Решение по дело №11855/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260838
Дата: 15 март 2021 г.
Съдия: Димитрина Илиева Тенева
Дело: 20195330111855
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     260838

 

 

гр. Пловдив 15.03.2021 г.

 

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11855 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отменен/ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД по молба на “ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район “Триадица”, бул. “Витоша” № 89 Б, представлявано от ......... К.Ч. и Б.В. против Д.Н.Н. с ЕГН ********** с адрес *** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 549,22 лева- главница, представляваща регресно вземане за платено обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 04.07.2014 г. в гр. ....., както и 167,20 лева – обезщетение за забава за периода от 05.06.2016 г. до 05.06.2019г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 04.07.2014 г. при управление на лек автомобил  марка „БМВ“, модел ......, рег. № ........, собственост на третото лице С.Д.Н. ответникът без да има сключен за автомобила договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при движение с несъобразена скорост загубил контрол над управлението върху автомобила, излязъл от платното за движение и се блъснал в правомерно паркирания лек автомобил марка „Нисан“, модел ....., рег. № ....., собственост на третото лице А.Р.К., вследствие на което по последния произтекли повреди по задна броня и основа външна калник заден ляв. Във връзка с така произтеклото ПТП бил съставен на ответника АУАН. По силата на сключен между собственика на увредения автомобил и ищеца договор за имуществена застраховка  за същия обективиран в застрахователна полица № ........../28.04.2014 г. и по подадено заявление за плащане   на застрахователно обезщетение, в ищцовото дружество била образувана преписка щета № ........../07.07.2014 г., по която след оглед на автомобила, същият бил предаден за ремонт на доверен сервиз на ищеца собственост на третото лице .........., на което за извършения  ремонт на автомобила ищецът заплатил сумата от 549.22 лева с включен ДДС. С плащането на тази сума ищецът встъпил в правата на застрахования спрямо причинителя на вредите, който в случая е ответникът, който бил поканен за плащането на тази сума, като предвид липсата на плащане в посочения в поканата срок, същият дължи и обезщетение за забава. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 549.22 лв., а също и обезщетение за забавеното й плащане в размер на 167.20 лева за периода 05.06.2016 г. – 05.06.2019 г.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от особения представител на ответника, в който не оспорва наличието на застрахователно правоотношение към 04.07.2014 г. между ищеца и третото лице А.К. по договор за имуществена застраховка на посочения в исковата молба лек автомобил; факта на настъпване на застрахователното събитие; факта на плащане от страна на ищеца на застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер. Оспорва се размера на обезщетението, тъй като увредените детайли  са съвсем леко надраскани и не е възможно боядисването им да струва 549.22 лева.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобразно указаната доказателствена тежест намира от фактическа страна следното.

От представените писмени доказателства- протоколи за ПТП от 04.07.2014 г. се установява, че на 04.07.2014 г. в гр. Пловдив, на кръстовище ул. ....... с ул. ...... е настъпило ПТП с участието на ответника, управлявал лек автомобил „БМВ“, модел ......, рег. № ........, собственост на третото лице С.Д.Н. без да има сключена за него задължителна застраховка „ГО“ и паркирания „Нисан“, модел ....., рег. № ....., собственост на А.Р.К.. В следствие на удара на автомобила на последния са настъпили щети по задна лява броня.

От представената преписка по щета .............(лист 12-26 от делото) е видно, че към момената на събитието за лекия автомобил „Нисан“ е била налице застраховка „Каско+“ при ищеца. На 30.04.2015 г. е възложено от застрахователя отстранявена на щетите от сервиз .............. Ремонта е осъществен към 13.05.2015 г. Стойността е 549,22 лв. с ДДС. Същата е заплатена на сервиза от ищеца на 26.05.2015 г. по бънков път.  На 17.06.2015 г. на ответинка е изпратена покана от ищеца за възстановяване на заплатената сума. Същата е получена на 22.06.2015 г.

От изготвеното заключение от 18.11.2020 г. по извършената САТЕ е видно, че стойността на вложените части и труд за отстраняване на щета по автомобила е 557,35 лв.

Предвид установените обстоятелства съдът намира от правна страна следното.

С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установи наличие на сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие, настъпило събитие вследствие виновно и противоправно поведение на ответника, застрахователят да е поел риска от за настъпилото събитие, като и в изпълнение на договорното си задължение да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение. Необходимо е и установяване на причинна връзка между събитието и твърдените вреди на автомобила. Размер на иска трябва да съответства на обезщетението.

С оглед установените данни и предвид липсата на спор относно настъпване на заявеното ПТП мужду посочените лица и възникване на щети от същото за автомобила „Никан“ собственост на А.К., наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и третото лице К. към момента на настъпване на ПТП, плащане на сумата за обезщетение, съдът намира за доказано настъпването на заявеното ПТП на твърдяното, място, дата и час, както и между заявените участници при наличие на вина на застрахования и противоправно негово поведение свързано с управление на МПС, уведомяване своевременно на застрахователя от пострадалия и възстановяване на щетите чрез ремонт от доверен сервиз, стойността, на който е заплатена от ищеца.

Поради това е налице основание за възникване на регресна отговорност от ответинка към застрахователя за платена от него сума за ремонта. Съобразно заключението на вещото лице по изготвената САТЕ , което не е оспорено от страните и се кредитира изцяло от съда като компетентно изготвено, съдът намира, че притендираната сума за ремонт от 549,22 лв. се явява адекватна на стойността на същия и съответно предявения иск т следва да се уважи изцяло.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. По делото се установява, че застрахователя е връчил покана на ответинка на 22.06.2015 г. следователно същият е изпаднал в забава от деня следващ поканата-22.06.2015 г. и до момента, доколкото липсват твърдения и данни за изплащане на притендираната сума. Съобразно с това притендирания период на забава от 05.06.2016 г. -05.06.2019 г. попада в рамките на установия такъв и искането за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва се явява основателно. По отношение размера на същото съдът изготвяйки служебно справка чрез електронно изчислитен модул счита, че заявения от 167,20 лв. съответства на служебно установения такъв, поради което и този иск следва да се уважи изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца се дължат, съобразно депозирания списък и доказателства, сторените от него разноски в размер от 100 лв. за държавна такса, 360 лв. за адвокатско възнаграждени, 300 лв. за възнаграждение на особен представител и 120 лв. за възнаграждение на вещо лице. Или сумата от 880 лв.

На ответника разноски не се дължат.

Ответника е представляван в производството от особен представите адв. Е.К.Г.-Г.. Първоначалноопределеното и възнаграждение е в размер от 300 лв. съобразно размера на притенцията. В хода на делото същата е отправила искане за увеличение поради провеждане на седем съдебни заседание. Съдът намира, че съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 8 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения при при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. В рамките на настоящето производство са проведени шест открити съдебни съдебни заседания. Адвокат Г.-Г. е присъствала на всички. След първото такова на 28.05.2020 г. до последното на 16.02.2021 г. от нейна страна не са извършвани процесуални действия в заседанията, тъй като делото е отлагано само за изготвяне на допуснатата САТЕ. Поради това съдът намира, че не е налице основание за завишаване на предварителноопределеното възнаграждение.

Водим от горното съдът,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Д.Н.Н. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на “ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район “Триадица”, бул. “Витоша” № 89 Б, представлявано от ......... К.Ч. и Б.В. сумата от 549,22 лева (петстотин четиридесет и девет лева и 22 ст.)- главница, представляваща регресно вземане за платено обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 04.07.2014 г. в гр. Пловдив ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба-17.07.2019 г. до окончателното плащане, сумата от  167,20 лева (сто шестдесет и седем лева и 20 ст.)– обезщетение за забава за периода от 05.06.2016 г. до 05.06.2019г., , както и сумата от 880 лв. (осемстотин и осемдесет лв.) разноски за производството.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

 

                                               СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА

 

Вярно с оригинала!

ММ