Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 03.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 07.11.2018г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 2386 по описа на
съда за 2018г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Исковата молба е
подадена от „Т.П.” ЕАД против Д.Д.П., ЕГН ********** ***, с искане да се
признае за установено, че ответника дължи сумата от 1687,50 лв., представляваща
главница за периода от 01.12.2015г. до 31.12.2017 г., сумата 164,82 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.02.2016 г. до 12.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2018г. до
изплащане на вземането. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №
1207/2018г. на РС П., като съдът е уважил заявлението и е издал заповед за
изпълнение. Ищецът твърди, че в срок длъжникът е възразил срещу издадената
заповед, след което РС П. е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл.
415 от ГПК. Това, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване
на настоящия иск. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответникът е
собственик / ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена.
Публикувани са общите условия за договора за доставка на топлоенергия съгласно
изискванията на Закона за енергетиката. Претендират се юрисконсултско
възнаграждение, разноски в исковото и в заповедното производство. В с.з.
претенцията за главница е уточнена по компоненти, както следва: сума за
отопление в размер на 1 513.11 лв., сума за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация в размер на 218.59 лв., сума за услуга дялово разпределние в
размер на 56.26 лв., корекция минус 29.16 лв. и твърди, че в имота са налице 4
бр. уреда.
Ответникът счита, че
сумите са дължими само ако не е изтекъл тригодишния давностен срок, че няма
договорни отношения с дружеството и че партидата е прехвърлена на нейно име
през м. декември 2017г. Не оспорва, че е собственик на имота, но от друга дата.
Заявява, че не е ползвала имота през цялото време и че живее в него от м.
януари 2016г. Назначеният от съда процесуален представител – адв. Е.М. от ПлАК
оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Заявява, че ответника няма
договорни отношения с ищеца. Моли съда да отхвърли иска.
Третото лице-помагач „НЕЛБО”
ЕАД не взема становище по делото, представя подробни месечни справки за дялово
разпределение на ТЕ за целия исков период на главницата.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа и правна страна следното: От приложеното ч.гр.д. № 1207/2018г.
по описа на ПлРС, се установява, че ищецът е депозирал на 20.02.2018г. пред
ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
срещу ответника Д.Д.П., за следните суми – сумата 1687.50 лв., представляваща
главница за периода от 01.12.2015 г. до 31.12.2017 г., сумата 164.82 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.02.2016г. до 12.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2018 г. до
изплащане на вземането. Установява се също така, че за претендираните вземания
е била издадена Заповед за изпълнение № 816/21.2.2018г., възразена в срок от
длъжника. С Разпореждане на съда, получено от заявителя на 16.03.2018г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията
си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение от длъжника. Искът
е предявен в законоустановения едномесечен срок – на 05.04.2018г., поради което
съдът го приема за допустим.
От изявленията на ответника, както и от
представения н.а. № 94, т. ІІ, д.
294/1983г. на П.ски нотариус, се установява, че бащата на ответницата – Д.П.П.,
е закупил процесния апартамент в ***, като след смъртта си на 23.10.2012г.
/у-ние за наследници на л. 187/, негови наследници са останали ответницата Д.Д.П.
и нейната майка – Ю.Ц.П.починала на 29.11.2013г., и оставила ответницата за
наследник. Този имот е бил деклариран
като собствен от ответницата през 2014г. пред Община П., за което са ѝ
били и начислени местни данъци и такси, видно от съобщението на Община П. до
нея /л. 7/ за дължимите суми през 2018г. На 16.09.2002г. е сключен Договор между
етажната собственост на ***, и топлоснабдителния агент - Нелбо инженеринг ООД,
за индивидуално отчитане на разходите за отопление по показанията на ИТР и
разходите за топла вода /лист 50-51 от делото/, а от 18.09.2002г. между ищеца и
третото лице – помагач е сключен споразумителен протокол/л. 95/, съгласно който
от 18.09.2002г. Нелбо инженеринг започва
да извършва тазпределение на топлинната енергия между абонатите на АС на
посочената ЕС въз основа на договора от 16.09.2002г. Жилището на ответника е с
абонатен № при ищеца 4031, и всички доказателства – СТЕ, подробни месечни
справки на третото лице-помагач, сочат безпротиворечиво, че жилището е
топлоснабдено. По делото е представено
препис-извлечение от сметките на ищеца /лист 8 от делото/ с потребител –
ответника, съгласно който за периода 01.12.2015г. – 31.12.2017г. главницата е в
размер на 1687.50лв., а лихвата за периода 02.02.2016 г. до 12.02.2018г. е в
размер на 164.82лв. По делото са изготвени две експертизи –
съдебно-икономическа и съдебно-техническа във връзка с поставени задачи от
ищеца. Заключението съдебно-техническата експертиза сочи, че до имота на ответника
е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция осигурявала топлоснабдяване на
сградата. Разпределението на ТЕ е направено съгласно разпоредбите на Наредба за
топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. Отоплението на банята и коридора,
предвидено да се осъществява със щранг-лири, е спряно по желание на абонатите, а
в имота има общо 4 бр. отоплителни тела, снабдени с топлоразпределители, които
са отчитали за процесния период. Заключението е, че начислените суми за имота
са направени в съответствие с действащата нормативна база, като е даден пример
с начина на разпределение за м. ноември 2016г. В.л. посочва в съдебно
заседание, че е посетил жилището на ответницата и се е запознал с намиращите се
в него отоплителни тела, че АС не доставя топла вода, че по решение на ОС на ЕС,
от контролния прибор на щранг-лирите във вертикалата на блока е отчетена ТЕ
само за един месец – март 2017г., и за тези уреди не се отчита ТЕ, т.к. в
останалото време топлоподаването към тях е спряно. Заключението на изготвената
по делото съдебно-икономическа експертиза сочи, че стойността на консумирана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2015г. – 31.12.2017г. е в размер
на 1687.50лв., отчитайки отоплението на имота, ТЕ, отдадена от сградна
инсталация и сума за услуга дялово разпределение. Размерът на лихвата върху
главницата за периода 02.02.2016г. до 12.02.2018г. е изчислен на 164.82лв. Относно
счетоводството на ищеца, на базата на установените от в.л. фактури, издадени на
ответника, вещото лице е констатирало, че те са начислени за месеците, за които
са издадени, включени са в сметка 411-клиенти, обща партида за физически лица
Население, съобразно конкретния абонатен номер, и е внесен начисления ДДС по
сметка на републиканския бюджет от страна на ищеца.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От събраните
доказателства по делото следва извод, че ответникът през процесния период 01.12.2015г.
– 31.12.2017г. е бил клиент на ищеца за топлинна енергия, доставена до имот в ***,
с аб. ***, в качеството му на собственик на имота. Още към 29.11.2013г.,
ответникът е станал едноличен собственик на имота, съобразно правилата за
наследяването, доколкото първоначалния собственик - Д.П.П., след смъртта си е оставил двама наследници, а
след смъртта на единия от тях - Ю.Ц.П.собствеността на имота изцяло е преминала
върху наследника и на двамата – отв. Д.Д.П., която го е декларирала като собствен
през 2014г. и пред Община П.. Въпреки възражението на ответника, че не е искал
смяна на партидата и не е сключвал договор, съдът намира, че не е било
необходимо сключването на договор между страните и представянето на такова
доказателство по делото, т.к. отношенията между ищеца и физическите лица се
уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ
сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Обстоятелството кой е титуляр на партидата при ищеца и дали промяната в
титуляра е извършена с нарочно изявление, е ирелевантно за делото обстоятелство,
доколкото съгласно ЗЕ от значение е само собствеността на имота или учреденото
или запазено право на ползване върху него. По делото не е спорно, но и безпротиворечиво се доказа, че в сградата – ЕС, и
конкретно във вх. А, има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа, и
поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответникът
- като физическо лице, собственик на топлоснабден имот - е лице, ползващо ТЕ за
битови нужди в процесното жилище и има качеството на клиент на ТЕ. Същевременно
по делото се доказа, че в жилището има уреди, който топлоотдават, снабдени са с
ИРУ, има и щранг-лири в банята и коридора на ответника. Установи се по делото и
обстоятелството, че сградата има топлинен счетоводител за процесния период, и
това е Нелбо ЕАД, което е представило доказателства за отчитането и
разпределението на ТЕ за целия период. Поради пълното съвпадение между
показанията и сумите, посочени в представените по делото писмени доказателства
– подробни месечни справки за периода, и заключенията на двете експертизи,
направили самостоятелни изчисления, съдът кредитира изцяло заключенията на тези
експертизи.
Поради изложеното, съдът
приема за доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим
имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължение да
заплати месечните дължими суми за периода 01.12.2015г. – 31.12.2017г. за
топлинна енергия в размер на 1687.50лв., и именно в този размер претенцията на
ищеца за главница следва да бъде уважен. Неизпълнението на задължението в
предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок за плащане на задължения, мотивира съда да
приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи и суми за лихва, които с
оглед приетата за доказана дължима сума за главница, се явяват доказани в претендирания
размер от 164.82 лв. за периода 02.02.2016г. до 12.02.2018г. Възражението за
изтекла погасителна давност на задълженията за главница и лихва на осн. чл. 111
б. в от ЗЗД, се явява неоснователно, по следните причини: В случая следва да се
има предвид, че по силата на изричната разпоредба на закона - чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се счита за предявен от момента на подаване на заявлението –
20.02.2018г. Претенцията за главница е за услуги, отчетени за период
01.12.2015г. – 31.12.2017г., като падежът на първата изискуема периодична сума
е 02.02.2016г., а на последната – 02.02.2018г. Съгл. чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, едва
от 02.02.2016г. е започнала да тече погасителната давност за първото
претендирано периодично плащане, а за всяко следващо – от датата на неговия
падеж – един месец след това. Горното сочи, че при предявена претенция на 20.02.2018г.,
погасителната давност по чл. 111 б. „в” от ЗЗД – тригодишна върху периодичните
платежи, не е изтекла за нито едно от вземанията, и възражението за изтекла
погасителна давност за което и да е от вземанията, включени в исковата претенция
е неоснователно, и по делото се явява дължима цялата претендирана сума както за
главница, така и за лихва Поради
изложеното, предявените искове следва да бъдат изцяло уважени.
При този изход на делото,
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да се произнесе по
въпроса за разноските и в двете производства, като съобрази пълното съвпадение
между предмета на исковото и заповедно производство и уважаването на
претенциите на ищеца /съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
производство/. Съдът намира, че с оглед изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и
липсата на сложност на исковото производство, размерът на претендираното
възнаграждение за юрисконсулт следва да се намали на 100.00 лв., а в
заповедното той е определен в минимален размер – 50.00лв. При това положение,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 420.46лв.
в исковото производство / по 120лв. за двете експертизи, 100лв. – юрк.
възнаграждение и 80.46лв. държавна такса/, и разноски в заповедното
производство в размер на 87.04лв. / 50.00лв.
– юрк. възнаграждение и 37.04лв. държавна такса/.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415
от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, ЧЕ Д.Д.П., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 1687,50 лв.,
представляваща главница за периода от 01.12.2015г. до 31.12.2017 г., сумата
164,82 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.02.2016 г. до
12.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.02.2018г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 1207/2018г. по описа на ПлРС, до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Д.Д.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, разноски в исковото производство в размер
на 420.46лв. и разноски по ч.гр.д. № 1207/2018г. на ПлРС в размер на 87.04лв.
Решението е
постановено при участието на третото лице – помагач „НЕЛБО” ЕАД.
Решението може да се
обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: