№ 14604
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110137941 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ вр. с чл. 557, ал. 1, т.
2, б. „а“ КЗ от Гаранционен фонд срещу И. М. Х. с искане ответника да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 889,03 лева, представляваща изплатено от ищеца обезщетение
по щета № 19110117/3/14/2019г. за ПТП, настъпило на 03.06.2019г. в гр. София, АДРЕС по
вина на управляван от ответника л.а. „Ланчия“, рег. № СО**** ВК без задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
дата на предявяване на исковата молба-13.07.2022г., до окончателно изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът е изплатил по щета № 19110117/3/14/2019г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 889,03 лева за увреден при ПТП, настъпило
на 03.06.2019г. в гр. София, л.а. „Фолксваген голф“ с ДКН СО****ВК, собственост на
„ДРУЖЕСТВО“ ООД. Сочи, че виновен за ПТП е ответникът, който управлявайки л.а.
„Ланчия“, с рег. № СО****, при движение в гр. София, с. Горни Богоров по бул. „В. Левски“
на разклона за ул. „Витиня“, предприел маневра за отклонение вляво и навлязъл в съседното
платно за движение, без да се увери в безопасността на предприетата маневра и ударил
правомерно движещото се в лява лента МПС 2. Сочи, че ответникът е управлявал
автомобила без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата
на ПТП. Твърди, че е поканил ответника да възстанови изплатеното обезщетение, но
плащане не постъпило. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения
от съда особен представител- адв. Б. Х.. Ответникът излага, че не са налице всички елементи
1
от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Сочи, че не ставало ясно какъв е механизмът на
ПТП, скоростта, с която са се движили двамата шофьори, както и каква е била пътната
обстановка и настилка на местопроизшествието. Поддържа, че не било ясно, че ответникът е
виновен за настъпилото ПТП. Счита, че ищецът не бил спазил срока, предвиден в чл. 496,
ал. 1 от КЗ и не бил заплатил дължимото обезщетение в тримесечния срок. Поради което
бил изпаднал в забава. Оспорва да е получена покана за плащане. Сочи, че забавата на
ищеца не може да бъде вменена във вина на ответника, поради което не дължал лихва върху
главницата за този период. Релевира възражение за изтекла погасителна давност досежно
лихвите. В исковата молба не бил конкретизиран моделът, марката и номера на МПС,
шофирано от И. М., не бил уточнен собственикът на МПС и как е установено, че същото
няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и защо към датата на ПТП-то се
приема, че застраховката е прекратена. Намира, че не е възникнало материалното
правоотношение суброгация в полза на ищеца. Искането към съда е да отхвърли предявения
иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
По иска с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ вр. чл. 558, ал. 7 КЗ в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже настъпването на ПТП вследствие
противоправно поведение на ответника, който към момента на събитието е управлявал МПС
без валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилите
вреди и тяхната действителна стойност, изплащането на обезщетение на увреденото лице в
размер на действителната/възстановителната стойност на вредите.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на претендираното вземане, като в негова тежест е и опровергаване
презумпцията за вина на делинквента.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца
е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на
давността.
В конкретния случай с определението от 02.02.2024г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 05.03.2024г. съдът е
отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че Гаранционен фонд е
платил застрахователно обезщетение в размер на 889,03 лева на „ДРУЖЕСТВО“ ООД,
собственик на л.а. „Фолксваген голф“, рег. № СО****ВК.
Освен безспорния характер горните обстоятелства се установяват и от приетото
платежно нареждане от 13.03.2020г.- л. 13.
Спорът между страните се концентрира върху въпросите за механизма и вината за
процесното ПТП, както и за размера на обезщетението. По тези въпроси са събрани
2
следните доказателства:
По делото е приет препис от Протокол за ПТП № ******* от 06.03.2019г., съставен от
служители на МВР, в който е посочено, че на 06.03.2019г. около 09:30 часа в гр. София, по
бул. „Васил Левски“ с посока от с. Яна към с. Долни Богров, в лява пътна лента се движел
лек автомобил „Фолксваген голф“, рег. № СО****ВК. В същото време и в същата посока в
дясна пътна летна се движел лек автомобил „Ланчия“, рег. № СВ****НА, водачът на който
предприел маневра за отклонение наляво, където настъпил удар с движещия се отляво лек
автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СО****ВК. Видимите щети по превозните средства,
описани в протокола за ПТП са следните: за лек автомобил „Фолксваген Голф“- лява част,
предна част и дясна част; за лек автомобил „Ланчия“- лява част.
Изискан е и препис от образуваната административно-наказателна преписка във
връзка с настъпило ПТП на 06.03.2019г., констатирано с Протокол за ПТП №
*******/06.03.2019г.
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че щетите по лек автомобил
„Фолксваген Голф“, рег. № СО****ВК се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото на 06.03.2019г. произшествие. Вещото лице е посочило, че стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СО****ВК,
изчислена съгласно Методиката по Наредба № 24 за задължителното застраховане с
коефициент на новите части К=0,4 към датата на ПТП е 889,03 лева.
Прието е удостоверение от СДВР, отдел „Пътна полиция“, в което е посочено, че
срещу И. М. Х., водач на лек автомобил „Ланчия У“, рег. № СВ****НА, са предприети
административно-наказателни действия: бил съставен АУАН № 202341/06.03.2019г. за
нарушени разпоредби по чл. 25, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП и издадено НП №
*********/20.03.2019г., с което му било наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева по чл. 179, ал. 2 ЗДвП. Същото било връчено на 10.02.2020г. по чл. 58, ал.
2 ЗАНН и било влязло в сила на 18.02.2020г. Бил съставен и АУАН № 202343/06.03.2019г. за
нарушени разпоредби по чл. 638, ал. 3 КЗ и било издадено НП № 19-4332-
004844/20.03.2019г., с което му било наложено административно наказание глоба в размер на
400 лева по чл. 638, ал. 3 КЗ, което било връчено на 10.02.2020г. по чл. 58, ал. 2 ЗАНН и
било влязло в сила на 18.02.2020г.
При съвкупна преценка на така събрания доказателствен материал- Протокол за ПТП
№ *******, документите в приетата АНП № *********/20.03.2019г., както и от приетото
САТЕ, което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като пълно и компетентно
изготвено, съдът намира, че се установява по категоричен начин, че процесното ПТП се е
състояло при следния механизъм: на 06.03.2019г. около 09:30 часа в гр. София, по бул.
„Васил Левски“ с посока от с. Яна към с. Долни Богров, в лява пътна лента се движел лек
автомобил „Фолксваген голф“, рег. № СО****ВК. В същото време и в същата посока в
дясна пътна летна се движел лек автомобил „Ланчия“, рег. № СВ****НА, водачът на който
предприел маневра за отклонение наляво, където настъпил удар с движещия се отляво лек
автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СО****ВК.
