Определение по дело №3157/2016 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 702
Дата: 20 март 2017 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20165530103157
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2016 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

       Номер   702              Година   20.03.2017          Град   С.

 

С.Т РАЙОНЕН СЪД                                 XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ     

На двадесети март                                                                                                 Година 2017

в закрито заседание в следния състав :

                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3157 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

С молба от 16.03.2017 г. пълномощникът на ищцата С.Х.Х. е поискал съдът да признае на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, че същата не разполага с достатъчно средства да внесе определеният с разпореждането от 10.03.2017 г. по делото, в минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения - депозит от 863.90 лева за възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, който следва да се назначи на ответника по делото след внасянето му на разноски на ищцата и да я освободи от задължението да го внесе, както и от другите разноски за производството, по която молба, съдът намери за установено следното:

 

Според чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при тази преценка се вземат предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Преценката за наличието на тези законови предпоставки трябва да бъде винаги конкретна и да се направи чрез съпоставка между размера на дължимата се държавна такса и/или разноски, и материалните възможности на физическото лице, искащо да бъде освободено от задължението да ги внесе.

 

В случая ищцата нито сочи, нито има данни по делото да дължи към момента някакви други конкретни разноски за производството, от внасянето на които да бъде освободена, за да прецени съдът възможностите й да ги внесе, а дължимите се от нея разноски за депозит за възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, който следва да се назначи на ответника по делото след внасянето му, е в размер на 863.90 лева (чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения). От съвкупната преценка на представените с молбата - декларация за СИС, удостоверение на ТП С. на НОИ и експертно решение на ТЕЛК, се установява, че към момента семейството на ищцата се състои от нея самата, като в декларацията си за СИС същата е декларирала и удостоверява с представено удостоверение на НОИ, че е пенсионер и получава месечно само лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 164.06 лева, лична социална пенсия за инвалидност в размер на 31.08 лева и добавка по чл. 84 КСО към личната й пенсия в размер на 57.33 лева или получава месечно пенсии и добавка в общ размер от 252.47 лева, като не получава други доходи от трудови правоотношения, свободни професии, наеми и хонорари, и не притежава недвижими имоти и МПС, а е на възраст - години и има призната пожизнено с представеното ЕР на ТЕЛК № --- г. - 100 % степен на увреждане без чужда помощ (л. 69-71). При съпоставка на тези обстоятелства с дължимият се от нея депозит от 863.90 лева за възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, следва да се приеме, че тя няма достатъчно средства да го заплати. Поради това молбата й по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването й от тези разноски следва да бъде уважена.

   

            Воден от горните мотиви, С.т районен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

           

            ПРИЗНАВА, че ищцата С.Х.Х. няма достатъчно средства да внесе дължимите се от нея разноски в размер на 863.90 лева за възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, който следва да се назначи на ответника по делото след внасянето им и поради това я ОСВОБОЖДАВА от задължението да ги внесе.

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ :