Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 20.10.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №131 по описа на СГС
за 2017 г , за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.49 ЗЗД .
И.А.И. ЕГН ********** *** иска да се
осъди „С.к.Е.“ ООД да й заплати на основание чл.49 ЗЗД сумата от 30 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от неправомерно и
недобросъвестно издаване от служител на ответника на фактура №0..462 от 13.07.2009
г и фискален бон към нея ; и справка декларация за ДДС от 13.08.2009 г ; всички
издадени от името на „И.И.“ ЕООД ; ведно със законната лихва от 04.01.2017 г до
окончателното плащане на сумите .
Ищцата твърди , че като съставил и издал
посочените документи на името на нейното дружество „И.И.“ ЕООД ответникът я е
набедил в недобросъвестност и некоректност . Ищцата изпитала стрес , дискомфорт
, страх и безпокойство и не могла да продължи професионалната си дейност .
Ответникът оспорва иска като недопустим
, респ.неоснователен . Посочва , че ищцата води срещу него редица дела , като
претенциите са отхвърлени .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Подписан е между „И.И.“ ЕООД и ответника договор №46 от 23.04.2009 г за пълно
счетоводно обслужване . Ищцата е управител на „И.И.“ ЕООД .
Издадена е фактура №0..462 от 13.07.2009
г и фискален бон към нея. Като „съставил“ във фактурата е посочена И.И. , има и
подпис и печат. Фактурата е издадена по
повод предварителен договор за покупко продажба на офис между „И.И.“ ЕООД и ответника .
Издадена е справка декларация за ДДС от
13.08.2009 г на името на „И.И.“ ЕООД. По делото е представена като разпечатка
от Интернет .
Ищцата представя копия от свои жалби по
прокуратурата и копия от документи от други дела срещу ответника , които е
водила от свое име или като управител на „И.И.“ ЕООД . Същите са неотносими в настоящото
производство .
Между „И.И.“ ЕООД и ответника се води дело по чл.19 ал.3 ЗЗД за
процесния офис т.д.№1773/16 г на СГС и гр.д.№673/17 г на САС . Искът на
ответника е уважен от СГС и САС , но решенията не са влезли в сила.
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
За
да бъде основателен иск по чл.49 ЗЗД трябва да се установи , че е налице противоправно
деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на лице , на което ответникът
е възложил определена работа. Възложителят отговоря за вредите причинени от
прекия причинител при или по повод на изпълнението на възложената работа.
Възложителят е солидарно отговорен с извършителя на работата по отношение на
увредения , но не на лично основание, не като причинител на вредата за лични
свои виновни действия или бездействия, а за такива на извършителя на работата
при или по повод на която са причинени вредите. Отговорността на възложителя е гаранционна-обезпечителна
по силата на закона и поради това платилият обезщетението възложител на
работата има право на регресен иск срещу причинителя на вредата за цялата сума
на обезщетението. Противоправното деяние на посоченото лице , вредата и
причинната връзка трябва да се докажат от ищеца във всеки конкретен случай .
При доказване на другите предпоставки вината на прекия причинител се предполага
до доказване на противното.
В случая ищцата следва да докаже , че
служител на ответника е извършил описаните от нея действия и че тези действия
са били противоправни . На пълно доказване подлежат всички обстоятелства във
връзка с размера на неимуществените вреди – че са претърпени посочените
значителни болки и страдания .
Ищцата
не представи никакви относими доказателства за твърденията си , поради което искът
й е недоказан . Не е доказано от кого
са съставени и оформени фактура №0..462 от 13.07.2009 г и фискален бон към нея
; и справка декларация за ДДС от 13.08.2009 г . Този факт не може да се докаже
с постановление на СГП по прокурорска преписка или с определение по
административно дело . С оглед принципа на непосредственост на събиране на
доказателства и чл.300 ГПК , само влязла в сила присъда е задължителна за
гражданския съд . Констатации в мотиви на определение на административен съд не
са надлежно писмено доказателство по настоящото дело .
Недопустимо е гражданският съд
инцидентно да установява престъпление „набеждаване“ или документни престъпления
на служител на ответника . Това може да стане само в наказателно производство.
Не се доказаха претендираните неимуществени
вреди , които да са пряка и
непосредствена последица от действия на служител на ответника /чл.51 ал.1 ЗЗД/. Ищцата не е страна по отношенията с ответника във връзка с фактурата ,
фискалния бон и справката декларация , а страна е нейното дружество „И.И.“ ЕООД
. Евентуално настъпили неимуществени вреди биха били не пряка , а косвена последица на деликта .
Отделно не е доказан и размерът на претендираните вреди . Ищцата не ангажира доказателства , че от действия
на служител на ответника е изпитала
стрес , дискомфорт , страх и безпокойство или че това възпрепятствало
професионалната й дейност и кариера .
Налага се
изводът , че искът е неоснователен и трябва да се отхвърли .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на И.А.И. ЕГН ********** *** да се осъди „С.к.Е.“
ООД да й заплати на основание чл.49 ЗЗД сумата от 30 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от неправомерно и недобросъвестно
издаване от служител на ответника на фактура №0..462 от 13.07.2009 г и фискален
бон към нея и на справка декларация за ДДС от 13.08.2009 г ; всички издадени от
името на „И.И.“ ЕООД ; ведно със законната лихва от 04.01.2017 г до окончателното
плащане на сумите .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
СЪДИЯ :