О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№       10.ХIІ.2018 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                             Председател  :  Георги Гочев

при секретар протоколист Румяна Русева  и участието на прокурора  Елеонора Иванова разгледа докладваното от председателя гражданско дело №469/2018 г. за да се произнесе взе предвид

 

Производството е по реда на Глава ХІІІ,чл.124 и сл. от ГПК вр. с чл.2.7,8 и 10 от ЗОДОВ

 

Обстоятелства по сезирането

 

          Делото е образувано по предявена искова молба от  С.Н.С.,ЕГН:**********,*** против Прокуратурата на Република България за изплащане на обезщетения общо в размер на 73 000 лв. по ЗОДОВ.Заявените претенции съставляват обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2 ал.І т.3 от ЗОДОВ за основните и чл. 86 от ЗЗД за акцесорните - за изплащане на обезщетение за 70 000 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.VI.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, 3 000 лв. имуществени вреди,ведно със законната лихва от 05.VI.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

          Ищецът обосновава искът си като твърди,че на 30.VII.2015 г. против него било образувано бързо производство за това,че на 30.VII.2015 г. в гр.Хасково употребил сила-нанасяне на удар с цел да принуди орган на властта в лицето на мл.автоконтрольор Венцислав Георгиев да пропусне нещо по служба-установяване и реализиране на административнонаказателна отговорност за извръшено нарушение на правилата за движение-престъпление по чл.269 ал.I от НК.

          Същият бил задържан със заповед от страна на пострадалия полицай,на същата дата бил привлечен като обвиняем и с постановление на налбюдаващия прокурор задържан за 72 часа,като допълнително е привлечен и като обвиняем и за причиняване на средна телесна повреда по хулигански подбуди на същия полицай-престъпление по чл.131 ал.II т.2 от НК.

          С определение от 31.VII.2015 г. по чнд №669/2015 г. на РС-Хасково спрямо ищеца е взета мярка за неоткление „задържане под стража“,потвърдена с определение с определение от 04.VIII.2015 г. по вчнд №518/2015 г. на ОС-Хасково.На 08.VIII.2015 г. РС-Хасково отказва да измени мярката,като с определение №530/18.VIII.2015 г. ОС-Хасково променя мярката в парична гаранция от 2 500 лв.

          С постановление от 23.ХII.2016 г. прокуратурата прекратява производството по отношение деянието по чл.269 ал.I от НК,на 11.I.2017 г. е изготвен обвинителен акт против ищеца и същият е предаден на съд за престъпление по 131 ал.II т.2 вр. с чл.129 ал.II от НК.

          На 26.V.2017 г. ищецът е оправдан,като поради протест е образувано въззивно производство по което Апелативен съд-Пловдив на 09.III.2018 г. оставя в сила оправдателната присъда на ищеца.ВКС по решение №133/05.VI.2018 г. I НО оставя в сила решение №72/09.III.2018 г. по ВНОХД №370/2017 г. на АС-Пловдив.

          В хода на производството ищецът е заплатил 3 000 лв. възнаграждение за адвокат.В   резултат   на  образуването   на   наказателното   производство   и взетата мярка за неотклонение „задържане под стража" която е търпял в продължение на 20 дни , ищецът променил изцяло емоционалния си статус.Същият бил   стресиран от обвиненията ,че си е позволил да ритне полицай и то в полицейското управление.  Честните му обяснения, че е проявил единствено  безразсъдство,  опитвайки се да си вземе  документите и да напусне с бягство   полицейското управление, били посрещани с насмешка и недоверие. Той бил   изключително   притеснен   от   медийната   си   „известност".   Още   докато   го привеждали в следствения арест, служителите от охраната го посрещнали с думите„ти   ли   си   този,   дето   си   ударил   колегата".   Тази   реплика   го   е   фрустрирала допълнително, тъй като    се е изплашил от разправа или агресия от страна на служителите в охраната на ареста.Ищецът С. започнал да страда от постоянен страх, че спрямо него ще бъдат предприети репресивни, но несправедливи действия . Осъзнавайки, че против него е впрегната цялата система на държавната власт- полиция, прокуратура, а впоследствие и съд, които не се доверяват на неговите обяснения, че не е нанасял никакви удари върху полицая Георгиев, той очаквал във всеки момент отново да бъде върнат в килия. В резултат на повдигнатото му обвинение за престъпление, извършено срещу полицейски орган, той бил обект на наказателно преследване за деяние, което предвижда наказание „лишаване от свобода „ за срок от 3 до 10 години" и възможността да бъде осъден за такъв срок е предизвиквала у него основателен ужас. Предвиденото по съответния текст наказание е било тиражирано в медиите.От друга страна приятелите му започнали да странят от него. Той станал затворен,   престанал  да  споделя   и  почти  да  говори.  Получил   навик  да  гледа изпитателно и да гадае дали човекът срещу него се опитва да го подведе или да му навреди. Престанал да излиза от дома си и прекарвал свободното си време вкъщи.С. трудно си намерил работа след освобождаването от ареста. При кандидатстването му за работа във фирма за производство на закуски, помещаваща се в складовете на „Търговия на едро" са го попитали защо е толкова уплашен. При отговора, че скоро е излязъл от ареста ,са му отказали работата, независимо, че спешно търсели работници.

Отчуждението и затварянето в себе си от страна на С. се дължи и на невярната информация, която е била разпространена в медиите по случая със съдействието на разследващите го . Съседи и познати му подмятали и му задавали въпроси на близките му за подробности около нападението над полицай. Дори след оправдаването му/ което не е получило тази разгласа, както обвинението и ареста/ , приятелските му контакти не са възстановени.В хода на целия наказателен процес С. се е чувствал игнориран и дискриминиран.   Видял   най-лошата   страна   на   правосъдието-   несправедливото обвинение, изградено върху фалшиви твърдения, той изцяло загубил вяра в полиция и прокуратура . Останал е огорчен и разочарован, от това, че цялото обвинение било изградено единствено върху показанията на уж пострадалия Георгиев, без никой да обърне внимание на твърденията на С.  и на липсата на други доказателства, които да подкрепят показанията на полицая.

Описаното по-горе е създало трайно усещане у С. за онеправданост,страх  от репресия,  разочарование  и  отчуждение  от     злепоставянето  му     пред обществото   и   поддържа   досега   чувството   за   дискриминация,перманентен психоемоционален стрес, загуба на самочувствие, накърняване на доброто име.

          В съдебно заседание ищецът поддържа направените доводи и искания.

          Ответната Прокуратура на Република България оспорва предявения иск като размер и като основателност.Искането за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди било прекомерно и несъобразено с правилото на чл.52 от ЗЗД.Самото наказателно производство продължило в разумен срок,задържането под стража продължило кратко,самият ищец бил осъждан,което пряко влияело и на степента на преживените от него отрицателни емоции.Същевременно обстоятелствато по исковата молба относно обосноваността на вредите не били доказани и нямало доказателства за същите.Относно медийното отразяване на случая прокуратурата нямала отношение,а и не можела да влияе на медиите.

          По отношение на имуществените вреди не ставало ясно по кое производдство е представляван С. от адвокат,а и самият хонорар бил прекомерен.

          В съдебно заседание ответникът поддържа възраженията и исканията си.

Обстоятелства по делото

 

          Видно от заповед от 30.VII.2015 г. за задържане на лице С.С. е задържан за двадесет и четири часа в РУМВР-Хасково  на основание чл.72 ал.I т.2 от ЗМВР,за това,че след надлежно предупреждение пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си.

          Против С. е образувано бързо производство №740/2015 г. на РУМВР-Хасково за това,че на 30.VII.2015 г. в гр.Хасково употребил сила,изразяваща се в нанасяне на удар с цел да принуди орган на властта,а именно В.Д.Г.,мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково да пропусне нещо по служба,а именно-установяване и реализиране на неговата административно наказателна отговорност за извършено нарушение на правилата на движение по пътищата-престъпление по чл.269 ал. I от НК;както и за това,че на същата дата и място причинил на полицейски орган- В.Д.Г.,мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково средна телесна повреда,изразяваща се в трайно затруднение движението на левия крак при изпълнение на службата му-престъпление по чл.131 ал.II т.2 от НК.

          С определение  №410/31.VII.2015 г. постановено в открито заседание на РС-Хасково по частно наказателно дело №669/2015 г. на ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.По реда на взивния контрол е постановено определение №506/04.VIII.2015 г. по вчнд №518/2015 г. ,с което Окръжен съд-Хасково потвърждава първоинстанционното относно мярката за неотклонение.

          На 08.VIII.2015 г. РС-Хасково отказва да измени мярката „Задържане под стража“ спрямо С.,като с определение по реда на въззива №530/18.VIII.2015 г. ОС-Хасково променя мярката в парична гаранция от 2 500 лв.

С. сключва договор за правна защита и съдействие с адв.Н. за горното досъдебно производство на 05.VIII.2015 г.,по който е платил изцяло на 07.VIII.2015 г. 3000 лв. с ДДС,видно и от представената фактура №271/07.VIII.2015 г.

          По делото са представени разпечатки от различни медии-регионални и национални,отразяващи статии относно възникналия случай,под заглавия „Шофьор изрита полицай и го прати в болница“,“Шофьор изрита катаджия-хващат го след 500 метра гонка“,“До 10 г. затвор за шофьора,ритнал хасковски полицай“;“Арестуван шофьор рита и бяга от районното“;“Пиян шофьор преби полицай,опитал да му напише акт“.

          На 11.I.2017 г. в ОС-Хасково е внесен обвинителен акт от ОП-Хасково против С..Образуваното НОХД №17/2017 г.завършва на 26.V.2017 г. с присъда №Ѝ21,с която съдът признава С.С. за невиновен в това,че на 30.VII.2015 г. в гр.Хасково причинил на полицейски орган- В.Д.Г.,мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково при изпълнение на службата му средна телесна повреда,изразяваща се в трайно затруднение движението на левия крак,дължащо се разкъсване на медиалната глава на мускула на прасеца  в лявата подбедрица и го оправдава по повдигнатото му обвинение по чл.131 ал.II т.2 вр. с чл.129 ал.II от НК.

          По протест на прокурора на 03.VII.2017 г. е образувано ВНОХД №370/2017 г. на Апелативен съд-Пловдив,завършило с решение №72/09.III.2018 г.,с което се потвърждава първоинстанционното присъда.По протест на прокурора на 25.IV.2018 г. е образувано наказателно дело №440/2018 г. на ВКС,I-во наказателно отделение,приключило с решение №133/05.VI.2018 г.,което оставя в сила въззивния акт.

          Свидетелят П.П.Д.,майка на ищеца,изложи пред съда,че С. бил задържан за около 20 дни за това,че ритнал полицай,като го посетила в арест три пъти.Ищецът се страхувал да не му отмъстят докато бил задържан и да него осъдят за нещо,което не бил сторил.От самото начало ищецът твърдял пред майка си,че не е виновен по повдигнатите обвинения.Същият станал неспокоен,изпаднал в депресия,изпитвал страх от съд и полиция.Дори и след приключване на делата емоционално не бил добре.Пред случая бил енергичен,работлив,а сега бил отнесен,трудно се общувало с него,говорел само за съд и полиция,при споменаването им млъквал.И сега бил в депресия,което ме пречело да се яви на настоящото дело.Имал много приятели,които го изоставили,тъй-като го мислели за лош чове.Приятелката му също го напуснала.Воденото наказателно производство мотивирало и уволнението му от работата,след това не можел да си намери работа,тъй-като случаят му се разчул и бил отразен инензивно в медиите.Имал снимка с белезници в медиите,който някои нарочно разпространили в с.Николово,където свидетелката била кмет и С.,често се събирал с приятели,имало листовки против него.

          Свидетелят С. Н.С. посочи,че брат му С. бил задържан и обект на разследване,като го посетил и в ареста,където престоял около 20 дни.Не бил добре нито физически,нито психически.Като влезнал още в арест и служителите му заявили,дали е този,който ритнал колегата.Преди това наказателно производство ищецът бил жизнен,енергичен,весел,събирал се с приятели в с.Николово, имали си клуб.По време на разследването в селото срещу него се разпространили листовки и снимка с белезници.Случаят бил силно отразен в медиите,брат му загубил и работата си,заради това разследване,а в последствие не можал да си намери такава поради същото. Едва преди два месеца започнал работа в месарница.След делото останал без приятели,трудно контактен,мълчалив и затворен.Дори и приятелката му го напуснала.Оправдателната присъда въобще не станала подобно достояние на обществото,както отразените преди в медиите разследвания против С..

 

Правни съображения

 

          Предявените претенции за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.І т.3 от ЗОДОВ са установени по основание,предвид проведеното от ищеца главно и пълно доказване.Изложените в исковата молба правнозначими обстоятелства,обсъдени по-горе, се доказаха в настоящото производство.

          Безспорно,е че С. е бил обект на наказателно производство продължило близо три години и завършило с оправдателен съдебен акт.За този период от време С. търпи нелека интервенция и модификация в негативен план на личния си живот,породени от изпълнението на процесуалните си задължения на обвиняем и подсъдим в  производствените действия на воденото досъдебно и съдебно производство,изискващи негово участие. Същевременно С. търпи и негативното влияние,породено от тежестта на повдигнатите обвинения, посочени по-горе,които касаят тежко умишлено престъпление, свързано с очакването за налагане на значителна наказателна репресия спрямо него-санкционната част на чл.131 ал.II т.2 от НК предвижда до десет години лишаване от свобода. В тази насока следва да се цени и внасянето на обвинителния акт в съда,което действие като завършващо досъдебната фаза и отключващо съдебното наказателно производство, само по-себе си засилва вероятността от сбъдване на отрицателните очаквания на С.,изложени по-горе.Самото поддържане в съдебната фаза на обвиненията от страна на прокуратурата,както и протестите на прокуратурата против оправдателната присъда от окръжния съд и против потвърждаващото я решение на апелативния съд , участието на С. като подсъдим пред трите съдебни инстанции,според съда изключително катализират негативните емоции, преживени от ищеца.Следва да се посочи,че съдебното производство протича в рамките на нормалните за подобни процеси време и заседания.

Допълнителни вреди ищецът търпи от наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” в началото на производството, която макар и действала за кратко-30.VII-18.VIII.2015 г. е доста интензивна като въздействие,предвид и  демонстрираното особено негативно отношение на служителите на ареста спрямо С., породено от разднесените факти,че е упражнил насилие над техен колега полицай.   

Наказателния процес,воден по отношение на С. в досъдебната си фаза надвишава значително разумните срокове за завършването му предвид ниската степен на фактическа и правна сложност на обвинението,което сочи за неудачно и превратно прилагане правомощията на прокуратурата по чл.22 ал.II и чл.234 от НПК,носеща отговорност за своевременното приключване на разследването.Самият С.,като обвиняем не е допринесъл за тази необоснована продължителност на досъдебната част на делото,а същата е породена основно от действията/бездействията на органите,осъществявящи разследването и контрола върху му.  Сравнимо с тежестта на обвиненията и неусложнената фактическа обстановка по делото,въпросния период от време е значителна репресия по отношение на ищеца,която предполага вреди и катализира общате степен на интензивност.

          Като резултат от незаконното обвинение и продължилото разследване,ищецът е бил лишен от общочовешки права и ценности, битът му е бил в значителна степен повлиян от същите ,което се е превърнало в значим и определящ фактор в начина му на живот тогава и досега.

          Ето защо се налага извода,че С. е бил обект на това незаконно обвинение,по което е оправдан.Изпълнена е хипотезата на чл.2 ал.І т.3 от ЗОДОВ, която обосновава неимуществени вреди в полза на ищеца. Отговорност в тази насока следва да се носи само от прокуратуата,тъй-като ищецът е оправдан в рамките на редовна съдебна процедура на три съдебни инстанции.

          В рамките на проведеното съдебно дирене и събраните доказателства се изведе ясно разграничение в живота на С. преди и по време,и след завършване на наказателното производство.Преди образуваното наказателно дело същият е бил енергичен,общителен,с много приятели. След образуване на производството против него същият трайно изпаднал в депресивни настроения,станал трудно контактен,мълчалив и затворен,изгубил и работата си,а в последствие въобще не могъл да си намери такава именно поради наказателното дело.В резултата на същото бил изоставен от приятелите си,от приятелката си,които го мислели за лош човек.Особена катализация на това състояния е довело и обстоятелството,че за пострадал от твърдяното деяние от органите на реда  е обявен полицай,което било посрещнато с изключително масивно медийно отразяване на случая,довело до засилена негативна обществена реакция спрямо С..***,където ищецът се събирал с приятели и майка му била кмет,били разпространени разпечатани от медиите негови снимки с белезници.С. станал разпознаваем в обществото именно като лицето ритнало полицай.Следва да се посочи и че не без участие на органите на досъдебното производство се е стигнало до едностранчивото отразяване на случая в медиите във вреда на С.,въпреки презумпцията за невиновност,а оправдаването му от съда е останало в медийна сянка.

          Не може да не се отчете при определяне на обезщетението и обстоятелството,че още от самото начало          С. категорично отрича вмененето му престъпно поведение,съставомерно по чл.131 ал.II т.2 от НК.Следва да се има предвид и че установените факти в още в хода на досъдебното производство изцяло подкрепят становището му,за разлика от проявената необоснована настоятелност и излишна неоснователна процесуална упоритост на прокуратурата,довела производството до ВКС и протичането му през три съдебни инстанции.Именно тези действия на господарите на досъдебното производство извеждат и завишения интензитет на настъпилите неимуществени вреди в случая.При компетентното упражняване на правомощията им досъдебната фаза и евентуланата съдебна такава биха се развили при наличните данни по същите по съвсем друг начин.

          Трябва да се съобрази и че негативното въздействие на наказателното производство,описано по-горе, продължава да определя бита на С. и към настоящия момент,макар и в по-ниска степен. 

          Освен изложеното дотук,при определяне от страна на съда на конкретните размери на търсените обезщетения,следва да се съобрази процесуалното поведение на С. във воденото спрямо него наказателно производтво, което отговаря на изискванията на закона. Относими към този въпрос са и личностните данни за ищеца и липсата на предходни осъждания,предвид настъпилата реабилитация по право далеч преди процесното наказателно производство. Същевременно няма доказателства,че С. е дискредитиран в обществото и има негативен облик.

Трябва несъмнено да се отчете и че същият е оправдан на първа инстанция,потвърдено оправдаването на втора и касационна инстанция,което в нормалния житейски случай води поне до положителни преживявания у пострадалато лице,предвид очевидната разлика с осъдителните актове.В тази насока няма доказателства,че С. като личност стои извън нормалното за обществото,за да се изведе,че оправдаването не му е подействало положително.

          При определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди,търсени от С.,следва да се съобрази и конкретната икономическа ситуация в страната и развитието на обществото,които обективни предпоставки не могат да не се включат в хипотезата на чл.52 от ЗЗД.В подобна насока е и Решение №55/11.ІІІ.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2012 г., IV г. о.

          Според настоящия състав на съда неминуемо трябва да се вземе предвид и обстоятелството,че страната ни е част от европейския съюз,чиито общества,а и самият той, в по-голямата си част нормативно,а и в културен план,са основани именно върху завишената защита правата на личността от неоснователните посегателства на държавата.Именно подобни критерии следва да са водещи и при проектирането принципа на справедливостта в казуси като настоящия,тъй-като те са пътя за адекватна защита на нарушените права на личността от държавните органи от една страна,а от друга-съдебните актове по подобни дела са и начин за развитие на българското общество и държавна администрация в насока на общоевропейските ценности и реално спазване и защита на правата на гражданите.Тези решения на съда са и способ за осъществяване превенция на държавната администрация като цяло.

          Съобразно изложеното и на основаниечл.4 от ЗОДОВ вр. с  чл.52 от ЗЗД съдът намира,че адекватното и справедливо обезщетение на претърпените от страна на С.С. преки и непосредствени  неимуществени вреди от воденото спрямо него незаконно наказателно производство за престъпление по чл.131 ал.II т.2 от НК,по които обвинения е изцяло оправдан следва да намери остойностен израз в сумата от 15 000 лв.,като горницата до 70 000 лв. излиза извън вътрешното убеждение на съда за справедливост при доказаните по делото факти. Тези размери  на обезщетение на неимуществените вреди са адекватни на действително преживените от ищеца отрицателни емоции, и са обективен израз и конкретно проявление на справедливостта спрямо процесния случай.Сумите следва да се изплатят от ответника на ищеца,ведно със законната лихва от момента на забавата-датата на влизане в сила на окончателния оправдателен съдебен акт спрямо С.-а именно решението на ВКС.В тази насока са Решения №1199/17.Х.2008 г. по гр.дело №4988/2007 г. на ВКС,V г.о.;№630/19.ІV.2011 по гр.д. №170/2011 г. САС.

          Съдът намира за доказана и претенцията за изплащане на имуществените вреди до пълния предявен размер на 3000 лв.По делото е представен договор за правна защита и съдействие,както и свързаната с него фактура,обсъдени по-горе,които извеждат уговарянето и заплащането на възнаграждение от 3000 лв. за защита по наказатевното производство.Сумата следва да се изплати отответника везно със законната лихва от влизането в сила на оправдателното решение на ВКС.

          По делото е отправено искане от адв.Н.,като осъществила защитата в режима на чл.38 от ЗА,да й се изплати следващото се възнаграждение по този ред.Предвид това,уважената част на иска и съобразно чл.7 ал.II т.4 от Наредба № 1/09.VII.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,то Прокуратурата следва да заплати на адвоката сумата от 1 430 лв.

          Водим от изложеното и на основание чл.2 ал.І т.3, и чл.4 от ЗОДОВ вр. с чл.52  и чл.86 от ЗЗД,и чл.38 ал.II от ЗА Окръжен съд-Хасково

 

 

Р  Е  Ш  И

 

 

          ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С.Н.С.,ЕГН:**********,*** обезщетение от 15 000 петнадесет хиляди лева за претърпени неимуществени вреди,причинени от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.131 ал.II т.2 от НК по което е оправдан с присъда №21/26.V.2017 г. постановена по НОХД №17/2017 г. на Окръжен съд-Хасково,потвърдена с решение №72/09.III.2018 г. на Апелативен съд-Пловдив по ВНОХД №370/2017 г.,оставено в сила с решение №133/05.VI.2018 г. по наказателно дело №440/2018 г. на ВКС,I-во наказателно отделение,както и да заплати  3 000 лева имуществени вреди,настъпили от наказателното производство,ведно със законната лихва върху двете суми от 05.VІ.2018 г. до окончателното изплащане им изплащане,като        

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск за неимуществени вреди за горницата над присъдената сума от 15 000 лв.  до пълния предявер размер от 70 000 лв.

          ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Е.Н. ***-Легис център,кантора 2-6Б сумата от 1 430 лв. осъществена защита на ищеца С.Н.С..

          РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжавване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд-Пловдив.

 

 

 

 

 

 

 

          Съдия :