Определение по дело №98/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 335
Дата: 26 май 2023 г.
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20237240700098
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

      гр.Стара Загора, 26.05.2023 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на        шестнадесети май

през      две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                       Членове:           

при секретаря    Николина Николова

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело     98 по описа  за 2023 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.218 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. и чл.62, ал.1 и ал.2 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба от „ВЕРЕЯ-ТУР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 100, ет.1, ап.113, чрез законния представител М.Г., против Разрешение за строеж № 19-51 от 25.01.2023 г. на Главния архитект на Община Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за нищожност и  незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж. Според жалбоподателя то няма изискуемото по закон съдържание и е издадено при съществено нарушаване на процесуалните правила. Жалбоподателят счита, че е заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗУТ и като такова е следвало да бъде уведомен за издаденото разрешение за строеж, както и да бъде изискано и получено неговото писмено съгласие за разрешеното преустройство. По изложените съображения моли за отмяна на издаденото разрешение за строеж.

 

Ответникът Главен архитект на Община Стара Загора в писмен отговор и чрез процесуалния представител юрисконсулт Ж. изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли разрешението за строеж да бъде потвърдено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците „ЕКС ПЕТРОЛИУМ“ ООД гр.Стара Загора и „РИТЕЙЛ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ООД гр.Стара Загора чрез пълномощника си по делото адв. М. оспорват жалбата като недопустима, алтернативно неоснователна. Претендират присъждане на разноски.

 

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

 

Жалбоподателят  „ВЕРЕЯ-ТУР“ АД е собственик на обект зa стопанска дейност — Хотелски комплекс „Верея", с административен адрес: град Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики" № 98, представляващ Поземлен имот с трайно предназначение урбанизирана, нaчин на трайно ползване тьрговски обект, комплекс с идентификатор 68850.505.80, както и на всички постройки и подобрения в поземления имот, a именно: масивна сграда с идентификатор 68850.505.80.1 — хотел, сграда с идентификатор 68850.505.80.2, сграда за обществено хранене с идентификатор 68850.505.80.3, сграда със специално предназначение с идентификатор 68850.505.80.4, видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот №198, том III, рег.№6030, дело №504 от 2007г. и нотариален акт за поправка на нотариален акт №15, том IV,  рег.№6138, дело №518 от 2007 г.

 

Ответниците „ЕКС ПЕТРОЛИУМ“ ООД гр.Стара Загора и „РИТЕЙЛ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ООД гр.Стара Загора са съсобственици при равни права на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.505.80.1.39 /стар идентификатор 68850.505.80.1.31/  по КККР на гр.Стара Загора, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.80 с предназначение за спортна и развлекателна дейност, видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и за учредяване/отстъпване право на строеж №129, том 5, рег.№4423, дело №563 от 2017г.

 

 

Административното производство е инициирано от ответниците „ЕКС ПЕТРОЛИУМ“ ООД и „РИТЕЙЛ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ООД със заявление вх.№19-02-25/16.01.2023г. за съгласуване и одобряване на инвестиционни  проекти, по които се издава разрешение за строеж, за „Игрална зала“ в УПИ I-80, кв.2001 по плана на гр.Стара Загора, като едновременно с одобряване на инвестиционния проект е поискано издаване на разрешение за строеж.

 

Видно от приложените скица, комплексен доклад за съответствие на инвестиционния проект със съществените изисквания за строежите и графичните части на проекта, УПИ I-80, кв.2001 по плана на гр.Стара Загора представлява поземлен имот с идентификатор 68850.505.80, в който е разположен самостоятелен обект с идентификатор 68850.505.80.1.39. Самостоятелният обект представлява строеж от четвърта категория „Кафене“, въведен в експлоатация с Удостоверение изх.№ 19-16-217/ 19.10.2018г на Община Стара Загора.

 

С оспореното  Разрешение за строеж №19-51 от 25.01.2023г, издадено от Главния архитект на Община Стара Загора е разрешено извършването на строителство на „Игрална зала“  /преустройство на обект кафене в игрална зала със застроена площ 128,19 кв.м/, строеж четвърта категория, в УПИ №I-80 от кв. 2001 по плана на гр.Стара Загора, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68850.505.80.1.39 по кадастралната карта, с административен адрес гр.Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ №98.

 

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението на която е прието без оспорване от страните. От него се установява, че според действащия ОУП на община Стара Загора, одобрен с Решение № 1779 no протокол № 40 от 30.06.2022 г. на Общински съвет Стара Загора, разрешеният за преустройване обект попада в урбанизирана територия с терени за обществено обслужване — Оо. Няма промяна на предназначението на обекта преди и след разрешеното преустройство, тъй като  новата функция — ,,игрална зала", попада в предназначение „за търговска дейност", какъвто е и настоящият обект „кафене" също с предназначение „за тьрговска дейност". Няма данни за отнемане на общи помещения и площи или части от тях от сградата, в която се намира разрешеният за преустройване обект. С преустройството не се променят отоплителната, вентилационната и електрическата инсталации. Предвижда се единствено демонтаж и монтаж на умивалник и свързване с гъвкави връзки към съществуващи ВиК изводи в рамките на помещенията в обекта. Всички други ВиК инсталации остават без промяна. С инвестиционния проект не се предвижда вътрешни инсталации да преминават през помещения на жалбоподателя. Предвид функцията на обекта преди преустройството (кафене) и новата мy функция за игрална зала, същата площ и подобният капацитет на обектите, вещото лице счита, че показателите им нa шум също са подобни и преустройството не е свързано с наднормено шумово или друго замърсяване.

 

Съдът намира така подадената жалба за недопустима по следните съображения:

 

Правото на жалба, включително с искане за обявяване на нищожност, възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК една от тези предпоставки от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на правен интерес за оспорващия.

 

В разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 - 3 от ЗУТ изрично са изброени лицата, които са заинтересовани в производството по издаване на разрешение за строеж, респективно имат право на жалба срещу него.

 

Настоящият случай се отнася до преустройство на съществуващо нежилищно помещение в сграда, разположена в урбанизирана територия с терени за обществено обслужване — Оо, поради което не са налице хипотезите на чл.38, ал.3 и 4 и чл.39, ал.2 ЗУТ. Следователно жалбоподателят не е заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ.

 

Макар да  е собственик на самостоятелни обекти в сградата, в която се намира преустройваният имот, както и на самия поземления имот, в който е разположена сградата, жалбоподателят не се явява и заинтересовано лице по смисъла на т.3 на чл.149, ал.2 ЗУТ. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че с процесното разрешение за строеж се изменя само функционалното ползване на обекта, но не и неговото предназначение по смисъла на § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ.  Съгласно Приложение № 4 към чл. 16, aл. 3 от Наредба № PД-02-20-5 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, самостоятелните обекти с обществена функция могат да бъдат с предназначение: за търговска дейност, за обслужваща дейност за битови услуги, за обществено хранене, за детско заведение, за здравни и социални yслуги, за културна и обществена дейност, за учебна дейност, за научна и проектантска дейност, за култова и ритуална дейност, за спортна и развлекателна дейност, за делова и административна дейност, за офис. Различната функция на обекта след разрешеното преустройство „игрална зала“ попада в хипотезата „за търговска дейност“, следователно обектът остава с предназначение за търговска дейност, каквото е посочено в Схема №15-601546/03.06.2022г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.505.80.1.39, издадена от СГКК гр.Стара Загора /л.44 от делото/.  Експертът е установил също така, че с разрешението за строеж не се предвиждат конструктивни промени, не се засягат общи части на сградата, а преустройството е единствено в границите на самостоятелния обект. Установено е също така, че не се предвижда вътрешни инсталации в обекта да преминават през помещения на жалбоподателя. Изрично вещото лице е заявило, че с това преустройство не се предвижда различно шумово замърсяване. Този извод не е оспорен и е съвсем логичен, защото след като не се променя предназначението на обекта, не се променя и вече съществуващото шумово или друго замърсяване.

 

При така установените факти е изключена допустимостта на подадената жалба при условията на чл. 149, ал. 2, т.1, т. 2 и т. 3 ЗУТ, тъй като се касае за преустройството на собствен нежилищен обект, без промяна на предназначението му, при спазени изисквания на чл. 185, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5 и 7 ЗУТ. Цитираното в жалбата решение по адм.д. № 9031/ 2004г на ВАС, освен че не касае напълно идентична фактическа обстановка, е изолиран случай  в съдебната практика и по аргумент за противното от нормата на чл. 130, ал.2 от ЗСВ не е задължително за съдилищата.

 

По тези съображения, съдът намира, че жалбоподателят „ВЕРЕЯ-ТУР“ АД не е заинтересвано лице по смисъла на нито една от хипотезите на чл.149, ал.2 от ЗУТ и няма правен интерес от оспорване на Разрешение за строеж № строеж № 19-51 от 25.01.2023 г, издадено от Главния архитект на Община Стара Загора. Това налага да отмени определението за даване ход по същество на делото от открито съдебно заседание на 16.05.2023г, жалбата на „ВЕРЕЯ-ТУР“ АД да се остави без разглеждане като недопустима и да се прекрати производството по адм.д. № 98/ 2023г по описа на Административен съд Стара Загора.

 

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК,  жалбоподателят следва  да бъде осъден да заплати на Община Стара Загора сумата 100лв за юрисконсултско възнаграждение /при условията на чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/ по представен списък, а на ответниците „ЕКС ПЕТРОЛИУМ“ ООД и „РИТЕЙЛ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ООД реално направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250лв по договор за правна помощ и съдействие № 0229048 /л.97 от делото/ и на  „РИТЕЙЛ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ООД – сумата 400лв за експертиза.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОТМЕНЯ определение от открито съдебно заседание на 16.05.2023г за даване ход по същество.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ВЕРЕЯ-ТУР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 100, ет.1, ап.113 против Разрешение за строеж № 19-51 от 25.01.2023 г, издадено от Главния архитект на Община Стара Загора, като недопустима.

 

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм.д.№ 98/ 2023г по описа на Административен съд Стара Загора.

 

ОСЪЖДА „ВЕРЕЯ-ТУР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 100, ет.1, ап.113 да запрати на Община Стара Загора сумата 100 /сто/ лв за юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА „ВЕРЕЯ-ТУР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 100, ет.1, ап.113 да заплати на „ЕКС ПЕТРОЛИУМ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Петко войвода“ № 28 и „РИТЕЙЛ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Кольо Ганчев“ № 33, оф.4  сумата 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лв, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА  „ВЕРЕЯ-ТУР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 100, ет.1, ап.113 да заплати на „РИТЕЙЛ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Кольо Ганчев“ № 33, ет.1, оф.4  сумата 400лв, представляваща разноски за експертиза.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :