№ 6653
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110150624 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 47375/30.08.2021 г. на „.” ЕООД, ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Ал. Стамболийски” № 73, ет. 3,
представлявано от . Комитски, против „.“, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Пиротска“ № 9, ет. 3, представлявано от ... Средоевич и „ .“ ЕООД, ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Пиротска“ № 9, ет. 3, представлявано от
., и двамата ответници чрез адвокат В. ИВ. със съдебен адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ №
9, ет. 3, с която са предявени положителни установителни искове при условията на
обективно кумулативно съединяване с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК вр. с чл.
345, ал.1 от ТЗ и цена на иска от 997.50 лева, формирани както следва: сумата 490.68 лева,
представляваща международна глоба № 1073OU6126/RRBG01, заплатена с Известие №
**********; сумата 490.68 лева, представляваща международна глоба
№ 1073OU6255/RRBG01, заплатена с Известие № **********; сумата от 20 лева,
представляваща банкова такса за заплащане на наложени два броя международни глоби, за
които е издадена Фактура № **********, които суми са поети от ищеца и се дължат от
ответниците, съгласно т. 10.2 и т. 10.4.5 от Общите условия за финансов лизинг на
лизингодателя „.“ ЕООД с настоящо наименование „.“ ЕООД, неразделна част от Договори
за финансов лизинг № 10198 и № 10805.
В исковата молба се твърди, че 31.03.2014 г. между ищцовото дружество, с
предишно наименование „.“ ЕООД, в качеството си на Лизингодател и „.“ ЕООД, с
настоящо наименование „.“ ЕООД, в качеството на лизингополучател, и „.“ ЕООД, с
предишно наименование „.“ ЕООД в качеството на солидарен длъжник, бил сключен
Договор за финансов лизинг № 14732010198. По силата на този договор ищцовото
дружество предало за ползване при условията на финансов лизинг на „.“ ЕООД
термоизолационно полуремарке SCHMITZ, рег. № ., за което бил подписан и Приемо-
предавателен протокол. Твърди, че срокът на договора за лизинг изтекъл на 16.05.2018 г.
Съгласно т.2.2. във вр. с т. 16.2. от Общите условия към договора за финансов лизинг на
ищцовото дружество, след изтичане на срока на договора за лизинг и при заплащане на
всички задължения, лизингополучателят придобил собствеността върху лизинговия актив.
1
Сочи, че на 13.07.2017 г. по време на действащия договор, по отношение на лизинговата
вещ била наложена глоба за превишена скорост в Италия с № 1073OU6126/RRBG01, която
била заплатена от лизингодателя с Известие № ********** в размер на 490.68 лева. Твърди,
че към 13.07.2017 г. лизинговата вещ все още не била прехвърлена на лизингополучателя,
който имал единствено качеството на ползвател на вещта, а пътното нарушение било
извършено от лице, управлявало лизинговата вещ във време, в което „.“ ЕООД, с настоящо
наименование „.“ ЕООД, е имало качеството на лизингополучател по Договор за финансов
лизинг № 10198.
На 19.06.2014 г. в гр. София между ищцовото дружество, като лизингодател, и „.“
ЕООД, с настоящо наименование „.“ ЕООД, като лизингополучател, и „.“ ЕООД с предишно
наименование „.“ ЕООД, като солидарен длъжник, бил сключен Договор за финансов
лизинг № 14732010805, по силата на който, ищцовото дружество е предало за ползване при
условията на финансов лизинг на „.“ ЕООД термоизолационно полуремарке SCHMITZ, рег.
№ С7782ЕК, за което бил подписан Приемо-предавателен протокол. Срокът на договора
изтекъл към 31.07.2018 г., като след изтичане на срока му и след заплащане на всички
задължения, лизингополучателят придобил собствеността върху лизинговата вещ. На
06.07.2017 г. по време на действащия договор № 10805 по отношение на актива била
наложена глоба за превишена скорост в Италия № 1073OU6255/RRBG01, заплатена с
Известие № ********** в размер на 490.68 лв. Сумата е заплатена от лизингодателя, тъй
като собствеността на лизинговата вещ все още не е била прехвърлена към
лизингополучателя.
Ищецът твърди, че съгласно т.10.2. и т.10.4.5. от Общите условия за финансов лизинг
на лизингодателя, неразделна част от договорите за финансов лизинг, лизингополучателят е
длъжен да възстанови всички допълнително направени от лизингодателя разноски, такси и
плащания, във връзка с нормалното използване на вещта, каквито в случая се явяват
заплатените международни глоби. От своя страна съдлъжникът, подписвайки договорите,
наравно с лизингополучателя, се обвързвал, носейки солидарна отговорност по сделките и
като встъпил в дълга, отговарял за задълженията на лизингополузателя по тях солидарно.
Сочи, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение на 16.06.2021 г. ищецът поискал издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответната страна, която не е влязла в сила поради
постъпило възражение срещу нея. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна в отговора си на исковата молба, подаден в срока по чл.131,
ал.1 ГПК оспорва предявените искове като недопустими, а при евентуалност, като
неоснователни и недоказани. Сочи, че по силата на договора за финансов лизинг,
лизингополучателят имал задълженията да заплаща всички разноски и такси, свързани с
нормалното ползване на лизинговата вещ, а именно разходи за гориво, ремонт, сервизно
обслужване, застраховки, пътни такси и други, свързани с нормалното обичайно ползване на
превозното средство, предмет на договора за финансов лизинг. Счита, че по своята правна
същност глобите, които ищецът претендира да му бъдат възстановени от ответниците,
представляват наложени административни наказания във връзка с установено от
компетентните органи административно нарушение на водача на МПС, поради нарушаване
на правилата за движение по пътищата. Сочи, че глобата е вид административна санкция,
която се налага и събира по административен ред, не представлява разход, такса или друго
плащане в сферата на гражданскоправните отношения, което да е предмет на договорените
между страните условия по процесните договори за финансов лизинг. Счита също така, че
международните глоби, които ищецът претендира, са извън предметния обхват на
договорите за финансов лизинг, поради което за ищеца липсва правен интерес от търсената с
иска защита. Позовава се на чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН за изтекла погасителска давност.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на процесните вземания. Излага
подробни доводи за неоснователност на исковите претенции. Твърди, че на ответника „.“
2
ЕООД не са му предоставени никакви общи условия от страна на лизингодателя, по които
да се е задължил. В първото по делото заседание представя становище, в което оспорва
пасивната си материална легитимация с твърдение, че ползването на процесните лизингови
полуремаркета е предоставено на трето за спора дружество – „ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ АЙ ТИ“
ЕООД по силата на договори за оперативен лизинг. Моли съда да прекрати делото, поради
недопустимост на същото, а при евентуалност да отхвърли исковете. Претендират се
разноски по делото.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По предявените от ищеца положителни установителни искове при условията на
обективно кумулативно съединяване с право основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК вр. с чл.
345, ал.1 от ТЗ в тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: сключване
между страните на посочените в исковата молба договори за финансов лизинг; възникване
на задължение за лизингодателя да заплати процесните суми; заплащане на процесните суми
от лизингодателя; наличието на задължение за ответниците да заплатят процесните суми;
спиране или прекъсване срока на погасителната давност, както и всички останали
положителни факти и твърдения, на които основава иска си и от които черпи изгода.
Между страните не се спори и видно от представените по делото доказателства,
между „.“ ЕООД (с предишно наименование „.“ ЕООД), в качеството на лизингодател и „.“
ЕООД (с предишно наименование „.“ ЕООД), в качеството на лизингополучател и „.ис“
ЕООД (с предишно наименование „.“ ЕООД), в качеството на солидарен длъжник, са
сключени, както следва: Договор за финансов лизинг № 14732010198/31.03.2014 г. за
следната лизингова вещ - термоизолационно полуремарке SCHMITZ, с рег. № .; Договор за
финансов лизинг № **********/19.06.2014 г. за следната лизингова вещ - термоизолационно
полуремарке SCHMITZ, с рег. № С7782ЕК.
Договорът за финансов лизинг е по съществото си договор, с който лизингодателят се
задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и
да му я предостави за ползване срещу възнаграждение, като законодателят е предоставил
възможност на лизингополучателят да придобие вещта по време на договора или след
изтичане на срока му - чл. 342 ТЗ. Няма спор между страните, че срокът на договор за
финансов лизинг №10198 от 31.03.2014 г. е изтекъл на 16.05.2018 г., респ. на договор за
финансов лизинг № 10805 от 19.06.2014 г. – на 31.07.2018 г. като съгласно т.2.2 във вр. с т.
16.2 от Общите условия към договора, при заплащане на всички задължения
лизингополучателят придобива собствеността върху лизинговите активи. С изтичане срока
на договора и изпълнение на задълженията на лизингополучателят, облигационната връзка
между страни е погасена поради изпълнение.
Видно от представените доказателства, на ищеца, в качеството му на собственик на
полуремарке с рег. № С7782ЕК е наложена глоба в размер на 200,88 евро за нарушение на
чл. 142, подточка 11, буква „В“ от Кодекса за движение по главните пътища, извършено на 6
юли 2017 г. в Италия. За нарушение на същите разпоредби от Кодекса за движение по
главните пътища, извършено на 13 юни 2017 г. в Италия е наложена глоба в размер на
200,88 евро на ищеца, в качеството на собственик и на полуремарке с рег. № .. За ищеца, в
качеството му на собственик на моторните превозни средства, при управлението на които е
извършено нарушение на италианските правила за движение по пътищата, възниква
задължение да заплати последните към административния орган, който ги е установил.
Видно от представите по делото протоколи за установяване на нарушенията, същите са
издадени от полицейски служител на Общинско обединение на район Коли, Италия. По
делото е представена и покана за доброволно заплащане на дължимите глоби, с последно
предупреждение, от специалния адвокат на Общинско обединение на район Коли, Италия,
3
адв. Джулия Брици, в който е посочено, че задълженията по всеки от протоколите за
установяване на извършените нарушения е вече в размер на 250,88 евро.
Не е спорно между страните и от приложените по известие за плащане, се установява,
че към дата 18.01.2021 г. ищецът е заплатил дължимите глоби по посочената от адв. Джулия
Брици банкова сметка, както и че във връзка с погасяване на глобите е извършил разходи в
размер на 20 лева, представляващи банкови такси за заплащане на международните глоби.
Неоснователно е възражението на ответника, че плащането от ищецът е извършено без
правно основание и на нелегитимирано лице. Видно от приложените по делото известия за
плащане, като задължителен референтен номер в тях е записан номера на протокола на
всяко от нарушенията.
Безспорно от представените по делото доказателства се установява, че нарушенията,
извършени на 06.07.2017 г. и 13.06.2017 г., за които ищецът лизингодател е заплатил
глобите, са извършени в срока на действие процесните лизингови договори - срокът на
договор № 10198 с предмет полуремарке с рег. № ., сключен на 31.03.2014 г. е изтекъл на
31.04.2018 г., съответно срокът на договор № 10805 с предмет полуремарке с рег. №
С7782К, сключен на 19.06.2014 г. е изтекъл на 19.06.2018 г.
Приложени са по делото Общи условия към договор за финансов лизинг (ОУ), които
валидно обвързват страните. Неоснователно е възражението на ответниците, че
представените по делото общи условия не ги обвързват. Изрично в процесните договори за
финансов лизинг е посочено, че всеки от тях се сключва при конкретни общи условия, а
именно ОУ на лизингодателя, както и че същите са приложени към договора, като
последният се е изпълнявал от ответниците без възражение и с оглед разпоредбата на чл.
298, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ, съдът приема, че ОУ обвързали валидно страните.
От т. 10.2 и т. 10.4.5. на приложените по делото ОУ се установява, че
лизингополучателят е длъжен да възстанови всички допълнително направени от
лизингодателят разноски, такси и плащания, във връзка с нормалното ползване на вещта,
както и да възстанови на лизингодателят всички допълнително направени разноски, в това
число извършените разходи по заплащане на международните глоби.
Неоснователно е възражението на ответниците, че за лизингополучателят не е
възникнало задължение за възстановяването на тези разходи. Плащането на лизингодателя
представлява разход, който е извършен и е свързан с представените по процесните договори
за финансов лизинг лизингови вещи. Лишено е от всякаква житейска и правна логика,
глобата да остава в тежест на собственика – лизингодател, при условие, че страните са
обвързани от договор за финансов лизинг и ползването на вещите е предоставено на
лизингополучателя.
Между страните не се спори, а и видно от представените по делото договори за
финансов лизинг, ответникът „.“ ЕООД се е задължил към лизингодателя в качеството си на
солидарен длъжник за всички задължения на лизингополучателя, произтичащи от договора
за лизинг.
Възражението на ответника, че в лизинговите вещи са се намирали във фактическо
държане на трето за спора лице по силата на договор за оперативен лизинг е неоснователно,
доколкото видно от представените по делото общи условия към процесния договор за
финансов лизинг, изрично в т.4.5 от ОУ е уговорено, че лизингополучателят няма право да
отчуждава, обременява с тежести, отдава под наем е/или по друг начин и повод да
предоставя лизинговата вещ на трети лица, без изричното писмено съгласие на
лизингодателя. До колкото такова изрично писмено съгласие не е представено по делото,
съдът приема, че лизингодателят не е дал съгласието си, поради което това съглашение е
недействително в отношенията между страните по спора и към момента на извършване на
нарушението, отговорност за таксите, разноските и глобите, свързани с ползването на
лизинговата вещ са в тежест на лизингополучателя – ответник по делото.
4
Неоснователно е и възражението на ответниците за погасяване по давност на
вземането на ищеца. Претенцията на ищеца е за изпълнение на договорно задължение,
различно от лизинговите вноски, които се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен
срок, поради което вземането му се погасява с изтичането на общата петгодишна давност
предвидена в чл. 116 от ЗЗД, поради което същата не е погасена към момента на
предявяване на исковата молба. В допълнение на изложеното следва да се има предвид, че
макар и глобата като административно наказание, което по силата на българското
законодателство се погасява с тригодишна абсолютна изпълнителска давност, ирелевантно е
по делото дали процесните глоби са били погасени по давност или не към момента на
плащането й. Спорно е и дали процесните глоби са били погасени по давност, предвид това,
че е дадено последна възможност на ищеца да заплати сумите по глобите с уведомление от
4.12.2020 г., което от своя страна се явява покана за доброволно изпълнение, тъй като е
даден седемдневен срок от получаване на уведомлението. Първоначалното уведомление е от
13.06.2018 г., плащането е извършено на 21.01.2019 г., видно от платежния документ,
поради което давността, предвидена и по Италианското законодателство (вж. л. 99 от
делото) не е изтекла. Не на последно място, макар и по същество заплатените от ищеца
глоби да се явяват административно-наказателно вземане и да се погасяват с тригодишна
давност, в отношенията между страните същите произтичат от договорните отношения
помежду им и се погасяват с 5-годишна давност.
Няма спор между страните, че между лизингодателят и лизингополучателят е
уговорено като условие за прехвърляне собствеността върху лизинговите вещи изплащане
на всички задължения, както и че собствеността на термоизолационно полуремарке
SCHIMITZ, с рег. № . е прехвърлена 04.06.2018 г., съот. на термоизолационно полуремарке
SCHIMITZ, с рег. № С7782ЕК на 09.08.2018 г. Няма спор между страните и че към датата на
прехвърляне на всяка от лизинговите вещи, лизингополучателят, респ. солидарният
длъжник, нямат задължения към лизингодателя. Следва да се има предвид обаче, че към
датата на прехвърляне на собствеността, процесното вземане не е възникнало и същото не е
било изискуемо от ответниците. Вземането на лизингодателят за възстановяване на
международни глоби възниква към момента на тяхното погасяване към органа, който ги и
наложил.
С оглед на изложеното, съдът приема, че в настоящото производство се доказа
сключването на между страните договори за финансов лизинг с предмет лизингови вещи, а
именно: термоизолационно полуремарке SCHMITZ, с рег. № . и термоизолационно
полуремарке SCHMITZ, с рег. № С7782ЕК. По делото се доказа и възникване на
задължението на ищеца лизингодател да заплати процесната сума в размер на 997,50 лева,
нейното погасяване на надлежен кредитор, както и вменено задължение на ответниците да
възстановят извършения разход – за ответника „.“ ЕООД в качеството на лизингополучател,
а на ответника „.ис“ ЕООД в качеството на солидарен длъжник.
По следните съображения, съдът приема, че исковете в пълния предявен размера
следва да бъдат уважени.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите в исковото и заповедното производство /предвид т. 12
от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен диспозитив за
разноските в заповедното производство/ в размер на 250 лева – за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение – последното определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните на основание чл. 422,
вр. с чл.415 ГПК вр. с чл. 345, ал.1 от ТЗ, че „.“, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. Пиротска № 9, ет. 3, представлявано от ... Средоевич, и „.“ ЕООД, ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Пиротска № 9, ет. 3, представлявано от ., и
двамата ответници чрез адвокат В. ИВ. със съдебен адрес: гр. София, ул. Пиротска № 9, ет.
3, в условията на солидарност дължат на „.” ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Ал. Стамболийски” № 73, ет. 3, представлявано от . Комитски,
сумата в общ размер на 997,50 лв. (деветстотин деветдесет и седем лева и петдесет
стотинки), от която сума в размер на 490,68 лв. (четиристотин и деветдесет лева и
шестдесет и осем стотинки), представляваща международна глоба № 1073OU6126/RRBG01,
заплатена с Известие № **********, сума в размер на 490,68 лв. (четиристотин и деветдесет
лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща международна глоба №
1073OU6255/RRBG01, заплатена с Известие № ********** и сума в размер на 20 лв.
(двадесет лева), представляваща банкова такса за заплащане на наложени два броя
международни глоби, Фактура № **********, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 на 25.06.2021 г. по ч. гр. д. № 34378/2021 г. по описа на СРС, 120
състав.
ОСЪЖДА „.“, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Пиротска
№ 9, ет. 3, представлявано от ... Средоевич, и „.“ ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Пиротска № 9, ет. 3, представлявано от ., и двамата ответници
чрез адвокат В. ИВ. със съдебен адрес: гр. София, ул. Пиротска № 9, ет. 3 да заплатят на „.”
ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Ал. Стамболийски” №
73, ет. 3, представлявано от . Комитски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
250 (двеста и петдесет) лева за разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от двете страни, пред
СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6