О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.
Ловеч, 06.12.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
2. ПОЛЯ ДАНКОВА
като изслуша докладваното от
съдия ДАНКОВА ч.гр.д. № 641 описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
съобрази:
Производство по чл. 274 и сл. от ГПК
Подадена
е частна жалба №8584/30.07.2019 г.от Т.И.В. против определение № 822 от
25.07.2019 г. на РС-Ловеч по гражданско дело №896/19 по описа на Ловешки
районен съд, което моли да бъде отменено, като незаконосъобразно. Подробно
мотивира позиция,че бащата на детето има единствен постоянен адрес в България,
а при липса на съгласие детето е лишено от възможност да се връща в България.
С определение от 17 октомври 2019
година по частно гражданско дело 552 / 2019 година Ловешки окръжен съд е върнал
частната жалба на основание член 275, алинея втора във връзка с член 261 и 262
от ГПК на Ловешкия Районен съд за администриране. Дадени са указания относно прилагане
на доказателства за процесуално представителство на адвоката представлявал Т.И.В.
в първа инстанция. С писмо №6 68 от 12 ноември 2019 година Ловешки районен съд
е върнал въззивната частна жалба на Т.В., с представените към нея молба за
потвърждаване на процесуалните действия,договори за правна помощ и съдействие,пълномощно
към него,молба по член 127а, алинея 2 от СК с подпис на Т.В. и пълномощник. С
разпореждане от 29 ноември 2019 година въззивната инстанция указала на Т.В. в
3-дневен срок от съобщението да представи оригинал на молбата за потвърждаване
на процесуалните действия и останалите приложени документи, тъй като молбата от
7 ноември 2019 година е била фотокопие и е няма заверка, а останалите писмени
доказателства са в заверени от проц.представител
копия. С писмена молба №8260/03.12.2019 година адвокат С. представил оригинал
на молбата за потвърждаване на процесуалните действия от 07.11.2019 година и
доказателствата към нея. При това положение настоящата инстанция счита, че са
отстранени нередовностите по процесуалното представителство на жалбоподателката
В. и частната жалба следва да бъде разгледана по същество.
Ловешки
окръжен съд обсъди представената писмена молба №5379/14.05.2019 г. на Т.В. с
посочено правно основание чл. 127а,ал.2
от СК, доказателствата към нея, процесуалните действия на страните и съда и
счита, че атакуваното съдебно определение № 822 от 25.07.2019 г. на РС-Ловеч по
гражданско дело №896/19 по описа на Ловешки районен съд е правилно и обосновано
и следва да бъде потвърдено.
Съдът
съобрази, че производството по чл. 127а,ал.2 от СК се е развило по писмена
молба №8584/30.07.2019 г.от Т.И.В. против В.С.С. с искане да бъде дадено
съгласие детето Иван С. да пътува извън пределите на РБ в рамките на ЕС,
придружаван от майка си или упълномощено от нея лице без съгласие на бащата до
навършване на пълнолетие, както и да бъде дадено съгласие да пътува в периода,
когато не е на училище през Коледните и Новогодишни празници, през Великденски
празници и през лятната ваканция, която прекарва в дома на своите дядо и баба в
гр.Летница, ул. „Хан Аспарух” №9 и да бъде дадено съгласие за издаване на
паспорт. В молбата е посочено, че са сключили граждански брак на 17.08.2011 г.
в с. Полски Тръмбеш и имат родено едно дете Иван С. на 28.11.2011 г. в Гърция.
Заявява се, че се преместили да живеят в Германия, а от началото на 2015 г.
съпругът и не живее с тях. Заявява се, че брака им е прекратен с решение за
развод №203 F 487/16 на съда
в Регенсбург, Германия, което е признато с
решение №1/28.03.2018 г. на Община-гр.Полски Тръмбеш.
С определение
от 25.07.2019 г. на РС-Ловеч по гражданско дело №896/19 по описа на Ловешки
районен съд е приел че не е компетентен да разгледа поставения пред него спори
прекратил производството по гражданско дело 896 2 19 година на морски Районен
съд. В мотивите си съдът се е позовал на действието на регламента 22012 1003
година на съвета относно компетентността признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и дела свързани с родителска отговорност както и на
решенията на сес по дела 523 0724 стотин 97 2010
година като подробно е обсъдил фактите
по казуса. Мотивирал се че с оглед призоваването на ответника чрез
уведомление не може да се приеме че компетентността на съда е приета по несъмнен
начин от страните аз също и че разглеждане на делото не би било във висш
интерес на детето. Посочила е че след като детето от раждането си живее в
Германия и се интегрира в социалната средата не може да се приеме че
българският съд има най-тясна връзка и би оценил най-добре интереса му така
както би могъл да го стори германски съд.
Ловешки окръжен съд намира частната жалба на Т.В.
против съдебния акт от 25 юли 2019 година на Ловешки Районен съд за
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По приложимостта на Регламент №2201/2003 г.
Съдът
на Европейския съюз се е произнесъл
в преюдициално запитване , направено с Определение №
496 от 10.11.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 1988/2015
г., I г. о., ГК на ВКС. С решение
на Съда от 21 октомври 2015 година по дело C-215/15 (Василка И. Гогова срещу Илия Димитров
Илиев)-ІV състав е прието, че Регламент № 2201/2003, предвид
действието на член 1, параграф 1, буква
б), се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган,
по граждански дела, отнасящи се по-специално до определяне, упражняване,
делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност. Отграничено е значението на понятието „граждански
дела" като автономно понятие на правото на Съюза, включващо всички
искания, мерки или решения в областта на „родителската отговорност" по
смисъла на същия регламент, в съответствие с целта, припомнена в съображение 5
от него (в този смисъл решение C, C-435/06, EU:C:2007:714, т. 46—51).Изрично е обсъдено, че исканията за издаване на
паспорт, както и за правото на родителя - ищец да внесе заявление за издаването
му, както и за пътуване в чужбина с детето без съгласието на другия родител имат
за предмет упражняването на „родителската отговорност" за детето по
смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003 във връзка с
член 2, точка 7 от същия. Разсъждавано е ,че
съдебното решение, постановено в производството по иска, трябва да бъде взето
предвид от органите на държавата членка, чийто гражданин е детето, в случая на
Република България, в рамките на административното производство за издаване на
паспорт на името на детето и не би могло да доведе до различно тълкуване на
Регламент № 2201/2003. Прието е,че искът
на единия родител съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за пътуването
на детето им извън държавата членка по неговото пребиваване и за издаването
на паспорт на името на това дете попада
в материалното приложно поле на Регламент № 2201/2003, въпреки че съдебното
решение, постановено по иска, ще трябва да бъде взето предвид от органите на
държавата членка, на която въпросното дете е гражданин, в рамките на
административното производство за издаване на такъв паспорт.
Относно пророгация на
компетентност съдът е счел, че условието
за недвусмисления характер на приемането на компетентността на сезираните
съдилища от всички страни в производството трябва да се тълкува стриктно и при
представляване на ответника от особен представител, не може да се счете, че има такова приемане
на компетентност.
С допуснатото до касационно обжалване
определение въззивният съд е потвърдил определението за прекратяване на
производството, като е посочил допълнително, че въпреки липсата на изрично
процесуално възражение (отвод) по компетентността на българския съд да разреши
делото по чл. 127а СК, няма пророгация на
компетентност по смисъла на чл. 12, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) №
2201/2003. Това е така, защото ответникът се представлява от особен
представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.
В
исковата молба на Т.В. се твърди че след раждане на детето от брака и с ответника те се преместили да
живеят в Германия, а от началото на 2015 година вече са спрели да живеят
заедно. Няма посочени обстоятелства че ищцата. Със съпруга си и детето са
живеели към определен период след неговото раждане през 2011 година в България.Дори
напротив заявено е че те не могат да се приберат в България тъй като детето и
майката са се установили в Германия и където тя работи а детето учи в град
Регенсбург. Самата ищца-жалбоподател е цитирала съдебно решение от 12-ти
септември 2017 година, с което съдът в Регенсбург Германия е прекратил
гражданския брак на страните. От
представения по делото заверен препис на съдебно решение на съда в Регенсбург
Германия, е видно, че съдебния състав е изслушал страните и детето лично, като
е възприел сключеното между тях споразумение относно последиците на развода,
издръжката, родителските права и режима на лични отношения с детето. По делото
е представено удостоверение за раждане, от което се установява ,че Т.В. и В.С.
са родители на детето Иван С. с месторождение Гърция - удостоверение за раждане
от 15-ти пети 2013 година. От потвърждението за записване на ученик в училище
дадено от „Песталоци”- основно училище Регенсбург Германия е видно че през
учебната 2018 /2019 година детето Иван С. посещава първи клас. От всички тези
твърдения на ищцата и конкретизираните писмени доказателства, представени по
делото може да се направи еднозначния извод, че Т.В. живее заедно с детето Иван
С. в Германия-гр.Регенсбург. В Германия се е намирал и ответника видно от
констатациите по съдебното решение на съда в Регенсбург и от факта, че той е
изслушан лично от съдебния състав. При това положение настоящата инстанция
счита, че обичайното местопребиваване на детето Иван С. *** и при приложение на
принципа на близост, по искането на ищцата с правно основание Член 127а, алинея
втора от СК компетентен да се произнесе е германският съд. Не се твърди, а няма
и никакви доказателства в насока, че към някакъв момент детето Иван С. е живяло
в България,което би имало значение за определяне на компетентност на български
съд. Обичайното местопребиваване на детето е свързано с държавата, в която то
се намира, осъществява социалните си контакти, изградена е стабилна семейна
среда, може да бъде изслушано лично от съдебния състав, както и да се
представят и събират доказателства за начина на живот на детето или неговото
семейство. В този смисъл обичайното местопребиваване на Иван С. за настоящата
инстанция е в град Регенсбург Германия и на основание член 8, алинея първа от Регламента
№2201/2003 година на Съвета компетентен да разгледа спора за родителска
отговорност е съдът в Германия.От друга
страна не може да се приеме пророгация на
компетентност по чл. 12, § 1, б. "б" от Регламент № 2201/2003, че В.С.С.
се представлява от особен представител по реда на член 47 от ГПК,тъй като не е
бил намерен на посочения от ищцата адрес. В такъв смисъл анализът на настоящата
инстанция съвпада с констатациите и изводите на Районен съд Ловеч и атакуваното
съдебно определение от 25 юли 2019
година е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Ловешки окръжен съд
намира, че при действие на Регламент №
2201/2003 год. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението
на съдебните решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност, компетентен да произнесе по исковете за родителска отговорност е
съдът на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето и майката
Германия. Настоящият състав е имал повод да се позове и по други казуси на чл.2,
т.7 Регламент № 2201/2003 год. на Съвета. В него е дадено легално определение
на термина „родителска отговорност” , а
именно-предоставяне на всички права и задължения на физическо или юридическо
лице по силата на решение, въз основа на закона или по силата на правно
обвързващо споразумение, отнасящи се до детето или неговото имущество, като
терминът включва по-специално правото на упражняване на родителски права и
лични отношения с детето. Заявеното искане за даване заместващо съгласие на
единия родител за пътуване на детето в чужбина и издаване на български паспорт–
по чл. 127а,ал.2 от СК, касаят произнасяне относно родителска
отговорност.
Съдът приема, че е установена обща
компетентност по чл.8, параграф 1 от раздел 2 „Родителска отговорност” на
Регламента2201/2003 год.,предвид която съдилищата на държавата – членка са
компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако
детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато
съдът е сезиран. Настоящата инстанция се позовава на решение на съда на ЕС /ІІІ
състав/ от 02.04.2009 год. по дело С-523/07 по преюдициално запитване,където е
посочено, че понятието „ обичайно местопребиваване” по смисъла на чл.8, § 1 от
Регламента2201/2003 год. е мястото, свързано с интеграция на детето в
социалната и семейна среда. В такава насока трябва да се прецени
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията
на държава-членка, както и причините за преместване на семейството в тази
държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище,
лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от
детето в посочената държава. Позицията на съда на ЕС относно „обичайното
местопребиваване в същата насока е
утвърдена и с решение С-497/2010 год- преюдициално запитване по тълкуването на чл.8 и чл.10
от Регламент № 2201/2003 год. на Съвета. В така цитирания акт съда заявява, че
понятието „обичайно местопребиваване” се тълкува като мястото, отразяващо
определена интеграция на детето в социална и семейна среда.
В казуса, въззивната инстанция, а това също е
констатирано и от районния съд, установява, че от 2015 /по твърденията в
исковата молба/ детето живее с майка си в чужбина. През 2017 г. детето и
страните с изслушани от съда в Регенсбург, Германия,а за учебната 2018/2019 г.
детето Иван С. е записано в учебно заведение там. Всички тези обстоятелства за
настоящата инстанция се възприемат като трайно пребиваване в Германия, където
детето посещава училище,живее с майката и е изградило трайни връзки в
обществото. Следователно не е налице еднократно и епизодично пребиваване на
детето извън пределите на страната, а за създадени лингвистични познания,
семейна и социална интеграция в Германия.
С оглед характера на производството, от значение за определяне на компетентния
съд е обичайно местопребиваване на Иван С.. Правно значимият критерий за
международната съдебна компетентност е обичайното местопребиваване на детето в
чужбина в продължителен период от време-преди предявяване на исковете и
понастоящем.
Основният аргумент на въззивната инстанция
относно извода, че българския съд
не разполага с компетентност за произнасяне по предявените искове за родителска отговорност,
произтича от преценката на интересите
на детето. В Регламент 2201/2003 год. на Съвета- преамбюл,
съображение 12 се въвежда в императивен порядък,че основанията за определяне на
компетентността по делата за родителската
отговорност, са определени от най-висшия
интерес на детето и главно на критерия на
близост. Следователно компетентността се отнася към държавата-членка
по обичайното местопребиваване на детето, освен в някои случаи на
промяна на пребиваването на детето по силата
на споразумения между носителите на родителската отговорност/каквато в случая не е налице/. Личното
изслушването на детето и то именно от
решаващия съд, който следва да
придобие непосредствено впечатление за детето има основно значение при прилагането на Регламент №2201/2003 год. на Съвета-съображение
№19, въпреки че не цели да
измени приложимите национални процесуални норми. Ловешки окръжен съд намира,че
майката и детето, трайно живеят в Германия,невъзможно е да бъде изслушано лично детето по
чл. 15 от ЗЗД, да бъде изготвен
социален доклад по ЗЗД за родителските
качества на майката и следователно български съд не би
могъл да прецени най-добрия интерес на детето.
Изготвянето на задължителния социален
доклад по местоживеене на детето и майката от социалните служби
чрез посещение на дома на
детето и запознаване с условията на живот
в семейството, посещението на училището, социалната
среда, би било невъзможно,тъй като детето
и майката трайно живеят в Германия . Тези данни именно
са свързани с преценка при прилагане
на принципа на близост и този
принцип би бил нарушен при
произнасяне на за български съд
по казуса. След съобразяване на характера на
исковете и позицията на страните съдът
преценява, че във висш интерес
на детето е произнасянето на съда по обичайно
местопребиваване - Германия. Това становище на въззивната инстанция
се базира на принципа за
близост и на общия принцип за
закрила интересите на детето.
Предвид посочените мотиви Ловешки окръжен съд намира,че
атакуваното съдебно определение определение
№ 822 от 25.07.2019 г. на РС-Ловеч по гражданско дело №896/19 г. на Ловешки районен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното
съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно определение № 822 от 25.07.2019 г.
на РС-Ловеч по гражданско дело №896/19 по описа на Ловешки районен съд.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.