ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Г.И.С., ЕГН********** *** срещу наказателно постановление/НП/ №19-0320-000246/22.03.2019  г.  издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Поморие , с което на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП   на жалбоподателя е наложена глоба 50  лв.  , затова, че на 18.03.2019 г. в гр.Поморие , на ул.”Манастирска” управлявал автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег.№..., като разговарял по мобилен телефон по време на управление на автомобила, без да използва устройство освобождаващо участието на ръцете му от това, което е квалифицирано като нарушение  на чл.104Аот ЗДвП.  В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

Жалбата е подадена в срок , от лице посочено в наказателното постановление като нарушител, поради което  е допустима.

Жалбоподателят се представлява  в с.з. от процесуален представител- адвокат.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изплаща представител в с.з..

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл.№ 024830/18.03.2019 г. , съставен от С.Ж.  с длъжност мл. автоконтрольор  в РУ Поморие  . Датата и мястото на нарушението, фактическото му описание и посочените като нарушени законни норми са идентични с тези, посочени в издаденото въз основа на акта НП.

При съставяне на АУАН действително жалбоподателят е отказал да подпише същия, като отказът му не е удостоверен по реда предвиден в чл.42, ал.2 от ЗАНН с подпис на свидетел, чието име и точен адрес да се отбележат в акта. Препис от акта е връчен на жалбоподателя срещу подпис, видно от разписката към същия акт. Поначало целта на  предявяване  АУАН на нарушителя, е да може последният да се запознае с вмененото му нарушение на най-ранен етап от административнонаказателното производство, за да може да упражни правото си на защита като подаде своевременно възражение пред АНО в предвидения за това три дневен срок. При отказ на нарушителя да подпише акта, в  чл.43, ал.2 от ЗАНН е предвидена процедура за удостоверяване на отказа с подпис на свидетел, като по този начин се удостоверява факта на отказа по причина извън действията на актосъставителя, който се освобождава от задължението да връчи препис от акта на нарушителя. Нарушаването на процедурата по чл.43, ал.2 от ЗАНН ще е съществено процесуално нарушение в случай,че е довела до нарушаване правото на защита на жалбоподателя като го възпрепятства да се запознае с вмененото му нарушение и да упражни правото си на защита на най-ранен етап от производството. В конкретния случай, съдът намира, че въпреки направената бележка, че жалбоподателя отказва да подпише акта, доколкото препис от същия  в крайна сметка е връчен на жалбоподателя, който го прилага и в приложенията  към настоящата жалба, допуснатото нарушение на чл.43, ал.2 от ЗАНН не се е отразило по никакъв начин на възможността жалбоподателя да упражни правото си на защита , което той е направил в пълен обем, като се е запознал с вмененото му обвинение с получения неподписан препис от акта и е възразил пред АНО на следващия ден след съставянето на акта. Поради това и в конкретния случай нарушението на чл.43, ал.2 от ЗАНН, доколкото не се е отразило по никакъв начин на правото на защита на жалбоподателя,  не може да послужи като самостоятелно основание за отмяна на обжалваното постановление , като в крайна сметка  до знанието му е бил сведен факта на съставяне на АУАН, който акт той е отказал да подпише – в подобен смисъл във връзка с редовността на връчването при нарушения по чл.43, ал.2 от ЗАНН е и решение № 1291 от 5.07.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1134/2019 г.

 Съдът не установи допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията със самостоятелни отменителни основания при съставяне на АУАН и при издаването на НП.

НП е издадено въз основа на съставения АУАН от компетентен орган по чл.189, ал.12  и съдържа изискуемите от чл.57, ал.1 ЗАНН реквизити.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното.

На   18.03.2019 г. актосъставителят- св.Ж. видял, че жалбоподателят  управлявал автомобил посочен в НП и едновременно с това разговарял по мобилен телефон, без да използва устройство освобождаващо участието на ръцете му, поради което го спрял и му съставил процесния АУАН за извършено нарушение по чл.104А от ЗДвП, въз основа, на което е издадено обжалваното НП. Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на разпитания свидетели и  писмените доказателства, съдържащи се в представената административно наказателна преписка представена по делото. 

При така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното: В чл.104А  от ЗДвП е предвидена забрана водача на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Жалбоподателят по време на управление на автомобила посочен в НП, като е говорил по мобилен телефон, без да използва устройство позволяващо ползването на телефона без участието на ръцете му е нарушил така установената забрана в чл.104А  от ЗДвП. За нарушението по чл.104А от ЗДвП , в чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП   е предвидено наказание глоба 50 лв. При определяне размера на наказанието АНО правилно е определил размера на глобата в единствения лимитативно определен в закона размер от 50 лв. ,като с така наложеното наказание спрямо жалбоподателят ще се постигнат в пълна степен целите на наказанието предвидени в чл.12 от ЗАНН.  Поради това, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН , съдът прие ,че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

 

 

Мотивиран от изложеното, Поморийски районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление №19-0320-000246/22.03.2019  г.  издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Поморие. 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – град Бургас  в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :