РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Шумен, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20243630103178 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Б. К. Х. против Х. Юсус
Х. с правно основание чл.49, ал.1 от СК, първоначално пред РС-Варна. След
възражение за местна подсъдност, делото изпратено в РС-Шумен.
Ищецът обосновава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
Страните били съпрузи, по силата на сключения между тях през 2003 г.
граждански брак, като по време на него имат родени две деца Д. Х. Ю., ЕГН:
**********, родена на 29.09.2003 г. и Д. Х. Ю., ЕГН: **********, родена на
13.03.2007 г. За настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
ищецът сочи факти от живота на съпрузите, с които обосновава разпадане на
брачната връзка, липса на доверие, взаимно уважение и разбирателство. Моли
за постановяване на решение, с което брака между страните да бъде
прекратен, поради дълбокото му и непоправимо разстройство. Не обсъжда
въпроса за вината. Претендира за предоставяне ползването на семейно
жилище, предвид на това, че живее заедно с по-малката си дъщеря, която е
пълнолетна, но ученичка. Желае възстановяване на предбрачното си фамилно
име. Не претендира издръжка.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответната страна, не депозира
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, лично и с процесуален представител
поддържа молбата си. Моли съда да прекрати брака, поради дълбокото му и
непоправимо разстройство без да се произнася по въпроса за вината и да се
предостави ползването на семейното жилище на ищцата. Същата желае да
ползва семейното жилище, защото по-малкото дете на страните е навършило
1
18 години, но продължава да учи и не е отпаднал ангажимента на майката по
отношение на подпомагане и отглеждане на детето в едно домакинство.
Претендира разноски.
Ответникът лично и чрез процесуален представител оспорва исковата
молба. Посочва, че страните са живели 22 години, като към момента страните
живеят и работят заедно и се грижат за двете си деца, които са навършили
пълнолетие, но учат. Оспорва фактите от исковата молба в цялост. Твърди, че
към настоящия момент няма факти и обстоятелства, които да водят извода, че
брака е дълбоко и непоправимо разстроен освен думите на ищцата. Оспорва
искането на ищцата за предоставяне на семейното жилище в гр. Шумен. Не се
противопоставя на възстановяването на предбрачното фамилно име на
съпругата.
Моли да не се уважават исковите претенции на ищцата, тъй като счита,
че брака може да бъде спасен. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа следното:
В исковата молба и в хода на делото, ищцата твърди, че страните са
съпрузи от 11.05.2003г. когато с Акт №***/11.05.2003г., съставен в с. Царев
брод, обл. Шумен сключват граждански брак. От брака си имат две
навършили пълнолетие деца. През цялото време на съвместното им
съжителство, съпругът демонстрирал системно недоволство и постоянно
критикувал съпругата си. През последвалите години от съвместния живот
съпрузите се отчуждили, не можели да постигат съгласие дори по
ежедневните дребни въпроси на съжителството, като се стигнало до
физическо насилие.
Представителят на ответника не оспорва допустимостта на
предявения иск. Относно основателността му счита, че не са събрани
доказателства за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, за
това следва исковата претенция да се отхвърли. Твърди още, че страните
продължават да живеят в едно жилище, грижат се общо за дъщерите си,
работят заедно в производствена база на една фирма, което не се оспорва от
ищцата.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от правна страна следното:
Производството по делото се провежда по особения исков ред на чл.
318 и сл. от ГПК, а правната квалификация е чл. 49 от СК.
В хода на производството, не се събраха доказателства за
обстоятелства, свързани с отношенията между страните и наличието на
разстройство на брака, освен посочените от двете страни.
Съгласно чл. 49, ал.1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод,
когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. В процесния случай това
основание за прекратяване на брака липсва, тъй като не беше доказано от
ищцовата страна.
Независимо от посоченото, съдът намира, че исковата молба следва да
2
се уважи.
В чл. 46, ал.1, изр.1 от Конституцията на Република България е
посочено, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Това означава, че
държавата и конкретно съдът не могат да постановят продължаване на брачни
отношения, чрез отхвърляне на иск за развод, въпреки наличието на изрично
заявено несъгласие на някоя от страните за запазване на брака.
В настоящото производство, чрез исковата си молба и заявените в
последствие становища в същия смисъл, ищцата е заявила, че не желае
продължаване на брака с ответника, т.е. съюзът между тях е загубил своята
доброволност.
Ето защо, въпреки на липсата на доказателства по делото за
наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака по смисъла на чл.
49, ал.1 от СК, искът следва да се уважи, като се приложи пряко цитираната
разпоредба на Конституцията.
Съгласно чл. 5, ал.1 и ал.2 от Конституцията разпоредбите й имат
превес пред останалите норми на вътрешното право на Република България,
които и противоречат, както и същите имат непосредствено действие.
Относно семейното жилище.
По отношение искането на ищцата за предоставяне на ползването на
семейното жилище, съдът съобрази следното:
Съгласно § 1 от от ДР на СК, семейно жилище по смисъла на СК е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца. Според разясненията дадени в т. І от ППВС № 12/1971 г.,
семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни
помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на съпрузите,
децата и пълнолетните членове на семейството, като законът има предвид
жилището, ползвано до прекратяване на брака, а при фактическа раздяла -
деня на раздялата. Не е спорно по делото, а и се установява от събраните
доказателства, че двамата съпрузи имат семейно жилище в гр. Шумен и друг
имот в с. Царев брод.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от СК при допускане на развода,
когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата
съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал
това и има жилищна нужда. За да бъде уважено искането за предоставяне
правото на ползване на семейното жилище, следва съгласно цитираната
правна норма да е невъзможно ползването на семейното жилище от двамата
съпрузи и да е налице жилищна нужда за съпруга направил искането, като за
третирането на едно жилище като семейно е без значение кой е титуляр на
правото на собственост върху него и по какъв начин е придобито същото.
Собствеността е релевантен факт само в хипотези, когато въпросът кой от
съпрузите да ползва жилището се решава при наличие на родени
ненавършили пълнолетие деца от брака. В случая страните нямат
ненавършили пълнолетие деца и при определяне кой да ползва жилището
приложение следва да намерят общите определящи критерии, визирани в
3
разпоредбата на чл. 56, ал. 1, изр. 1 от СК и чл. 56, ал. 5 от СК, като вина за
прекратяване на брака, здравословно състояние, доходи и материално
положение на съпрузите, нужда от жилище, както и други обстоятелства.
Когато семейното жилище е общо, какъвто е процесният случай, на
първо място се преценява възможността то да се ползва поотделно от двамата
съпрузи, като се отчете обстоятелството дали някоя от двете страни притежава
друго жилище и дали в семейното жилище има достатъчно помещения за
самостоятелно ползване от единия съпруг и от другия съпруг, като това
ползване може да бъде осъществено само ако отношенията между съпрузите
са търпими според константната практика на ВКС.
Имайки предвид изложеното до тук и с оглед данните по делото,
съдът намира, че след прекратяването на брака семейното жилище следва да
бъде предоставено за общо ползване на двамата съпрузи. Това е и
действителното положение в момента. За неоснователни в тази връзка съдът
намира претенциите на ищцата семейното жилище да им бъде предоставено за
индивидуално ползване.
Правото на собственост върху семейното жилище и по какъв начин е
придобито същото, е ирелевантен за преценката на кой от съпрузите да бъде
предоставено ползването му. Отделно от това следва да се уточни, че по
делото не се установи отношенията между съпрузите да са нетърпими -
липсват доказателства за тежки конфликти, физическо насилие или др.
помежду им, към настоящия момент или в миналото. Вярно е, че отношенията
им са обтегнати, причините за което вероятно са дългогодишни, но не и
нетърпими. Касае се за лица на средна възраст, които макар да не
съжителстват като съпрузи, могат да проявят търпимост един към друг и имат
съответни морални задръжки в поведението си.
При това положение, изхождайки от конкретната фактическа
ситуация и установените от закона критерии, съдът намира, че в разглеждания
случай най-удачното разрешение, отчитащо интересите и на двете страни, е
ползването на семейното жилище да бъде предоставено общо на двамата
съпрузи. Допълнителен аргумент към това е, че страните са родители на дете в
ученическа възраст, с което живеят в едно жилище.
За пълнота само може да се добави, че в производството по спорна
съдебна администрация, каквото е настоящото съдебно производство в тази
му част, при настъпването на нови обстоятелства от значение за ползването на
семейното жилище, всяка една от страните може да поиска преразглеждане на
въпроса.
По отношение на фамилното име, няма спор, че предбрачното
фамилно име на съпругата, следва да се възстанови.
Съдът приема, че в хода на делото не се представиха доказателства за
виновно поведение, на който и да е от двата съпрузи.
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.2-ро от ГПК, по брачните
дела, когато няма вина, или когато и двамата съпрузи са виновни, съдебните
разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили.
На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се
4
събират от съдилищата по ГПК, РС-Шумен определя окончателна държавна
такса за развода в размер на 50,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак, сключен с Акт №***/11.05.2003г.,
съставен в с. Царев брод, обл. Шумен между Б. К. Х. с ЕГН ********** и Х.
Ю. Х. с ЕГН **********.
ОБЯВЯВА, че НЯМА вина за прекратяването на брака.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
Шумен, ул.“***“ №5, вх.2, ет.7, ап.43 на двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да продължи да
носи предбрачното си фамилно име Х.
ОБЯВЯВА, че след прекратяване на брака, страните не си дължат
издръжка по между си.
Разноските остават в тежест на страните, така, както са направени.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 50,00
/петдесет/ лв.
ОСЪЖДА Б. К. Х. с ЕГН ********** с адрес гр.Шумен, ул.“***“ №5,
вх.2, ет.7, ап.43, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Шумен, сумата от 25,00 лева, представляваща държавна
такса.
ОСЪЖДА Х. Юсус Х. с ЕГН ********** с адрес гр.Шумен, ул.“***“
№5, вх.2, ет.7, ап.43, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Шумен, сумата от 25,00 лева, представляваща
държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му от страните пред Окръжен съд - Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5