Решение по дело №1826/2021 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 7
Дата: 6 януари 2022 г. (в сила от 6 януари 2022 г.)
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20211320101826
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Видин, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20211320101826 по описа за 2021 година
Предявен е иск от КР. Н. ВЛ. от гр. Видин, ул. „Байкал” № 75, ЕГН
********** против „Видахим” АД – Видин, Южна промишлена зона, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Бдин“ № 12,
офис 12 с правно основание чл. 200 от КТ.
Твърди се от ищеца, че след дългогодишна работа при ответника е
получил професионални заболявания „Хроничен бронхит”, „Базална
пневмосклероза”, установени с Протокол на ДК № 2/21.05.1992 г. и Акт за
трудова злополука-професионално заболяване № 35/28.05.1992 г. в резултат
на което била намалена неговата трудоспособност и се наложило да промени
начина си на живот.
Сочи се, че поради заболяването на белите си дробове ищецът вече не
бил в състояние за упражнява професията си на "химикалист резач сажди",
респ. на химикалист - разфасовчик", нито да работи като "апаратчик абонатна
станция" и бил трудоустроен от ответното дружество на длъжност от III-та
категория труд с по- малко заплащане
Излага се, че на 14.01.1999г ответното дружество прекратило трудовото
правоотношение на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и от тогава
същият е без работа.
Поддържа се, че с ЕР № 0726, зас. № 078 от 23.04.2013г на ТЕЛК по
Общи и професионални болести при УБ - МБАЛ „Св.Иван Рилски „ЕАД гр.
1
София отново на ищеца била призната 50 % ТНР и било открито ново
усложнение на професионалното му заболяване, тъй като дихателната му
недостатъчност вече се превърнала в хронична, а като начало на инва-
лидизацията му и нейната причина било посочено професионално за‐
боляване. С ЕР на ТЕЛК от 2016г отново било признато професионалното му
заболяване.
Твърди се, че професионалното заболяване на ищеца е от такъв
характер, че изисква ежедневно приемането на допълнителна усилваща храна
и поддържащи здравето и живота му лекарства, което той прави от момента
на регистриране на професионалното му заболяване.
Сочи се, че за претърпените от ищеца имуществени вреди във връзка
със спазването на предписания му хигиенно-диетичен режим, изразяващ се
в прием на допълнителна и усилваща храна, както и на медикаментозно
лечение за периода до 01.06.2021 г. предявявал искове пред ВРС, за което
били образувани съответни дела и му били присъдени обезщетения за
претърпените от него вреди, свързани със спазването на ХДР.
Излага се, че и след 01.06.2021 г. ищецът търпи и ще продължава да
търпи не само същите, но и още по-големи имуществени вреди., респ.
пропуснати ползи, тъй като професионалното му заболяване е с хроничен
характер и въпреки полаганите от него усилия за ежедневно приемане на
допълнителна усилваща храна и поддържащи здравето и живота му лекарства
здравословното му състояние постоянно се влошава. Въпреки полаганите от
него усилия, заради хроничния характер на професионалното му заболяване,
здравословното му състояние продължава да се обостря и влошава, поради
което се налага често да му бъде провеждано болнично лечение.
Поддържа се, че това хронично, продължаващо влошаване на
здравословното му състояние довело до търпенето не само на много болки и
страдания от негова страна, до загуба на трудоспособността му и различни
комплекси, но му причинява и сериозни имуществени вреди, тъй като
изразходва все повече и повече средства за усилена храна и поддържащо и
друго лечение заради същото заболяване.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца обезщетения за претърпените имуществените вреди в
резултат на професионалните му заболявания, изразяващи се в изразходвани
2
средства за лечение и средства за приемане на усилена храна в общ размер на
765.00 лева за периода от 01.06.2021 г. до 01.09.2021 г., представляваща сбор
от по 255.00 лева месечно, ведно със законната лихва за забава, считано от
първо число на следващия месец, за който се дължи обезщетението до
окончателното издължаване.
Претендират се направените разноски.
Ответникът редовно призован за съдебното заседание, не се
представлява и не взема становище по исковете. Въпреки дадената му
възможност за писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не е постъпил такъв.
На същия са указани последиците на чл.133, чл.143 ал.3 от ГПК, както и
на чл. 238. ал.1 ГПК, а именно, че ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В съдебно заседание на 09.12.2021 г. процесуалният представител на
ищеца е поискал постановяването на неприсъствено решение на основание чл.
238 ал.1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, както и че предявените искове са вероятно основателни, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че са налице предпоставките по чл. 239 ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по делото.
В тази връзка и съобразявайки разпоредбата на чл.239 ал.2 ГПК Съдът
приема, че в случая исковата претенция следва да бъде уважена изцяло, като
ответника бъде осъден да заплати на ищеца претендираното обезщетение за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в изразходвани средства за
лечение и средства за приемане на усилена храна, възлизащо в общ размер на
сумата 765.00 лева за периода от 01.06.2021 г. до 01.09.2021 г. и
представляващо сбор от по 255.00 лв. месечно за процесния период, ведно със
законната лихва за забава, считано от първо число на следващия месец за
който се дължи обезщетението до окончателното издължаване.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските по делото-такива за адвокатско възнаграждение
3
в размер на 300.00 лв.
С оглед изхода по делото ответникът следва да заплати и дължимата се
държавна такса върху иска в размер на 50.00 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Видахим” АД – Видин, Южна промишлена зона, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Бдин“ № 12,
офис 12 да заплати на КР. Н. ВЛ. от гр. Видин, ул. Байкал № 75, ЕГН
********** на основание чл. 200 КТ сумата в общ размер от 765.00 лева за
периода от 01.06.2021 г. до 01.09.2021 г- обезщетение за претърпените
имуществените вреди в резултат на професионалните му заболявания,
изразяващи се в изразходвани средства за лечение и средства за приемане на
усилена храна, ведно със законната лихва за забава върху всяко едно месечно
обезщетение от 255.00 лв. от исковия период, считано от първо число на
месеца следващ месеца, за който се дължи съответното месечно обезщетение
до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА „Видахим” АД – Видин, Южна промишлена зона, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Бдин“ № 12,
офис 12 да заплати на КР. Н. ВЛ. с ЕГН ********** сумата от 300.00 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Видахим” АД – Видин, Южна промишлена зона, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Бдин“ № 12,
офис 12 да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на ВдРС
сумата в размер на 50.00 лв. за държавна такса, а така също и сумата в размер
на 5.00 /пет/ лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението.

4

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5