Р Е Ш Е Н И Е
гр.Б.С. 03.07.2020г.
В И М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
Белослатински районен съд, І наказателен състав в публичното си заседание на 03 юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдия Силвия Житарска АХ дeло. № 61/2020г. по описа на РС Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Андриян Цветанов Цаконски, в качеството си на
управител на „А.Т.“ ЕООД с. със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*********, чрез адв.С.Г. е обжалвал НП №06-001225/30.01.2020г. на Директора на Д
"ИТ" гр.В., с което на основание чл.414, ал.1 от КТ му е наложена имуществена
санкция в размер на 1500.00 лева, за
нарушение на чл.128, т.2 от КТ.
В жалбата си процесуалния представител на дружеството релевира
претенции за незаконосъобразност на НП.
Ответника по
жалбата, чрез процесуалния представител ю.к.М.К. оспорва жалбата, като
неоснователна.
По делото се
представиха писмени доказателства. Разпитаха се свидетели.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от жалбодателя претенции приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.
На 17.10.2019г. Н.Д.Н. е постъпил на работа като
шофьор на тежкотоварен автомобил в „АЦИ ТРАНС – 70“ ЕООД, за което е сключен
трудов договор от същата дата под № 109. От следващия ден същият започнал да
изпълнява длъжността си като заминал на курс като втори шофьор с тежкотоварен
автомобил до Северна Италия, като по време на курса същият бил обучаван от
титуляра на камиона във връзка с изпълнение на трудовите му задължения.
Следващият курс той заминал сам като шофьор на ТИР, отново за Италия, но на
границата на влизане в Хърватска бил спрян от гранична полиция, които
установили, че пломбата, с която е заключено ремаркето на тежкотоварния
автомобил, е отрязана, което е нарушение на тяхното законодателство и за което
му съставили акт от 2100 евро. Тази сума свидетеля Н. трябвало да заплати преди
да влезе в страната и тъй като същият изпълнявал курс за доставка на стока,
която била с определен срок, управителят на „АЦИ ТРАНС – 70“ЕООД внесъл пари по
дебитната карта, с която той да заплати тази глоба. След като се прибрал в
България той трябвало да извърши отчет на документите, свързани с курсът му до
Италия. Тъй като той не знаел точно как се прави отчет, как се подреждат
документите, той ги взел със себе си, за да му помогнат негови колеги. На
следващия ден – 20.11.2019г. отишъл в офиса на дружеството, където се отчел, но
едновременно с това и подал молба за напускане. Тъй като със свидетелката И.Ц.,
която работи в „АЦИ ТРАНС – 70“ ЕООД и е пълномощник на дружеството влезли в
конфликт със свидетеля Н., относно платената от дружеството глоба в размер на
2100 евро, която се явява негова лична, свидетеля Н.Н. се скарал с нея и
напуснал офиса. Тогава отишъл в Д „ИТ“ гр.В., където подал сигнал срещу „АЦИ
ТРАНС – 70“ ЕООД за това, че не му е изплатено трудовото възнаграждение за
периода, в който е бил на работа. От тогава той нито е ходил в офиса, нито е
предоставил някакъв документ в писмена форма по какъв начин да му бъде
изплатено трудовото възнаграждение за месец ноември 2019г.
С оглед подаденият сигнал от Н. на 15.01.2020г. била
извършена планова проверка на „АЦИ ТРАНС – 70“ ЕООД в сградата на Д „ИТ“ гр.В.,
където свидетелката Ц. занесла всички документи на фирмата, свързани с
дейността й. От проверката се установило, че не е изплатено трудовото
възнаграждение на Н.Н. за месец ноември 2019г. До този извод проверяващите достигнали
от прегледа на ведомостите на трудовото възнаграждение, които по отношение на Н.
не били подписани. Други документи, доказващи изплащането на трудовото
възнаграждение, не се били представили на проверяващите. Извършената проверка
била обективирана в протокол от 15.01.2020г., в който били посочени
констатираните нарушения и записани предписания, свързани с тях. Едновременно с
това на 15.01.2020г. бил съставен и акт № 06-001225, в който било отразено, че
от представената платежна ведомост и банкови нареждания за месец ноември 2019г.
се установило, че работодателят не е изплатил в установените срокове
ежемесечно, съгласно трудовия договор, уговореното трудово възнаграждение на
работника Н.Д.Н. за месец ноември 2019г. в размер на 337.69 лева и нарушението
е извършено на 02.12.2019г. в с.Търнава. Актът бил съставен от Т.Г.И. – главен
инспектор към Д „ИТ“ – В. в присъствието на свидетелите В.П. – главен инспектор
към Д „ИТ“ – В. и Ц.П. – старши инспектор към Д „ИТ“ – В., както и в
присъствието на упълномощената свидетелка И.Ц., която получила акта без
възражения.
Въз основа на съставения акт Директора на Д "ИТ"
е издал Наказателно постановление, с което за това нарушение му е наложена имуществена
санкция в размер на 1500.00 лева. Именно това постановление се обжалва.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в настоящето
производство писмени и гласни доказателства.
Съдът не кредитира представените от ю.к. К. копие на
писмени обяснения от Н.Д.Н., тъй като същите не са дадени в хода на
административно-наказателното производство пред административно-наказващия
орган, а едва след като е образувано производството пред съда, като отделно от
това свидетеля се яви лично в с.з. и даде подробни показания, изясняващи
фактическата обстановка по делото. А що се отнася до представената справка за
изтеглените суми от дебитна карта, с която е правил плащания св.Н., съдът
намира, че е неотносима към спора на делото, поради което не я коментира в
мотивите си.
Съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно,
като съображенията за това са следните:
Наистина работодателят е длъжен да заплаща на
работника при работа по трудово правоотношение уговореното трудово
възнаграждение в срок. Кодекса на труда определя
мястото и сроковете на изплащане на трудовото възнаграждение в чл.270 от КТ, в
случай че няма уговорено друго между страните по трудовото правоотношение.
Безспорно е, че трудовото възнаграждение следва да се изплаща ежемесечно по
представения по делото трудов договор. От разпоредбата на чл.270, ал.3 на КТ
следва, че то се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу
разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. Другата
алтернатива за изплащане на трудово възнаграждение е по писмено искане от
работника или служителя то се превежда по
сметка в посочената от него банка.
От събраните по
делото доказателства се установява, че след като свидетеля Н. е подал молба за
прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя си, той е напуснал
офиса на „Аци Транс – 70“ и повече там не се върнал, а по телефона е разговарял
само веднъж с управителя на фирмата. Самият Н. в съдебно заседание заяви, че
след като е напуснал работа не се е явил в офиса, за да си получи трудовото
възнаграждение, както и че той няма банкова сметка ***, за да получава
трудовото си възнаграждение по нея.
Безспорно е, че работодателят е длъжен в установените срокове
да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд, както и да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа, съгласно чл.128, т.1 и т.2 от КТ. По
делото се установи, че работодателят е начислил трудовото възнаграждение във
ведомостта за заплати, но не може да се вмени във вина на работодателя
виновното поведение на работника, който е възпрепятствал изплащането на
трудовото му възнаграждение, като не се е явил да го получи или пък да посочи
банкова сметка, ***ето. За да се осъществи състава на административното
нарушение по чл.128, т.2 от Кодекса на труда, освен обективната страна на
нарушението, следва да се докаже и субективния елемент, а именно – виновното
поведение на работодателя. Както се установи от анализа по-горе, работодателя
не е имал никаква възможност да изплати начисленото по ведомостта за заплати
трудово възнаграждение на служителя си Н., тъй като същият, нито се е явил във
фирмата да го получи, нито е посочил банкова сметка, ***. Именно по тази
причина на него дори не е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Н. демонстрира това поведение
до края на съдебното заседание където, заяви, че знаел, че има адресирано до него
писмо от „Аци Транс - 70“, което той следва да получи в пощата, но не отишъл да
го вземе. От представените доказателства по делото се установи, че на
21.01.2020г. Аци Транс-70 е изпратил по пощата до Н.Н. покана да се яви в
с.Търнава, за да си получи дължимото трудово възнаграждение и заповедта за
прекратяване на тр. правоотношение, но Н. не е потърсил писмото, тъй като
разбрал, че то е именно от „Аци Транс -70“. Умишленото бездействие на работника/служителя
за възпрепятстване на работодателя в изпълнение на задълженията му вменени от
закона, не може да се вмени във вина на работодателя, а доказателства в обратна
насока в настоящето съдебно производство не се събраха.
От изложено съдът
намира, че поради липсата на субективния елемент от състава на
административното нарушение, извършеното деяние от „Аци Транс 70“ ЕООД се явява
несъставомерно, а от тук обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно,
поради което същото следва да се отмени като такова.
За пълнота следва да
се отбележи, че е неоснователно направеното възражение от адв.Г. за допуснато
съществено процесуално нарушение, относно присъствието на св.Ц. при съставяне и
получаване на акта. Твърдението на процесуалния представител, че св.Ц. е
ненадлежно упълномощена от управителя на длужеството „Аци транс – 70“, не се споделя от настоящия състав, поради
което намира, че акта не е издаден в нарушение на процесуалните правила.
Имайки предвид
тези съображения, съдът намира, че НП макар и издадено от компетентен орган, в
рамките на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, при спазване
на установената в КТ и ЗАНН процедура, се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на
делото съдът намира, че следва да осъди Д „ИТ“ В. да заплати на „А.Т.“ ЕООД с.
направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 350.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №06-001225/30.01.2020г. на Директора на Д
"ИТ" гр.В., с което на основание чл.414, ал.1 от КТ на „А.Т.“ ЕООД с.
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* му е наложена имуществена
санкция в размер на 1500.00 лева, за
нарушение на чл.128, т.2 от КТ, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Д „ИТ“ гр.В. за заплати на „А.Т.“ ЕООД с.
направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 350.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд гр.В..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: