Р
Е Ш Е Н И Е
№ 289
гр. Габрово,
27.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в
публично съдебно заседание на тринадесети август, две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря КРАСИМИРА
НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 549 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от В.В.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу В.Д.Д., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 144 СК
за заплащане издръжка на учащо се пълнолетно дете от родител в размер на 400
лева месечно, считано от предявяването на иска – 30.04.2020 г., обективно съединен
с иск, с правна квалификация чл. 149 СК, за заплащане на сума в размер на 2800
лева, представляваща издръжка за минал период, а именно: 01.10.2019 г. –
30.04.2020 г. /датата на предявяване на исковата молба/.
Ищцата твърди, че е навършило пълнолетие лице и
ответникът е неин баща. Излага, че е студентка държавна поръчка, редовно
обучение, първа година в СУ „Климент Охридски”, специалност “Mолекулярна
биология”, като семестриалната й такса била 400 лева. Твърди, че живее на
квартира в гр. София, като заплаща ежемесечен наем в размер на 640 лева, а със
заплащането на консумативите разноски необходимата сума за задоволяване на
жилищните й нужди възлизала на 700 лева, които поделя по равно с друг наемател,
съответно нейната част възлиза на 350 лева. Нуждаела се и от средства за
учебници и учебни помагала, дрехи и обувки. Сочи, че с оглед въведеното
извънредно положение нямала възможност да работи и да осигури част от
необходимите й за издръжка доходи. Излага, че баща й няма задължения към други
лица и следва да поеме и заплащането на издръжката. От друга страна предявява и
искане ответникът да бъде осъден да й заплати издръжка за минал период – от
01.10.2019 до датата на предявяване на исковата молба.
Ответникът, В.Д.Д., в отговор на исковата молба, постъпил
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не оспорва допустимостта на предявените искове,
но оспорва основанието и размера им над сумата 100 лева с възражението, че няма
възможност да предоставя без затруднения издръжка над този размер до претендирания
такъв. Излага още, че спестяванията, които е имал е вложил през 2015 г. в
закупуване на ½ ид. част от жилище, находящо се в гр. Габрово, за да има
ищцата собствен апартамент, където да живее. Отделно от горното сочи, че когато
имал възможност превеждал на ищцата по банков път парични суми, за да й помага
с разходите. Също така СУ „Климент Охридски” разполагал с общежития и не било
необходимо да заплаща наем в размер на 350 лева. В заключение счита, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен за заплащане на ежемесечна издръжка
над сумата 100 лева.
В хода на съдебното производство ответникът признава
възможност да предоставя издръжка в размер на 150 лева месечно.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните и
се установява от удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт
за раждане № 0464/11.10.2000 г. на община Габрово, че ищецът В.В.Д. е низходяща
от първа степен на ответника В.Д.Д. и на И.Л.И. и към предявяване на исковата
молба не е навършила 25-годишна възраст, но е пълнолетна.
Не е спорно и видно от
представената студентска книжка, издадена от Софийски университет „Св. Климент
Охридски” - гр. София, ищцата е записана през 2019/2020 г. в първи семестър на
първи курс, редовно обучение по специалност Молекулярна билология, с факултетен
№ 11079.
Видно от удостоверение, изх.
№ 5/22.04.2020 г., издадено от „Д.”***, ответникът В.Д.Д. работи в
предприятието на дружеството и за периода м. 04.2019 г.- м. 03.2020 г. е
получил брутно трудово възнаграждение в размер на 5610 лева, съответно за м.
април 2020 г. не е получил доход, а за м. май 2020 г. осигурителния му доход
възлиза на 305 лева.
От представени платежни нареждания се
установява, че в периода 02.10.2019 г. – 10.06.2020 г. ответникът В.Д.Д. е нареждал по платежна сметка на ищеца В.В.Д.
суми в общ размер от 1155
лева. Представени са и две платежни нареждания, които обаче са неотносими за
настоящото производство, тъй като установяват извършени плащания в полза на
трето лице (И.Д.) и от събраните свидетелски показания чрез разпит на свидетеля
И.Л.И. не се установява сумите да са
имали характер на издръжка и да са били предназначени за задоволяване на
ежедневните нужди на ищеца в качеството й на учаща се.
Други относими и допустими
доказателства от значение за спора, не са представени.
Относно
иска с правна квалификация чл. 144 СК.
Съгласно чл. 144 СК,
родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и
висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават
без особени затруднения. Следователно основателността на иска се обуславя от
установяване на следните предпоставки: ищецът да произхожда от ответника, да е
навършила пълнолетие учаща във висше учебно заведение, но ненавършила
25-годишна възраст, да има нужда от издръжка и родителят да може да я
предоставя без особени затруднения.
Страните не спорят относно
съществуващата помежду им връзка на произход, навършването на пълнолетие от
ищеца В.В.Д., обучението й във висше учебно заведение и недостигната възраст от
25 години.
Спорни са предпоставките
нужда от издръжка и възможност на родителя да предоставя такава без особени
затруднения.
Доказателствената тежест за установяване на
тези елементи, обуславящи основателността на предявения иск, се носи по общото
правило на чл.154, ал.1 ГПК, от ищеца.
В настоящото производство
същата не е изпълнила процесуалната си тежест да установи конкретните си нужди
от средства, чрез които да задоволява екзистенциалните си потребности, както и
тези от социално общуване. Действително изложени са твърдения за заплащан наем
за ползване на жилище, но доказателства какъв е конкретният му размер и
съответно дължимите във връзка с ползването консумативи не са представени,
разпитаната свидетелка Илиева възпроизвежда твърденията на ищеца, поради което
в тази част показданията й не могат да бъдат кредитирани, тъй като не се
осножвават на лично възприети факти. Няма съмнение, че обучението в населено
място, различно от това по местоживеене на студента, е свързано със заплащане
на разходи за задоволяване на жилищните нужди, но учебните заведения,
включително и Софийски университет, разполагат с необходимата база общежития,
които обучаващите се да ползват по време на следването си, като стойността на
това ползване е много по-ниска от пазарния наем на недвижими имоти и то в гр.
София. В този смисъл са и показанията на свидетеля Ивелина Илиева. Изборът на
ищеца да ползва нает при пазарни условия недвижим имот, заради по-добри условия
съдът разглежда като израз на прищявка, поради което и разходите за заплащането
на такъв наем не биха могли да се считат за релевантни за обезпечаване чрез
издръжка, предоставяна от родител.
В производство за престиране
на издръжка важни са онези нужди на търсещия издръжка, чрез които да задоволява
базовите си потребности. Нуждите на лицето зависят от здравословното му
състояние, възраст, култура, обществено положение и др. В т. 4 на ППВС 5-70 г.
/прието при действието на СК 1968 г. – отм., но приложимо и при уредбата на СК
2009 г./, е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат
предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая,
като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено
неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използуват за
цели извън издръжката. Възможността за доставяне на издръжка е свързана с
наличие на свободни средства за издръжката на претендиращия, след задоволяване
на собствените екзистенциални нужди на лицето, от което се търси издръжката, и
се определя от доходите на последното, от имотното му състояние и квалификация
(в този смисъл т. 5 ППВС 5-70 г.), а възможността за доставяне на издръжка по
смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-широка материална възможност, при която
доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от родителя.
Невъзможността за издръжка от имуществото е налице, когато имуществото не е
достатъчно да осигури пълна издръжка и не следва да се трансформира в средства
за издръжка, напр. отчуждаване на необходимото жилище и покъщнина (т. 1 на ППВС
5-70 г.).
Възрастта на ищеца и
редовното й обучение във висше учебно заведение предполагат потребност от
средства за храна, облекло, учебни пособия, респ. необходимост от средства за
социално-културно развитие, което обуславя извод за наличие на нужда от
издръжка. Конкретните размери на средствата, чрез които да бъдат задоволени
посочените нужди обаче не се доказаха от ищеца, като именно с оглед
осигуряването от страна на учебното заведение на възможност за настаняване в
студентски общежития и изхранването в студентски столове, съответно ползването
на градски транспорт на символична цена, размерът на необходимата издръжка на
учащ се в учебно заведение не би могъл да бъде изведен и приет за доказан на
база статистическа информация, която касае винаги средствата необходими за
издръжката на пълнолетно лице, което не ползва никакви привилегии или
облекчения като студент. В този смисъл нуждата от издръжка в конкретен размер е
недоказана в производството.
На следващо място не са доказани материалните
възможности на ответника да предоставя издръжка без особени затруднения, като
установения му осигурителен доход е недостатъчен за задоволяване на собствените
му нужди, тъй като е около и под минималната работна заплата, предвид пълната
липса на доходи за определени месеци. Следователно, ответникът не разполага с
възможност да предоставя издръжка на ищеца без особени затруднения.
В производството обаче
въпреки ниските си месечни доходи, ответникът признава задължението за
заплащане на издръжка до размера на сумата 150 лева, поради което и по
отношение на този размер съдът приема да е налице признание на иска и съответно
липсата на доказване на предпоставките за уважаването му са без значение,
доколкото производството се подчинява на принципа на диспозитивност.
В настоящото производство
ищецът претендира издръжка за минало време – от 01.10.2019 г. до предявяването
на исковата молба (30.04.2020 г.), но за част от този минал период признатото
от ответника задължение да престира издръжка, което възлиза на сумата 1050
лева, е погасено чрез плащанията по платежна сметка на ищеца на сума в общ
размер от 1055 лева, които следва да бъдат прихванати
от претендираната издръжка за минало време, като най–обременително задължение
на ответника /чл.76 ЗЗД/. Само по отношение на плащането на сумата 100 лева,
извършено на 15.07.2020 г. задълженото лице е посочило кое свое задължение
погасява – издръжка за м. юли 2020 г., поради което погасителният ефект на това
плащане следва да се отнесе към задължението за м. 07.2020 г., съобразно волята
на доброволно изпълнилият.
С оглед изложеното
предявеният иск за заплащане на издръжка за минало време за периода 01.10.2019 г.
– 30.04.2020 г. следва да бъде отхвърлен, като за разликата до размера от 1050
лева, като погасен чрез плащане, а за разликата над 1050 лева до предявения
размер от 2800 лева – като неоснователен. След предявяването на исковата молба
се дължи месечна издръжка в размер на 150 лева до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване, а искът за разликата до предявения размер
от 400 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При този изход на делото, всяка от страните
има право на разноски, като ищецът претендира заплащане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, от която сума има право на
112.50 лева. Ответникът доказва реално заплатено възнаграждение в размер на 150
лева, от което има право на 93.75 лева.
Ответникът дължи държавна
такса върху присъдената издръжка в размер на 216 лева, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК
съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда
издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно
призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът дължи да се произнесе
служебно (ex officio). Затова в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която исковете са уважени.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА В.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Д. къща, да заплаща на пълнолетната си учаща
редовно във висше учебно заведение дъщеря В.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
месечна издръжка в размер на 150 (сто и петдесет) лева, считано от 30.04.2020
г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката,
на основание чл. 144 СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от деня на забавата до окончателното й погасяване, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 112.50 лева – разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 400 (четиристотин) лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от В.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
Д. къща, иск,
с правна квалификация чл. 149 СК, за
заплащане на сумата 2800 лева, представляваща издръжка за минал период, а
именно: 01.10.2019 г. – 30.04.2020 г., като за разликата до размера от 1050
лева, като погасен чрез плащане, а за разликата над 1050 лева до предявения
размер от 2800 лева – като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Д. къща, да заплати по сметка на РС-Габрово
сумата от 216 (двеста и шестнадесет) лева – държавна такса, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението, в частта за присъдената издръжка, на
основание чл. 244, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
Д. къща сумата 93.75 лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от 27.08.2020 г., на
основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
В частта, с която е
допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред Габровски окръжен съд в едноседмичен
срок от 27.08.2020 г.
Препис от решението да се
връчи на страните, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: