№ 415
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000322 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Столична община, подадена против Решение №
261632 от 22.12.2021 г., постановено по т. д. № 640/2021 г. на СГС, ТО, VI – 4 –ти състав, с
което съдът е осъдил въззивника да заплати на „Бау Център“ ЕООД сумата от 104 044, 54
лв. представляваща възнаграждение за допълнително извършени непредвидени работи по
Договор № РКС-19-ДГ55-7 от 10.05.2019 г., ведно със законната лихва от 09.04.2021 г. върху
сумата от 26 000 лв. и ведно със законната лихва от 05.11.2021 г. върху сумата от 78 044, 54
лв. до окончателното изплащане на главницата.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалваното Решение, същото било
постановено при нарушение на процесуалните правила, както и необосновано. Излага се, че
съдът неправилно бил оставил без уважение доказателствените искания на ответника поради
настъпила преклузия, лишавайки страната от правото на правопогасяващо възражение.
Твърди се, че от доказателствата по делото не можел да бъде направен извод за реалното
изпълнение на СМР извън КСС и приемане на такива от страна на въззивника. Излага се във
въззивната жалба, че събирането на гласни доказателствени средства било в нарушение на
процесуалния закон поради наличие на забрана за това по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 3 от
ГПК.
Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде отменено,
а предявеният иск – отхвърлен, както и за заплащане на съдебни разноски за производството
пред двете съдебни инстанции.
Редовно уведомен, въззиваемият е депозирал в срок писмен отговор на така
подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли за
оставянето й без уважение.
1
Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с оплакванията на страната,
намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовоустановения
срок, същата изхожда от надлежна страна - ответник, имаща право и интерес да обжалва,
насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт.
За установено от фактическа страна съдът намери следното:
По делото няма спор, че по силата на сключения по ред на ЗОП Договор № РКС-19-
ДГ55-7 от 10.05.2019 г., Столична община, в качеството си на Възложител, и „Бау Център“
ЕООД, в качеството си на Изпълнител, последният се е задължил да изпълни предмета на
Договора, а именно проектиране и строителство за обновяване на многофамилни жилищни
сгради на територията на Столична община, район „Красно село“ по „Национална програма
за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“ по обособена позиция №1 –
инженеринг (проектиране и строителство) за „Сграда с административен адрес гр. София,
община Столична, район „Красно село, бул“, бул. „Гоце Делчев“ № 31, бл. 76“. В чл. 2 е
предвидена обща стойност на Договора от 1 375 000, 15 лв. без ДДС или 1 650 000,18 лв. с
ДДС, от които 39 240 лв. с ДДС цена за проектиране, 1 601 400, 18 лв. с ДДС цена за СМР,
както и 9 360 лв. с ДДС цена за упражняване на авторски надзор. В чл. 3.5 е заложено, че
плащането на непредвидени разходи се реализира при окончателното плащане на СМР.
Договорено е, че непредвидени разходи за СМР са тези, свързани с увеличаване на
заложените количества СМР и/или добавяне на нови количества или видове СМР, които към
момента на разработване и одобряване на работния инвестиционен проект не са могли да
бъдат предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими за въвеждане
на обекта в експлоатация. Непредвидените, допълнително възникнали видове СМР се
определят в констативен протокол и се разплащат от 10-те процента на непредвидените
СМР, включени в цената на Договора по утвърден от Възложителя и инвеститорския
контрол цени.
Между страните няма спор, че Възложителят е заплатил цената на всички извършени
СМР, с изключение на тези по заявената претенция за непредвидени такива.
Представени са констативни протоколи за установяване на непредвидени разходи
за енергоспестяващи мерки от 20.11.2020 г., такъв от 25.03.2020 г., протокол от 09.04.2020 г.
и такъв от 14.04.2020 г., като никой от протоколите не е подписан от главния инженер на
район „Красно село“.
Съгласно представения с исковата молба констативен акт за установяване годността
за приемане на строежа от 20.05.2020 г., строежът е изпълнен съгласно изискванията на
чл.169 ал.1 и ал.2 ЗУТ.
Представено е удостоверение за въвеждане в експлоатация N601 от 20.07.2020 г., от
което се установява, че строежът „обновяваване за енергийна ефективност
на многофамилна жилищна сграда“ е въведен в експлоатация.
Представен е протокол за приемане на извършени допълнителни работи, в който се сочат,
че са извършени работи на стойност 108 551,82 лв с ДДС, неподписан от Възложителя.
С Договор от 06.03.2019 г. Столична община – район „Красно село“ в възложила на
„Експерт Дисижънс“ ООД да изготви оценка на съответствие на инвестиционните проекти
със съществените изисквания към строежите срещу възнаграждение от 13 332 лв. с ДДС.
По делото е прието като оспорено от ответника заключението на изслушаната
съдебно – техническа експертиза, съгласно което за непредвидените работи
по процесния Договор са изготвени 4 бр. констативни протоколи, като, при извършен оглед
на място, експертът е констатирал изпълнението на описаните в същите СМР. Вещото лице
заключава, че извършването им е наложено от възложената по Договора работа.
Констатирано е, че непредвидени работи по стойност възлизат на 104 044,54 лв.. а
2
допълнителните работи са необходими са предаване на строежа в напълно завършен вид,
отговарящ на всички изисквания за него и за приемането му с акт 15. В съдебното заседание
на 05.11.2021 г. вещото лице Стефанов е посочило в обясненията си, че стореното от ищеца
надхвърля предвижданите стойности в КСС.
По делото пред СГС са събрани и гласни доказателствени средства.
Съгласно показанията на свидетеля К., изпълнявала длъжността „строителен надзор“,
решенията за извършване на допълнителни работи е вземано в присъствие и с участието на
представител на район „Красно село“, а от показанията на свидетеля С., осъществявал
„инвеститорски контрол“ на процесния строеж, се установява, че ежемесечно са провеждани
срещи с представители на общината, на които е била обсъждана нуждата от допълнителни
работи, които не са били включени в КСС.
При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на правомощията си
по чл. 269 от ГПК съдът намери от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Постановление на МС № 18 от 02.02.2015 г.
кметовете на общини отговарят за цялостното техническо и финансово администриране на
дейностите по обновяване на сградите, намиращи се на територията им, включително като
"договарят и разплащат всички дейности по обновяването". Нормативната разпоредба е ясна
и според настоящият състав на съда сочи адресат на задължението, както за възлагане на
третите лица изпълнители на дейностите по обновяване на сградите, така и на задължението
за заплащане на дължимите за последното изпълнение възнаграждения да е общината, на
чиято територия се намира сградата, и която е сключила договор с изпълнителя за възлагане
на същите дейности. Такива са и разясненията и в Методическите указания по изпълнението
на Програмата, където общината е определена за възложител по договорите за изпълнение
на дейностите по обновяване, като изрично е разграничена от ползващите лица по
програмата – сдруженията на етажните собственици.
Сключеният между страните договор не се отклонява от горната нормативна уредба,
като с клаузата на чл. 3 от Договора е предвидено задължение за плащане на уговореното
възнаграждение по договора в тежест на възложителя – Столична община.
С разпоредбата на чл. 3.5 от Договора страните са постигнали съгласие непредвидени
разходи /до 10% от стойността на СМР/, невключени в процесния Договор, да подлежат на
заплащане при извършване на окончателно плащане само в случай, че са били
предварително съгласувани с представител на Възложителя и при условие, че са включени в
цената на Договора. Предвидено е възлагането на тези работи да става в писмена форма – с
констативен протокол между Възложителя, инвеститорския контрол и Изпълнителя. С ал. 4
на същата договорна клауза е дадена дефиниция на понятието непредвидени разходи за
строителни и монтажни работи, като такива са приети да са разходите, свързани с
увеличаване на заложените количества строителни и монтажни работи и/или добавяне на
нови количества или видове строителни и монтажни работи, които към момента на
разработване и одобряване на работния инвестиционен проект обективно не са могли да
бъдат предвидени, но при изпълнение на обекта са обективно необходими за въвеждане на
обекта в експлоатация.
3
Горната воля на страните настоящият състав на съда намира за ясна, а именно, че
по процесния Договор ще е дължимо възнаграждение за непредвидени работи/разходи,
такива които стоят извън договорения вид и обем СМР, само ако общо плащанията по
Договора – за реално изпълнени СМР, съобразно договореното, и за допълнително
изпълнените непредвидени разходи, не надвишават уговорената с чл. 2 обща цена по
договора от 1 375 000,15 лв. без ДДС или 1 650 000, 18 лв. с ДДС.
Тълкуване в горепосочения смисъл е изводимо не само от ясно разписаната воля
на страните, но е съответно и на предмета на договора и установения с приложимата
нормативна уредба сложен състав на финансирането на средствата за заплащане на
дължимото по договора възнаграждение, описан в Постановление на МС № 18 от 02.02.2015
г. за приемане на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните
жилищни сгради, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
програмата, и за определяне на органите, отговорни за реализацията й, който изисква
предварително плануване, договаряне и специален ред за плащане и отчет на извършените
разходи по дейността. Видно от Методическите указания към Националната програма,
приложение към Постановление на МС № 18 от 02.02.2015 г., непредвидените разходи
трябва да са в размер максимум до 10 % от стойността на СМР и в Договора, сключен с
изпълнителя на СМР, следва да е включена клауза, която да касае третирането на тези
разходи, като могат да бъдат признавани само разходи в резултат от настъпването на
непредвидени обстоятелства.
Горните методологически указания са точно спазени, както при изготвяне на
документите по обществената поръчка, така и при сключването на процесния Договор, като
в съдържанието на последния са включени изрични и ясни клаузи, които да уреждат
третирането на евентуални непредвидени разходи, възникнали и изпълнени в хода на
изпълнение на договора. Ищецът е подписал договора с това му съдържание и се е съгласил
с клаузите на същия и е недопустимо да избягва точното им приложение с доводи да е
заявил различно в ценовото си предложение при участието му в обществената поръчка.
По вече изложените доводи на съда и доколкото ищецът признава в исковата
молба, че цената по чл. 2 от Договора му е заплатена на 29.12.2020 г., налага се
обоснованият извод, че Изпълнителят не може да иска плащане по същия договор за
допълнителни СМР за сума в по-голям от договорения размер.
С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че посочените от
въззиваемото дружество СМР, възнаграждението за изпълнението на които се претендира,
не следва да бъдат разглеждани като непредвидими такива. Съгласно разпоредбата на § 2, т.
27 от ДР на ЗОП непредвидени обстоятелства са тези, възникнали след сключването на
Договора, не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са
резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при
договорените условия. В конкретния случай, с разпоредбата на чл. 3.5 от Договора е дадена
и договорна дефиниция на понятието непредвидени разходи за СМР, като за такива са
приети разходите, свързани с увеличаване на заложените количества строителни и
4
монтажни работи и/или добавяне на нови количества или видове строителни и монтажни
работи, които към момента на разработване и одобряване на работния инвестиционен
проект обективно не са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на обекта са
обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация. За разлика от гореописаните,
констатираните от вещото лице и посочени от самия ищец като незаплатени СМР в
настоящия случай са нормален и закономерен резултат от изпълнението на възложените на
последния функции при извършване на строителството, както и последните имат за
основание и цел отстраняване на непълноти или неточности в изработения работен проект и
първоначална количествено стойностна сметка.
Предвид изложеното и поради достигане до крайния извод за неоснователност на
предявената претенция, постановено следва да бъде Решение, с което обжалваното такова да
бъде отменено в неговата цялост, а разгледаният иск – отхвърлен като недоказан.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с ал. 8 от ГПК „Бау
Център“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Столична община сторените от
последната разноски за производството пред двете инстанции, а именно сумата от общо
2280,89 лв. , от които 200 лв. юрисконсултско възнаграждение с оглед факта, че по делото е
проведено едно – единствено открито съдебно заседание, и 2080,89 лв. заплатена държавна
такса, а за производството пред СГС – сумата от 300 лв. съгласно чл. 25 от Наредбата за
правна помощ, към който препраща чл. 37 от ЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261632 от 22.12.2021 г., постановено по т. д. № 640/2021 г. на
СГС, ТО, VI – 4 –ти състав, в неговата цялост, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Бау Център“ ЕООД против Столична Община иск за
заплащане на сумата от 104 044, 54 лв. представляваща възнаграждение за допълнително
извършени непредвидени работи по Договор № РКС-19-ДГ55-7 от 10.05.2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА „Бау Център“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, кв. Горна баня, ул. „Жамблица“ № 16, офис 1, да заплати на
Столична община, ЕИК: *********, сумата от 2280, 89 лв. (две хиляди двеста и осемдесет
лева и осемдесет и девет стотинки) съдебни разноски за въззивното производство, КАКТО
и сумата от 300 лв. (триста лева) разноски за производството пред Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните по реда и при условията на чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6