3
Съдът намира, че виновен за процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Ланчия“,
който е предприел маневра за отклонение в ляво за навлизане в съседна пътна лента, като не
е пропуснал попътно движещия се лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СО****ВК, с
което е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, за което има влязло в сила Наказателно
постановление № ********* от 20.03.2019г., с което му е наложена глоба в размер на 200
лева- л. 92 от делото. Горните обстоятелства се установяват по категоричен начин от приетия
протокол за ПТП и горецитираното наказателно постановление. В този смисъл следва да
бъде посочено, че констативният протокол за ПТП, съставен от компетентно длъжностно
лице (служител в МВР), в установените форма и ред, е официален свидетелстващ документ
и като такъв се ползва освен с обвързваща формална доказателствена сила относно
авторството на документа, още и с обвързваща материална доказателствена сила за
извършените от съставителя и пред него действия – чл. 179 ГПК. Такава доказателствена
сила той има и относно удостоверените от длъжностното лице пряко възприети факти,
относими за определяне на механизма на ПТП като местоположението на МПС, участници в
ПТП, характера и вида на нанесените видими щети, пътните знаци и маркировката на
мястото на произшествието и други подобни в случаите, когато ПТП е посетено на място. В
случая установените от длъжностното лице причини за ПТП – противоправното поведение
на ответника, напълно кореспондират с установеното по образуваната във връзка с ПТП-то
АНП, по която е постановено влязло в сила Наказателно постановление № ********* от
20.03.2019г на ответника с наложено административно наказание – глоба, за това, че при
процесното ПТП виновно е нарушил чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В ал. 2 е предвидено, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат
две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното
превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
От цитираната разпоредба следва задължението на водача, който ще предприема
маневра за навлизане в друга пътна лента да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В случая водачът на лек автомобил „Ланчия“ е следвало да възприеме движещия
се в съседната пътна лента лек автомобил „Фолксваген“ и да съобрази поведението си с
4
него, като изчака премИ.ето му и след това извърши съответната маневра за преминаване в
ляво. Именно поведението на водача на лек автомобил Ланчия, който е предприел
горепосочената маневра, без да се увери в безопасността й, е довело до настъпване на
процесното ПТП. По делото не се твърди, респ. не са ангажирани доказателства да са били
налице препятствия, които да са ограничавали видимостта пред лек автомобил „Ланчия“.
От приетото заключение на САТЕ се установява по категоричен начин, че всички
щети по лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СО****ВК се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Следователно всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са
установени, като не е проведено оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД от страна на
ответника.
Същевременно от отразеното в констативния протокол за ПТП и приетата справка от
Гаранционен фонд се установява, че към датата на ПТП ответникът не е имал сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
От кредитираното заключение на САТЕ се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СО****ВК, изчислена съгласно
Методиката по Наредба № 24 за задължителното застраховане с коефициент на новите части
К=0,4 към датата на ПТП е 889,03 лева, колкото е изплатил и ищецът.
Следователно по делото са установени всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника и предявеният иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ е
основателен в пълния му предявен размер. Относно изложените от ответника твърдения, че
Гаранционният фонд не е изплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице в
сроковете, предвидени в Кодекса на застраховането, съдът намира същите за неотносими
към настоящия спор, доколкото евентуална забава при изплащане на обезщетението би
довела единствено до ангажиране на отговорност за лихва за забава от страна на фонда.
Горното е ирелевантно за отговорността на виновния за ПТП водач. По отношение на
твърденията, че по делото не е установено кога ответникът е получил извънсъдебната
покана за изплащане на процесните суми, съдът намира, че доколкото по делото не е
предявена претенция за заплащане на мораторна лихва, кога и дали ответникът е получил
покана за плащане с изх. № ******** е неотносимо към предмета на спора.
По отношение на своевременно релевираното възражение за изтекла погасителна
давност съдът намира следното:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 14 на ППВС № 7/1977 г., за
регресните искове важи общата давност по чл. 110 ЗЗД, а течението й започва от момента на
изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В случая
обезщетението е изплатено от ищеца на правоимащия на 13.03.2020г., от който момент е
започнал да тече 5-годишният давностен срок, и който към завеждане на исковата молба в
съда на 13.07.2022г. не е изтекъл.
С оглед на гореизложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен
5
изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, депозит за особен представител в размер на
400 лева, депозит за САТЕ в размер на 300 лева и претендира юрисконсулско
възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
в размер на 100 лева с оглед обичайната за този вид дела фактическа и правна сложност,
тоест общо 850 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. М. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София,ж.к. „АДРЕС, да заплати на
Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 558, ал. 7 КЗ вр. с чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ сумата от 889,03 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 19110117/3/14/2019г. за ПТП, настъпило на 03.06.2019г. в гр. София,
АДРЕС по вина на управляван от ответника л.а. „Ланчия“, рег. № СО**** ВК без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от
дата на исковата молба - 13.07.2022г., до окончателно изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 850 лева, представляваща сторените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6