Р Е Ш Е Н И Е
№
***, 10.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на десети февруари
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря П.И. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№6130 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
1754,71 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 237,90 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ***, срещу В.И.Н., ЕГН **********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№4274/16 по описа на
РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал
писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената
заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- апартамент, находящ се на адрес *** с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник
„Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31,
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през периода през процесния период
и не е погасил задължението си. Твърди, че сумите за ТЕ за периода от
01.05.2007г. - 31.03.2016г. са начислявани от “*** по изготвяни отчети от
фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването. Посочва, че
претендираните суми за процесния период са:
сума за отопление-1380,93 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация-
282,58 лв., услуга дялово разпределение- 91,20 лв. Твърди, че
в имота на ответника има монтиран 1 водомер, 2 бр. индивидуални
разпределителни уреда и 1 бр. щранг-лира. Отправя се искане, за постановяване
на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу
ответника за сумата 1754,71 лева за главница за периода 01.11.2013г. –
31.03.2016 г. и лихва върху главницата в размер на 237,90 лева за периода
04.01.2013 г. до 07.06.2016 г. и законната лихва върху главницата от 13.06.2016
г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение
в производството по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 4274/2016г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище, че
предявените искове са недопустими и неоснователни. Счита предявения от „***
установителен иск за недопустим поради следното: Липсва идентичност във времевия период и в
размера на търсеното вземане, посочени в исковата молба и в заповедното
производство. В заповедта за изпъленние е посочено, че вземането за главницата
обхваща периода от 01.05.2007 до 31.03.2016г. и сумата от 5382,20 лв., а в
исковата молба - от 01.11.2013г.до 31.03.2016г. и за сумата от 1754,71 лв. Вземането за лихвата в заповедта е за периода
02.07.2007г - 07.06.2016г. и е в размер на 2388, 34 лв., а в установителния иск
е за периода 04.01.2013г. до 07.06.2016г. и в размер на 237,90 лв. Твърди, че
разликата в периода и сумите на претендираните вземания не се дължи на плащане.
Счита, че подобно разминаване е недопустимо и противоречи на особения характер
на производството по чл. 410 от ГПК. Излага съображения, че спецификата на
заповедното производство се състои в това, че претенцията на заявителя се разглежда
в две взаимно обусловени фази - по чл.410 от ГПК и тази по установяване на
вземането чрез иска по чл.422 от ГПК. Характеристиките на притезанието в
първата фаза са зададени в заявлението - като основание, размер и страни.
Предмет на исковото производство, като продължение на заповедното, е да
установи вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и срещу която е
подадено възражение от длъжника. Затова и предметът на иска по чл.422 от ГПК е
обусловен от издадената заповед за изпълнение. Счита, че е абсолютно
задължително да има идентичност между
претенциите в тези две фази - по основание, размер и страни. Твърди, че в тази
насока е налице богата и непротиворечива съдебна практика, обобщена с
Тълкувателно решение №4/2013г. от
18.06.2014г., както и постановените по
реда на чл.290 от ГПК Реш.№152/28.04.2014г. на ВКС, по гр.д.
№7541/2013г., IV г.о, Реш.№152/15.11.2012г., пост. по т.д. №1058/2011г.,
Пт.о.,Реш.№88/27.05.2011г., Реш.№89/02.06.2011г., П т.о. и
Опр.№16/12.01.2011г.на ВКС, ТК, I т.о. Счита, че в този смисъл, ако ищецът
претендира различни суми и периоди от издадената заповед за изпълнение на
парично задължение, то същата трябва първо да бъде обезсилена и едва след това
да се издаде друга за новите суми и периоди. Твърди, че в исковата молба
липсват подробни фактически твърдения как е формирана претендираната главница
по предявения установителен иск. Излага съображения, че съобразно чл. 142, ал.
2 от Закона за енергетиката, топлинната енергия за отопление на сграда етажна
собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части, топлинна енергия за отопление на
имотите, а съгласно чл. 140а от ЗЕ се начислява и стойност за битово горещо
водоснабдяване. Счита, че позоваването на подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК не е достатъчно за да се счита, че
е налице изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, съгласно чл.
127, ал. 1, т.4 от ГПК. В исковата молба липсва изложение за това как е
формирана главницата, за какъв от гореизброените видове топлинна енергия се
претендира, въз основа на какви първични документи са определяни стойностите на
показатели, релевантни за всеки от отделните компоненти на топлоенергия, по какви
цени е начислена цената на топлинната енергия. Счита, че това препятства
определяне на предмета на спора, а оттам ангажирането на адекватната защита на
правата на ответика. В тази връзка счита, че твърденията на ищеца не са
достатъчни за да се докаже, че вземането срещу ответника е валидно и възникнало
в претендираните суми. Счита предявените искове за неоснователни поради липсата
на фактически твърдения в предявения установителен иск за това как е формирана
процесната сума. Смята за недоказано твърдението, че ответникът е ползвал
доставената от ищеца топлинна енергия за процесния период и за претендираната
сума. От страна на ищеца не са представени никакви документи, от които да е
видно какъв вид топлинна енергия по смисъла на чл.142, ал.2 от ЗЕ, какво
количество топлоенергия реално е доставено, разпределено, отчетено и начислено
като задължение на ответника. Освен това, липсват данни за действащите през
исковия период цени, както и на какъв период са отчитани показанията на
уредите. По отношение на иска за лихва и поради неговия акцесорен характер,
счита същия за неоснователен поради липса на яснота относно елементите на
предмета на главния иск и липса на фактически твърдения затова как е формирана
главницата. Счита, че по делото не са представени доказателства за валидно
сключен договор между В.Н. *** ***. Към исковата молба липсват приложени
документи, свидетелстващи за това, че ответника е собственик на имота, нито
такива, че същият е ползвател. По делото липсват представени фактури за
процесните задължения, които са единственият счетоводен документ, който доказва
наличието на сключена сделка. Липсва договор с „***" ***, придружен с
протокол от Общото събрание на етажната собственост за упълномощаване на лице за сключването му. По
делото липсват доказателства относно
въвеждането в експлоатация на Абонатната станция, изправността на
измервателните уреди в Абонатната станция, касателно обективността на
отчитанията извършени от същите,
включително липсват протоколи за извършени периодични метрологични проверки.
Ищецът не е
представил и извлечения
от сметки за претендираните суми, нито индивидуална
справка за дялово разпределение, извършвано от „***" ***. Липсват отчетен
картон и данни за отчисляване на технологичните загуби от показанията на общия
топломер. Моли исковете да бъдат отхвърлени като недопустими, неоснователни и
недоказани. Претендира направените по делото разноски.
По делото е конститиран като трето лице-помагач на страната на ищеца *** ***,
със седалище и адрес на управление: ***, адрес в *** ,***, което не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Молба-декларация от 14.08.1997г./л.75 от
делото/, същата е подадена от В.И.Н. за изключване на отоплението в кухня и
спалня в ***, находящ се в ***.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „*** на потребители в ***, приети с
протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „*** и одобрен с Решение
№ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото.
Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на
топлинна енергия между “***, наричана “продавач” и потребителите за битови
нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може
да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл.
14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна
на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на
топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при
промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14
заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са
приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на
правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
Съдът възприема заключението на
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно- от него се установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено
задължение на ответницата за топлинна енергия за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г.
е в общ размер от 1754,71 лв. главница/1380,93 лв.-ТЕ за отопление, 282,58-ТЕ
за сградна инсталация и 91,20 лв.- такса услуга дялово разпледеление/. Лихвата
за забава върху горепосочената главница за периода от изпадане на ответницата в
забава до 07.06.2016г. е в размер на 238,43 лв.
Съдът възприема заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно.
От него се установява, че процесния топлоснабден имот се намира в топлофицирана
жилищна сграда. Абонатната станция захранва два входа, състояща се от общо 36
апартамента. Общия отопляем обем на сградата е 4 623,66 куб.м. Общата сметка за
отопление и БГВ на жилището има няколко компонента:1.Делът на имота за
отдадената топлинна енергия в сградната инсталация; 2. Отопление в банята и 3. ТЕ, получена от
отоплителни тела в жилището - с топлоразпределители и без топлоразпределители. В
момента абонатът има монтирани три броя отоплителни тела. Двете отоплителни
тела в хол и спалня са оборудвани с топлоразпределители. В кухнята е монтирана
лира, изработена от гладки тръби 2 броя х 1,5 м всяка и диаметър 2,1/2". В
жилището за процесния период не е ползвана топла вода. Липсват отоплителни тела
в общите части на сградата. Отоплението в банята става, посредством лира.
изработена от гладка тръба с дължина 2 м и диаметър 2". Отопляемия обем на
процесния топлоснабден имот е 128,47 куб.метра, общия отопляем обем на сградата
е 4623,66 куб.метра. Делът на отдадената топлоенергия за сградна инсталация в
процесната топлоснабдена сграда е определен съгласно т.6.1.1 от Методика за
разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, приложение към
чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. В таблица е
посочен дела на имота от топлинната енергия за сградна инсталация в мегаватчаси
за периода от м.11.2013г. до м.03.2016г. Самостоятелното изчисление в
изготвената от вещото лице таблица съответства на изчисленията, изготвени от
топлинния счетоводител. Топлинната енергия за отопление в имота се състои от
два компонента: 1. ТЕ. отдадена от
отоплителни тела е топлоразпределители и 2. ТЕ, отдадена от отоплителни тела в
баня и кухня без топлоразпределител. Топлината енергия на тяло без
топлоразпределител се изчислява по т.6.5 от Методиката за дялово разпределение.
Топлинни та енергия от отоплителни тела
с топлоразпределители се определя като специфичния разход за единица се умножи
по броя единици па всяко от отоплителните тела. В таблица към заключението са
дадени изчисления по отделните компоненти. За процесиния период в сградата - етажна собственост е доставяна топлинна
енергия отстрана на „***. До имота на абоната за процесния период е доставяна
топлинна енергия, тъй като имота се намира в топлофицирана сграда. При
изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени
изискванията на Методиката за разпределение на топлинна енергия към чл.61. ал.1
от Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от 0б.04.2007г. тъй като при
самостоятелно изчисление от ВЛ са получени идентични резултати с тези на
дружеството за дялово разпределение. Стойността на доставената на ответника ТЕ отговаря на изготвените
индивидуални сметки за процесния период. Количеството топлинна енергия, доставяно в АС се измерва от търговски
прибор -топломер. Топломерът е монтиран, съгласно техническите изисквания на
производителя. Той е търговски прибор за измерване на топлинна енергия и като
такъв е преминал през първоначална проверка и последващи такива. Това е видно
от издадените свидетелства за проверка от лицензирана фирма. На вещото лице са
предоставени свидетелства за периодична проверка на техническата изправност на
топломера, монтиран в абонатната станция от 2013г. и 2015г., като последното е
валидно до м.март 2017г., след което трябва отново да мине през периодичен
контрол. Отчетен картон не е предоставен от ищцовото дружество на ВЛ, тъй като
такъв не е съставян. Отчитането на топломерите се извършва със специално
сканиращо електронно устройство, разпечатка от което е предоставена на ВЛ за
целия процесен период, от която е видно
за всеки месец старо и ново показание на топломера. Има практика да се съставя
такъв отчетен картон за всяка абонатна станция, но те не са официалния
документ, не е задължително да бъде съставян такъв отчетен картон на хартиен
носител, поради отчитането на показанията по електронен начин и въвеждането им
в електронен вид в специална програма, от която се правят разпечатки.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
Съдът намира за неоснователни развитите
съображения за нередовност и недопустимост на исковата молба, тъй като
претендираните суми не съответстват на сумите по издадената заповед за
изпълнение. Съгласно чл.415, ал.2 ГПК, когато заявителят не представи
доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта
за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл.
418. Видно е, че няма никаква пречка да бъде предявен иск за установяване
дължимостта само на част от вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение и в частта, в която е налице постъпило в срок възражение от
длъжника, а не е предявен иск от заявителя за установяване на вземането му, заповедта
за изпълнение подлежи на частично обезсилване, но не от съда в исковото
производство, а от съда по заповедното производство. По същество е предявен иск
за установяване само на част от вземането по издадената заповед за изпълнение.
