Протокол по дело №9/2023 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 1277
Дата: 12 октомври 2023 г. (в сила от 12 октомври 2023 г.)
Съдия: Живка Кирилова Желязкова - Спирова
Дело: 20232230100009
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1277
гр. Сливен, 10.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
Сложи за разглеждане докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова
Гражданско дело № 20232230100009 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
Ищцовото дружество „Ню проджектс консулт“ ЕООД, редовно
призован, не изпращат представител.
По делото е постъпила молба от управителя М. Д. Р., с вх. №
11394/2023 год. по описа на СлРС, с която правят изявление, относно даване
ход на делото. Поддържат исковата молба, нямат други доказателствени
искания. Намират за безспорно, че със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е било разпоредено ответното училище да
заплати на дружеството 639,50 лв., с ДДС - главница, представляваща
стойността на доставените на ответника плодове, но неразплатените плодове,
ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението – 09.11.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 25 лв., представляваща направените в
настоящото дело разноски, които следва да бъдат заплатени от ответната
страна. Намират за безспорно установено, че действително през м. ноември
2018 г. дружеството е доставило на ответника плодове на обща стойност
632,50 лв., с включен ДДС. Позовават се на възражението, касателно
приложимата норма за давностния срок, като правят съждения, относно
приложното поле на 5 годишната давност и 3 годишната давност. Посочват и
дати в единия и другия случай. В тази връзка молят да се признае за
установено по отношение на ответното училище, че сумата от 639,50 лв.,
представляваща стойността на доставените зеленчуци и плодове за м.
ноември 2018 г. е дължима по фактура № **********, ведно със законната
1
лихва за забава върху нея считано от датата на подаване на заявлението
09.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът Основно училище „Д-р Иван Селимински“ , редовно
призован, се представлява от адв. Д. П. от АК - Сливен, надлежно
упълномощен от 04.04.2023 г.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване на фактическата
страна на спора.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ИЗВЪРШВА доклад на
делото.
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД за признаване за установено, че ответното
училище дължи на ищцовото дружество сумата от 639,50 лв. -
главница, представляваща стойност на доставени плодове за м. ноември 2018
г., с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищцовото
дружество, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано
ч.гр.д. № 4855/2022 г. по описа на СлРС - 09.11.2022 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че през м. ноември 2018 г. е доставил на ответника
плодове, както следва: на 09.11.2018 г. - 62,700 кг. – ябълки; на 16.11.2018 г. -
62,700 кг. круши; на 23.11.2018 г. - 59,6500 кг. мандарини и на 27.11.2018 г. -
71,2500 кг. портокали, на обща стойност 639,50 лв. с ДДС. За доставените
плодове бил подписан приемо-предавателен протокол № 1 и декларация от
Директора на ответното ОУ от месец ноември 2018 г. Ищцовото дружество
издало Фактура № ********** от 30.11.2018 г. Тъй като между страните
нямало сключен договор за доставката на плодовете, ищецът претендира
сумата на основание неоснователно обогатяване от страна на ответника за
негова сметка. На изложените основания моли за уважаване на иска и
присъждане на разноските, както в заповедното, така и в исковото
2
производство.
При условията на чл. 131 от ГПК ответното училище е депозирало
писмен отговор на исковата молба в срок, в който излага становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Излага, че ответникът е
бенефициент по Договор за доставка на плодове по програма „Училищен
плод“, сключен между ищеца и Държавен фонд „Земеделие“, като процесната
доставка е част от периодичните доставки по договора и за която ответникът
не дължи плащане. С оглед периодичния характер на вземането на ищеца
релевира възражение за погасяването му с изтичане на кратка 3-годишна
давност. На следващо място излага, че ищецът сам е заявил пред Държавен
фонд „Земеделие“, че се отказва от плащане на доставки към редица учебни
заведения, сред които е и ответното училище. Наред с това ответникът
описва, че реално доставките на плодовете са извършвани от „Дойчев - МТВ“
ЕООД, по силата на сключен между него и ищеца договор за услуга от
02.11.2018 г., като по изрично разпореждане на представител на МОН,
извършените доставки за всички месеци от м. 11.2018 г. до м. 03.2019 г. били
заплатени от ответника на доставчика „Дойчев - МТВ“ ЕООД с една обща
фактура № **********/18.11.2019 г.
Признава факта, че по силата схема училищен плод ищцовото дружество
е определено като изпълнител по тази схема и има сключен договор по нея с
ДВ Земеделие за доставката на плодове по националната програма
„Училищен плод“ за период посочен в исковата молба. Изтъква се, че в този
договор са посочени и договорните цени за доставка на килограм доставени
продукти. По силата на този договор ответното училище е само бенефициент
на получените продукти, като ги завежда в своето счетоводство като дарение,
тъй като доставките се явяват за учебното заведение като дарение от страна
на държавата представлявана от ДФ Земеделие. Изтъква се, че тази сделка
между ищцовото дружество и държавата е възмездна, като прави признание
на твърдението в исковата молба за възмездния характер на сделката. Що се
касае до посоченото твърдение, че е налице вземане на бенефициента, то
считат че по неясни причини за ответното училище извършените доставки за
м. декември не са одобрени от ДФ Земеделие.
Тук е мястото съда да уточня, защо в отговора е посочен месец декември
2018 г., а в исковата молба се посочва м. ноември 2018 г., поради което съдът
3
предоставя възможност на пълномощника на ответното училище да уточни за
кой период се отнася изложеното в отговора на исковата молба.
АДВ. П.: Допусната е техническа грешка, правилният месец, за който се
претендира сумата е месец ноември 2018 г., погрешно съм записал на първа
страница в отговора на исковата молба м. декември 2018 г.
Предвид изложеното молят да се признае за установено, по отношение на
ответното училище, че същото дължи на ищцовото училище сумата до която
се е обогатил а именно 639,50 лв. главница, представляваща предоставените
плодове за м. ноември 2018 г., както и 25 лв. д.т. и законна лихва върху
цитираната главница, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК - а
именно 09.11.2022 г. Претендират присъждане и на д.т. за довнесената д.т.
Представят писмени доказателства посочени в 4 т. в едноименния пункт
доказателства. Направено е искане да се приложи ч.гр.з. № 4855/ 2022 г. по
описа на СлРС. Претендират за направените разноски.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА поправка в отговора на исковата молба, като в предпоследен
абзац на първата страница в отговора на исковата молба да се счита за м.
ноември 2018 г., а не както е посочено м. декември 2018 г.
Сочи, че бенифициента няма вина за неплащане от страна на ДФ
„Земеделие“. На следващо място се излага възражение, че всъщност това са
периодични доставки на стоки извършени по силата на договор за доставка на
плодове и учебното заведение се явява бенифециент. Следователно
давностния срок за търсене на тези вземания е тригодишен, арг. Нормата на
чл. 111, ал. 1 б. в от ЗЗД. Намира че този срок започва да тече от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заявление по чл. 410 от ГПК, а
именно от 17.11.2022 г.
Съдът следва да предостави възможност на адв. П. да уточни защо датата
на заявлението е посочена 17.11.2022 г., тъй като от приложеното ч.гр.д. №
4855/2022 г. датата на образуване на делото е 09.11.2022 г., тъй като този факт
има значение за прилагане на точния срок за изтичане на погасителната
давност.
АДВ. П.: Допуснал съм техническа грешка при изписване на датата за
4
образуване на делото по чл. 410 от ГПК. Моля да се допусне поправка, като
вместо 17.11.2022 г. да се чете 09.11.2022 г.
Съдът счита, че следва да се допусне корекция като посочената на
последния абзац на първата страница на отговора на исковата молба, като
вместо 17.11.2022 г. да се чете 09.11.2022 г.
Съдът предоставя възможност на ответното дружество да конкретизира,
тъй като на стр. 3 в отговора му във втори абзац е записано: заявка за плащане
№ 02/22/160518/89849 представена ли е по делото, тъй като от приложените
15 доказателства в едноименният пункт „Доказателство“ липсва описана
заявка за плащане.
АДВ. П.: Тази заявка за плащане се намира в документа, който е
представен в документ № 4 – „… писмо от Изпълнителния директор на ДФ
Земеделие“ от ищцовото дружество за отказ от плащане. Това е писмото и е
под № 299 на стр. 2 в писмо изпратено от ищцовото дружество до Изп.
директор на ДФ Земеделие, като номера на заявката е преди табличния ви с
номера № 02/22/160518/89849 за м. ноември 2018 г. Представили сме
договора между ищцовото дружество и Дойчев – МТВ“ ЕООД сключен на
02.11.2018 г., който съм приложи л на първа позиция към отговора на
исковата молба, който договор има възмезден характер. Отказвам се от
привличане на третото лице помагач „Дойчев – МТВ“ ЕООД, тъй като няма
интерес от привличането му. По отношение на последния абзац от договора
на исковата молба искам да уточня, че не притежаваме договора защото той е
сключен по национална програма „Училищен плод“, като реда и начина за
доставка е регламентиран в Наредбата, в която наредба договорите се
сключват между ДФ Земеделие който е разплащателна агенция и фирмата
доставчик – в случая ищцовата фирма., като в тази наредба изрично е указано
че училищата и детските градини като участници в програмата са само
бенифициенти. Уточнявам, че след писмото от ищцовото дружество до ДФ
Земеделие съм приложил копие, което няма никаква видимост по него и ще
ви приложа четливо копие, а това представлява указание от МОН до
училищата, т.е. до училището по какъв начин трябва да бъдат осчетоводявани
доставките по тази програма, т.е. като дарение. Решение № 581/07.10.2019 г.
което на втората страница не се чете мога да ви го донеса, приложил съм го
защото с него на МС описаните училища между което е и ОУ Д-р Иван
5
Селимински е указано, че училището трябва да платят на реалния доставчик.
След направените уточнения в настоящото с.з. от пълномощника на
ответното училище, съдът следва да допълни направения проекто-доклад в
направеното с.з., ведно с направените няколко корекции, касаещи технически
грешки в депозирания акт по чл. 131 от ГПК.
Съдът следва да докладва, че по делото е постъпило с вх. № 10164/2023 г.
писмо от ДФ Земеделие, с което уточняват хронологично какви договори и
ангажименти са поели спрямо училищата, които са част от сключеното
споразумение по схемата „Училищен плод“ от една страна от дружеството,
което е договаряло доставянето на количествата плодове и прекия доставчик
на плодовете по тази схема. Представят 4 документа: акт за одобрение,
заверено копие от процесната фактура, уведомително писмо и копие за
плащане, касаещо процесната сума. Представена е и молба с вх. № 10350/23 г.
от ответното училище, в която е уточнено и правилно посочено вече третото
лице помагач и на коя страна иска да се привлече същото, но предвид
направения отказ от това доказателствено искане от процесуалния
представител, съдът счита, че не следва да конституира като трето лице
помагач „Дойдев – МТВ“ ЕООД на страната на учебното заведение, поради
което съдът намира, че не следва да чете определение, с което да конституира
трето лице помагач.
След така допълнения доклад правното основание на иска е същото,
такова каквото е изложено в Определение № 1969/2023 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА ч.гр.д. № 4855/2022 г. по описа на СлРС.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА писмото на ДФ „Земеделие“ с вх. №
10164/14.06.2023 г., ведно с описаните в него приложения от т. 1 до т. 4 вкл.,
както и представеното четливо копие от Решение № 581/07.10.2019 г. на МС
На осн. чл. 146, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на пълномощника на ответното училище да
вземе становище по проекто-доклада и направените уточнения от адв. П. в
настоящото с.з.
АДВ. П.: Нямаме възражения по проекто-доклада и дадените указания.
Нямам други искания.
6
Съдът на осн. чл. 146, ал. 4 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА доклада за окончателен.
Тъй като страните са изчерпали доказателствените си искания, съдът
счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
АДВ. П.: Моля да отхвърлите предявения иск, като неоснователен и
недоказан, като ни присъдите направените по делото разноски, за което
представям списък на разноските.
Съдът ПРИЛАГА към делото представения от пълномощника на
ответника списък на разноските.
Съдът счете делото за разяснено, поради което и на основание чл. 149,
ал. 2 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ предостави възможност на пълномощника на ответното
училище да представи писмени бележки в едноседмичен срок, считано от
днес.
Съдът ОБЯВИ че ще се произнесе с решение на 30.10.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 16:35 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
7