РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Велико Търново, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Йордан Воденичаров
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500736 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по подадена от *** въззивна
жалба против Решение № 730/15.-06.2021г. по гр.д. № 605 /2021г. по описа на
ВТРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявеният иск
по чл.415 от ГПК от „***" с ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр.София, бул."***" № 75, против Сдружение "***", със седалище и адрес на
управление в гр. Велико Търново, ул."С.В.” № 9, за установяване дължимост
сумата 4984.00 лв. (четири хиляди деветстотин осемдесет и четири лева),
неизпълнено задължение по чл. 7 от Договор № РСК 36-00-855/25.04.2018г.,
ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда
22.07.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата 742.07 лв.
(седемстотин четиридесет и два лева и седем стотинки), лихва за забава за
периода 01.02.2019г. до 20.07.2020г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1674/2020г. на ВТРС,ведно с разноски съобразно
изхода на спора. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт, както следва :
-Решението е недопустимо, защото съдът неправилно се е произнесъл
по въпрос, с който не е бил сезиран. Не е посочен въпросът, по който съдът се
е произнесъл при липса на сезиране, но е наведено оплакване, че изводите на
съда относно това, че ответникът е изразходил средства по предназначение и
е изпълнил условията на Програмата, предмет на договор от 25.04.2018г. са
неправилни.
1
- При разглеждане на делото първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непълнота и
неточности в доклада по делото при разпределението на доказателствената
тежест. Неправилно е допусната възможността ответникът да представи
доказателства с лед подаване на отговора на исковата молба, като е приел, че
тази възможност не е преклудирана, въпреки че ответникът е разполагал с
доказателствата към момента на подаване на отговора на исковата молба.
- Съдът неправилно е обсъждал въпроса за нищожност на клаузата на
чл. 14, ал. 1, т. 2 от договора между страните. Тази клауза според
жалбоподателя възпроизвежда разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ,т. 1 2 ал. 2 от
отменената Наредба № 1 от 08.05.2014г. за финансово подпомагане на
спортни дейности, която в случая е приложима. Без да е налице възражение в
тази насока, съдът е обсъдил нищожността на цитираната клауза, която
според жалбоподателя не е такава. Развити са подробни съображения в тази
насока, като си сочи, че доводите на съда не са правилни. Посочва, че
прогласяването на нищожността на клаузата на чл. 14 от процесния договор
за нищожна ще противоречи на държавния интерес, като при доказано
нецелесъобразно изразходване на средства и липса на санкция ще се ощети
държавния бюджет.
Отправя се искане към съда да отмени първоинстанционното решение
и да уважи предявения положителен установителен иск.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Сочи, че
изводите на съда относно нищожността на клаузата на чл. 14 от процесния
договор са правилни и са присъщи на правораздавателната му функция.
Твърди, че целта на процесния договор е да се осигури и гарантира целево
разходване на отпуснатите средства и клаузата на чл. 14 от него цели да
обезпечи възстановяването им ако такова не е налице. Според ответника по
жалба отпуснатите му средства са изразходвани по предназначение и това
обстоятелство е доказано по делото.. Развити са подробни съображения и се
отправя искане към съда да потвърди обжалваното решение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността :
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
2
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта:
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,
въззивният съд счита решението за правилно.
Съображенията за този извод са следните:
Ищецът *** гр. София, е предявил иск по чл.415 от ГПК вр. чл.92 от
ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД за установяване вземането си против ответника, за сумата
4984 лв. неустойка за неизпълнение по договор № РСК 36-00-855/25.04.2018г.
и сумата 742.07 лв. лихва за забава и лихва за забава от подаване на
заявлението до изплащането на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1674/2020г. на ВТРС. Претендираните от ищеца
задължения произтичат от чл.14, ал.1, т.2 от договор № РСК 36-00-
855/25.04.2018г. Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът не
изпълнил задълженията си по чл.7 от същия договор да представи отчети за
разходваните средства по Програма за развитие на спортните клубове през
2018г. Така на основане чл.14, ал.1, т.2 от договора между страните,
ответникът дължал възстановяване на предоставените средства. Ищецът моли
съда да установи вземането му против ответника за сумата 4984.00 лв.
(четири хиляди деветстотин осемдесет и четири лева), неизпълнено
задължение по чл. 7 от Договор № РСК 36-00-855/25.04.2018г., ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда
22.07.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата 742,07лв.
(седемстотин четиридесет и два лева и седем ст.), лихва за забава за периода
01.02.2019г. до 20.07.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 1674/2020г. на ВТРС. Претендира разноски. Ответникът
Сдружение „***“ гр.В.Търново, оспорва изложените от ищеца твърдения и
моли съда да отхвърли иска. Признава сключения договор и получените по
него средства, но твърди, че е изпърнил задълженията си по същия договор –
предоставената му сума е била разходвана за целите на чл.5 от договора, за
разходите са съставяни отчетни документи, които са били изпратени
своевременно на ММС. Сочи на неизпълнение от страна на ищеца на
задълженията му по 17 от договора, вр. чл.8, ал.3, т.7 от ЗФВС.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Фактическата обстановка по делото е изяснена в пълнота от
първоинстанционния съд, като са обсъдени всички събрани по делото
доказателства и са изведени правилни изводи относно това какви факти се
установяват с тях. Въззивният съд възприема изцяло установената от първата
инстанция фактическа обстановка и не счита, че следва да я възпроизвежда в
настоящото решение. Възражението на жалбоподателя, че съдът е приел и
ценил доказателства, представени от ответника в нарушение на разпоредбата
3
на чл. 131 от ГПК, е неоснователно. Съгласно алинея три на тази разпоредба
в отговора си ответникът е длъжен да посочи доказателствата си и да
представи всички писмени доказателства, с които разполага.
В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че са налице
документи, удостоверяващи, че отпуснатите от ищеца средства са
изразходвани единствено за постигане на посочените в процесния договор
цели и че желае да ги представи като доказателства по делото. Заявил е и че
са налице обективни причини, поради които той не може да представи
документите в срока по чл. 131 от ГПК. В този смисъл съдът намира, че за
представянето и приемането на писмените доказателства, посочени от
ответника не е настъпила преклузия, доколкото те са били посочени от него в
отговора и са представени при отпадане на обективните причини
,възпрепятствали това. Ако съдът бе отказал да приеме и цени тези
доказателства, би било допуснато съществено процесуално нарушение, а
именно-нарушение на правото на защита на страната и нарушение на
принципа на равнопоставеност на страните в процеса. С извършените от
първоинстанционния съд процесуални действия, дадената възможност на
ищеца да се запознае с доказателствата и да заеме становище по тях, съдът е
спазил горепосочените два принципа.
По същество на спора въззивният съд намира, че претенцията на ищеца
е неоснователна, по съображения, които не съвпадат изцяло с тези на
първоинстанционния съд.
Ищецът се позовава на клаузата на чл. 14,ал.1, т. 2 от договора,
сключен с ответника, съгласно която втората страна ( в случая ответника)
дължи възстановяване на предоставените финансови средства ведно със
законната лихва, които не са отчетени съгласно изискванията на програмата
или самия договор. По делото не са налице доказателства кога и дали
ответникът е изпълнил отчетното си задължение, съгласно разпоредбата на
чл. 7, ал. 2 от договора. Това задължение има вторичен характер спрямо
задължението да бъдат изразходвани отпуснатите по договора парични суми
по предназначението, уговорено в него. То има само информационно
значение, и като такова е търсимо, а не носимо . Този извод следва от
тълкуването на волята на страните по договора, който в чл. 3 установява
задължение на ищеца да контролира законосъобразното и целесъобразно
изразходване на предоставените финансови средства. В рамките на това си
задължение ищецът разполага с възможността по всяко време да извършва
проверки и да изисква документи и информация. В този смисъл, в случай че
не е получил отчет за изразходваните средства в срока по чл. 7, ал. 2 от
договора, ищецът е следвало да го изиска от ответника и едва при
непредставянето му след поискване, би могъл да приложи съответната
санкция, предвидена в договора за неизпълнение на задължението за
представяне на отчет. По делото липсват данни ищецът да е уведомил
ответника, че не е представил своевременно отчета си или да му го е изискал
по какъвто и да било начин. При това положение ответникът не може да носи
отговорност за неизпълнение на задължението си за представяне на отчет.
В случая е безпредметно да се обсъжда въобще действителността на
4
клаузата на чл. 14 , т. 2 от процесния договор, тъй като липсва основание тя
да бъде прилагана.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
обосновават извода за правилност на първоинстанционното решение, с което
претенциите на ищеца са отхвърлени, макар и не изцяло по съображенията,
които първоинстанционният съд е изложил. Решението се явява правилно и
не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което то
следва да се потвърди.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на
ответника по жалба сторените от него разноски по водене на делото пред
въззивната инстанция в размер на 620лв., представляващи възнаграждение за
един адвокат. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на
заплатения от ответника по жалба адвокатски хонорар. Въззивният съд
намира това възражение за неоснователно. Уговореното и заплатено от
ответника по жалба адвокатско възнаграждение надвишава само с 4 лв.
минималния дължим се съгласно Наредба № 1/2004г. размер на адвокатското
възнаграждение спрямо цената на предявените искове.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 730/15.-06.2021г. по гр.д. № 605 /2021г.
по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА „***" с ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр.София, бул."***" № 75 да заплати на Сдружение "***", със седалище и
адрес на управление в гр. Велико Търново, ул."С.В.” № 9 сумата от 620 лв. (
шестстотин и двадесет лева ) разноски по водене на делото пред въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5