Неоснователни са и възраженията, че исковата
претенция не е конкретизирана, като не е посочена претенцията по отделни пера.
Видно е, че исковата молба е оставена без движение и същата е била уточнена с
допълнителна молба преди изпращане на същата за отговор.
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 1754,71 лв.:
Ответника оспорва, че е собственик на процесния
топлоснабден имот- твърди, че по делото липсват ангажирани доказателства за
това. Съдът намира възражението на
ответника за неоснователно. Видно от Молба-декларация от 14.08.1997г./л.75 от
делото/, същата е подадена от В.И.Н. за изключване на отоплението в кухня и
спалня в ***, находящ се в ***. В подадената молба-декларация се съдържа
имплицитно извънсъдебно признание на ответника по делото, че е
клиент/потребител на топлинна енергия в качеството на собственик на процесния
топлоснабден имот, като лице което е компетентно да прави искане за
преустановяване на топлоподаването за отделни помещения в процесния
топлоснадбен имот.
Съдът намира, че страните по делото са
в облигационно правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията
на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150
от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост
или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект,
находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия.
Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е
сключен договор за топлоснабдяване. В качеството си на клиент на топлинна
енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за
топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово
разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на отделената
от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с оглед
разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ.
Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна
собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на
чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на
тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни
права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6
от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по
делото доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. Съдът приема, въз
основа на заключението на съдебно-техническата експертиза и
съдебно-икономическа експертиза, че ищеца
е доставил на ответника твърдяното количество, съобразно дължимото качество топлинна енергия,
както и нейната стойност, че разпределението на количество топлоенергия,
доставено до абонатната станция, в която е имота на ответника е извършено
съобразно предвидените нормативни правила. Неоснователни са възраженията, че по
делото не е установено, че топломера, монтиран в абонатната станция, към която
е присъединен процесния топлоснабден имот не е минал редовни проверки за
техническата си изправност. От заключението на съдебно-техническата експертиза
и от неговото допълнение в съдебно заседание се установи, че за процесния
период на топломера е извършена проверка през 2013г. и през 2015г., като последната е със срок на
валидност до м.март 2017г., когато трябва отново да бъде извършена такава. Неоснователни
са възраженията и за липса на отчетен картон, в който да бъдат записвани
показанията на топломера. Не е предвидено нормативно задължение за съставянето
и воденето на такъв. Видно от заключението на техническата експертиза,
отчитането на топломера се извършва по електронен начин и се записва в
програма, от където може да бъде направена разпечатка. Показанията на топломера
се посочват и в издадените фактури съгласно
чл.45 от Наредба № 16-344/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Предвид горизложеното и съобразно заключението
на съдебно-икономическата експертиза, съдът намира предявения иск за
основателен и доказан в предявения си размер от 1754,71 лв., за която сума
следва да бъде уважен.
По искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 237,90 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на
главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на
потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима
изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е изпаднал
в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната
лихва за забава се установява от съда на база на приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза,съгласно която лихвата за забава за периода от
04.01.2013г. до 07.06.2016г. е в размер на 238,43 лв., поради което следва
искът да бъде уважен в целия си предявен размер от 237,90 лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 86,03
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ в размер на 445,00 лв. съразмерно
с уважената част на исковата претенция.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на В.И.Н., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ
на кредитора “*** ***, ЕИК***,със седалище и адрес на управление: ***
сумата 1754,71 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена
топлоенергия за периода от 01.11.2013г. до 31.03.2016г., в едно със законната
лихва от 13.06.2016г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2735/14.06.2016г.
по ч.гр.д.№4274/2016 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника В.И.Н., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “*** ***, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление: ***, сумата 237,90 лева, представляваща лихва за забава върху 1754,71
лв. за периода 04.01.2014г. – 07.06.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2735/14.06.2016г. по
ч.гр.д.№4274/2016 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 ГПК В.И.Н., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “*** ***, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление: ***, сумата от
86,03 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.4274/2016 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.И.Н., ЕГН **********,*** ПЛАТИ на “***
***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 445,00
лв. направени по делото разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение
и депозит за ВЛ.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца *** ***, със седалище и адрес на управление: ***,
адрес в *** ,***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: