Решение по дело №593/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 235
Дата: 5 септември 2019 г. (в сила от 12 октомври 2019 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20192150200593
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№235                                                    05.09.2019г.                                         гр.Н.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД                                 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на тридесети август                                               две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова - Георгиева

Секретар: Атанаска Ганева

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова - Георгиева

административно наказателно дело № 593 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „М.-2000“ ЕООД с ЕИК ………, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез управителя М.Т.Г. против Наказателно постановление № 424644-F400297 от 11.02.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС /Наредба № Н-18/. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание се явява за дружеството-жалбоподател се явява процесуалният им представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства.

Процесуалният представител на ЦУ на НАП в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна. Също не сочи нови доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 08.08.2018г., в 12.05 часа, в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Н., ул.“Г.Д.“ № 3, стопанисван от „М.-2000“ ЕООД с ЕИК ........, инспекторите по приходите при ЦУ на НАП установили, че за месец юли 2018г., от фискалното устройство в обекта не е отпечатан съкратен отчет на фискалната памет в 7-дневен срок след изтичането на месец юли 2018г. Такъв е бил отпечатан на 08.08.2018г. За извършената проверка и направените констатации е бил съставен ПИП № 0224769 от 08.08.2018г., въз основа на който на жалбоподателя е съставен акт, а впоследствие е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно закононарушенията на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства и не се оспорва от жалбоподателя.

Независимо от горното, съдът намира, че са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Съображенията за това са следните:

С атакуваното НП е ангажирана отговорността на "М.-2000“ ЕООД за извършено нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС предвижда издаването на наредба от Министъра на финансите за условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с ФУ и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Именно въз основа на посочената норма е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006г., за нарушение на която дружеството е санкционирано. Съгласно чл.41, ал.1 от посочената Наредба, в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл.3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период. Съгласно ал.2 на същия чл.41, отчетите по ал.1 се съхраняват в книгата за дневните финансови отчети на всяко устройство на страницата за датата на последния ден от периода. Видно от съдържанието на цитираните разпоредби, от съществено значение за осъществяване на елементите от обективна страна на вмененото на дружеството нарушение от ЗДДС е неизпълнението на задълженията за отпечатване на месечен отчет от ФУ в законоустановения срок от изтичане на месеца, за който следва да бъде отпечатан отчета.

Тежестта да докаже факта на нарушението и неговия автор, както и да формулира от обективна страна неизпълнението на задължението по  чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е вменена на актосъставителя и наказващия орган, но в настоящия случай фактът на нарушението и неговите обективни елементи останаха недоказани, предвид последвалото изменение на нарушената разпоредба на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 с ДВ бр.52 от 02.07.2019г., с което е отпаднало изискването за отпечатване на месечни отчети от търговците, ползващи електронни касови апарати с фискална памет, какъвто е ползвал търговецът-жалбоподател.

Обжалваното в настоящото производство наказателно постановление е издадено на 11.02.2019г., връчено е на жалбоподателя на 03.06.2019г., но с оглед на обжалването му пред въззивния съд, не е влязло още в сила. Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби се прилага тази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Според действащата към настоящият момент разпоредба на чл.41 ал.1 от Наредбата № Н-18, „В 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл.3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период.

Съгласно чл.2, ал.2 от Наредба № Н-18, видовете фискални устройства са:

1. електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП);

2. фискални принтери (ФПр);

3. (изм. - ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите;

4. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., обявена за нищожна с Решение № 5079 от 10.04.2013 г. на ВАС - ДВ, бр. 93 от 2013 г.)

5. (нова - ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС).

Изводът, който се налага е, че изискването за отпечатване на месечен отчет важи само за търговците на течни горива, които регистрират продажбите си чрез електронни системи с фискална памет (ЕСФП), но не и за търговците ползващи електронни касови апарати с фискална памет, какъвто е ползвал жалбоподателят.

Към настоящият момент наказателното постановление не е влязло в законна сила, извършеното деяние не осъществява състав на административно нарушение съгласно действащата нормативна уредба, поради което са налице предпоставките за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че с настъпилата законодателна промяна е отпаднала административно- наказателната отговорност за дружеството-жалбоподател, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 вр. чл.3, ал.2  от ЗАНН, Н.ският районен съд

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 424644-F400297 от 11.02.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „М.-2000“ ЕООД с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез управителя М.Т.Г., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС /Наредба № Н-18/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Бургас.

                       

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: