Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 129 13.09.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, I въззивен състав,
в публично заседание на девети август две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН
ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН ИВАНОВ
Секретар: Галина Драганова
Прокурор: Мануел Манев
разгледа докладваното от съдия Иванов ВЧНД № 682 по описа
на съда за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI във връзка с чл.436
ал.2 и ал.3 от НПК.
Образувано е
по въззивна жалба от осъдения Д.И.К. от гр. Несебър, Бургаска област, чрез
защитника му адв. Благой Потеров от АК-Бургас, против протоколно определение № 139
от 19.06.2019г., постановено по ЧНД № 391/2019г. по описа на Районен съд-Несебър,
с което съдът оставил без уважение молбата на К. за съдебна реабилитация по чл.87
от НК.
С жалбата се
оспорва законосъобразността на съдебния акт, в който е прието, че за молителя К.
не са кумулативно налице всички предпоставки, предвидени в чл.87 ал.1 от НК, не
е настъпила реабилитация по право (по чл.86 и чл.88а от НК) за осъжданията му
по НОХД № 425/2001г. по описа на Окръжен съд-Бургас, НОХД 286/2004г. и НОХД
54/2006г., двете по описа на Районен съд-Несебър, тъй като реабилитация по
право по смисъла на чл.86 ал. 2 от НК настъпвала за съответно престъпление, а
по посочените дела били налице три отделни престъпления независимо, че били
извършени в условията на съвкупност. Липсвали данни причинените вреди от
престъпленията да са възстановени по смисъла на чл.87 ал.1 т.2 от НК. По НОХД
816/2015г. по описа на НРС на осъдения К. било наложено наказание „Глоба“, за
която било образувано изпълнително производство от 2016 година, по което
регулярно били извършвани изпълнителни действия. Поради изложеното съдът приел,
че не са налице предпоставките на чл.87 ал.1 от НК, като също така не следвало
и произнасяне досежно чл.86 ал.1 от НК. Защитата застъпва противната теза и претендира
отмяна на оспореното първоинстанционно определение и постановяване на съдебен
акт, с който жалбоподателят К. да бъде съдебно реабилитиран по всички
осъждания.
В проведено съдебно заседание въззивният прокурор счита
жалбата за неоснователна, и моли атакуваното определение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция осъденият Д.К.,
редовно призован, не се явява. Упълномощеният му защитник поддържа жалбата.
Счита, че за осъдения е настъпила реабилитация по чл.86 ал.1 от НК и по чл.88а
ал.1 от НК по всички осъждания без последното - по НОХД 816/2015 по описа на Районен
съд-Несебър, за което изрично заявява, че не иска постановяване на
реабилитация. Моли жалбата да бъде изцяло уважена.
Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на
определението в предмета и пределите по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от сочените
от страните основания, прие жалбата за процесуално допустима, като подадена в
установения в чл.436 ал.2 от НПК преклузивен срок от легитимирана страна срещу
годен за съдебен контрол по този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
В първоинстанционното съдебно
производство по предвидения в НПК ред са събрани достатъчни по обем и
съдържание за правилното решаване на делото доказателства, от съвкупната
преценка на които се установява следното:
Молителят – жалбоподател Д.И.К.,
ЕГН **********, е осъждан за извършени престъпления от общ характер със
следните влезли в сила присъди и споразумения:
1. С присъда от 20.02.2002г. по
НОХД № 425/2001г. на Окръжен съд-Бургас, в сила от 30.04.2003г. К. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал2, вр. чл.63 ал.1
т.3 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година,
чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 4 години;
2. Със споразумение от 30.12.2004г.
по НОХД №286/2004г. на Районен съд-Несебър, в сила от същата дата, К. е признат
за виновен за извършено престъпление по чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, за
което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година. Със
същата присъда К. бил признат за виновен и в извършване на престъпление по
чл.195 ал.1 т.3, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, за което му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. На основание чл.23 ал.1 от НК му било определено и наложено едно общо най-тежко наказание от посочените, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година;
3. Със споразумение от 05.06.2006г.
по НОХД № 54/2006г. на Районен съд-Несебър, в сила от 13.06.2006г., К. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3, вр. чл.194
ал.1 от НК, за което му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година. На основание чл.25, вр.
чл.23 от НК му е наложено общо най-тежко наказание от наложените му по НОХД
286/2004г. и НОХД 54/2006г.- двете по описа на НРС, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 година, което наказание, на основание чл.25, ал. 2 от НК,
съдът приспаднал като изцяло изтърпяно. Със същата присъда, на основание чл.69
ал.2 от НК, съдът освободил К. изцяло от изтърпяване на наказанието „Лишаване
от свобода“ за срок от 1 година, наложено му по НОХД 425/2001г. по описа на БОС;
4. Със споразумение от 21.10.2011г.
по НОХД № 518/2011г. на Районен съд-Несебър, в сила от същата дата, К. е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.198 ал.1 от НК, за
което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца;
5. Със споразумение от 17.08.2015г.
по НОХД 816/2015г. на Районен съд-Несебър, в сила от същата дата, К. е признат
за извършено престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 от НК, за което му било
наложено наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лева.
От изисканата писмена справка
от ГД „ИН” при Министерство на правосъдието, Затвор Бургас се установява, че К.
е изтърпял ефективно наложеното му по НОХД № 286/2004г. на Районен съд-Несебър
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година за времето от 05.01.2005г.
до 05.01.2006г. и наложеното му по НОХД 518/2011г. на Районен съд- Несебър
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца за времето от 07.11.2011г.
до 07.02.2012г.
Съдът приема, че от извършените
от молителя умишлени престъпления по изброените по-горе дела, с изключение на
НОХД 425/2001г. по описа на Окръжен съд-Бургас, липсват невъзстановени
имуществени вреди, тъй като съдебните производства по тях са приключили със
споразумения по реда на чл.381 и следващите от НПК. Съгласно императивната
разпоредба на чл.381 ал.3 от НПК, възстановяването на причинените с
престъплението имуществени вреди е задължително условие за одобряване на
споразумението.
От всички налични по делото
доказателства е видно, че по първото осъждане на молителя - НОХД 425/2001г. по
описа на БОС, за същия не е настъпила реабилитация по право на основание чл.86
ал.1 т.1 от НК, тъй като в изпитателния срок на присъдата по това дело К. е
извършил друго престъпление, поради което е следвало да изтърпи отложеното
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година. Независимо, че деецът впоследствие
е бил освободен изцяло от изтърпяване на отложеното наказание „Лишаване от
свобода“, в изпитателния срок К. е извършил престъпление, за което му е
наложено наказание лишаване от свобода, и това обстоятелство е породило
възможността да се активира изпълнение на отложеното наказание. Преценката по
чл.69 ал.2 от НК е предоставена изцяло на разглеждащия делото съд и крайното му
решение за освобождаването на осъдения изцяло или отчасти от изтърпяване на
отложеното наказание не влияе на факта, че не са налице предпоставките по чл.86
ал.1 т.1 от НК за реабилитация на молителя по право.
Реабилитация по право на основание чл.86 ал.1 т.2 от НК е настъпила за осъжданията на К. по НОХД №286/2004г. и НОХД № 54/2006г., двете по описа на РС-Несебър, тъй като в тригодишния срок от изтърпяване на наложеното му общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година по тези дела, жалбоподателят не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. Деянията по горецитираните дела са извършени в условията на реална съвкупност, тоест преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, а това обстоятелство, съобразно указанията в Постановление № 2 от 27-29.IV.1970г., на Пленума на ВС, изм. и доп. с Постановление № 6 от 12.IV.1983г. и Постановление № 7 от 26.VII.1987г., води до извода, че спрямо К. е налице само едно осъждане. Така изложеното сочи, че по отношение на цитираните в настоящия абзац осъждания за молителя липсва правен интерес от постановяване на съдебна реабилитация по чл.87 от НК, тъй като по тези дела за него е настъпила реабилитация по право. Като е постановил отказ от съдебна реабилитация за молителя по НОХД №286/2004г. и НОХД № 54/2006г., двете по описа на РС-Несебър, районният съд се е произнесъл по недопустимо искане, поради което в тази част определението следва да бъде отменено, а вместо него молбата на осъдения за съдебна реабилитация за цитираните две осъждания следва да се остави без разглеждане. Фактът на настъпилата по право реабилитация следва да бъде надлежно отбелязан в бюлетините за осъжданията по НОХД № 286/2004г. и НОХД № 54/2006г. по реда, предвиден в Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост (
обн., ДВ, бр. 24 от 04.03.2008 г.).
За осъждането по НОХД
518/2011г. по описа на Районен съд-Несебър е невъзможно приложението на чл. 86
от НК, предвид изричната забрана, посочена в ал.2 на същия член, веднъж
реабилитирано по право лице да бъде реабилитирано повторно.
На същото основание и поради
същата причина, за молителя не може да настъпи реабилитация по право и за
осъждането му по НОХД № 816/2015г. по описа на Районен съд-Несебър. Основна
предпоставка за приложението на реабилитацията по право на основание чл.88а от НК при множество осъждания на лицето, е условията, посочени в същия член, в
частност сроковете по ал. 1, да са налице за всяко едно осъждане. Макар
предвидените срокове по отношение на осъжданията на К. по НОХД № 452/2001г. по
описа на Окръжен съд-Бургас и НОХД 518/2011г. по описа Районен съд-Несебър да са
изтекли, по отношение на осъждането по НОХД № 816/2015г. по описа на Районен
съд-Несебър сроковете не са изтекли,
което е пречка за приложението на посочения член.
От приложеното по делото
удостоверение от ЧСИ Делян Николов (л.19 от ЧНД 391/2019г. по описа на НРС) е
видно, че на 03.06.2016г. е било образувано изпълнително дело № 20168040400404
за събиране на наказанието „Глоба“, наложено на К. по НОХД 816/2015г. по описа
на НРС. На 18.06.2018г. съдебният изпълнител е наложил запор на всички банкови
сметки на молителя в ТБ „Инвестбанк“ АД. В изпълнение на така наложения запор,
по сметка на Районен съд-Несебър е била преведена сума в размер на 110,97 лева.
Настоящият състав констатира, че от 03.06.2016г. (когато е образувано
изпълнителното дело и съответно е била прекъсната давността за изпълнение на
наказанието „Глоба“, като е започнал да тече нов двугодишен срок), до 18.06.2018г.
(когато срещу К. са предприети действия за изпълнение на наложеното наказание
чрез надлежно изпълнително действие - налагането на запор върху негови банкови
сметки), са изминали повече от две години, с което възможността наказанието да
бъде изпълнено по принудителен ред е била погасена, предвид изтичането на
посочения в чл.82 ал.1 т.5 от НК давностен срок, в какъвто смисъл са и дадените
в т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018г. по т.д. № 2 от 2017г. на
ОСНК на ВКС указания. Моментът, в който държавните органи са загубили
възможността наложеното наказание да бъде принудително изпълнено, е началният,
от който следва да бъде изчислено изтичането на тригодишния или двугодишния
срок от изтърпяване на наказанието, предвидени съответно в чл.87 и чл.88а от НК. От изложените данни е видно, че тези срокове не са изтекли и за осъденият К.
не са налице условията нито за реабилитация по право (чл.88а от НК), нито за
съдебна реабилитация.
В контекста на гореизложеното, обсъждането
на наличието/липсата на другите предвидени в закона други условия (осъденият да
е имал добро поведение и да е възстановил причинените от умишлено извършеното
престъпление вреди) за съдебна реабилитация по чл.87 от НК, в случая се явява
безпредметно, тъй като не е изпълнено изискването за изтичане на определения в
закона 3 годишен срок след изпълнение на наказанието.
Така мотивиран, на
основание чл.341 ал.1 във връзка с чл.334 т.3 и чл.436 ал.2 от НПК, Бургаският
окръжен съд, І въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 139 от 19.06.2019г., постановено
по ЧНД № 391/2019г. по описа на Районен съд-Несебър в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл.87 от НК на
Д.И.К., ЕГН **********, за постановяване на съдебна реабилитация по НОХД №286/2004г. и НОХД № 54/2006г.- двете по
описа на Районен съд Несебър, като вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Д.И.К., ЕГН **********, за
постановяване на съдебна реабилитация за осъжданията му по НОХД №286/2004г. и НОХД № 54/2006г.- двете по
описа на Районен съд Несебър.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 139 от 19.06.2019г., постановено по ЧНД № 391/2019г. по описа на Районен съд-Несебър.
КОНСТАТИРА настъпила реабилитация по право на основание чл.86 ал.1
т.2 от НК за осъжданията на Д.И.К. ЕГН **********, по НОХД №286/2004г. и НОХД № 54/2006г., двете по
описа на Районен съд Несебър.
Препис от решението
да се изпрати на Бюро "Съдимост" при Районен съд-Несебър, за
отбелязване на настъпилата реабилитация по право за осъжданията по НОХД №286/2004г. и НОХД № 54/2006г., двете по описа на Районен съд Несебър, в електронния архив
и в бюлетините.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: