РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 148179
гр. София, 15.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20241110156423 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 297431/20.09.2024 г. на ... с БУЛСТАТ: .... и адрес:
..., срещу ... и адрес: ..... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
С разпореждане от 15.10.2024 г., инкорпорирано в заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК, съдът е разпоредил издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите,
както следва: 481,59 евро (двe хиляди четиристотин осемдесет и един евро и 59
евроцентове), представляваща неплатено възнаграждение за доставка на части и извършен
ремонт на собственото на длъжника МПС съгласно фактура № 2024/045 от 02.02.2024 г. с
падеж: 17.02.2024 г., ведно със законната лихва от 20.09.2024 г. до изплащане на вземането,
както и 204,43 евро (двеста и четири евро и 43 евроцентове), представляваща мораторна
лихва за периода от 18.02.2024 г. до 20.09.2024 г., но намира, че следва да откаже издаването
на такава за претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Това е така, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие от
21.06.2024 г. е уговорено, че дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. е
платимо по банков път по посочената в него банкова сметка, но в същото време по делото не
са ангажирани доказателства това да е било сторено. В случая, нито със заявлението, нито
на по-късен етап от развитието на производството, от страна на заявителя не са представени
доказателства за реално заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, за което
съдът приема, че не е документално установено да е заплатено, доколкото се твърди, че това
е станало по банков път – в този смисъл са разясненията, дадени с т. 1 от ТР 6/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Също така съдът счита, че в полза на заявителя не следва да се присъдят и направените
от него разноски за платена държавна такса в размер на 105,07 лв., тъй като видно е, че нито
със заявлението, нито с последващата молба от 11.10.2024 г. той не е направил изрично
искане за присъждане на такива в негова полза, като да се приеме обратното би било в
нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес.
Следва да се отбележи, че с оглед липсата на изрично искане в тази насока съдът не
дължи постановяване на изричен отхвърлителен диспозитив по отношение на сумата от
105,07 лв., представляваща сторени разноски за платена държавна такса, какъвто следва да
се формулира единствено по отношение на сумата от 800 лв., представляваща разноски за
1
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 297431/20.09.2024 г. на ... и адрес: ... и адрес: .... за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 800 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от получаването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2