Номер 297324.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502263 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 19291/21.08.2020 г., депозирана от „Главна
дирекция „Национална полиция“ - МВР – гр. София, бул. „Александър Малинов“ №1 чрез
директор Христо Терзийски, против Решение № 2689/29.06.2020г., постановено по гр. д. №
17080 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 43-ти съдебен състав, с което, на основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззиникът е осъден да
заплати на Н. В. Н. , ЕГН **********, сумата от 1 212,89 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от ищеца в
дневен с коефицент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 21.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.
140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР, обезщетение за забава в
размер на 149,11 лв. и разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Николай Николов чрез
пълномощник.
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.
259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
1
производството е допустимо.
1. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен
акт е постановен в нарушение на материалния закон. Навежда се, че спорът между страните
е изцяло правен, като спор досежно приетите за установени фактически положения не
съществува. Въззиникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно
субсидиарното приложение на общия трудов закон – КТ и приетите въз основа на него
подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ, касателно преизчисляването на нощното
работно време в часове дневно работно време, доколкото между въззиника и въззиваемия е
учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от
специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него
подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. Поддържа се, че не
е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови
субсидиарното приложение на общите норми. Отделно дори да се приложат последните, то
те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно
която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което
обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между
продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Сочи се,
че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР им
се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час в
този интервал, което отново е израз на наличие на специални норми, уреждащи
отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните
служители в МВР, която изключва общия ред. Излагат се аргументи в посока, че получените
часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране
за наличие на извънреден труд, доколкото служителят не е престирал работна сила в
действителност извън установеното работно време.
Въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло и вместо него
въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове изцяло, както и да присъди в негова полза
сторените съдебно-деловодни разноски.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че решението е правилно, обосновано и
законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Моли се за
оставянето и без уважение, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане
́
на сторените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че първоинстанционният съд
правилно е приложил общите трудовоправни норми, доколкото в Наредба № 81213з-
776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за
преизчислвване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Сочи, че
субсидиарното приложение на общите трудови закони намира още по-голяма необходимост
при наличие на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред настоящия съдебен
състав.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
2
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 19291/21.08.2020 г., депозирана от
„Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР – гр. София, бул. „Александър Малинов“
№1 чрез директор Христо Терзийски, против Решение № 2689/29.06.2020г., постановено по
гр. д. № 17080 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 43-ти съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2263/2020 г. на ОС-Варна за
04.11.2020г. от 9,30ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3