Р Е Ш Е Н И Е №260040
09.03.2023 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12863 /2020 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Иск на Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***
да бъде признато за установено по отношение на ответника „ Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в София, ул. „Зографски манастир “ № 15 вх. Г ет. 6, че е недействителен като нищожен договора между страните за
потребителски кредит тип „кредитна линия „ № *****************/
18.11.2015г., евентуално – отделната
негова клауза по чл.1 ал.4, т.3, която определя размера на кредиторово
възнаграждение, и да се осъди ответното дружество да върне на ищеца дадените
поради това без основание суми по договора в размер на 220 лева.
Ищецът твърди , че между страните имало договор за потребителски кредит , тип „кредитна
линия „ № ************** от 18.11.2015 година, по силата
на който Д. получила назаем 500 лева, които следвало да върне заедно със
възнаградителна лихва в размер на 39.12 % годишно , и годишен процент на
разходите от 50 %. Полученото следвало да бъда върнато на шест броя равни вноски по 93 лв., или общо 558 лв., т. е., при 58 лв. договорено ( като абсолютен размер) кредиторово възнаграждение.
Към 18.04.2016 год. Д. платила общо 720 лв. по
договора, или пет вноски по 144 лева.
Изложени са обаче твърдения , че договорът е
недействителен на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, тъй
като не са спазени изискванията на чл. 11 ал.1 т.9 , 10 и 12 от ЗПК и
чл. 19 от същия закон, че договорката за възнаградителната лихва
противоречи на добрите нрави , тъй като размера на същата надхвърля повече от
три пъти размера на законната такава, и че не било ясно как се формира годишния
процент на разходите по кредита. Тъй като договора или отделни клаузи от него
били нищожни, то потребителят дължал
плащане само на чистата стойност на кредита; тъй като платил повече , се иска
от съда да се прогласи нищожността на целия договор по реда на чл. 22 от Закона
за потребителския кредит , евентуално- на клаузата за размера на кредиторовото
възнаграждение ( поради противоречие с добрите нрави ) , и да се осъди
ответното дружество да заплати на ищеца 220лв. , като платени без основание по
нищожния договор. Иска се и присъждане
на разноските по спора.
Ответното дружество оспорва исковете като
неоснователни, моли да се отхвърли
и да му се присъдят разноските по него. Не оспорва сключването на
договора или своята престация – плащането на 500 лева в полза на Д. , но отрича
пороци на договора или отделните му клаузи. Отрича и имуществено разместване
между страните , като твърди да е получило само 556 лева от ищеца.
Вещото лице дава заключение , че Д. е усвоила главницата
от 500 лева; по данни от системата на
ответното дружество , общия размер на отчетените като внесени суми от ищеца
е 556.11 лева.
Допустими искове с правно основание в чл. 26 от ЗЗД, чл.19 и 22
от Закона за потребителския кредит и чл. 143 от Закона за защита на
потребителите, и чл. 55 ал. 1 предл. първо от Закона за задълженията и договорите.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства ,
съдът съобрази следното:
І. Сключването на договора между страните не е спорно,
представено и е копие от същия на л. 7
от делото.
ІІ. Тъй
като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска
защита на кредитополучателите. Приложима
е редакцията на ЗПК , обн. ДВ бр.
57 от 28.07.2015 г., тъй като договора е сключен на дата
18.11.2015г. Установява се от него, че
на 18.11.2015г Д. е получила назаем сума от 500 лева , която се е задължила
да върне с лихва ( кредиторово
възнаграждение) от 39.12 % при
максимален срок на кредита , на шест равни месечни вноски от по 93 лева, или
558 лева.
Съобразно
чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12.
2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на
което, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % ,
то ГПР по договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва,
тъй като е под стойност от 50.05 %. В закона няма задължение на кредитодателя
да обясни в самия договор как точно се формира годишния процент на разходите,
доколкото методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към
закона). В тази връзка съдът следва да отбележи
, че размера на договорната лихва е един от елементите на годишния процент на
разходите съгласно приложението № 1 към закона , тоест, той е регламентиран
позитивноправно и затова съдът не
споделя довода на ищеца, че размера на лихвата от 40.05% на годишна база
съставлява противоречие с добрите нрави.
Договорът съдържа общия размер на кредита и
условията за усвояването му и лихвения процент по кредита; тъй като в
договора отсъства възможност на кредитора да определя едностранно друг лихвен
процент , то условията за прилагането на такъв и/или индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент , са неприложими към този договор, и
съответно липсата им не съставлява порок на същия.
Има посочване на годишния процент на разходите по кредита, условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, който съдържа информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и отделните им
компоненти.
Въпреки това
в договора обаче отсъства посочване на общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит. Липсата е съществен порок, тъй
като не дава възможност на потребителя да съпостави двете престации и на тази
база да прецени дали да сключи договора. Смисъла и целта на закона е да даде възможност на поставения
в неблагоприятна икономическа позиция потребител да вземе информирано решение
дали да сключи даден договор за кредит или не; съпоставката на полученото с това ,
което ще се върне, е основен негов инструмент за тази цел. Ако тя не може да
бъде извършена поради липсващи
задължителни реквизити, договора задължително следва да бъде прогласен
за недействителен на основанието по чл. 22 във връзка с чл. 11 ал. 1 т . 10 от ЗПК.
На следващо място , в договора отсъства
и информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания. Нормата на чл. 11 ал. 1 т . 12 от ЗПК не е спазена.
Макар да е посочено правото на потребителя на
отказ от договора , то същия не съдържа и посочването на дневния
лихвен процент, приложим при отказа; при тази липса, потребителя не може да
прецени ползата от евентуалното предсрочно погасяване на кредита и съответно – нарушен е чл. 11 ал. 1 т . 20 от ЗПК.
С оглед
казаното , договорът следва да бъде прогласен за недействителен в целостта си
на основанието по чл. 22 от ЗПК . Този иск е основателен.
По евентуално съединения иск за нищожност на
клаузата за размер на договорната лихва съдът няма да се произнесе , тъй като е
основателен още първоначалния такъв ; не се сбъдна процесуалното условие , при
което евентуалния иск е предявен.
ІІІ. Тъй като договора за кредит между
страните е недействителен, то
потребителят дължи плащане само на чистата стойност по кредита – това , което е получил, но не дължи лихви или
други плащания ( чл. 23 от ЗПК ).
Следователно всичко над сумата от 500 лева , което Д. е платила на
кредитора си , е дадено без основание – при изначална липса на такова , и
подлежи на връщане.
В самия договор е уговорено между страните ,
че Д. следва да извършва всички плащания по договора по точно посочена банкова
сметка , *** , „Кеш Кредит“ АД. За
плащанията са представени по делото пет броя квитанции към приходни касови
ордери, които съдът кредитира като годно доказателство за имущественото
разместване, тъй като плащанията са извършени на надлежно лице; подписите под
квитанциите не са оспорени , а се установява и от заключението на вещото лице ,
че кредиторът е заверил сметката на ищеца със сумите за главница възнаградителна лихва по договора. Затова съдът приема , че по договора Д.
е платила точно , като са платени 720
лева; вътрешните отношения между „Кеш Кредит“
АД, ЕИК ********* и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК ********* са
непротивопоставими на ищеца и съответно са без значение за изхода на
спора.
Искът за връщането на недължимо платените
суми е също основателен в пълен размер.
Разноските
по исковете се присъждат в тежест на ответника.
Ищецът е бил освободен от разноски по делото
след извършено от съда проучване на имущественото му състояние и на
основанието по чл. 78 ал. 6 от ГПК , ответникът следва да заплати в полза на съда 120 лева , платени
като хонорар на вещото лице. По същата причина , съдът не отрича наличието на
хипотеза по чл. 38 от ЗА и на адвоката на ищеца се присъжда минимален хонорар
от 300 лева за всеки от исковете.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено спрямо „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София,
ул. „Зографски манастир “ № 15 вх. Г ет. 6, че в отношенията му с ищеца Д.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** , е
недействителен на основанието по чл. 22 от ЗПК договор между страните за
потребителски кредит тип „кредитна линия „ № *************/ 18.11.2015г.
Осъжда
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Зографски
манастир “ № 15 вх. Г ет. 6, да заплати по бюджета на съдебната власт, чрез
сметките на РС Пловдив , сумата от 120 лева разноски по делото – хонорар на
вещо лице.
Осъжда „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление в София, ул. „Зографски манастир “ № 15 вх. Г ет. 6, да заплати на
адвокат С.П.М. , личен номер на адвокат *****************,
адрес на дейност **************** , хонорар по
иска по чл. 22 от ЗПК в размер
на 300 лева, на осн. чл. 38 от ЗАдвокатурата.
Осъжда „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление в София, ул. „Зографски манастир “ № 15 вх. да заплати на Д.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** , сумата от 220 лева, дадени при начална липса на основание – по
нищожен договор „ № ***************/ 18.11.2015г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 05.10.2020г. до
окончателното изплащане на вземането.
Осъжда „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление в София, ул. „Зографски манастир “ № 15 вх. Г ет. 6, да заплати на
адвокат С.П.М. , личен номер на адвокат **********,
адрес на дейност *********************** ,
хонорар по иска по чл. 55 от ЗЗД в
размер на 300 лева, на осн. чл. 38 от ЗАдвокатурата.
Осъжда „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление в София, ул. „Зографски манастир “ № 15 вх. да заплати на Д.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** , сумата от 50 лева разноски по делото – държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