РЕШЕНИЕ
гр. София,
№ ................./.................г.,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното
заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря, като
разгледа докладваното от младши съдия Нешева гр. дело № 15806 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 396712 от 29.04.2018 г. по гр.д. № 51604/2016 г. на Софийския районен
съд, 63-ти състав, е отхвърлен предявеният от „Ф.Ф.Б.”
ЕООД против С.Р.М., иск по чл. 288 ТЗ, вр. чл. 258, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД — за сума в размер на 3129,81 лв., претендирана като общ размер на незаплатени такси за
поддръжка на общите части в жилищен комплекс „София Скай“
на адрес: гр. София, район „Витоша”, кв. „Симеоново”, ул. „******и за периода
01.07.2015 г.-31.07.2016 г. по посочени в исковата молба 13 бр. фактури, ведно
със законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ищеца „Ф.Ф.Б.” ЕООД с аргументи за неправилност. Твърди
се, че неправилно СРС е приел, че договорът за предоставяне на услуги по
поддръжка не е породил действие за ответницата, като се излага, че договорът е
сключен въз основа на решение на общо събрание на етажните собственици и
обвързва всички собственици на самостоятелни обекти, включително и М.,
независимо дали се е подписала договора. Сочи се още, че независимо че М. не
обитава жилището, доколкото не е заявила това обстоятелство изрично, за нея
съществува задължение да заплаща такси за поддръжка. Поради изложените
съображения се моли за отмяна на решението на СРС и уважаване на исковите
претенции.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба, в който се излагат съображения за неоснователност на същата. Излага се,
че договорът не е сключен от името на етажната собственост и не е подписан от
ответницата, поради което и няма действие спрямо нея. Отделно се сочи, че
решението на етажните собственици е взето при липса на изискуем кворум, поради
което е невалидно. По отношение на твърдението за липса на уведомяване за това,
че жилището не се обитава, се излага, че въззивникът
е въвел твърдението едва с въззивната жалба. Моли се
за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Софийски градски
съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по
същество – правилно - поради следните съображения:
СРС
е сезиран с искове с правно основание чл. 288 ТЗ, вр.
с чл. 258, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД. С оглед
твърденията в исковата молба за уважаване на исковата претенция е необходимо по
делото при условията на пълно и главно доказване ищецът да установи, че е
сключен договор за поддръжка и управление на общите части на сграда в гр.
София, район „Витоша“, кв. „Симеоново“,ул. „******, че договорът е подписан въз
основа на валидно взето решение на общото събрание на етажните собственици на
сградата; че договорът обвързва С. Р.М. и че за периода са осъществени услугите
по договора от страна на ищеца.
Страните
не спорят, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в сградата, находяща се на ул. „******, а именно апартамент № 4.2.4 и паркомясто № 4.2.5.
По делото е представен и договор за
предоставяне на услуги по поддръжка от 01.07.2015 г. С договора се възлага на
изпълнителя „Ф.Ф.Б.“ ЕООД задължението да се поддържат общите части на жилищен
комплекс София Скай. В договора като възложители са посочени собственици на
самостоятелни обекти в сградата, като не всички собственици са подписали
договора, в това число и ответницата С. Р.М.. Правилно СРС е приел, че
договорът не е сключен по реда на ЗУЕС, доколкото не е сключен от името на
етажната собственост, а е сключен с конкретно изброени възложители. Поради това
договорът има действие само между лицата, които изрично са се обвързали с него
съобразно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД.
При тези изводи на съда не следва да
се разглеждат останалите доводи във въззивната жалба,
доколкото в случая неприложими са правилата на ЗУЕС и съдът не е следвало да
изследва валидността на решението на общото събрание на етажните собственици.
Действително по делото е представен протокол от проведено на 18.05.2015 г. събрание на собствениците в комплекс
„София Скай”, от който се установява, че след
гласуване е взето решение от общото събрание на съсобствениците да бъде сключен
договор за фисилити менинджмънт
на комплекс „София Скай” с „Ф.Ф.Б.”
ЕООД при условията и цените, посочени в представената от дружеството оферта.
Независимо от това договорът, както беше посочено по-горе, е сключен между
конкретни собственици на обекти в сградата и дружеството – изпълнител. Отделно
от това, в случая се претендира възнаграждение в полза на дружеството, поело
задължението да управлява етажната собственост по силата на договора, а не се
претендира заплащане на такса за поддръжка на общите части, поради което и не
следва да се изследват доводите във връзка с ползването на жилището.
Предвид
неустановяването по делото наличието на материалноправна
предпоставка за уважаване на исковата претенция, чието установяване е възложено
в тежест на ищеца съобразно изгответния от СРС доклад
на делото, исковата претенция е неоснователна.
Поради
изложените съображения, доводите за неправилност на обжалвания съдебен акт са
неоснователни, а решението на СРС е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
По
разноските.
С
оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата
страна, която претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700
лева. По делото не са представени доказателства за направата на тези разноски
от страна на въззиваемата. Представено е единствено
пълномощно в полза на адв. Ч., в което е обективирано изявление, че е внесен хонорар в 700 лева от
страна на М.. Изявлението обаче няма характер на разписка за плащане, доколкото
пълномощното е подписано единствено от М., в който случай представлява
твърдение за изгоден за страната факт. Поради тези причини настоящият състав
намира, че не следва да се присъждат разноски.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 396712 от
29.04.2018 г. по гр.д. № 51604/2016 г. на Софийския районен съд, 63-ти състав.
РЕШЕНИЕТО, с оглед на
цената на исковите претенции, не подлежи на касационно обжалване на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.