№ 2790
гр. София, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508480 по описа за 2022 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Р. В. Х., ищец пред СРС, срещу
решение № 5734 от 02.06.2022 г. по гр.д.*******1469 по описа за 2021 г. на
СРС, ГО, 125-ти състав.
Решението се обжалва в частта в която претенцията на ищеца по
чл.498, ал.3 КЗ вр. с чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлена за разликата над 1629,12
швейцарски франка до пълния предявен размер от 6932,80 швейцарски
франка.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение относно приетия за дължим размер на застрахователното
обезщетение. Сочи, се че увредения автомобил е с швейцарска регистрация,
както и ищеца живеел постоянно в Швейцария, в Швейцария били
репарирани и щетите по автомобила. Затова счита, че обезщетението следва
да бъде съобразено с цените в Швейцария. Счита, че по този начин ще се
покрият щетите, които били пряка и непосредствена последица от
1
увреждането, съгласно изискването на чл.51, ал.1 ЗЗД вр. с чл.429 КЗ, тъй
като българското право изисква пълно обезщетение; позовава се и на съдебна
практика на ВКС. Съгласно тази практика след като повредената вещ е
собственост на чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в
чужбина, то налице бил международен елемент в правоотношението,
свързано с характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на
вредите. В такива случай не можело обезщетението да се определи по средни
пазарни цени в България, тъй като по този начин нямало да се доведе до
пълна обезвреда на вредите, а следва обезщетението да се определи по цени в
чужбина /в съответната държава/.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това
постановено друго, с което претенцията да бъде уважена в пълен размер.
Претендира разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД, ответник пред СРС, в който отговор се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното
решение в частта, в която претенцията на ищеца не е била уважена. Счита, че
при определяне на размера на обезщетението не са допуснати сочените от
въззивника нарушения на правото. СРС се бил позовал на чл.105 и следв.
КМЧП и достигнал до правилния извод, че отношенията се уреждат
съобразно правото на държавата в която са настъпили вредите, т.е. България.
В този смисъл приложимо било правилото на чл.480, ал.1,т.1 КЗ, защото ПТП
било настъпило на територията на Р България. Относно размера на
обезщетението приложение намирала нормата на чл.499, ал.2 КЗ. Претендира
разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 13. 06.2022 г.
Въззивната жалба е подадена на 27.06.2022 г./по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Ето защо настоящата инстанция приема, че въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивната жалба:
2
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
Спорно в настоящето производство е единствено размера на
обезщетението.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
съгласно чл.105, ал.1 от КМЧП задълженията за непозволено увреждане се
уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили вредите.
В случая ПТП било настъпило на територията на Р България. Съгласно
чл.480, ал.1,т.1 КЗ обезщетението следвало да се определи съобразно правото
на Р България. СРС се е позовал на чл.499, ал.2 КЗ, съгласно който
заплащането на обезщетение в действителния размер на вредата на МПС, се
определяло въз основа на Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с Наредбата по чл.504 КЗ.
Това означавало, че действителния размер на вредата се равнява на средната
пазарна цена на ремонта, по цени в България, поради настъпването на ПТП на
нейна територия. Доколкото претенцията била в швейцарски франкове, то на
основание чл.499, ал.3 КЗ, застрахователят имал задължението да
удовлетвори единствено валутата, не и средната пазарна цена в Швейцария.
Размерът на обезщетението по средни пазарни цени в Швейцария, възлизал на
15 619,14 лв. съгласно съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/, а
размерът по средни пазарни цени в България – 5355,50 лв., а при приложен
коефициент на нови части – 4569,34 лв. За да определи „възстановителната
застрахователна стойност“ СРС се е позовал на чл.400, ал.2 КЗ, съгласно
който на възстановяване подлежали действително причинените вреди, т.е.
възстановяването на имуществото с ново от същия вид и качество, без
прилагане на обезценка. При тези си мотиви, СРС е приел, че като
обезщетение следва да бъде определено такова по средна пазарна стойност в
Р България или в размер на 5355,50 лв., които по валутния курс към датата на
ПТП, съответствали на 2953,47 швейцарски франка. Към тази сума е
3
прибавена и сумата в размер на 356,55 швейцарски франка, която сума
представлявала „ликвидационни разходи“, които се начислявали в
Швейцария. Или обезщетението възлизало на 3310,02 швейцарски франка. От
последната сума следвало да се приспадне платеното от ответника
извънсъдебно обезщетение в размер 1680,90 швейцарски франка или като
резултат се получавала сума за доплащане в размер на 1629,12 швейцарски
франка. Именно за последната сума е приет иска за основателен и като такъв
е бил уважен за тази сума. За разликата над тази сума претенцията е била
отхвърлена като неоснователна.
В частта в която претенцията на ищеца е била уважена,
първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното от фактическа и правна страна на спора:
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС поради което на
основание чл.272 ПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящия
съдебен акт.
В конкретния случай не се спори, а от събраните по делото
доказателства, вкл. протокол за ПТП и заключението на САТЕ, се установява,
че процесното ПТП се е състояло на 09.07.2021 г. на територията на Р
България- на бул.“Ломско шосе“.
Действително, увреденото МПС марка „Опел Инсигния“ не е с
българска регистрация. Не се спори /макар и това да не е доказано по изричен
начин/, че ищеца живее на територията на Швейцария.
Правилно при така изложените факти, СРС е приел, че приложимо е
правилото на чл.105, ал.1 от КМЧП, съгласно което отношенията се уреждат
съгласно правото на държавата, където са настъпили вредите, т.е. българското
право.
Противно на соченото от въззивника, първоинстанционният съд се е
съобразил с правилата на КЗ за определяне на размера на обезщетението като
е приел, че същото следва да е в такъв размер, че да възстанови действително
причинените вреди. Приел е варианта на заключението на вещото лице по
средни пазарни цени без обезценка, т.е. в размер на 5355,50 лв. Следва да се
отбележи и факта, че се касае до автомобил в експлоатация повече от 5
4
години и по-конкретно 6 години, 9 месеца и 1 ден, считано от датата на
производство – 08.10.2014 г., т.е. СРС е постъпил възможно най-благоприятно
за ищеца.
Цитираната от въззивника съдебна практика касае хипотези в които
ПТП е реализирано в чужбина, както и участник е чуждестранно лице.
Относно ищеца не са ангажирани данни да е чуждестранно лице.
Нещо повече, присъдени са и т.нар. „ликвидационни разходи“, дължими
съобразно швейцарското законодателство. С оглед разясненията, дадени от
вещото лице при изслушването му, това са разходи за изхвърляне на
ламарини, изготвяне на снимки и т.н., виж л.63 по делото пред СРС.
Съобразено е и стореното от ответника плащане, което не се оспорва от
ищеца.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Във въззивното обжалване:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски не се следват.
На въззиваемата страна разноски се следват. Такива са сторени за
процесуално представителство. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юриск.възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5734 от 02.06.2022 г. по гр.д.*******1469 по
описа за 2021 г. на СРС, ГО, 125-ти състав, в частта в която претенцията на
Р. В. Х., ЕГН **********, срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *******,
по чл.498, ал.3 КЗ вр. с чл.432, ал.1 КЗ, е отхвърлена за разликата над 1629,12
швейцарски франка до пълния предявен размер от 6932,80 швейцарски
франка, както и в частта за разноските.
5
ОСЪЖДА Р. В. Х., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София,
ул.“*******, офис 21-адв.Д., да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******“
*******, ******* сумата в размер на 150 лв., представляваща разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6