Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 173 29.05.2020г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието на прокурор като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 152 по описа
за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на И.Ж.Д. ***, подадена чрез
пълномощника й адв. Х.Х. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-0804-001087 от 14.12.2019г., издадена от Началник сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на МВР – Сливен, с която заповед, на основание
чл.171, т.2а, б. „а” ЗДвП, на И.Д. е наложена принудителна административна
мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 190 дни.
Делото е изпратено по подсъдност с Определение № 67 от 27.02.2020г.
по адм. дело № 89/ 2020г. по описа на Административен съд – Сливен.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, по съображения за издаването му в противоречие и
при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че неправилно и
необосновано й е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,
б. „а” от ЗДвП, като оспорва наличието на нормативно регламентираната
материалноправна предпоставка, на която се основава възприетото административно
решение за прилагане на ограничението. Твърди, че доколкото с Постановление за
прекратяване на досъдебно производство изх. № 1533/ 30.12.2019г. на прокурор в
РП – Сливен е прекратено образуваното срещу водача И.Й. И. бързо производство
за престъпление по чл.343в, ал.1 от НК, поради несъставомерност на деянието, не
може да бъде обосновано съществуването на законовата хипотеза, на основание на
която е постановена заповедта за прилагане на принудителната административна
мярка по отношение на жалбоподателката като собственик на управляваното от И.И.
моторно превозно средство. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед,
като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция“
към Областна дирекция на МВР – Сливен, чрез процесуалния си представител по
делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон на И.Ж.Д. е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП – „прекратяване на
регистрацията на ППС“, в качеството й на собственик чийто автомобил управляван
от лице, което е било лишено от право да управлява моторно превозно средство по
административен ред.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На И.Й. И. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 19904 от
14.12.2019г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че на 14.12.2019г. в 00.51ч. в гр. Кермен, ул. „Никола
Петков“, И.И. управлява МПС с рег. № ******
в срока на лишаване; не е представил МПС на ГТП; не представя СРМПС част 2,
като водачът отказва тест за упойващи и наркотични вещества с техническо
средство и отказва талон за медицинско изследване. Има неплатени глоби в размер
на 3 150 лева.
Срещу И.Й. И. е образувано бързо
производство № 1533/ 2019г. по описа на РУ на МВР – Сливен /бързо производство
вх. № 4092/2019г. по описа на Районна прокуратура – Сливен/, за престъпление по
чл.343в, ал.1 от НК – управление на МПС в срока на изтърпяване на наказанието
лишаване от право да управлява МПС, след като е наказан за същото деяние по
административен ред.
С Постановление за прекратяване на
досъдебно производство изх. № 1533/ 30.12.2019г. на прокурор в РП – Сливен, на
основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НК, е прекратено образуваното срещу водача И.Й. И.
бързо производство за престъпление по чл.343в, ал.1 от НК, поради липса на
осъществено престъпление от общ характер. Прието е, че не са налице всички
елементи от обективна страна на престъплението както по чл.343в, ал.1 от НК,
така и на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, като с оглед съдържащите се
данни за извършено административно нарушение по ЗДвП, е разпоредено препис от постановлението
след влизането му в сила да се изпрати на ОД на МВР – Сливен за извършване на
преценка за търсене на административнонаказателна отговорност на И.Й. И..
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0804-001087 от
14.12.2019г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция
на МВР – Сливен, на жалбоподателката И.Ж.Д. е наложена принудителна
административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 190
дни. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б.
„а“ от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на това, че на 14.12.2019г. в 00.51ч. в гр. Кермен, ул. „Никола Петков“, собственият
на И.Д. лек автомобил с рег. № ****** е управляван от водача И.И. с ЕГН **********,
след като е лишен от това право. Като съставен се сочи АУАН сер. GA № 19904/
14.12.2019г.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване
на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0804-001087 от 14.12.2019г., в
т.ч АУАН серия GA № 19904/ 14.12.2019г.; Постановление за прекратяване на
досъдебно производство изх. № 1533/ 30.12.2019г. на прокурор в РП – Сливен, НП
№ 19-0804-003903/ 23.01.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Сливен и др.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 343з-86 от 20.01.2017г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Сливен, с която на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР и в
изпълнение на Заповед № 8121з-48/ 16.01.2015г. на Министъра на вътрешните
работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Сливен, които да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по
чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които е и Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Сливен. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка чл.171, т.2а, б. „а” ЗДвП № 19-0804-001087 от
14.12.2019г., е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен,
в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК.
Посочено е както правното основание за упражненото от Началник сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР – Сливен правомощие, така
и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване наличието на регламентираната
материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната административна
мярка по чл.171, т.2а, б „а” от ЗДвП на собственик, чийто автомобил е бил
управляван от лице, след като е лишено от право да управлява моторно превозно
средство по административен или по съдебен ред. С оглед на което съдът приема,
че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.
Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0804-001087 от 14.12.2019г., издадена
от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Сливен, е постановена
в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като
съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените
с акта правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН
принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се
прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в
съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая като правно основание за издаване на
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0804-001087 от 14.12.2019г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „а”
от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения са прилага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. Приложената на И.Ж.Д. с обжалвания административен
акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това,
че на 14.12.2019г. в 00.51ч. в гр. Кермен, ул. „Никола Петков“, собственият на И.Д.
лек автомобил с рег. № ****** е управляван от водача И.И., след като е лишен от
това право. Следователно наложената на жалбоподателката принудителна
административна мярка е в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно
от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, след
като е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред.
От фактическа страна не е спорно по
делото, че лек автомобил с рег. № ****** – пътното превозно средство, което е
обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, към 14.12.2019г. е собственост на И.Ж.Д..
От доказателствата по несъмнен начин се и установява, че на посочените в Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 19904/ 14.12.2019г. дата,
място и време, собственият на И.Д. л.а с рег. № ****** е бил управляван от
водача И.Й. И.. Спорният по делото въпрос се свежда до това, дали водачът И.И.
е управлявал автомобила след като е бил лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или по административен ред.
Видно от доказателствата по делото
/вкл. съгласно Постановление за прекратяване на досъдебно производство изх. №
1533/ 30.12.2019г. на прокурор в РП – Сливен/, с Наказателно постановление №
17-0304-002239/ 10.07.2017г на РУ Несебър при ОД на МВР – Бургас /в сила от
30.08.2017г./, за нарушение по чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, на И.Й. И.
са наложени административни наказания – глоба и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца. С Наказателно постановление № 18-0306-000542/
10.07.2017г. на РУ Нова Загора при ОД на МВР – Сливен /в сила от 07.11.2018г./,
на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на И.И. са наложени административни
наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Съгласно
чл.18 от ЗАНН когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. При
прилагането на посочената нормативна регламентация за поотделно изтърпяване на
всяко от наложените административни наказания за отделните административни
нарушения, следва извода, че към 14.12.2019г. се явява изтърпяно единствено наложеното
на И.И. с НП № 17-0304-002239/ 10.07.2017г. на РУ Несебър при ОД на МВР –
Бургас /в сила от 30.08.2017г./ административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, но не и наложеното с НП № 18-0306-000542/
10.07.2017г. на РУ Нова Загора при ОД на МВР – Сливен административно наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, изтърпяването на което
наказание е започнало на 31.08.2019г. Следователно към 14.12.2019г. водачът И.И.
е бил лишен от право да управлява МПС и осъщественото на посочената дата от
лицето управление на лек автомобил с рег. № ****** – собственост на И.Ж.Д.,
законът свързва с прилагането на ПАМ по отношение на собственика на автомобила
в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП.
Не води до друг правен извод обстоятелството,
че с Постановление за прекратяване на досъдебно производство изх. № 1533/
30.12.2019г. на прокурор в РП – Сливен, на основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр.
с чл.24, ал.1, т.1 от НК, е прекратено
образуваното срещу водача И.Й. И. бързо производство за престъпление по
чл.343в, ал.1 от НК – управление на МПС в срока на изтърпяване на наказанието
лишаване от право да управлява МПС, след като е наказан за същото деяние по
административен ред. Видно от посоченото постановление, прекратяването на
воденото срещу И.И. наказателно производство за престъпление по чл.343в, ал.1
от НК е поради липса престъпление от общ характер с оглед неосъществяването на
всички елементи от обективна страна на престъплението, а именно с оглед липсата
на наказване за същото деяние /управление на моторно превозно средство в срока
на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно
средство/, по административен ред.
Липсата на административно наказване с наложена санкция по чл.177, ал.1,
т.1 от ЗДвП изключва единствено съставомерността на деянието „управление на МПС
в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС“ като
престъпление по чл.343в, ал.1 от НК. Но това обстоятелство не обуславя извод за
твърдяната от жалбоподателката липса на материалноправната предпоставка за
прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП – управление на МПС от
водач, след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство, доколкото
както беше посочено, по несъмнен начин е установено, че на посочените в АУАН
серия GA № 19904/ 14.12.2019г. дата, място и време, И.И. е управлявал л.а с
рег. № ****** – собственост на И.Ж.Д., в срока на изтърпяване на наказанието
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, наложено с НП №
18-0306-000542/ 10.07.2017г. на РУ Нова Загора при ОД на МВР – Сливен.
За наличието на правно релевантния
юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по
чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, без значение е и обстоятелството, че с издаденото
въз основа на АУАН серия GA № 19904/ 14.12.2019г. Наказателно постановление №
19-0804-003903/ 23.01.2020г., на водача И.И. не е наложено административно
наказание за управление на МПС в срока на лишаване от правото да управлява МПС
– липсата на наложена административна санкция очевидно е с оглед образуваното
срещу И.Й. И. бързо производство № 1533/ 2019г. по описа на РУ на МВР – Сливен.
А както беше посочено, с Постановлението за прекратяване на досъдебно
производство № 1533/2019г., с оглед съдържащите се данни за извършено
административно нарушение по ЗДвП, изрично е разпоредено препис от
постановлението след влизането му в сила да се изпрати на ОД на МВР – Сливен за
извършване на преценка за търсене на административнонаказателна отговорност на И.Й.
И..
Предвид
така установените по делото факти съдът намира, че обосновано от гл. т на
доказателствата и правилно от гл.т на закона административният орган е приел,
че са налице елементите от правопораждащия фактически състав по чл.171, т.2а,
б. „а”, предл. последно от ЗДвП, с които правната норма свързва издаването на
заповед за прилагане на принудителна административна мярка - „прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година“, по отношение на И.Ж.Д.,
в качеството й на собственик, чието МПС е било управлявано от лице, което е
лишено от право да управлява МПС. В този смисъл оспореният административен акт
се явява постановен при правилно приложение на материалния закон.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка
по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на
държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или
вменяване на задължения. Тяхната цел е
да предотвратят извършването на
административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните
последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и
продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни
последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна
мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. В случая освен че
прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гл.т
наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, същата
се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на
предвидената в закона цел, като правилно и при съобразяване с принципа за
съразмерността по чл.6 от АПК, срокът на наложената ПАМ /190 дни/, е определен
към предвидения в закона минимален такъв /6 месеца/.
Отчитайки
превантивния и преустановителен характер и съдържанието на мярката, наложена с
оспорения акт, както и целта на закона, съдът приема, че при провеждане на
административното производство не са допуснати нарушения на регламентираните
процесуални правила.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Ж.Д. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0804-001087 от 14.12.2019г., издадена от Началник
сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Сливен, с която заповед,
на основание чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, на И.Д. е наложена принудителна
административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 190
дни, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: